Решение по дело №500/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.145 от Административно-процесуалният кодекс във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с 117, ал.1, т.2 б. “а“ от КСО от същият.

Образувано е по жалба на Й. Н. М. с посочен адрес: гр.Ловеч, [жк], блок 321, вх.Б, ет.5, ап.14, против Решение № 2153-10-31/18.09.2024г. на Директора на ТП на НОИ, с което е отхвърлена жалбата му с вх. № 1012-10-124 от 21.08.2024 г. срещу разпореждане [номер]-10-126#12/09.08.2024г. на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Ловеч, като неоснователна.

По наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспореното решение се иска отмяната му като неправилно и неоснователно, както и да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. Жалбоподателя твърди, че в мотивите на разпореждане [номер]-10-126-12/09.09.2024г. на Началник отдел пенсии при ТП на НОИ Ловеч, неправилно е прието, че няма изискуемият се минимум 15 г. осигурителен стаж от втора категория труд, тъй като според представените от него документи има изискуемият осигурителен стаж от втора категория труд. Счита, че при издаване на обжалваният акт са допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, лично и чрез процесуалният си представител поддържа жалбата с молба да бъде уважена.

Ответника - Директорът на ТП на НОИ – гр.Ловеч, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като приема оспорения административен акт за законосъобразно издаден. Подробните си съображения за това излага в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушана е съдебно икономическа и съдебно техническа експертиза. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Според административната преписка оспорващият М. е подал до Директора на ТП на НОИ – Ловеч заявление с вх. № 2113-10-699/10.08.2022г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО /лист 43-45 от делото/, като в декларативната част на заявлението същият е декларирал, че не получава друг вид пенсия и няма осигурителен стаж, придобит в друга държава. Към него е приложил трудова книжка № 456, трудова книжка №17, осигурителна книжка № 34663, военно-отчетна книжка №068407, заявление обр. УП-23 с вх. № 2124 -10-699/10.08.2022 г. за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд “Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, удостоверение обр. УП- 3 изх. № 2/19.04.2022 г., изд. от „Стройкомерс“ ООД, удостоверение обр. УП-3 изх. № 13/09.05.2022г., изд. от „Строителна механизация“ ЕООД гр. Плевен, удостоверение обр. УП-3 изх. № 38/12.04.2022 г., изд. от „Осъм инженеринг“ АД гр. Ловеч, удостоверение обр. УП-3 изх. № 39/12.04.2022 г., изд. от „Осъм инженеринг“ АД гр. Ловеч. След разглеждане на подаденото заявление и приложените към него документи, с разпореждане [номер]-10-699#4/ 31.10.2022г. на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Ловеч му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото е прието, че М., отговаря на условията на чл.69б, ал.2 от КСО, но няма изискуемите 100 точки, представляващи сбор от навършената възраст и придобит осигурителен стаж, а има 97 точки.

Със заявление вх. № 2113-10-126/05.03.2024 г. до Директора на ТП на НОИ - Ловеч отново е направено искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /лист 23-25 от делото/. В декларативната част на заявлението същият е декларирал, че не получава друг вид пенсия и няма осигурителен стаж, придобит в друга държава. К. З. са приложени трудова книжка № 456, трудова книжка №17, осигурителна книжка № 34663, военно-отчетна книжка №068407, заявление обр. УП-23 с вх. № 2124-10-10/05.03.2024 г. чрез ТП на НОИ - Ловеч за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд “Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.

По подаденото заявление от 05.03.2024 г., с разпореждане [номер]/10.04.2024г. на ръководител ”ПО” в ТП на НОИ Ловеч на оспорващият е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по чл.69б, ал.2 от КСО, пожизнено от 18.01.2024г., като е определен минимален размер на пенсията, съгласно чл.70, ал.12 от КСО от 523,04 лв., при зачетен осигурителен стаж като шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона - 4г., 4м., 0д. от втора категория труд по удостоверение №2/19.04.2022г., издадено от „Стройкомерс“ ООД гр.Ловеч /лист 29 от делото/.

За уточняване на осигурителния стаж за времето от 01.11.1994г. до 01.03.1999г. от „Стройкомерс“ООД [населено място], с разпореждане [номер]-10-126#8/24.06.2024 г., на основание чл.98, ал.2, т.1, б.“а“ от КСО е спряно административното производство по заявление вх. № 2113-10-126/ 05.03.2024 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващия /лист 35 от делото/.

