Определение по дело №186/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №5/12.01.2012г., постановена по н.о.х.дело № 286/2011 г., по описа на Момчилградския районен съд, подсъдимата А. А. Х. е призната за виновна в това, че на 26.01.2011 год. в С., О., е причинила на Е. Х. Б. от С., О., с ЕГН *, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на крайната фаланга на палеца на лявото стъпало, довела до трайно затрудняване на движението на левия крак, поради което и на основание, чл. 129 ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК, я е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца,като на основание чл.66 от НК е отложил изтърпяването на това наказание за срок от 3 години.Осъдил е А. Х. да заплати на Е. Х. Б. ,сумата в размер на 1 500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинената й средна телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2011 год. до окончателното изплащане на сумата,като е отхвърлил прÕдявеният граждански иск за разликата от 1500.00 лв. до пълният предявен размер от 2 500.00 лв. като неоснователен и недоказан. Осъдил е А. Х. да заплати на Е. Б. и сумата в размер на 360.00 лева, представляваща разноски по делото,а по сметка на PC - Момчилград направените по делото разноски в размер на 160.00 лв.

Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата А. А. Х.,която я атакува чрез защитника си –адв.М.Ч. от АК-Кърджали,като неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие на събраните доказателства.На основание чл.334, т.2 във вр. с чл.336т.3 от НПК, моли съда да отмени присъдата, като вместо това я признае за невиновна, по повдигнатото й обвинение по чл.129, ал.1 от НК, а предявеният по реда на чл.84 и сл. от НПК, граждански иск да се отхвърли изцяло, като неоснователен.В съдебно заседание поддържа жалбата.

Въззиваемата Е. Б.,чрез адвоката си Е.П. от АК- Кърджали,намира присъдата за правилна и законосъобразна,а жалбата за неоснователна.

Прокурорът от О. П. – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадената жалба въззивния съд приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока посочен в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата А. Х. и пострадалата свидетелка Е. Б. са съседи в С., О., като отношенията им били влошени, тъй като често животните на семейството на подсъдимата са влизали в двора на св.Б..На 26.01.2011г.,около 15.00ч. свидетелката Е. Б. забелязала, че две от кравите, собственост на подсъдимата Х.,са влезнали в двора пред къщата й. Тъй като св.Б. имала здравословен проблем свързан със заболяване на ставите на краката, същата при придвижването си използвала бастун, като именно във връзка със заболяването си не могла сама да изгони животните и се развикала към съседите си да дойдат да приберат животните. В този момент подс.А. Х. била в дома си и чула виковете на св.Б., поради което е отишла в двора на последната.След като подсъдимата и свидетелката се приближили една към друга,същите си отправили обидни реплики помежду си.Ядосана от това, подс.Х. взела бастуна от ръцете на св.Б. и с него й нанесла удар в областта на пръстите на левия крак, след което захвърлила бастуна настрани. Вследствие на нанесеният й удар, св.Б. изпитала силна болка и се развикала за помощ. В този момент разправията между двете жени била чута и от съпруга на подс.Х. - св.А. Х., който отишъл и издърпал съпругата си, като по този начин скандала бил прекратен. Същата вечер около 17.30ч. подс.Х. и съпругът й отишли при кмета на С. - св.Х.М., и се оплакали от св.Е. Б., като заявили, че последната е ударила подсъдимата с бастуна си, както и със шамар. От своя страна св.М. ги посъветвал да се обърнат към полицията.Тъй като през целия ден на 26.01.2011г. св.А. Б. бил със животните, когато се прибрал около 18.00ч. заварил съпругата си да лежи в леглото и да плаче. Пострадалата му споделила за възникналия скандал с подсъдимата, при който последната е взела бастуна от ръцете й, след което я ударила по големия пръст на левия крак.

На следващия ден -27.01.2011г., св.М. посетил дома на пострадалата и същата му заявила, че именно подсъдимата я е ударила с бастуна по крака. Също така св.М. видял, че големия пръст на крака на св.Б. бил доста подут и посинял. След това на същата дата св.Е. Б. се обадила на снаха си- св.К.О., и я помолила да я транспортира до личният й лекар в гр.Д., където възникнали съмнения за счупване, поради което пострадалата била транспортирана от дъщеря си - св.С.О., за преглед при травматолог в Г..На 28.01.2011год. на преглед при съдебния лекар се явила пострадалата Е. Б., за което е било издадено СМУ № 23/2011г., от което е видно, че при прегледа и от представената рентгенография са били установени оток и кръвонасядане на палеца на лявото стъпало и счупване на крайната фаланга на палеца на лявото стъпало.

Установявало се от заключението на вещото лице д-р М. по приетата по делото съдебномедицинска експертиза, както и от показанията му в с.з., които съда изцяло е кредитирал, че на Е. Х. Б. са били причинени счупване на крайната фаланга на палеца на лявото стъпало; оток и кръвонасядане на палеца на лявото стъпало.Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и е възможно да са били получени по начина, съобщен от пострадалата.

