№ 146
гр. Варна , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100503104 по описа за 2020 година
Производството е по реда на члр.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Областна
Дирекция на МВР – Варна срещу решение № 260157/28.08.2020г.постановено по гр.дело №
19671 по описа за 2019 г. на ВРС, с което се :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна да заплати на М. Г. Н. с ЕГН
********** сумата 942.18 лева, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд от 132.42 часа, за периода 01.12.2016 г. - 30.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
02.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.
5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството в размер на 150 лева, на
осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес гр.Варна, ул. „Цар
Калоян“ №2 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Варна сумата от 207.00 лева, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Твърди се,че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно по
подробно изложени съображения във въззивната жалба. Претендира се отмяна на решението
и постановяване на друго,с което предявения иск бъде отхвърлен.
1
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Г. Н. с ЕГН ********** от
град Варна срещу Областна Дирекция на МВР – Варна при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2
ЗМВР и чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да й заплати сумата 942.18 лева,
представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от
132.42 часа, за периода 01.12.2016 г. - 30.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.12.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението /след допуснато изменение на иск по реда на
чл.214 ГПК/.Ищцата твърди, че през периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. е държавен
служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по силата на
което заема длъжност „младши инспектор“ в Група „Общинска полиция- Варна“ към ОД на
МВР - Варна, с основно трудово месечно възнаграждение в размер на 890.00 лева. За
периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. ищцата е положила общо 896 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициента 1.143 се равнява на 1024.13 часа. и е в размер на 1068.40
лева главница. Поради изпадане в забава на ответника, ищецът е предявил и акцесорен иск
за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.86 ЗЗД.
Моли за уважаване на предявените искове и за заплащане на разноските за производството
от страна на ответника.
В срок по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор,в който
оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.Излага подробни
съображения,като подчертава, че приложимият закон в отношенията между страните
е ЗМВР. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е
неприложима за служители на МВР В условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че предявеният осъдителен иск е основателен, ответникът оспорва изчисленията на
2
положените от ищеца нощни смени, а от там положените като нощен труд часове.
Моли за отхвърляне на предявените осъдителни искове и за заплащане на
разноските от страна на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от
ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Безспорно между страните е, че ищецът е държавен служител по смисъла на
„глава XV“ от ЗМВР и за процесния периоди е бил в служебно правоотношение с
ответника,като в периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. е изпълнявала длъжността
„младши инспектор“ в Трето РУ-ОД на МВР Варна и е работила на 12-часови дневни и
нощни смени.
Спорният по делото въпрос е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен труд, така както претендира ищецът, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР посочва, че брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения.Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период
- чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното
работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните
работи. Във връзка с тази разпоредба са действали -Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ,
бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015
г).,Наредба 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г, и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на
3
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В нормата на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Доколкото в последните две Наредби е посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота и следва да се приложи
субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1,143. Обратното разбиране
би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.Ето
защо исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на извънреден
труд за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по основание и по
размер, видно от приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРс,като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция въззивникът следва
да заплати на въззиваемия направените по делото пред въззивната инстанция разноски в
размер на 300 лв,съобразно представените доказателства за това
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260157/28.8.2020г.постановено по гр.дело №
19671 по описа за 2019 г. на ВРС
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес гр.Варна, ул. „Цар
Калоян“ №2 да заплати в полза на М. Г. Н. с ЕГН ********** сумата от 300 лева, на осн.
чл. 78 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС, на осн.чл.280
ал.2 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5