Р Е Ш Е Н И Е
№93
гр. Русе, 25.01.2013 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенският
районен съд , ХI - ти граждански състав в публично заседание на шестнадесети
януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря
Дарина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7533 по
описа за 2012 год., за да се произнесе, съобрази следното:
И.В.С. заявява, че с договор,
обективиран в нотариален акт №170, том ХХІV, дело №6629/1993г. по описа на
нотариус при РРС, със съпруга си – И. И.С. прехвърлили на сина си С.И.С., срещу
поето от последния задължение за гледане и издръжка, ½ идеална част от
собствения си недвижим имот – апартамент в гр.Р., ул.”С. У.№.., заемащ целия
втори етаж от сградата, състоящ се от две стаи, хол, кухня, бокс, баня –
клозет, закрита тераса, два коридора, балкон към кухнята; две избени помещения,
намиращи се в източната част на сградата; половината от таванското помещение намиращо
се в северната част от сградата; с общо ползване на входа, заедно с 51,01%
идеални части от общите части на сградата, находяща се на посочения адрес,
съставляваща парцел 3007 в кв.134 по плана на гр.Русе, с реално ползване на
дворното място, откъм северната част, като вътрешната част от южната страна
остава за общо ползване с останалите съсобственици. Към момента на сделката
ответникът бил в брак със С.Б.С..
След прехвърлителната сделка И. И.С.
получил инфаркт и здравословното му състояние се влошило. Доходите на ищцата
били недостатъчни за покрИ.е разходите на домакинството. Въпреки това,
ответниците не проявявали интерес към проблемите на възрастните хора и не
изпълнявали задълженията си, произтичащи от контракта. За И.С. и съпругът й,
грижи полагала тяхната дъщеря – сестра на първия ответник.
През 2003г. С.С. и С.С. се
разделили. Три години по-късно синът на ищцата напуснал страната и се установил
в Испания, а ответницата – в гр.София.
По изложените съображения, И.С. моли
съда да постанови решение, с което да развали договорът за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане, визиран в нотариален акт №170, том
ХХІV, дело №6629/1993г. по описа на нотариус при РРС, поради виновно
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответниците.
Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.И.С.
е депозирал отговор на исковата молба, в който признава обстоятелствата, изложени
в исковата молба.
В законоустановения срок С.Б.С. оспорва
основателността на ищцовите претенции. Твърди, че другата половина от процесния
имот е прехвърлен на А.И. Д. – дъщеря на ищцата, срещу задължение за гледане и издръжка.
Приема, че А.Д. е изпълнявала задълженията си произтичащи от контракта и е
полагала грижи за прехвърлителите. В тази връзка заявява, че задължението за
издръжка е неделимо като се позовава на ТР №6/15.05.2012г. на ОСГК.
Съобразявайки становищата на
страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия
закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
С договор, обективиран в нотариален акт №170, том
ХХІV, дело №6629/1993г. по описа на нотариус при РРС, И.В.С. и И. И.С.
прехвърлила на сина си С.И.С. ½ идеална част от собствения си недвижим
имот, а именно: по нотариален акт: апартамент в гр.Р., ул.”С. У.”№...,
заемащ целия втори етаж от сградата, състоящ се от две стаи, хол, кухня, бокс,
баня – клозет, закрита тераса, два коридора, балкон към кухнята; две избени
помещения, намиращи се в източната част на сградата; половината от таванското
помещение намиращо се в северната част от сградата; с общо ползване на входа,
заедно с 51,01% идеални части от общите части на сградата, находяща се на
посочения адрес, съставляваща парцел 3007 в кв.134 по плана на гр.Русе, с
реално ползване на дворното място, откъм северната част, като вътрешната част
от южната страна остава за общо ползване с останалите съсобственици, а по
схема №9693/14.00.2012г. – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.3007.1.2 с административен адрес – гр.Р., ул.”С. У.”№....., ет.....,
като самостоятелния обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.2.3007, предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент; брой нива – 1; прилежащи части – две изби, ½ идеална част от
таван и 51,01% идеални части от сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж – няма; под обекта – 63427.2.3007.1.1; над обекта – няма, срещу
поето от приобретателя задължение да дава на родителите си издръжка, гледане,
лечение и обслужване до края на живота им, като последните запазили правото да
живеят и ползват необезпокоявано описания имот докато са живи.
Приложена е данъчна оценка на имота и схема №9693/14.00.2012г.
по описа на СГКК – гр.Русе.
Не се спори, че към 1993г. С.И.С. и С.Б.С. са били в
брачно правоотношение.
Разпитаните по делото свидетели изнасят данни за
отношенията между страните и грижите, които ответникът е полагал за ищцата в
изпълнение на задълженията си, произтичащи от договора.
