Р Е Ш Е Н И Е
Номер 07.10.2020
г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На седми
октомври две хиляди и двадесета година
В открито заседание
в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка
Василева
като разгледа
докладваното от председателя Атанас Динков АНД № 142 по описа за 2020 година и
за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът
е сезиран с жалба от М.Н.Н., ЕГН **********, против Електронен фиш, Серия К, №
3083945, издаден от ОДМВР - Стара Загора, за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система (EФ), с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.
5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2,
във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400 лева.
Жалбоподателят М.Н.Н. моли електронния фиш
да бъде отменен по посочените в жалбата съображения.
Въззиваемата страна ОДМВР – Стара Загора, моли електронния фиш да
бъде потвърден.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна –
санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
С
обжалвания ЕФ жалбоподателят М.Н.Н., ЕГН ********** е
санкциониран на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – Закон за движението по
пътищата ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение..."), във
връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП ("Водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се наказва,
както следва: за превишаване от
41 до 50 km/h - с глоба 400 лв."), за нарушение
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак"), във вр.
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 21.09.2019 г. в 10.25 часа в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км.
170, в посока гр. Бургас, при ограничение на скоростта 90 км/ч, въведено с
пътен знак В26 ("Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената"), съгласно Заповед№ РД-11-362/29.03.2019 г. на АПИ е
управлявал лек автомобил „**“, с регистрационен номер **, със скорост 130
км/ч, при отчетен толеранс от - 3 %, като нарушението (превишаване на
разрешената скорост с 40 км/ч) е било установено и заснето с мобилна радарна
система (автоматизирано техническо средство) №
ТFR1-М 657.
На
първо място, в случая неправилно е била приложена санкционната разпоредба на
чл. 182, ал. 2 т. 5 от ЗДвП, която предвижда санкция за превишаване на скорост от
41 до 50 км/ч, тъй като в електронния фиш е посочена превишена скорост от 40
км/ч.
Правилната санкция в случая е следвало да бъде реализирана по чл. 182, ал. 2,
т. 4 от ЗДвП. Посоченото несъответствие обуславя различна от посочената в
електронния фиш правна квалификация на нарушението, налице е очевидно
несъответствие между посочените в ЕФ съставомерни факти, касаещи скоростта, с
която се е движил процесният автомобил, съответно - превишаването на въведеното
с пътен знак ограничение на скоростта, с действителните такива. Посочената
нередовност съставлява обективна пречка да се преценява правилността на
издадения електронен фиш по същество и е предпоставка за цялостната му отмяна
като незаконосъобразен.
На следващо място, в обжалвания електронен фиш е посочено, че ограничението на скоростта – 90 км/ч е било въведено с пътен знак В26, въз основа на Заповед № РД-11-362/29.03.2019 г. на АПИ. В съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, респ. на електронен фиш за налагане на глоба, наказващият орган е длъжен да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В процесния случай предмета на това доказване включва и представянето на доказателства за валидно въведено с пътен знак „В-26“, ограничение на скоростта от 90 км/ч при движение по участъка от АМ Тракия, при км. 170, към датата на извършване на санкционираното нарушение. Доколкото твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП се свързва с неспазване на въведено съгласно посочената заповед на АПИ ограничение на скоростния режим, очевидно е, че именно санкциониращият орган следва да установи и докаже както влизането в сила на заповедта, съобразно предвидените в нея условия за въвеждането на ограничението, така и датата, считано от която действа това ограничение. От обвързването на въвеждането на ограничението на скоростта със Заповед № РД-11-362/29.03.2019 г. на АПИ, следва извода, че извършването на твърдяното нарушение е обусловено от изпълнението на посочените в заповедта като условия за влизането й в сила.
В случая, наказващия орган не представя доказателства за установяване
на релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства (в това
число и цитираната Заповед № РД-11-362/29.03.2019 г. на АПИ), независимо, че в
изпълнение на принципа за служебното начало, съдът с нарочно определение е
изискал от санкциониращия орган да представи. Съответно непредставянето на
доказателства в посочения по-горе смисъл има за последица недоказаност
извършването на санкционираното с електронния фиш нарушение (В този смисъл е постоянната
практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 399 от 28.11.2019
г. по КАН дело № 408 по описа за 2019г., Решение № 472 от 10.01.2020 г. по КАН
дело № 455 по описа за 2019 г., Решение № 189 от 10.07.2020 г. по КАН дело №
126 по описа за 2020 г. всички на Административен съд – Стара Загора и др.).
В тази връзка следва да се посочи също така, че не се представиха
доказателства от санкциониращия орган, че процедурата по ограничението на
скоростта на АМ Тракия в процесния участък е била проведена по
законоустановения ред - чл. 79, вр. с Приложение 16 към чл. 79, ал. 2 от
Наредба 18/23.07.2001 г. за сигнализиране на пътищата с пътни знаци (редакция
от 15.05.2015 г.), действаща към датата на твърдяното нарушение - 21.09.2019
г., съгласно който „Когато скоростта се
ограничава с повече от 20 km/h, тя неколкократно се намалява с 20 km/h, като
пътен знак В26 се поставя на разстояния съгласно приложение № 16“. Въведено
ограничение е необосновано, тъй като не се представиха доказателства от
санкциониращия орган, че водачите са били уведомени с допълнителна указваща
табела за причината за въвеждане на ограничение от 90 км/ч на автомагистралата
(ремонт на пътния участък, заради лоши метеорологични условия в участъка,
неравности, концентрация на ПТП или други предвидени в ЗДВП).
На
следващо място, от служебно изисканата в хода на
съдебното следствие справка от „ТИНЕЛ Електроникс“ ООД, производител на
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
ТFR1-М (л. 64 от делото) се установява, че точката
с координати ЕL: 25.23333° и NL:
42.18333° се намира по пряка линия, перпендикулярно на около 1150 метра от
най-близката точка от АМ Тракия и от нея е невъзможно АТСС ТFR1-М, № 657 да
измери скорост на МПС, движещо се по АМ Тракия. Клипът представлява веществено доказателствено средство, по
смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на съставомерно
деяние по чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 21, ал.
2, във вр. ал. 1 от ЗДвП (В този смисъл Решение № 229 от 27.06.2018 г. по КАН
дело № 219 по описа за 2018 г. на
Административен съд - Стара Загора).
Установените факти водят до правен извод, че процесното нарушение
е недоказано, тъй като от точка с географски координати ЕL: 25.23333° и NL:
42.18333°, посочена в приложения от АНО снимков материал от клип (л. 6 от
делото), обозначаваща местоположението на АТСС № TRF-1М, № 657, не е било
възможно да се извършва измерване на скоростта на превозни средства, движещи се
по АМ Тракия, в частност на скоростта на процесния автомобил. Т.е. в случая не
е било спазено изискването на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата мястото за разполагане на АТСС
да се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта. По делото не са ангажирани
опровергаващи доказателства, с оглед на което не може да се приеме, че на
посочените в ЕФ място, място и час е управлявано МПС с отчетеното превишение на
скоростта (В този смисъл Решение № 208 от 15.07.2020 г. по КАН дело № 156 по
описа за 2020 г. на Административен съд
– Стара Загора).
По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Жалбоподателят не представя доказателства за сторени съдебни и деловодни
разходи (в договора за правна защита и съдействие от 20.05.2020 г. е вписано,
че процесуалното представителство е безплатно по чл. 38, ал. 2, във вр. ал. 1,
т. 3 от Закона за адвокатурата – л. 26 от делото), поради което такива не му се
дължат.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия К, № 3083945, издаден от ОДМВР -
Стара Загора, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: