Решение по дело №402/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.215 от Закон за устройство на територията и е образувано по жалба от Д. И. М. от [населено място] против Заповед №УТ-181/08.04.2024г., издадена на Кмет на Община Хасково. В жалбата се твърди, че е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, както и при явно несъответствие с целта на закона. Заповедта не била връчена по надлежния ред, а жалбоподателят случайно разбрал за нея. Не бил запознат с реализиран в неговия имот строеж пета категория, за който се нареждало премахването. Не било ясно кога е извършена проверката и при какви обстоятелства, а само се цитирал КП №3/09.02.2023г., с който не бил запознат, за да изложи възраженията си. Не бил подписвал и разписка за получено писмо с рег.№94Д-4203-2 от 07.03.2024г. Посоченият КП не бил редовно съставен и връчен, а с него се установявало съществуването, местоположението и вида на незаконен строеж. Не му била дадена възможност възрази срещу съдържанието на протокола. Освен това не било известно срещу него да е подавана жалба от съседи и други граждани, а образуваното производство така се водело служебно. Това можело да се тълкува като превратно упражняване на власт от органа, издал заповедта. Домът му бил обект на последователни и целенасочени проверки от Община Хасково. Сочи още, че ако се приемело, че са извършени строително-монтажни дейности, то същите били осъществени в заварена сграда по смисъла на чл.53 от ЗУТ, но така следвало да се има предвид, че в заповедта нямало посочване да има засягане на носещи конструкции. Трябвало да се извърши и проверка дали строежът е търпим. В заповедта били описани извършени СМР, но не ставало ясно каква част подлежи на премахване. Допълнителните конструкции не били посочени по място, площ и не били описани детайлно. Оглед не бил осъществен вътре в сградата. Не се разбирало как е направен изводът за премахване на строеж без индивидуализация, което също можело да се квалифицира като съществено процесуално нарушение. Наред с изложеното се твърди и че заповедта била издадена в нарушение на принципа на съразмерност, доколкото не бил отчетен балансът между личния и обществен интерес. Иска се съдът да отмени Заповед №УТ-181/08.04.2024г., издадена на Кмет на Община Хасково, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.

Ответната страна – Кмет на Община Хасково, счита оспорването за неоснователно, както и претендира направените по делото разноски.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том 04, рег.№9324, д.№523/2020г. по силата на извършената сделка Д. И. М. придобил собствеността на ПИ с [идентификатор] по КККР на Хасково, ведно с построената в него самостоятелна сграда с [идентификатор] – жилищна. Няма спор, че жалбоподателят е съсобственик със съпругата си /удостоверение за сключен граждански брак от 25.04.2015г./.

Във връзка с извършени строежи в процесния ПИ е издадена Заповед №УТ-31 от 23.01.2024г., като на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.223, ал.2, т.1 и ал.5 от ЗУТ е назначена комисия и наредено да се извърши проверка, а до жалбоподателя е изпратено писмо да осигури достъп. На 31.01.2024г. е съставен констативен протокол, видно от който на комисията не е осигурен достъп, но са предоставени документи – разрешение за строеж на ограда. Заповедта е оспорена пред ХАС, като с Определение №670/13.02.2024г. по а.д.№87/2024г. производството е прекратено като недопустимо, тъй като актът не подлежи на обжалване.

Издадена е Заповед №УТ-61 от 02.02.2024г., като на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.223, ал.2, т.1 и ал.5 от ЗУТ отново е назначена комисия и е наредено да се извърши проверка, но на определената дата собственик не е открит – КП от 02.02.2024г. – л.31 от делото. Същия ден Д.М. посетил Община Хасково и се запознал със Заповед№УТ-61 от 02.02.2024г. – л.28, КП от 02.02.2024г. Видно от КП от 06.02.2024г. назначената комисия отново посетила обекта, но М. не осигурил достъп, а до жалбоподателя е изпратено писмо да осигури достъп. Обжалвана била и Заповед №УТ-61 от 02.02.2024г., като с Определение №663/13.02.2024г. по а.д.№109/2024г. производството е прекратено като недопустимо, тъй като актът не подлежи на обжалване.

Издадена е Заповед №УТ-66 от 07.02.2024г., като на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.223, ал.2, т.1 и ал.5 от ЗУТ отново е назначена комисия и е наредено да се извърши проверка., а също и е изпратено писмо до собственика да осигури достъп. Тази заповед също е обжалвана пред ХАС, като е постановено Определение №996/06.03.2024г. по а.д.№145/2024г. и производството е прекратено като недопустимо, тъй като актът не подлежи на обжалване.

На 09.02.2024г. комисията извършила проверка въпреки непредставен достъп от собственика. Установено било, че на жилищната сграда в имота е положена топлоизолация с дебелина 10 см. В североизточния край на сградата на ниво втори етаж е изпълнен строеж „Преустройство на стълбищна площадка в помещение“, като строежът е изпълнен от стоманобетонна плоча с размери 2,20м/4,00м. на ниво кота подова конструкция втори етаж. От северния и източния край по контура на плочата са изпълнени плътни зидове, като по този начин пространството е затворено и обособено към жилищната сграда.

Съставен е Констативен акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ №3/09.02.2024г. за установения строеж в североизточния край на еднофамилната жилищна сграда с [идентификатор], собствена на Д. М.. За извършения строеж – преустройство на стълбищна площадка в помещение, не са представени строителни книжа и документи. Проверяващите били допуснати в имота, но не и в сградата, като установили височина на зидовете от северната и източната страна по контура на плочата – около 2,75м. Строежът бил определен като пета категория съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Съставена била окомерна скица, а като установено нарушение било посочено, че строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа, което било нарушаване на разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Изрично е посочено представеното Разрешение за строеж №195/16.06.2022г. за плътна ограда.

КА №3/09.02.2024г. е връчен на жалбоподателя на 11.03.2024г./л.12-13/. Съгласно КП от 20.03.2024г. – л.11, срещу КА №3/09.02.2024г. не е постъпило възражение.

Със Заповед №УТ-181/08.04.2024г., издадена от Кмет на Община Хасково, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и въз основа на констатациите от КА №3/09.02.2024г. строежът, който е определен като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат.

За пълното изясняване на спора от фактическа страна по искане на страните е назначена и изслушана съдебнотехническа експертиза, заключението, по която, съдът възприема като изготвено компетентно и безпристрастно. Вещото лице при посещение на място установява, че в границите на сградата е имало стоманобетоново стълбище – стълбищна клетка, оградена от стените на сградата и от стоманобетонова колона в североизточния ъгъл, стоманобетонова плоча за тавана. Стълбищната клетка е правела връзка от ул.Ц. С. към второто ниво на сградата и към двора на имота. Спрямо 2020г., когато бил купен имота от жалбоподатателя, то към настоящия момент вещото лице установява, че на мястото на стълбищната клетка, която е изцяло в очертанията на сградата, има спомагателно помещение на втория етаж. С извършените строителни работи стоманобетоновата начупена плоча била заменена с друга – права, като становището на вещото лице е че извършените СМР могат да се определят като основен ремонт по смисъла на пар.5, т.42 от ДР на ЗУТ. Установеното на място дава основание на вещото лице да счита, че на място не са изпълнени СМР по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ – строеж, тъй като няма извършване на пристрояване или надстрояване та жилищната сграда, както и няма промяна в конфигурацията на сградата и височината ѝ, няма увеличаване на застроената площ и на застроения обем. Имало наличие на основен ремонт на част от сградата - стоманобетоновата начупена плоча на стълбищната клетка била заменена с друга – права, и били изпълнени два зида, като този от север бил част от разрешената през 2022г. ограда. Променено било ползването на обособеното помещение – помещението за стълбищна клетка било преустроено в спомагателно домакинско помещение. Стълбищната клетка била с размер 2,00мх3,80м.. Зидарията на изток била по контура на новата плоча. Периодът на извършване на СМР бил 2022г. – 2023г. Съгласно действащия ПУП, одобрен със Заповед №632 от 1993г. сградата е с постоянен устройствен статут и за нея нямало строителни книжа, като същата била построена преди повече от 80 години. При изслушване в съдебно заседание вещото лице сочи, че с извършените СМР натоварването на сградата не се променяло, но се засягала конструкцията, доколкото се изпълнява нова плоча. Оградата, за която има разрешение за строеж, е проектирана с дължина от 6,65м., тъй като е използвана кадастрална карта, на която липсва обозначението за наличие на външно стълбище. Като височина в тази част, където оградата навлиза и затваря къщата, имало отклонение – проектирана била 2,20, но изпълнението било около 2,40м. Стените били ограждащи елементи, а не носещи, и така според вещото лице конструктивният елемент е заменената плоча.

По искане на жалбоподателя е разпитан свидетел – С. Д., който дава показания, че живее в района на къщата от 30 години, като към 2020г. жалбоподателят купил къщата, която била запусната, тръгнала да пада и била опасна. Оградата била компрометирана, тухлите се ронели. Към лятото-есента на 2022г. жалбоподателят укрепил къщата, направил огради. От североизточната страна имало стълбище, двете страни на къщата не били допрени една до друга, а имало метър и нещо, две стъпала и така се влизало в къщата. Те били вътре в самата къща, но не на двора и не на пътя, а вътре между стените, били част от сградата. Бил затворен този вход, като стената била продължена с метър и нещо.

С писмо с рег.индекс 94Д-4203-2 от 12.04.2024г. оспорената заповед е изпратена до адресата.

Жалбата е подадена на 24.04.2024г. - чрез Община Хасково.

