№ 6
гр. Пазарджик, 08.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осми януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20235200100575 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 от ГПК и е образувано след изпращане на
делото от РС - Пазарджик с определение № 2376/19.09.2023 г. по гр. д. №
2886/2023 г., на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.
Подадена е искова молба вх. № 18865 от 08.08.2023 г. по описа на РС –
Пазарджик от И. С. П., ЕГН **********, и В. Е. П., ЕГН **********, двамата
с адрес: гр. П., ул. ***, чрез адв. А. П. от АК – Пазарджик, със съдебен адрес:
гр. П., ул. ***, срещу З. Г. П. и С. И. П., двамата с адрес: с. В., община С., ул.
***, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на недвижими имоти, находящи се в гр. П., ул. ***, а именно:
1/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***,
представляващ: Жилище, апартамент - в жилищна сграда, брой нива на
обекта: 2, с площ от 227.76 кв. м., на 1 етаж от сграда с идентификатор № ***,
построена в поземлен имот с идентификатор № *** по одобрената КККР на
гр. Пазарджик, при съседи за ниво 1: на същия етаж: ***, *** и ***, под
обекта: няма, над обекта: няма, при съседи за ниво 2: на същия етаж: ***, под
обекта: ***, над обекта: няма, ведно с припадащите се за обекта идеални
части от общите части на сградата, както и
2/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***,
представляващ: Гараж, с площ от 21.08 кв. м., на 1 етаж от сграда с
идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по
одобрената КККР на гр. Пазарджик, при съседи: на същия етаж: ***, *** и
***, под обекта: няма, над обекта: ***, ведно с припадащите се за обекта
идеални части от общите части на сградата, на основание придобивна давност
с непрекъснато владение, продължило повече от 10 години в периода от
10.01.2006 г. до настоящия момент, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.
1
79, ал. 1 от ЗС.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК и чл. 128 от
ГПК, приложени са преписи от доказателствата за насрещните страни.
Същата е вписана в Служба по вписванията – Пазарджик, на основание чл.
114, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 112, б. „з“ от ЗС в указания от съда срок.
Ищците са направили доказателствени искания за приемане на
представени писмени доказателства.
Ответниците З. Г. П. и С. И. П., чрез адв. В. Ц. от АК – Пазарджик са
направили доказателствени искания за приемане на писмени доказателства и
разпит на двама свидетели за установява на обстоятелствата, изложени в
отговора на исковата молба – относно построяването, кой е владял сградата и
продължава да я владее и други. Моли са да се задължи Банка ДСК ЕАД да
представи договора за кредит с ответницата и информация кой е погасявал
отпуснатия й кредит от 200 000 лева. Иска се да се задължи Община
Пазарджик да представи информация кога е направена регистрацията по
постоянен адрес на ищците по делото на адрес в гр. П., ул. *** и има ли
предоставена декларация – съгласие от собственика.
По допустимостта на производството:
Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск
зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което
състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищците. Когато
защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било
нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства
упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване.
Само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за неговото
възстановяване (така т. 2 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В случая
ищците твърдят, че владеят процесните имоти, но ответниците се
легитимират като собственици по силата на нотариален акт за покупка, както
и извършват действия, чрез които оспорват правото им на собственост. На
това основание съдът приема, че предявените положителни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС са
допустими.
Сезиран е родовокомпетентият съд – чл. 104, т. 3 и т. 6 от ГПК.
По доказателствата:
Съдът намира, че представените от страните писмени доказателства
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
2
Основателно е искането за разпит на двама свидетели за установява на
обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба – относно
построяването (за установяване на обстоятелства, за доказването на които
закон изисква писмен акт, т. е. за обстоятелствата по чл. 1, ал. 4 от Наредба №
3/31.07.2003 г. са недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ГПК),
кой е владял сградата и продължава да я владее и други. Следва да се уважи
на основание чл. 192 от ГПК искането да се задължи „Банка ДСК“ ЕАД да
представи договора за кредит с ответницата и информация кой е погасявал
отпуснатия й кредит от 200 000 лева, за което ответниците следва да
представят молба за върчване на третото неучастващо по делото лице – чл.
