№ 25
гр. Раднево, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Хр.В.
при участието на секретаря И.Д.С.
като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело №
20225520200076 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба против НП издадено от И.В.И. на длъжност
Началник ОД на МВР Стара Загора РУ РАДНЕВО, упълномощен с M3 №
8121з-1632/02.12.2021 г, въз основа на АУАН 532443/ 04.03.2022 г., против Г.
Г. К., ЕГН ********** с адрес **** и настоящ адрес с. *****. С посоченото
НП на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал.3 т. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично
и с процесуален представител. Моли за отмяна на НП, поради
незаконосъобразност, свързана с вземането на пробата и неспазване на
правилата за това. Упълномощения от жалбоподателя процесуален
представител моли за отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна редовно призована не се явяват, но представят
становище по жалбата. Молят да се остави в сила наказателното
постановление, като законосъобразно и правилно и правят възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
РП Стара Загора, ТО Раднево – не се явяват, не изпращат представител.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
На 04.03.2022 г. Г. Г. К. в 11:50 часа в гр. Раднево на ул. „****”, западно
от община Раднево, в посока север като водач на лек автомобил „Мицубиши
Каризма 1.8” с рег. № **** собственост на И.С.Д. управлявал горепосоченото
МПС с концентрация на алкохол 1.10 промила в издишания въздух,
установено с техническо средство дрегер „Алкотест 7510/ с фабр. №ARBB-
0092. показанието на техническото средство е показано на водача. Издаден му
талон за мед.изследване №099605 и 8 бр. стикери №А036630.
Жалбоподателят не дал кръвна проба.
Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
показанията на свидетелите ЕВ. В. В. и М. Т. М. и приложените към делото
писмени доказателства.
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените. От приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра вътрешните работи е видно, че областните дирекции на МВР са
сред структурите на МВР, определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33,
т. 9 от ЗМВР да осъществяват контрол по ЗДвП. От приложения АУАН се
установява, че същият е съставен от Е.В., който е компетентен орган,
съгласно т. 1. 3 от представената Заповед № 8121з -1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи. Обжалваното НП също е издадено
компетентен орган, съгласно т. 2. 11 от същата заповед.
Процедурата по съставянето и връчването на АУАН и НП е изпълнена
надлежно и в съответствие с предвиденото в закона. АУАН е съставен в
присъствието на жалбоподателя, който го е подписал без възражения. С
подписа си е удостоверил обстоятелството, че е получил и съответен препис.
В този смисъл съдът отхвърля възражението на жалбоподателя, че не му е
връчен акта и той не е бил питан дали приема показанията на дрегера. Няма
представено нито едно доказателство в тази посока. Напротив - и
актосъставителя и свидетеля по акта и самия акт - надлежно подписан от
жалбоподателя установяват спазване на процедурата по съставяне,
предявяване и връчване на акта.
АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
2
Съдържат описание на нарушението, включително дата, място на
осъществяването му и правна квалификация. Между съдържанието на АУАН
и НП не е налице разминаване по отношение времето на нарушението. И в
двата документа е посочено, че то е осъществено на 04.03.2022 г. в 11: 50ч.
Същото следва и от данните, отразени в талона за изследване.
Съдът не споделя и възраженията на К. и на неговия адвокат, че не била
спазена процедурата по вземане на пробата и нейното отчитане. Не били
изчакали достатъчно време. Нито времето, нито мястото на вземане на
пробата/ до багажника на полицейския автомобил, или между двете врати/
влияят на законосъобразното вземане и отразяване на пробата на алкохол. На
съда служебно му е известно, а и това се твърди от работещите с този вид
Дрегер, че ако не се издиша достатъчно количество въздух и не се изчака
необходимото време - няма да има показания на самия уред и той ще отчете
грешка. Няма данни за такова отчитане. Напротив: отчетено е наличие на
алкохол в кръвта на жалбоподателя, която е 1,10 на хиляда промила и това
показание, видно от акта не е оспорено.