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед, с която е разпоредено премахването като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмет на Община Хасково, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. В същият са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Оспорената заповед е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт №3/09.02.2024г. и лицата, извършили проверката и съставили констативния акт, са служителите от общинската администрация, натоварени с функциите по осъществяване на строителен контрол. С констативния акт са установени и удостоверени релевантни факти и обстоятелства относно материалноправното основание за издаване на заповедта за премахване незаконен строеж. Констативният акт е съобщен на оспорващия с известие за доставка – л.12, с което е уведомен за започналата със съставянето на акта административна процедура, като видно КП от 20.03.2024г. възражения не са подадени и административният орган е пристъпил към издаване на оспорения акт при изпълнено задължение по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Правилно е установен изпълнителят на строежа, като това обстоятелство се подкрепя от показанията на ангажирания от жалбоподателя свидетел, който дава показания и за момента на извършване на строежа – „лятото-есента на 2022г.“. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че не е изследвано семейното положение на собственика и не е посочена като адресат на заповедта съпругата му. В случая за административния орган не съществува задължение да установява допълнителнително обстоятелства относно собствеността, а именно: дали собствеността е в режима на СИО, както не съществува и задължение да се конституира като страна в производството съпругата на извършителя на строежа. Поради това съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта, и доколко същите се подвеждат в посочената като правно основание за неговото издаване норма. Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Относно определянето на строежа като „Преустройство на стълбищна площадка в помещение“ следва да се има предвид, че липсва легално определение за „преустройство“, но такова следва да се приеме, че е налице когато се установи промяна в предназначението помещение. В случая няма спор, че начупената плоча на стълбището е заменена от права плоча, както и са изградени две фасадни стени, които не са носещи, но безспорно се променя конструкцията. По този начин е заличена функционалната връзка в тази част на сградата, където е имало осигурен вход/изход към североизточната улица, като стълбището е станало част от помещенията в сградата, а конкретно е обособено като самостоятелно спомагателно помещение с достъп до вътрешността му единствено от вътрешната част на сградата. При тези безспорни факти извършената дейност не може да бъде определена като текущ ремонт по смисъла на пар.5, т.43 от ДР на ЗУТ, тъй като се засяга конструкцията на сградата. В пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ е дадено легално определение на "Строеж" - надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съгласно пар.5, т.42 от ДР на ЗУТ "основен ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. При наличието едновременно на засягане на конструкцията и на промяна на предназначението при извършено преустройство, то следва да се приеме, че налице извършване на основен ремонт. При безспорно установените извършени дейности, то по случая са установени правилно релевантните факти – извършено е преустройство с промяна на предназначението и основен ремонт, които са включени в понятието строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ. В оспорената заповед строежът е определен като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - без одобрени строителни книжа и/или издадено разрешение за строеж. Съгласно чл.142, ал.1 от ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж. Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл.151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл.147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. Процесният строеж не попада в изключенията по чл.147, ал.1 и чл.151, ал.1 от ЗУТ, а по делото е безспорно липсва издадено разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти за извършената дейност. Изводът за това не се променя и от издаденото разрешение за строеж, касаещо друг обект – ограда от североизточната страна на имота, която е продължена с изграждането на ограждащ сградата зид. В този смисъл строежът е незаконен, поради което подлежи на премахване съгласно чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Действително съобразно намеренията на собственика може да се изгради помещение на мястото на стълбището, но това не изключва приложението на процедурата по одобрение на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж, а и не може да се разглежда като текущ ремонт.

Строежът е изпълнен през 2022г., което изключва приложението на разпоредбите на пар.16 от ПР на ЗУТ и пар.127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, регламентиращи търпимите строежи.

Оспореният акт съответства и на целта на закона - да не се допускат незаконни строежи. Констатираното незаконно строителство подлежи премахване, като са неоснователни възраженията, че не било ясно кой е обектът, който следва да се премахне. Описанието на строежа е пълно и обстоятелствено, независимо от възпрепятствания достъп на проверяващите. Напълно недоказани са и възраженията относно превратно упражняване на власт, като следва да се има предвид, че самият жалбоподател в жалбата при излагане на съображенията за принципа на съразмерност сочи, че производството по чл.225а от ЗУТ е служебно. Следва да се има предвид и че процедурата по одобрение на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж предхожда дейността по извършване на строеж и не се прилага за съществуващи незаконни строежи. В ЗУТ не е предвидена преценка на личното положение на адресата на заповедта по чл.215 от ЗУТ, още повече, че строежът, който следва да бъде премахнат, е част от жилищна сграда, а не самата жилищна сграда, а и новообособеното помещение има само спомагателни функции.

По изложените мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед крайния извод за неоснователност на жалбата и на основание чл.143, ал.3 от АПК ответната страна има право на разноски, които са в размер на 100,00 лева за юрк.възнаграждение в минимален размер, съответстващо на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПрП.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. М. от [населено място] против Заповед №УТ-181/08.04.2024г., издадена на Кмет на Община Хасково.

ОСЪЖДА Д. И. М., [ЕГН], от [населено място] да заплати направените по делото разноски от Община Хасково в размер на 100,00 лева.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.