В Констативен протокол /на лист 37 от делото/ е обективирана извършена от контролните органи при ТП на НОИ Ловеч проверка, която констатирала, че оспорващият е бил шофьор на бордови автомобил до 25 тона - 1г. 1м. 1д., като този стаж е зачетен за втора категория труд и шофьор на бордови автомобил до 10 тона на Шкода-Европа до 12 тона, общо 3г. 2м. 29д., зачетен от трета категория труд. С оглед на резултатите от проверката с разпореждане [номер]-10-126#12/09.08.2024 г., на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ и чл.69б, ал.2 от КСО пенсионният орган е: 1. Възобновил на административното производство по заявление вх. № 2113-10-126/ 05.03.2024 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО; 2. Отменил е разпореждане [номер] и 3. Отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б КСО на Й. Н. М., с мотива, че същият има навършена изискуемата се възраст за втора категория труд, но няма изискуемият се минимум 15 г. осигурителен стаж от втора категория труд /лист 22 от делото/.

Недоволен от това разпореждане М. е подал жалба с вх.№ 1012-10-124/21.08.2024г. до Ръководителя на ТП на НОИ - Ловеч по реда на чл.117 от КСО с искане да отмени отказът за отпускане на пенсия за ОСВ при условията на чл.69б, ал.2 от КСО, т.к. неправилно в мотивите на посоченото Разпореждане е прието, че няма изискуемият се минимум 15 години осигурителен стаж от втора категория труд /лист 13 от делото/.

С Решение №2153-10-31 от 18.09.2024 година, директора на Териториално поделение на НОИ [населено място], е разгледал жалбата срещу разпореждането с № 2113-10-126#12/09.08.2024 г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Ловеч по реда на чл.117, ал.3 от КСО, отхвърлил същата и потвърдил разпореждането като законосъобразно. С цитираното разпореждане на основание чл. 99, ал.1, т. 2, б “а“ и чл. 696 от КСО е постановен отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради липсата на кумулативност на условията визирани в чл. 696, ал. 2 от КСО за М., и по конкретно от липсата на 15 години осигурителен стаж положен в условията на втора категория труд.

Според мотивите административният орган е приел, че в разпореждане [номер]-10-126#12/09.08.2024 г. установения стаж от втора категория, изчислен към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия е в размер на 11 г. 08 м. 26 дни, като дори и стажа за периода от 02.11.1998 г. до 01.03.1999 г., или 00г. 03 м. 29 дни, положен в “Стройкомерс“ ООД, гр. Ловеч, на длъжност „шофьор на Шкода Европа до 12 тона“ да бъде зачетен като такъв от втора категория, М. пак няма да отговаря на условията за придобиване на право на пенсия при условията на чл. 696, ал. 2 от КСО, тъй като няма изискуемите се 15 години стаж положен в условията на втора категория труд. Приел е, че правилно пенсионния орган е постановил отказ да отпусне личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Й. Н. М. и потвърдил обжалваното Разпореждане. Подробно е обосновал полученият в разпореждането на ръководител „ПО” размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, който е счел за правилно определен.

Решението е изпратено на оспорващият и според известието за доставяне е получено на 25.09.2024 г. /л.12/, а жалбата срещу решението е подадена в ТП на НОИ Ловеч на 07.10.2024 г. /л.5/.