А.Д. сочи, че през 1993г. придобила собствеността
върху ½ идеална част от процесното жилище, въз основа на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Твърди, че
оттогава обгрижва родителите си. През последните 10 години, предвид влошеното
здравословно състояние на ищцата, А.Д. полагала ежедневни грижи за майка си –
пазарувала; купувала й лекарствата; снабдявала я с дърва за отопление. През
зимния период доходите на И.С. се явявали недостатъчни за покрИ.е ежедневните й
нужди. С пенсията заплащала консумативите на имота, а свидетелката й набавяла
необходимите хранителни продукти. Последната споделила с ответника, че ищцата
има нужда от финансова подкрепа, но той заявил, че има други задължения и няма
достатъчно средства, за да подпомага майка си. В периода 2003г. – 2006г. С.С.
се установил в процесния имот, но през първата година нямал доходи и с ищцата
се издържали от пенсията й. През 2004г. започнал работа, а две години по-късно
напуснал страната. По същото време С.С. се установила в гр.София. Свидетелката
твърди, че ответниците не са полагали грижи за прехвърлителката и не са я
подпомагали финансово. Единствено през м.септември 2012г. в интервал от две
седмици, в известна степен С.С. обгрижвал ищцата – оформил рецептурната й
книжка; взел лекарствата от аптеката и получил пенсията й. По повод частичния
ремонт на жилището, А.Д. заявява, че същият е извършен от брат й, но ищцата
заплатила материалите и положения труд.
Б. С. (внук на ищцата, син на ответниците) изнася
данни за отношенията между страните по делото. Заявява, че в периода 1993г. –
1998г., по празници, ищцата и съпругът й са гостували в дома им. Предполага, че
родителите му са полагали грижи за прехвърлителите. Баща му обработвал лозето
им, от време на време ги снабдявал с храна и лекарства. Сочи, че от 2006г.
ответникът живее и работи в Испания. От една страна твърди, че баща му по
никакъв начин не е подпомагал семейството си финансово, с мотива, че има
задължение към ищцата, а от друга – заявява, че ответникът изпраща пари на
сестра му, която учи в чужбина. Счита, че по време на визитите си в България, С.С.
е полагал грижи за майка си.
Установената фактическа обстановка,
налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран
петитум, съдът квалифицира правно предявения иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД –
конститутивен иск за разваляне, поради виновно неизпълнение на договор, с който
са прехвърлени вещни права върху недвижим имот.
По силата на договор, обективиран в нотариален акт №170,
том ХХІV, дело №6629/1993г. по описа на нотариус при РРС, С.И.С. придобил
собствеността върху ½ идеална част от апартамент в гр.Русе, ул.”Сент
Уан”№1, заемащ целия втори етаж от сградата, срещу задължение да дава на
прехвърлителите издръжка, гледане, лечение и обслужване до края на живота им,
като последните запазили правото да живеят и ползват необезпокоявано описания
имот докато са живи.
Договорът е алеаторен, двустранен и възмезден. Срещу
прехвърлянето на процесния имот, приобретателя дължи насрещна престация –
гледане и издръжка. От начина, по който в контракта е формулирано това
задължение, ясно личи желанието на ищцата и нейния съпруг да прекарат живота си
в спокойна и нормална обстановка, в обкръжението на близките си хора. Лишили се
от собствеността си, за да възнаградят ответника и неговата съпруга за бъдещите
грижи. Характерът на сключения договор предполага полагането на ежедневни грижи
и осигуряване на обективно необходимата на прехвърлителите издръжка до края на
живота им. Предвид неделимостта на задължението, така както е уговорено, неизпълнението,
дори еднократно, на поетите ангажименти по договора за гледане и издръжка е
основание за разваляне на сделката. Неделимите задължения предпоставят даването
на дължимата престация на всички кредитори, поради което неизпълнението по
отношение дори на един от тях може да доведе до разваляне на контракта.
Епизодичните грижи, които ответниците са полагали до
2006г. не съответстват на обема и качеството грижи, съобразно договореното. Съдържанието
на поетото по този договор задължение включва задоволяване потребностите на
прехвърлителите в пълен обем, включително полагане на непосредствени и лични
грижи по задоволяване на ежедневните им битови нужди. Съдът приема, че не
намира приложение, визираното от С.С. ТР №6/2012г., в смисъла, в който се сочи.
Ответникът счита, че процесният договор не подлежи на разваляне, след като
приобретателят по договор за прехвърляне на останалата ½ идеална част от
процесния имот срещу задължение издръжка и гледане е полагал дължимите грижи за
прехвърлителите. Решението касае хипотеза при която с един договор за издръжка
и гледане е прехвърлен недвижим на няколко лица. ВКС приема, че при това
положение се прилагат правилата на солидарните задължения и ако е налице пълно
изпълнение от единия длъжник, то неизпълнението от страна на другия не е
основание за разваляне договора. В случая, дори Б. С. – свидетел на ответната
страна не твърди, че от сключване на процесния договор, до настоящия момент родителите
му или единия от тях, са изпълнявали постоянно, в пълен обем задълженията си,
произтичащи от контракта. Нещо повече, свидетелят сочи, че от години майка му
живее в гр.София, а баща му – в Испания, обстоятелство, което не се оспорва от
страните по делото.
