Определение по дело №971/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1828
Дата: 12 май 2023 г. (в сила от 12 май 2023 г.)
Съдия: Марин Георгиев Маринов
Дело: 20233100500971
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1828
гр. Варна, 12.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20233100500971 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба вх.№ 5751/24.01.2023 г. на С. В. Д., ЕГН **********, против
решение № 4158/30.12.2022 г., постановено по гр.д. № 1956/2022 г. по описа
на ВРС, 18-ти състав, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от жалбоподателя срещу „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, иск с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ, да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от:
1000 лева, представляваща разлика между присъдените 1 000 лева и
претендираните 2 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на
16.09.2021 г. в с. Тополи, от Събри Алдинов М., водач на товарен автомобил
марка „Фолксваген“ с peг. № Н0***КА , за който е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.

В жалбата си въззивникът излага становище за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Оспорва решаващия извод на съда,
че за определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се
съобрази наличието на доказано съпричиняване на вредоносния резултат в
размер на 50 % от страна на ищеца. Сочи, че съпричиняване е налице, само
когато претърпените вреди се явяват пряка и непосредствена последица от
конкретно поведение на пострадалия. Като се позовава на данните от
заключението по проведената в първоинстанционното производство съдебно-
автотехническа експертиза, жалбоподателят сочи, че водачът на товарния
автомобил е предприел маневра и е навлязъл в лентата и траекторията на
1
движение на дясното превозно средство /мотоциклет/, при което водачът на
последното предприел аварийно спиране, загубил равновесие и паднал на
пътната настилка, като се ударил в намиращото се пред него превозно
средство. Излага, че водачът на товарния автомобил е имал възможност да
предотврати настъпването на произшествието като пропусне движещия се в
дясна лента мотоциклет преди да предприеме неправилната маневра. По
отношение на скоростта сочи, че макар да не може да се изчисли точната
скорост на движение на превозните средства, съгласно свидетелските
показания на Събри М., произшествието е станало точно преди табелата с
ограничение, на около 30 метра преди нея, като твърди, че до този указателен
знак разрешената скорост е била 90 км/час, поради което и служителите на
МВР са установили нарушение по ЗДвП единствено на водача на товарния
автомобил. Поради изложеното, моли въззивният съд да установи, че не е
налице съпричиняване от негова страна, както и да уважи предявения иск за
сумата от 2000 лева.

Въззиваемата страна „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, чрез адв. Т. С., в
депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената
въззивна жалба като неоснователна. Счита, че изводите на
първоинстанционния съд досежно установено съпричиняване са съобразени с
цялостния анализ на събрания по делото доказателствен материал. Сочи, че
съдът не е длъжен да възприема експертното заключение изцяло, а вещото
лице по проведената съдебно-автотехническа експертиза не е разполагало с
данни, въз основа на които да определи скоростта на двете превозни средства
преди настъпване на удара между тях. Излага, че съгласно събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Събри М.,
мотоциклетът, управляван от жалбоподателя се е появил внезапно и
изненадващо, бил е с изключени фарове и се е движел много бързо, като
впоследствие водачът му е признал, че скоростта му е била 90 км/ч., което
съставлява извънсъдебно признание на неизгоден за него факт. Сочи като
безпротиворечиво установено по делото, че жалбоподателят заедно с мотора
първо сам е паднал и се е блъснал в бордюра и едва след това се е блъснал в
микробуса, управляван от свидетеля М.. Счита, че управлението на
мотоциклета с неразрешена за пътния участък скорост е способствало, както
за настъпване на самото произшествие, така и за увеличаване обема и
степента на получените увреждания, като преценката на съда за размера на
съпричиняването е съобразена с поведението на пострадалия и останалите
обективни и субективни фактори, станали в съвкупност причина за ПТП.
Излага, че при евентуално управление на МПС от страна на жалбоподателя
със съобразена скорост, водачът М. би го забелязал в дясното си огледало и
би го пропуснал. По отношение на твърденията във въззивната жалба
досежно разрешената за пътния участък скорост, сочи, че безспорно
установено по делото е че процесното ПТП е настъпило в рамките на центъра
на населеното място – с. Тополи, ул. „Акация“/ ул. „Д-р Атанас Липов“ № 32,
следователно разрешената скорост е била 50 км/ч. Излага, че посещението на
служител на МВР е винаги последващо, поради което и няма как да се
констатира скоростта на движение преди ПТП, като протоколът за ПТП няма
обвързваща доказателствена сила по отношение на механизма му. Поради
2
изложеното, отправя искане за потвърждаване на първоинстанционния акт и
присъждане на разноски.

Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване на решението на ВРС. Същата съдържа
изискуемите по чл. 260 oт ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните

По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК,
съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по възз. гражд. дело № 971/2023 г. на
14.06.2023 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3