Във връзка с наведените в жалбата оплаквания и по искане на оспорващият, по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза. Съдът кредитира приетото и неоспорено заключение, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по делото, с изключение на съдържащите се правни изводи. От заключението и направените в съдебно заседание уточнения се установява, че при документалната проверка в “Осъм Инженеринг“ АД за периода 05.08.1994г. – 01.11.1994г. трудовото досие на Й. Н. М. от Механизация и автотранспорт-Ловеч /което влиза в структурата на “Осъм Инженеринг“ АД/ не е открито. В “Осъм Инженеринг“ АД се съхранява трудовото досие на жалбоподателя от звено Строителство, в което се намира Молба с вх. №1819/ 01.11.1994г. от Й. Н. М., с която моли да бъде освободен от водач на автомобил Камаз [рег. номер], поради преминаване в друга фирма. Във ведомостите за заплати за периода от 05.08.1994г. до 01.11.1994г. е записано: шофьор автомобил 10 тона и ДОО 35%, който процент е за осигурителна вноска трета категория труд и респективно този период не може да се зачете за втора категория. При проверката в “Стройкомерс“ ООД вещото лице установило, че в трудовото досие на Й. Н. М. има молба с вх. №5/01.11.1994г., с която моли да бъде назначен шофьор на Камаз [рег. номер], сключен е трудов договор и има издадена Заповед №23 от 05.11.1994г. да бъде назначен за шофьор на бордови автомобил до 10 тона, като няма отразен номера на товарния автомобил и във ведомостите за заплати, а в допълнителните споразумения от 18.02.1995г. до 06.10.1997г. към трудовия договор е записано: шофьор бордови автомобил до 10 тона. От документалната проверка в дружеството е установено също, че производствено снабдителна база-Ловеч /сега “Стройкомерс“ ООД/ е била част от структурата на Строително монтажен комбинат - Ловеч, който е покривал строителната дейност на Ловешка област и в структурата му са влизали пет предприятия, включително и Производствено снабдителна база – Ловеч, като съгласно разделителен протокол за образуване на държавна фирма Производствено снабдителна база - Ловеч от 09.08.1994г., същата получава товарен автомобил КАМАЗ [рег. номер], който се отписва от сметка 205 “Транспортни средства“ на “Осъм Инженеринг“ АД.

Вещото лице дава заключение, че към датата на подаване на заявлението за пенсия - 05.03.2024г. Й. Н. М. има осигурителен стаж от втора категория труд в размер на 12 години 00 месеца 25 дни.

В допълнителните споразумения от 18.02.1995г. до 06.10.1997г към трудовия договор е записано: шофьор бордови автомобил до 10 тона.За периода от 01.11.1994г. до 05.10.1997г. осигурителният стаж е 02 г. 11 м. 05 д. - трета категория труд.

В допълнителното споразумение от 06.10.1997г.към трудовия договор е записано: шофьор бордови автомобил до 25 тона. За периода от 06.10.1997г. до 01.11,1998г. осигурителният стаж е 01 г. 00 м. 26 д. - втора категория труд.

В допълнителното споразумение към трудов договор от 02.11.1998г. е записано, че от шофьор бордови автомобил до 25 тона се назначава на длъжност шофьор на Ш. Е. до 12 тона, което е следвало да се запише шофьор на Ш. Е. над 12 тона /технически допустима максимална маса, кг. - 16000, предвид приложената справка с техническите данни за Ш. Е. от КАТ на лист 16, като за периода от 02.11.1998г. до 28.02.1999г. осигурителният стаж е 00 г. 03 м. 29 д. - втора категория труд.

Справка за начисления и изплатен доход на Й. Н. М. за периода от 01.11.1994г. до 16.07.2000г. от “Стройкомерс“ ООД, съгласно ведомостите за заплати е отразена от вещото лице в табличен вид.

По искане на процесуалният представител на оспорващият за установяване на спорното обстоятелство каква е товароносимостта на товарен автомобил Камаз-53212, с рег.№ [рег. номер], управляван от оспорващият, по делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза. Съдът кредитира приетото и неоспорено заключение, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по делото. От заключението и направените в съдебно заседание уточнения се установява, че товароносимостта на горепописания товарен автомобил е 10 тона, който тонаж съвпада със посоченият в ведомостите за заплати, заповеди и допълнителните споразумения отнасящи се за оспорващия М..

За изясняване на спора от фактическа страна са събрани гласни доказателства, като разпитания свидетел Р. С. А. установява, че с оспорващият се познават от около 36-37 години, когато постъпил на работа в „Производствено снабдителна база“ към „Строително монтажен комбинат“ и работел в „Механизацията“. Свидетелят работел като снабдител, а оспорващия като шофьор, и пътували заедно, товари ли от „Кремиковци“ бетонно желязо 6,5 т., ламарина и др. Първоначално жалбоподателят карал „Камаз“ бордови, на който товарили по 13-14 тона, и след това „Шкода“. Според свидетеля първо започнал работа в „Механизацията“ и след това, когато сменили името на фирмата на „Стройкомерс“ дошъл при тях, някъде 1994 година, и напуснал към 2000 година, като не знае преди „Стройкомерс“ да е работил в „Осъм Инженеринг“. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелят, като логични и последователни, доколкото съответстват на събраните по делото доказателства, при съобразяване, че същият е предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Наред с това същите се отнасят за условията, при които е полаган трудът от жалбоподателя, т. е. за начина на извършваната трудова дейност, а не за категорията труд. От тях става ясно, че жалбоподателят е работил на длъжност „шофьор“, за което е управлявал посочените камиони с висока товаропоносимост.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е от надлежна страна в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

