№ 14827
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110109588 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от “...........” против ....... АД осъдителен иск
с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 465,18 лв., представляваща остатък
от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски по застраховка „........“ по щета № 470421222211441 за вреди по лек
автомобил ....... с рег. № .........., настъпили в резултат на ПТП на 07.03.2022г., причинено
виновно от водача на лек автомобил „...“ с рег. №......., застрахован по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда - 23.02.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 07.03.2022 г. в град в на ул. ........“
при №12, при движение на заден ход лек автомобил „...“ с рег. №....... реализира ПТП с
паркирания на място лек автомобил ....... с рег. № .......... като от удара възникват материални
вреди, за които при ищеца имало сключена имуществена застраховка „........“, обективирана в
застрахователна полица № 5С082466772, валидна към датата на ПТП. Поддържа, че за
процесното ПТП бил съставен Двустранен протокол за ПТП, в който било посочено, че
виновен за инцидента бил водачът на лек автомобил „...“ с рег. №........ По образуваната при
ищеца ликвидационна преписка по щета № 470421222211441 било определено и изплатено
на доверения сервиз, извършил ремонтно-възстановителни дейности на увредения
автомобил, обезщетение в размер на 930,35 лв. с платежно нареждане от 27.10.2022 г..
Посочва, че към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на лек
автомобил „...“ с рег. №......., имал сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че с писмо, получено от ответника на
08.12.2022 г. го е поканил да заплати сумата 955,35 лева , включваща платеното
обезщетение и 25,00 лева ликвидационни разходи по определянето му. На 03.01.2023 г.
ответникът извършил частично плащане в размер на 490,17 лева, като останала дължима
сумата 465,18 лева, с оглед което ищецът обосновава правния си интерес да предяви
вземането за остатъка. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по
чл. 80 ГПК.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество „.....” АД и в срока
1
по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор. Оспорва механизма на ПТП и
причинноследствената връзка. Твърди, че причина за ПТП-то е поведението на
застрахования при ищеца водач. В условията на евентуалност сочи съпричиняване. Оспорва
размера на претенцията. При тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства
/застрахователна полица, протокол за ПТП, уведомление за щета, доклад по щета, покана по
регресна претенция, преводно нареждане/, както и извършеното от ответника частично
плащане по повод предявената по извънсъдебен ред претенция в размер на 490,17 лева.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер,
са отделени от съда като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните с доклада
по делото. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за
доказано. Наведените от ответната страна възражения относно механизма на ПТП съдът
намира, че не следва да бъдат обсъждани предвид извънсъдебното плащане, което
представлява признание за дължимостта на задължението на соченото основание.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото
при ищцовото дружество имущество, респ. в какъв размер е възникнало регресното му
вземане като релевантно е наведеното от ответника възражение за наличие на
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил.
Установено е по делото, че ищецът е заплатил на сервиза, извършил ремонта на
увреденото имущество, застрахователно обезщетение в размер на 930,35 лева.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ, действителната стойност на застрахованото имущество е тази,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
2
А въззивен състав/. Също така при изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. /така в решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на
ВКС, реш. №6/02.02.2011 г. по т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
В разглеждания случай съгласно приетото по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно изготвено,
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил ....... с рег. № ..........,
изчислена на база пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие възлиза
на 967,43 лева. Стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил , изчислена на
база средни пазарни цени на алтернативнни резервни части и труд на доверени сервизи
извън официалния за марката възлиза на 907,86 лева.
По делото не бяха представени доказателства, обуславящи необходимостта ремонтът
да се извърши в официалния сервиз на марката, както и установяващи, че при ремонта на
увредения автомобил следва да бъдат вложени части от алтернативни доставчици, поради
което съдът счита, че застрахователят в хипотезата на регрес следва да заплати
необходимата за възстановяване на автомобила стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, изчислена по средни цени на резервните части и труд на
доверени сервизи. Претендираната от ищеца сума 465,18 лева представлява разликата между
вече заплатеното от ответника по заведената претенция и стойността необходима за
възстановяване на увредения лек автомобил според експерта, поради което възражението на
ответника за завишеност на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение се явява
неоснователно.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат. По делото не се установи водачът на лек автомобил
....... с рег. № .......... да е нарушил правилата за движение по пътищата. Според разпоредбата
на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства
се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя. От събраните доказателства чрез разпита на свидетеля Е. Е. И. се
установи, че лекият автомобил е бил паркиран по продължението на ул. ........“, на която не е
имало обозначени паркоместа, с което не е нарушила цитираното правило при паркиране.
Именно неправилната субективната преценка на обстановката и действията вследствие на
това на водача лек автомобил „...“ с рег. №....... са причина за настъпването на
съприкосновение между двата автомобила.
При това положение регресната претенция на ищеца за заплащане на застрахователно
обезщетение се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 23.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата в размер на
600,00 лева, от които 50,00 лева за държавна такса, 150,00 лева за депозит за вещо лице и
400,00 лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......., ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: .... да заплати на .....
със седалище и адрес на управление: .... на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 465,18 лв.,
представляваща остатък от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „........“ по щета №
3
470421222211441 за вреди по лек автомобил ....... с рег. № .........., настъпили в резултат на
ПТП на 07.03.2022г., причинено виновно от водача на лек автомобил „...“ с рег. №.......,
застрахован по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” при ответника, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.02.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
600,00 лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4