Съдът намира, че всичко наведено от жалбоподателя относно
невъзможността му да даде кръвна проба, тъй като колата му не могла да
запали са ирелеванттни. Служебно е известно на съда, че мястото на
Медицинския център се намира на не повече от 20 минути, с нормален
пешеходен ход от Полицейското управление. Никак не е било задължително
К. да се занимава с колата си и нейните повреди, вместо да отиде да даде
кръвна проба. Всички тези обстоятелства, освен че не се установиха в процеса
на съдебното следствие с нито едно доказателство обслужват единствено и
само защитната му теза. Съдът счита, че му е било дадено достатъчно време
за да даде кръвна проба и той напълно умишлено и целенасочено не се е
възползвал от нея.
С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водача на пътно
превозно средство да го управлява под въздействието на алкохол. Нормата на
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда наказания „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца и „глоба” от 1000 лева за водач, който
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 8 на хиляда до 1, 2
на хиляда включително.
3
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че в процесния момент жалбоподателят е управлявал моторното
превозно средство.
Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, се определя с
наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи
и министъра на правосъдието, а именно - Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/.
Съдът намира, че в случая изискванията на Наредбата са спазени и не са
налице отклонения от нормативно установения ред, които да са опорочили
процедурата. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, при извършване на проверка
на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство. В случая по делото се установи, че при
извършената му проверка, жалбоподателят е бил проверен за употреба на
алкохол с техническо средство – Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARВВ –
0092, при което е била отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух
1, 10 на хиляда. Годността и изправността на техническото средство е
доказана посредством представеното извлечение от регистъра на БИМ за
одобрените типове средства за измерване и списък с рег. № 3286р-
56754/25.11.2021 г. от Лабораторията за проверка на СИ. От последния е
видно, че на 23.11.2021 г. същото е преминало успешно периодична проверка
със срок на валидност 6 м. По делото е установено, че с оглед отчетената
алкохолна концентрация от 1, 10 на хиляда, св. В. съставил на жалбоподателя
АУАН, както и талон за изследване № 099605. Видно е, че в последния са
посочени двата варианта за изследване при несъгласие с резултата, отчетен от
техническото средство – чрез доказателствен анализатор или медицинско и
химическо изследване, с които жалбоподателят е бил запознат, доколкото
екземпляр от талона му е бил връчен срещу подпис.
Възраженията за ограничени в тази насока права са неоснователни.
Видно е, че жалбоподателят с подписа си е удостоверил избора си относно
извършването на медицинско и химическо изследване, а обстоятелството, че
не е посетил ФЦСМП гр. Раднево, за да даде кръвна проба за анализ, е
резултат от личното му решение. Съгласно чл. 15, ал. 6 от Наредбата, „При
неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се
4
приемат показанията на техническото средство или теста, с което е
установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози”. При това положение
законосъобразно наказващият орган е издал НП, кредитирайки резултата,
отчетен от техническото средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARВВ –
0092.
Обоснован, с оглед събраните по делото доказателства, е извода, че
жалбоподателят е нарушил изискването на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради
което законосъобразно е санкциониран на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. Този извод не се разколебава от твърдението, на пълномощника на
жалбоподателя, че не е установено спазването на всички нормативни
изисквания по вземане на проба от водач МПС. Съдът намира възражението
за правно ирелевантно, тъй като забраната за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда, е въведена императивно
в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, независимо от причините за достигане на тази
концентрация. Освен това не са налице доказателства, които да сочат, че е
била употребена вода за уста от жалбоподателя преди да предприеме
управлението на автомобила. Подобно възражение не е отразено и в АУАН,
нито пред контролните органи.
Наложените за това нарушение административни наказания – „глоба” в
размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца, са определени правилно и размерът им съответства на предвидения в
закона.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от ЗПП. По силата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е до
200 лв. Наказанието, което е наложено е глоба 1000 лева и лишаване от
правоуправление за 12 месеца, поради което се предполага, че е налице по-
голяма фактическа и правна сложност от случаите, в които наказанието е 20
лева глоба. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание и не е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и
5
депозирал писмено становище, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 200 лв. Доколкото издателят на НП е в
структурата на Областна дирекция на МВР-Стара Загора, именно в полза на
същата в качеството му на юридическо лице (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) следва да
бъдат присъдени разноските по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0327-000115/22.03.2022 г. на Началник на
РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора, с което на Г. Г. К. ЕГН **********
с адрес **** и настоящ адрес с. **** за нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП
и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Г. Г. К. ЕГН ********** с адрес **** и настоящ адрес с.
***** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 200/двеста / лева на ОДМВР Стара Загора,
представляваща размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – гр. Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6