По аргумент от чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.3 от КСО при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя.

Предмет на съдебен контрол е Решение №2153-10-31/18.09.2024г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Й. Н. М. с вх.№ 1012-10-124/21.08.2024г. срещу разпореждане [номер]-10-126#12/09.08.2024 г. на Началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-гр.Ловеч. С цитираното Разпореждане, на основание чл. 99, ал.1, т. 2, б “а“ и чл. 696 от КСО е постановен отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Този индивидуален административен акт /ИАА/ е издаден от компетентен орган, разполагащ с функционална и материална компетентност, с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО. Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 1 от КСО, по жалбите срещу разпореждания, с които е отказано отпускане на пенсии, се произнася ръководителят на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В разглеждания случай оспореното решение е издадено от директора на ТП на НОИ Ловеч, от което следва че актът е издаден при наличие на компетентност. Съдебната проверка в случая се разпростира и до издаденото разпореждане, което е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Компетентността на органа издал акта е в съответствие с разпоредбата на чл.98, ал.2 от КСО. С оглед на което, липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Освен издаден от компетентен по степен и материя административен орган, административният акт е изготвен в законоустановената писмена форма, предвидена в горепосочената разпоредба на КСО и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. Първоначалният административен акт също отговаря на изискуемата от закона форма /чл.117, ал.1, т.2 б.“а“ КСО/, което е видно от неговото съдържание. С оглед на което съдът приема, че административните актове отговарят на всички изисквания за форма съгласно чл.146, т.2, във вр. с чл.59, ал.2 от АПК.

При извършената служебна проверка съдът не установи да е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила - чл.146, т.3 от АПК. Като в тази връзка следва да бъде съобразено, че не всяко нарушение на административно-производствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. Обжалваното решение е издадено в хода на контролно-административно оспорване, последното представляващо абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото съдебно такова. В настоящия случай е предоставена възможност на жалбоподателя да установи своите твърдения за положен труд от втора категория при осигурителите “Осъм Инженеринг“ АД (за спорния период от 05.08.1994г. до 01.11.1994г. ) и “Стройкомерс“ ООД (за периода от 01.03.1999г. до 16.07.2000г.).

Органът е направил своите изводи на база събраните доказателства, а именно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, трудовата книжка, издадените документи по утвърден образец, ведомости, договори и допълнителни споразумения към тях – арг. чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В тази връзка са събрани относимите доказателства, установяващи релевантните факти за случая, вкл. информация от Пътна полиция — КАТ, гр. Ловеч какви превозни средства, за периода от 01.11.1994 г. до 01.03.1999 г. са регистрирани като-собственост на „Стройкомерс“ ООД, гр. Ловеч с посочване на товароподемността им, с оглед липсата на писмени доказателства както за собствеността, така и за товароподемността на управляваните от жалбоподателя товарни автомобили.

Съответно по предвидения процесуален ред са изяснени действителните факти и обстоятелства от значение за случая. Спрямо установените факти правилно е приложено действалото по време материално право. Настоящият състав не установи да са допуснати такива процесуални нарушения, които да са нарушили или ограничили правото на защита на жалбоподателя, нито да обосноват извод, че ако административният орган не ги бе допуснал би достигнал до различен правен извод в крайния си акт. Видно от приложената административна кореспонденция, на заявителят е била осигурена възможност да участва в административното производство, като представи доказателства и направи искания или възражения. Не съществува процесуалноправна норма, задължаваща административния орган да указва на страните да упражняват предоставените им със закон субективни материални права или да ги замества във волеизявленията им. Упражняването на осигурителни права по КСО, вкл. материалното право по чл.9а, ал.2 от КСО може да бъде извършено само от неговия носител с подаване на писмено искане до компетентния орган, както е процедирано в случаят. Поради което приема, че процесното решение е издадено при спазване на административно производствените правила.

Служебно извършената проверка за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК констатира, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Ловеч, както и потвърденото с него разпореждане на Ръководител „ПО” са издадени при спазване на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, съгласно чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

С оспореното решение на практика е потвърдено разпореждането на пенсионният орган, с което на основание чл. 99, ал.1, т. 2, б “а“ и чл. 69б от КСО е постановен отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В конкретния случай постановеният отказ е правно обоснован с липсата на кумулативност на условията визирани в чл. 696, ал. 2 от КСО за М., като е мотивиран от липсата на 15 години осигурителен стаж положен в условията на втора категория труд.

С разпоредбата на чл.69б, ал.2 от КСО е създаден преференциалния режим на пенсиониране, по който се изисква лицето да е работило петнадесет години при условията на втора категория труд, да е навършило възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, като от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.

Тези изисквания съставляват материалноправните предпоставки на нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав по чл. 696, ал. 2 от КСО, при кумулативното съществуване на които възниква правото на пенсия за осигуреното лице.

Безпорно установено е, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (05.03.2024 г.), жалбоподателят е навършил изискуемата по чл. 696, ал. 2 от КСО възраст от 59 г. и 02 м., предвид датата на раждане, която е 27.06.1962 г. (61 г. 08 м. 08 дни).

Спорът между страните се свежда до това, работил ли е жалбоподателя 15 години при условията на втора категория труд и по конкретно, следва ли към зачетените от пенсионния орган 11 г. 08 м. 26 дни труд от втора категория, да се прибави осигурителния стаж за периода от 05.08.1994 г. до 01.11.1994 г. на длъжност „Шофьор на автомобил до 12 тона“ положен в „Осъм инженеринг“ АД - гр. Ловеч, осигурителния стаж положен за периода от 01.11.1994 г. до 06.10.1997 г. на длъжност „Шофьор на автомобил до 12 тона в „Стройкомерс“ ООД, гр. Ловеч и този за периода от 02.11.1998 г. до 28.02.1999 г. на длъжност „Шофьор на Ш. Е. до 12 тона, в „Стройкомерс“ ООД, гр. Ловеч. Трудовия стаж на М. за описаните периоди, видно от мотивите на решение № 2153-10-31 от 18.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч е приет, признат и зачетен като осигурителен стаж при условията на трета категория труд, поради липсата на автентични доказателства относно товароподемността на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил.

Спорно е и зачитането на осигурителния стаж като такъв положен в условията на втора категория труд за периода от 01.03.1999 г. до 16.07.2000 г. когато жалбоподатателят е избрал да е самоосигуряващо се лице, видно и от осигурителна книжка № 34663.

При решаване на спора и за причисляване на труда към съответната категория следва да се изхожда от материалните разпоредби, които са били в сила по време на положения труд и пенсиониране на лицето.

Съгласно § 9 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. До 31.12.1999 г. е в сила Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, който определя съответните длъжности, производства и фирми, трудът на които се причислява към съответните категории. Като след 01.01.2000 г. е в сила Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). В случая с оглед заеманата длъжност относими за спора са съответно разпоредбите на чл. 53а от ПКТП (отм.) и на чл. 2, т. 25 от НКТП.

В чл.53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм. ДВ, бр. 39/98 г.) и в сега действащата разпоредба на чл.2, т.25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ е регламентирано, че от втора категория при пенсиониране е трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Съобразно чл. 9, ал. 34 от Инструкция № 13/2000 г. за прилагане на НКТП от втора категория е трудът, положен от шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) е маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, както и шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона. Според легалната дефиниция, дадена с §1, т. 36 от ППЗДВП „товароносимост“ (което понятие е равнозначно на „Товароподемност“) е максималната обща маса на товара или максималния брой пътници, които пътното превозно средство конструктивно е предназначено да превозва. Следователно максималната обща маса на товара на управляваното от М. МПС, следва да е над 12 тона.

Съгласно Заключителна разпоредба, параграф единствен на Постановление № 235 на Министерски съвет от 20.10.1998 г. за приемане на Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, в Постановление № 75/1998 г. на Министерски съвет за отменяне на Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) се създава § 2, съгласно който трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31.12.1999 г. включително, се зачита за съответната категория по действащия до тази дата ПКТП, който се явява на това основание и приложим при определяне на категорията труд на оспорващият.

По силата на чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4, т.1 КСО. Нормата на ал.2, сочи, че осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Според ал. 3 на същия текст, документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходо-оправдателни документи и договори за възлагане на труд.

Съгласно чл.104, ал.1 от КСО от съществено значение за определяне, на категорията на труда е неговия характер, т.е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, по която е бил положен труда, при какви условия са изпълнявани тези функции.

От събраните по делото доказателства и приетото без възражение от страните заключение на съдебно икономическата експертиза и заключение на съдебно техническата експертиза се установява, че при осигурителя „Стройкомерс“ ООД за периода от 01.11.1994г. до 16.08.2000г., жалбоподателят е назначен като шофьор на товарен автомобил Камаз с peг. № [рег. номер], модел 53212, бордови, с рег.№ [рег. номер], за който същия твърди, че е управлявал в периода от 05.08.1994 г. до 05.10.1997 г., е с товароносимост/товароподемност 10 тона/10 000 кг.

При осигурителя „Осъм инженеринг“ АД гр. Ловеч оспорващият М. е бил шофьор на бордови автомобил до 10 т. за периода от 05.08.1994 г. до 01.11.1994г., или 02 м. 26 дни, като положения труд е трета категория. /лист 33 от делото/. „Стройкомерс“ ООД, гр. Ловеч е бил шофьор на бордови автомобил до 25 тона - 01 г. 01 м. 01 дни, като този стаж се зачита за втора категория труд и шофьор на бордови автомобил до 10 т. на Ш. Е. до 12 тона, или общо 03 г. 02 м. 29 дни, като този стаж се зачита от трета категория труд.

От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, не оспорено от страните, която считам, че следва да се кредитира от съда, като компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че конкретизирания от жалбоподателя товарен автомобил - Камаз, модел 53212, бордови, с рег.№ [рег. номер], за който същия твърди, че е управлявал в периода от 05.08.1994 г. до 05.10.1997 г., е с товароносимост/товароподемност 10 тона/10 000 кг.

Както бе посочено по – горе в мотивите, критерий за определяне труда на шофьорите като такъв от втора категория е нормата на т. 53а от ПКТП (отм.) и чл. 2, т. 25 НКТП, която сочи единствено „товароподемността“, което следва да е над 12 тона. В случая обаче се установи, че товараподемността на управлявания от М. в периода от 05.08.1994 г. до 05.10.1997 г. товарен автомобил „Камаз 53212“ с peг. № [рег. номер] е 10 (десет) тона.

От събраните по делото доказателства и приложеното първоначално по административната преписка Удостоверение обр. УП- 3 изх. № № 38/12.04.2022 г., изд. от „Осъм инженеринг“ АД [населено място] /лист 49 делото/, за периода от 01.11.1994 г. до 01.03.1999 г. прослуженото време втора категория труд на Й. Н. М., заемал длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и по-вече тона“ е 00 години 2 месеца и 26 дни. Вследствие на подаденото заявление от оспорващият и приложеното към него посочено по-горе Удостоверение, с писмо изх.№ 2113-10-126#5/15.05.2024 г./лист 30 от делото/ служебно е изискана от Началник на отдел КПК при ТП на НОИ - Ловеч проверка в осигурителя „Осъм инженеринг“ АД гр. Ловеч за периода 05.08.1994г. – 01.11.1994г., която следва да установи тонажа на автомобила управляван от М., категорията труд и дали е изплащано обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, с оглед издадения от цитирания осигурител образец УП-3 № 38/12.04.2022 г. в който е посочена длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, и е предложението стажът да се зачете за такъв от втора категория. Доколкото проверката на контролния орган при ТП на НОИ - Ловеч в осигурителя „Осъм инженеринг“ АД, приключила с констативен протокол № КП-5-10-01594479/20.05.2024 г. /лист 31 от делото/, установила че за периода от 05.08.1994г. до 01.11.1994г. във ведомостите за заплати на дружеството М. фигурира на длъжност „Шофьор на автомобил до 10 тона“-трета категория труд, същия е анулирал УП-3 изх. № 38/12.04.2022 г., издадено от „Осъм инженеринг“ АД [населено място].

От събраните по делото доказателства и издаденото от осигурителя „Осъм инженеринг“ АД гр. Ловеч удостоверение УП-3 с изх. № 36/16.05.2024 г., се установява че оспорващият М. е бил шофьор на бордови автомобил до 10 т. за периода от 05.08.1994 г. до 01.11.1994г., или 02 м. 26 дни, като положения труд е трета категория. /лист 33 от делото/. Установено с доказателствата и Удостоверение обр. УП- 3 изх. № 2/19.04.2022 г., изд. от „Стройкомерс“ ООД /лист 50 делото/ е, че в осигурителя Стройкомерс“ ООД, за периода от 01.11.1994 г. до 01.03.1999 г. прослуженото време втора категория труд на Й. Н. М., заемал длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и по-вече тона“ е общо 4 години, 4 месеца и 0 дни, като във ведомостите за заплати на дружеството за М. е записано длъжност „Шофьор“ и за целия период има начислено и изплатено възнаграждение за „работа във вредна и опасна среда“, без уточнение във ведомостите какъв вид превозно средство е управлявало лицето. Установявява се също, че оспорващият М. е бил шофьор на бордови автомобил до 25 тона - 01 г. 01 м. 01 дни, като този стаж се зачита за втора категория труд и шофьор на бордови автомобил до 10 т. на Ш. Е. до 12 тона, или общо 03 г. 02 м. 29 дни, като този стаж се зачита от трета категория труд.

Установено с доказателствата по делото и приетото заключение на съдебно автотехническа експертиза, е че управлявания от жалбоподателят в периода от 05.08.1994 г. до 05.10.1997 г. товарен автомобил – бордови, [Марка], модел 53212, бордови, с рег.№ [рег. номер], е с товароносимост/товароподемност от 10 тона/10000 кг. Поради което твърденията на жалбоподателя, че през периода от 05.08.1994 г. до 06.10.1997 г. е управлявал товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона се явяват неоснователни и недоказани.

Както бе отбелязано по-горе в мотивите, критерий за определяне труда на шофьорите като такъв от втора категория е нормата на т. 53а от ПКТП (отм.) и чл. 2, т. 25 НКТП, която сочи единствено „товароподемността“, което следва да е над 12 тона.

От събраните доказателствата по делото безспорно се установява, че към датата на заявлението за пенсия (05.03.2024 г.) М. е на възраст 61 години 08 месеца 08 дни, която е по-голяма от нужната за втора категория възраст, която за 2024г. е 59години и 02 месеца, но няма изискуемият осигурителен стаж от втора категория в размер на минимум 15 години, а има такъв в размер на 12 години 0 месеца 25дни. Следователно административния орган правилно и обосновано е счел, че оспорващият не отговаря на изискването да има 15 години осигурителен от втора категория труд, и му е отказана исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на 69б ал.2 на КСО.

Твърденията, че придобитият от М. за периода 05.08.1994 г. до 05.10.1997 г. трудов и осигурителен стаж при заемане на длъжността „шофьор на товарен автомобил“ В „Осъм инженеринг“ АД, гр. Ловеч и в „Стройкомерс“ ООД, гр. Ловеч е положен в условията на втора категория труд останаха недоказани. В този смисъл обоснован е направения от решаващия административен орган извод, че доколкото не е установен по несъмнен начин релевантния юридически факт, от значение за определяне категорията труд, а именно че М. е осъществявал трудова дейност като шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона, положеният от него труд следва да се причисли към трета категория.

По отношение на зачитането на стажа като такъв положен в условията на втора категория труд за периода от 01.03.1999 г. до 16.07.2000 г. като самоосигуряващо се лице, съдът съобрази следното:

В качеството си на съдружник, М. е заявил осигуряване считано от 01.03.1999 г. при осигурителна вноска от 32 % (относима за 3-та категория за 1999 г.), съответно 35 % през2000 г. - отговаряща на труд в условията на трета категория, независимо от факта и обстоятелствата, че е управлявал т.а. над или под 12 тона. Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден в Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващи се лица, български граждани на работа в чужбина и морски лица. В Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране не са включени лицата които са избрали да се осигуряват по цитираната наредба. Труда на самоосигуряващите се лица е винаги трета категория труд. С. З. за бюджета на ДОО всяка година се определя процент осигурителна тежест, която също приравнява труда на самоосигяряващите се с този на лицата извършващи труд в условията на трета категория труд. (32% за 2009 г. и 35% за 2000 г. видно от осигурителната книжка, заверена от гл. инспектор към ТП на НОИ - Ловеч).

Обосновано с доказателствата и съдебно икономическата експертиза следва да се приеме, че стажа за посочения период в който жалбоподателят е бил самоосигуряващо се лице е такъв от трета категория. При тези обстоятелства на М. е зачетен стаж от втора категория както следва: за периода 13.12.1982 г. - 03.01.1983 г. - в СПП “Метални конструкции“ - Плевен - 0г. 00 м. 20 д.; за периода 01.08.1983 г. — 26.09.1983 г. - в Строителна механизация - Плевен - 00 г.1м. 25 д.; за периода 26.09.1983 г. - 01.10.1984 г.. - в Строителна механизация - Плевен - 01 г. 0м. 05 д.; за периода 01.10.1984 г. - 20.11.1984 г. - в Строителна механизация - Плевен - 00 г. 1м. 19 д,; за периода 20.11.1984 г. - 11.05.1987 г. - в Строителна механизация - Плевен - 02 г. 03 м. 19 д.; за периода 11.05.1987 г. - 13.05.1988 г. - в Строителна механизация - Плевен - 01 г. 00 м. 02 д.; за периода 01.06.1988 г. - 11.02.1991 г. - в Осъм инженеринг, Ловеч-02 г. 08 м. 10 д.; за периода 15.04.1991 г. - 05.08.1994 г. - в Осъм инженеринг, Ловеч-03 г. 03 м. 20 д.; за периода 06.10.1997 г. - 01.11.1998 г. - в „Стройкомерс“ ООД, Ловеч - 01 г. 00 м. 26 д. Или общо стаж от втора категория към датата на подаване на заявлението за пенсия (05.03.2024 г.) - 11 г. 08м. 26 дни, както е приет и зачетен в разпореждане [номер]-10-126#12/09.08.2024 г. на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Ловеч, потвърдено с оспорения административен акт.

Следва да се отбележи, че дори и стажа за периода от 02.11.1998 г. до 01.03.1999 г., или 00г. 03 м. 29 дни, положен в “Стройкомерс“ ООД, [населено място], на длъжност „шофьор на Шкода Европа до 12 тона“ да бъде зачетен като такъв от втора категория, М. пак няма да отговаря на условията за придобиване на право на пенсия при условията на чл. 696, ал. 2 от КСО, тъй като няма изискуемите се 15 години стаж, положен в условията на втора категория труд.

При липсата на кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки за възникване на претендираното от жалбоподателят лично субективно право на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, отказът да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст, е законосъобразен.

Жалбоподателят М. към датата на подаването на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (05.03.2024 г.) няма навършена възраст за отпускане на пенсия както по чл. 68, ал. 1-2, така и по чл. 68, ал. 3 от КСО.

Отделно, доколкото жалбоподателят не е страна в производство по чл. 108 от КСО за проверка по разходите на ДОО в осигурителя/ите, то контролният орган не е имал задължение да го уведоми за започналото производство и да изисква доказателства от него.

Поради изложените съображения оспорваното решение е законосъобразно, издадено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби и следва да бъде оставено в сила, а подаденото срещу него оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – Ловеч съдебни разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева /сто лева/.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предложение последно от АПК, във вр. с чл.118, ал.3 КСО, Ловешки административен съд, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Й. Н. М. с посочен адрес: [населено място], [жк], блок 321, вх.Б, ет.5, ап.14, против Решение № 2153-10-31/18.09.2024г. на Директора на ТП на НОИ, с което е оставил без уважение жалбата му с вх. № 1012-10-124 от 21.08.2024 г. срещу разпореждане [номер]-10-126#12/09.08.2024г. на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Ловеч.

ОСЪЖДА Й. Н. М. с [ЕГН], и адрес: [населено място], [жк], блок 321, вх.Б, ет.5, ап.14 да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Ловеч съдебни разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България [населено място], в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.