Счупването на крайната фаланга на палеца на лявото стъпало е довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около един-един и половина месеца,при обичаен ход на оздравителния процес, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Описаната по-горе фактическа обстановка е приета от съда, след събиране в съдебно заседание на наличните гласни доказателства - обясненията на подсъдимата - частично, от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, както и от разпита и заключението на в.л. д-р Н. М. по назначената съдебно-медицинска експертиза, което е възприето изцяло от съда, като обективно,правилно и безпристрастно изготвено,като същото не е оборено и от страните.Приел е за безспорно доказано, че подс.А. Х. е нанесла удар с бастун в областта на пръстите на левия крак на пострадалата Е. Б. А.. В тази връзка съдът е кредитирал показанията на свидетелите Е. Б., А. Б., С.О., К.О. и Х.М., тъй като същите са последователни и непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с другите доказателства по делото. Показанията на визираните свидетели категорично кореспондирали със установеното по приетата СМЕ телесно увреждане на пострадалата, както по време,така и по място и механизъм на причиняването. Съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимата,че не е удряла пострадалата.Това обяснение съдът е счел като защитна теза,която не кореспондира с показанията на горепосочените свидетели. Съдът не е кредитирал и показанията на св.С.Б.,тъй като е намерил същите за противоречиви.При разпита си в съдебно заседание същия е твърдял, че е видял пострадалата да удря подсъдима в областта на главата с ръка и с тояга в областта на крака, като същевременно заявява „не съм ги гледал постоянно". Освен това твърдял, че подсъдимата сама си е тръгнала и освен нея и Е., на място не е имало други хора, като по делото по един категоричен начин било установено, че съпругът на подсъдимата също е бил на място и именно след неговата намеса скандала е бил прекратен.

Ето защо, съдът е приел че по несъмнен начин, доказателствата по делото сочат авторството на деянието - телесната повреда е причинена именно от подсъдимата и изключват възможността друг да е автор на извършеното. Налице е и мотив за извършването му - влошени междусъседски отношения,като освен това на инкриминираната дата между подсъдимата и пострадалата е имало спречкване с отправени обидни изрази помежду им. Получените наранявания от пострадалата са в причинно-следствена връзка с нанесеният й от подсъдимата удар с бастун. По този начин, с оглед вида и характера на констатираното от съдебният лекар увреждане, съдът е приел, че на Е. Б. е била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК-счупване на крайната фаланга на палеца на лявото стъпало.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129 ал.1 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведн¯ с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимата,която е увредила телесната неприкосновеност на пострадалата-счупване на крайната фаланга на палеца на лявото стъпало; оток и кръвонасядане на палеца на лявото стъпало. Налице е вредоносния резултат от деянието – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на крайната фаланга на палеца на лявото стъпало, довела до трайно затрудняване на движението на левия крак. От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината – пряк умисъл: подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Умисълът се обективира в поведението й – удара с бастун, като с оглед нивото на физическото си и психическо развитие подсъдимата е целяла неминуемото настъпване на вредоносния резултат.

При тази фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимата за виновна в извършването на престъплението, в което е обвинена, и съобразявайки,че обществената опасност на дееца е ниска,предвид чистото й съдебно минало, и като е отчел липсата на други противообществени прояви от страна на подсъдимата,е намерил,че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минималният размер визиран в закона,а именно: наказание „лишаване от свобода" за срок от 3/три/ месеца.След като е установил, че подсъдимата не е осъждана на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер,съдът е преценил, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимата не е наложително да изтърпи наказанието ефективно,поради което и на основание чл.66 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3години.Приел е,че с така определеното по вид и размер наказание, по отношение на подсъдимата ще бъдат реализирани целите на генералната и личната превенция.Настоящата инстанция намира, че така наложеното наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Във връзка с предявения граждански иск и съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД,че всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,както и след като безспорно е установено, че вследствие на нанесения удар с бастун от подсъдимата, на пострадалата е било причинено счупване на крайната фаланга на палеца на лявото стъпало и оток и кръвонасядане на палеца на лявото стъпало, като визираното телесно увреждане е в пряка причинно - следствена връзка с виновното и противоправно поведение на подсъдимата, съдът е намерил, че по справедливост и на основание чл.52 от ЗЗД сумата от 1500лв. е достатъчна да обезщети претърпени неимуществени вреди,като е присъдил заплащането на тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на увреждането-26.01.2011год.,до окончателното й изплащане.Иска в останалата му част, до пълния предявен размер от 2500лв.,е приел за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил.Настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото изменение.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимата наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №5/12.01.2012г., постановена по н.о.х.дело № 286/2011 г., по описа на Момчилградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.