По изложените съображения съдът приема, че ответниците
не са изпълнявали задълженията си, произтичащи от алеаторния договор и при
наличие на предпоставките визирани в чл.87, ал.3 от ЗЗД искът се явява
основателен.
Конститутивните права, включително възможността за
разваляне на договор поради неизпълнение, принадлежат на прехвърлителя на
правото на собственост. Активно легитимиран кредитор по смисъла на чл.87, ал.3 ЗЗД
за това право е той, а в случаите на правоприемство поради наследяване - неговите
наследници. Наследникът придобива актива на наследството, което включва всички
имуществени права. Правото да се иска и постигне конститутивно въздействие по
отношение сключените от наследодателя договори поради виновно неизпълнение от
съответния длъжник е имуществено право. Наследникът на кредитора – прехвърлител
ще може да упражни това право в обема на притежаваните от него права –
съобразно дела си, но не и по отношение на целия договор, ако не е единствен
наследник. Следователно при наследяване на дробна част от правата на кредитора
– прехвърлител, развалянето на договора поради неизпълнение може да се
осъществи частично. В конкретния случай, процесният алеаторен договор е сключен
между И.В.С. и И. И.С. – като прехвърлители и С.И.С. – като приобретател. Към
момента на сделката ответникът е бил в брачно правоотношение със С.С., с оглед
което прехвърлената ½ идеална част от апартамента е станала СИО между
съпрузите и ответницата също е следвало да изпълнява вменените с договора
задължения. И. И.С., починал на 08.06.1994г. е оставил за свои наследници: И.В.С.
– съпруга; С.И.С. – син и А.И. Д. – дъщеря. Тъй като имотът е бил в режим на
СИО, след смъртта на съпруга си, ищцата може да претендира развалянето му до
размера на своята ½ идеална част от договора и като наследник по закон
на починалия прехвърлител по алеаторния договор, до размера на наследствения си
дял – 1/6, т.е. до размера на 4/6 идеални части от договора. С алеаторния
договор е прехвърлена ½ идеална част от имота, от което следва, че ищцата
може да претендира развалянето му до размера на 1/3 идеална част от имота. По
изложените съображения съдът счита, че предявеният иск като доказан следва да
бъде уважен в посочения размер, а в останалата част – като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
Видно от договор за правна защита и съдействие от
02.10.2012г., ищцата не е заплатила адвокатско възнаграждение. Пълномощникът
адв.В.И. е оказала безплатна адвокатска защита на основание чл.38, ал.1, т.2
ЗА. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, при безплатна адвокатска помощ,
ако насрещната страна дължи разноски, адвокатът, оказал безплатна помощ има
право на възнаграждение. Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора
и уважената част от претенцията, съдът намира, че следва да присъди на адв.В.И.
възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
РАЗВАЛЯ до размера на 2/3 части договора (1/3 идеална част от
имота), обективиран в нотариален акт №170, том ХХІV, дело №6629/1993г. по описа
на нотариус при РРС, с който И.В.С. и И. И.С. прехвърлила на сина си С.И.С.
½ идеална част от собствения си недвижим имот, а именно: по
нотариален акт: апартамент в гр.Русе, ул.”Сент Уан”№1, заемащ целия втори
етаж от сградата, състоящ се от две стаи, хол, кухня, бокс, баня – клозет,
закрита тераса, два коридора, балкон към кухнята; две избени помещения,
намиращи се в източната част на сградата; половината от таванското помещение
намиращо се в северната част от сградата; с общо ползване на входа, заедно с
51,01% идеални части от общите части на сградата, находяща се на посочения
адрес, съставляваща парцел 3007 в кв.134 по плана на гр.Русе, с реално ползване
на дворното място, откъм северната част, като вътрешната част от южната страна
остава за общо ползване с останалите съсобственици, а по схема
№9693/14.00.2012г. – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.3007.1.2 с административен адрес – гр.Русе, ул.”Сент Уан”№1-А, ет.2,
като самостоятелния обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.2.3007, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент;
брой нива – 1; прилежащи части – две изби, ½ идеална част от таван и
51,01% идеални части от сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – няма; под обекта – 63427.2.3007.1.1; над обекта – няма, срещу
поето от приобретателя задължение да дава на родителите си издръжка, гледане,
лечение и обслужване до края на живота им, като последните запазили правото да
живеят и ползват необезпокоявано описания имот докато са живи. ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част.
ОСЪЖДА С.Б.С. и С.И.С. да заплатят на И.В.С. направените по
делото разноски в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА С.Б.С. и С.И.С. да заплатят по сметка на РРС
държавна такса в размер на 996,48 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: