Решение по дело №319/2020 на Районен съд - Царево
| Номер на акта: | 2 |
| Дата: | 13 януари 2021 г. (в сила от 10 януари 2022 г.) |
| Съдия: | Мария Атанасова Москова |
| Дело: | 20202180200319 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 1 септември 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството по делото е образувано по внесено постановление от
Териториално отделение – Царево при Районна прокуратура - Бургас, с
предложение за освобождаване на М. Г. Г. , с ЕГН **********, ****, ***
гр.***, от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
„глоба” по реда на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл.326
ал.1 от НК.
В с.з. наблюдаващият прокурор поддържа внесеното постановление,
като счита, че изложената фактическа обстановка в постановлението е
безспорно доказана, както и че са налице условията за приложението на
чл.78а от НК.
В с.з. обвиняемият **** редовно призован, се явява лично и заявява, че
не оспорва фактическата обстановка, изложена в постановлението на
прокуратурата, не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Адв.*** - защитник на обвиняемия, не оспорва изложената фактическа
обстановка в постановлението на прокурора, но счита, че деянието на
обвиняемия е несъставомерно от обективна и субективна страна, поради
което моли обвиняемия да бъде оправдан, алтернативно – съдът да приложи
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
Обв. М. Г. Г. , с ЕГН **********, ****, *** гр.***, *** - *** с***
„Ропотамо“ гр.Приморско.
На 23.08.2020 год., около 21 часа, обвиняемият ***, се намирал заедно
със свидетелката *** и малолетния си син на разходка с лек автомобил
„Ауди“ е peг. № *** управляван от ***, в района на летището в
гр.Приморско. При движението им по асфалтов път в района на летището,
били спрени за проверка на документи от служители на ГПУ-гр.Царево, които
патрулирали в района със слубен джип. След като извършили проверката
полицейските служители указали на св.*** да отвори багажника на
автомобила, за да проверят дали там не се намират забранени от закона вещи.
След като не установили наличие на такива в багажника, един от служителите
на ГПУ-гр.Царево започнал да осветява с фенера си вътрешността на
автомобила. Това изплашило малолетния син на обвиняемия, детето
започнало да плаче. Това от своя страда ядосало обв.***, който заявил на
полицейските служители, че желае да му предоставят протокол от
извършената проверка на автомобила. Такъв не бил му предоставен, като
служителите върнали документите на обвиняемия и свидетелката, качили се в
1
служебния автомобил и потеглили.
След като полицейските служители на ГПУ-Царево напуснали мястото
на проверката, все още ядосан, в 22.08 часа на същата дата, обв.*** се обадил
от телефона си с абонатен номер *** в Районен център 112 гр.Бургас и
обяснил на дежурния оператор, че била извършена проверка на автомобила
му от служители на Гранична полиция, без да му бъде издаден протокол за
нея. Поискал от оператора да изпрати на място дежурен екип на РУ на МВР-
гр.Приморско, за да удостоверят местонахождението му и факта, че не му бил
издаден протокол за проверка от граничните полицаи. Служителката в
районият център му обяснила, че в случай, че счита, че полицейските
служители са действали незаконосъобразно следва да подаде жалба в РУна
МВР- гр.Приморско, в която да опише извършените от тях нарушения.
Въпреки това *** продължил да настоява да бъде изпратен полицейски екип
на място и отказвал да отиде в районното управление.
В 22.31 часа и 22.41 часа , на същата дата, обв.*** от телефона си с
абонатен номер *** провел още два разговора с дежурните оператори в
Районен център 112 гр.Бургас, както и с дежурните служители в РУ на МВР-
гр.Царево, ГПУ - гр.Царево и РУ на МВР-гр.Приморско. При всеки от тях му
било отново разяснено, че следва да подаде жалба в РУ на МВР-
гр.Приморско и нищо не налага посещението на полицейски служители в
района на летището в гр.Приморско, където обв.*** се намирал.
Въпреки това, в 22.54 часа на 23.08.2020 год., от телефона си с абонатен
номер ***, обв.*** провел четвърти разговор, този път със свидетелката ****
- оператор „Център обаждане“ при Районен център 112 Бургас при Дирекция
„Национална система 112“ - МВР. В разговора обв.*** отново настоял пред
св.*** да бъде изпратени полицейски служители на РУ на МВР-гр.Приморско
в района на летището в града. След като отново получил отказ, обв.*** заявил
на ***, че иска да подаде друг сигнал, като я информирал, че на летището в
Приморско има поставена бомба, че не знае кой я е сложил, и че може би, са я
сложили тези които са били с джипа, след което прекъснал връзката. След
възприемане на така подадения от обв.*** сигнал, св.*** го предала по
електронен път на дежурния в ОД на МВР гр.Бургас, който от своя страна го
изпратил на дежурния в РУ гр.Царево - свидетеля ****, който пък
информирал за подадения от обв.*** сигнал свидетеля *** - дежурен по
управление в РУ гр.Приморско. Св.*** незабавно изпратил към района на
летището дежурния автопатрул при РУ на МВР-Приморско с цел проверка на
сигнала и установяване на местонахождението на ***. Пристигналите в
района на летището полицейски служители не установили там да има
поставено взривно устройстово, нито пък обвиняемия ***.
Междувременно *** се явил сам в РУ на МВР- гр.Приморско, като
заявил на св.***, че иска да подаде жалба срещу действията на служителите
2
на Гранична полиция. След като депозирал жалбата, св.*** го поканил и да
депозира сведение относно подаденият от него сигнал за бомба на летището
в гр.Приморско. Обв.*** категорично отрекъл да е подавал той сигнала, като
заявил на *** „Докажи, че аз съм подавал сигнала за взривното устройство!“.
По случая било образувано бързо производство със съставяне на акта за
първото действие по разследването - разпит на свидетел. В хода на
производството било установено, че СИМ-карта с абонатен номер *** се
използва от обвиняемият ***, като същата му била предоставена за ползване
в качеството му на *** ***
От изисканата справка от Районен център 112 Бургас при Дирекция
„Национална система 112“ - МВР, се установява, че на 23.08.2020 год. обв.***
е провел четири разговора с оператори от центъра - съответно в 22.08 часа,
22.31 часа, 22.41 часа и 22.54 часа. Към справката бил приложен и оптичен
носител на информация, на който било записано съдържанието на четирите
разговора, включително и подаденият в 22.54 часа неверен сигнал за
поставено взривно устройство на летището в гр.Приморско.
Разпитан в хода на разследването обвиняемият се е възползвал от
правото си да не дава обяснения по обвинението.В хода на съдебното
следствие обвиняемият признава изцяло изложената в постановлението на
наблюдаващия прокурор фактическа обстановка, но не признава вината си,
като заявява, че е нямал за цел да създаде суматоха.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното
следствие и приета от съда съдебно-техническа експертиза, се установява, че
няма манипулации върху записите на проведените от обв.*** четири
разговора с оператори от Районен център 112 Бургас при Дирекция
„Национална система 112“ - МВР - съответно в 22.08 часа, 22.31 часа, 22.41
часа и 22.54 часа, като от изготвената към експертизата фонограма на
разговорите се установява, че в края на четвъртия разговор от 22.54 часа
обв.*** е подал сигнал за поставена бомба на летището в Приморско, като
заявил на служителя :“… искам да подам друг сигнал…казвам ви, че на
летището в Приморско има поставена бомба. Не знам кой я сложи, може би
тея дето са с джипа“
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приобщените
по реда на чл.283 НПК писмени и устни доказателства - показания на св.*** /
л.11 – л.12 от ДП/, показания на св.*** /л. 13 от ДП/, показания на св.*** /л.14
от ДП/, показанията на св.**** /л.16 от ДП/, показанията на св.*** /л.17 от
ДП/, , показанията на св.**** /л.18 от ДП/, показанията на св.*** /л.19-20 от
ДП, протокол за личен обиск на лице от 24.08.2020г. /л.33 от ДП/, заповед за
задържане на лице от 24.08.2020г. /л.34 от ДП/, протокол за доброволно
предаване от 25.08.2020г., справка за съдимост /л.10 от ДП/, постановления,
справки и др., веществените доказателства – 1 брой оптичен носител /диск/
3
със записи на телефонни обаждания от обв.*** на тел.112, както и от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства - частично от
обясненията на обв.***, дадени в хода на съдебното следствие и
заключението на вещото лице по СТЕ.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за доказано
по безспорен и категоричен начин, че обв.М. Г. Г. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл. 326 ал. 1 от НК.
От обективна страна, обв.*** на 23.08.2020 год., в 22.54 часа, в
гр.Приморско е предал по телефон с абонатен номер *** на **** - оператор
„Център обаждане“ при Районен център 112 Бургас при Дирекция
„Национална система 112“ - МВР, невярно повикване за тревога за това, че на
летището в Приморско има поставена бомба, че не знае кой я е сложил, и че
може би, са я сложили тези които са били с джипа.
Престъплението по чл.326, ал.1 от НК е формално. По делото се
установи по несъмнен начин, че обвиняемият *** е знаел, че на летището в
Приморско е нямало поставена бомба, но въпреки това е подал по телефона
невярно повикване за тревога до център 112, че на летището в Приморско има
поставена бомба, като не знае кой я е поставил и е предположил, че може да
са тези с джипа, като с тази си съзнателна и волева дейност е осъществил
престъплението по чл. 326 ал. 1 от НК и от субективна страна, при форма на
вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. За осъществяването
на престъплението по чл.326 ал.1 от НК е ирелевантно дали информацията от
невярното повикване е достигнала до знанието на лицата, за които е била
предназначена, колко са те на брой, дали те са предприели определено
поведение. В случая обаче невярното повикване за тревога, подадено от
обв.***, е достигнало до адресата си - изпълняващата служебните си
функции в Районен център 112 гр.Бургас свидетелка **** - оператор „Център
обаждане,, при Районен център 112 Бургас при Дирекция „Национална
система 112“ - МВР.
Подаденият от обв.*** по телефона сигнал център 112 за поставена
бомба на летището в Приморско, по естеството си е невярно тревожно
повикване по телефон, осъществено от обв.***, тъй като обв.*** е знаел, че
реално на летището не е имало поставена бомба, но твърдейки обратното е
подал невярно повикване, както и е знаел, че това повикване е за тревога, тъй
като с него се всява безпокойство поради самото естество на сигнала,
съдържащ твърдение за наличие на взривно устройство, поставено на
публично място с достъп на неограничен кръг хора. Самият факт, че при
получаването на сигнал за бомба органите на властта следват утвърдена
процедура с определен алгоритъм на действията, които включват незабавна
проверка на място, сочи за изключителната тревожност на сигналите за
поставена бомба. Ето защо възраженията на защитата, че с подаването на
4
сигнал за бомба, не е била създадена тревожност в органите на реда, е
неоснователно. Знаейки, че сигнала за бомба е тревожен сам по себе си и че
при получаването на такъв сигнал органите на реда винаги извършват
проверка на място, обв.*** е подал неверен сигнал за поставена бомба
именно с цел да създаде тревожност в органите на реда и те да извършат
проверка на място в района на летището, където се е намирал той.
Обвиняемият *** е знаел, че съобщава информация, която не отговаря на
обективната действителност и е съзнавал противоправния характер на
извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Напълно е съзнавал, че с инкриминирания четвърти по ред
разговор с оператор от тел.112 съобщава информация, която не отговаря на
обективната действителност и че тя е от такова естество, че да създаде у
адресата й невярна представа, в случая, за о наличие на взривно устройство
на летището в гр.Приморско, пряко е целил точно това - получателят на
съобщението от Районен център 112 Бургас да предприеме определено
поведение а в последстие и органите на властта и го е постигнал.
Обвиняемият е съзнавал много ясно общественоопасния характер на деянието
си, а именно, че с него уврежда обществените отношения, които осигуряват
реда и общественото спокойствие в страната и сигурността на
информационния обмен при използването на съобщителни средства.
В резултат на извършеното от обв.*** престъпление са били предприети
действия и е бил ангажиран ресурс за избягване, осуетяване на възможно
настъпване на крайно неблагоприятни последици, поради което деянието на
обвиняемия не би могло да се третира нито като малозначително, нито като
такова с явно незначителна обществена опасност, поради което не са налице
предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 от НК. Деецът е разбирал
свойството и значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си
и е съзнавал всички елементи от състава на престъплението.
За това умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години.
Обвиняемият *** е пълнолетен, не е осъждан /реабилитиран на
основание чл..86, ал.1 от НК на 08.11.2002 год. за осъждането му по НОХД
№35/1999год. по описа на РС-Царево/ и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV, Глава осма от НК. С извършеното
престъпление не са причинени имуществени вреди. С извършеното
престъпление не са причинени имуществени вреди.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че не са налице пречките по
ал.7 на чл. 78а от НК за приложение на института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При определянето на размера на административното наказание глоба,
съдът, взе предвид, че обвиняемият *** полага грижи за непълнолетния си
5
син и че към момента е безработен, поради което намери, че глобата следва
да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно: в размер на 1000
лева. Така наложеното наказание според съда се явява справедливо и би
изиграло необходимата превантивна и превъзпитателна роля спрямо
обвиняемия за в бъдеще да се въздържа от извършване на престъпления.
Предвид този изход на делото нарушителят следва да заплати по сметка
на РС-Царево направени по делото разноски в размер на 342 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови решението си.
6