192, ал. 2 от ГПК. Относно искането да се задължи Община Пазарджик да
представи информация кога е направена регистрацията по постоянен адрес на
ищците на адрес в гр. П., ул. *** и има ли предоставена декларация – съгласие
от собственика, съдът намира същото за неотносимо, доколкото процесните
имоти са регистрирани с административен адрес гр. П., ул. *** (така и
удостоверение за данъчна оценка), който не съвпада с ул. ***.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищцата и препис от отговора на ИМ.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявена искова молба вх. № 18865 от
08.08.2023 г. по описа на РС – Пазарджик от И. С. П., ЕГН **********, и В. Е.
П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. П., ул. ***, чрез адв. А. П. от АК –
Пазарджик, със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, срещу З. Г. П. и С. И. П.,
двамата с адрес: с. В., община С., ул. ***.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Производството е образувано по предявени субективно съединени
искове от И. С. П., ЕГН **********, и В. Е. П., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. П., ул. ***, чрез адв. П. от АК – Пазарджик, със съдебен адрес: гр.
П., ул. ***, срещу З. Г. П. и С. И. П., двамата с адрес: с. В., община С., ул. ***,
за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на недвижими имоти, находящи се в гр. П., ул. ***, а именно:
1/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***,
3
представляващ: Жилище, апартамент - в жилищна сграда, брой нива на
обекта: 2, с площ от 227.76 кв. м., на 1 етаж от сграда с идентификатор № ***,
построена в поземлен имот с идентификатор № *** по одобрената КККР на
гр. Пазарджик, при съседи за ниво 1: на същия етаж: ***, *** и ***, под
обекта: няма, над обекта: няма, при съседи за ниво 2: на същия етаж: ***, под
обекта: ***, над обекта: няма, ведно с припадащите се за обекта идеални
части от общите части на сградата, както и
2/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** ,
представляващ: Гараж, с площ от 21.08 кв. м., на 1 етаж от сграда с
идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по
одобрената КККР на гр. Пазарджик, при съседи: на същия етаж: ***, *** и
***, под обекта: няма, над обекта: ***, ведно с припадащите се за обекта
идеални части от общите части на сградата, на основание придобивна давност
с непрекъснато владение, продължило повече от 10 години в периода от
10.01.2006 г. до настоящия момент, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1 от ЗС.
Предявените искове се основава на следните фактически твърдения:
Ищецът И. П. е син на ответниците З. и С. П.и. Същият има брат К. С.
П., с когото се твърди, че са съдружници в „ОРИОН 2000“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46.
Капиталът на дружеството от 5 000 лева е разпределен при дружествени
дялове от 2 600 лева за ищеца и 2 400 лева за брат му. Твърди се, че на
30.03.2001 г. „ОРИОН 2000“ ООД придобива на търг незастроено дворно
място, находящо се в гр. П., ул. ***, съставляващо *** – общ., кв. 84 по плана
на града, с урегулирана площ от 1 231.49 кв. м., при съседи: *** – общ., *** –
общ. и две улици. В полза на дружеството е издадено разрешение за строеж
№ 286/17.08.2004 г. за изграждане на двуфамилна жилищна сграда (къща-
близнак) на два етажа със застроена площ от 316.64 кв. м. и РЗП – 523.76 кв.
м. Поддържа се, че предвид недостатъчните средства за строителството,
двамата братя решили да продадат поземления имот на майка им – първата
ответница З. П., която да кандидатства за кредит, средствата от който да
бъдат вложени за довършването на сградата. С нотариален акт №
74/24.09.2004 г. на нотариус Таня Дъбова, рег. № 422 от НК, незастроеният
имот бил продаден от управителя на „ОРИОН 2000“ ООД К. П. на З. П. за
сумата от 7 500 лева. На 18.11.2004 г. ответниците учредяват в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека върху правото на строеж за двуфамилна
жилищна сграда в поземления имот, като са им отпуснати 200 000 лева за
4
срок от 15 години. Твърди се, че вноските по кредита са плащани от ищците и
К. П.. На 10.01.2006 г. за жилищната сграда е издаден Акт образец № 15, със
строители И. и К. П.и, и възложител „ОРИОН 2000“ ООД. След издаването на
този акт, ищецът, съпругата му В. П. и двете им деца заживяват заедно в
жилището, разположено в източната част на новоизградената къща-близнак.
В жилището, разположено в западната част на същата сграда заживява К. П. с
неговото семейство. Излага се, че няколко години по-късно отношенията
между И. П. и майка му З. се влошават, като се сочи, че оттогава те не
поддържат контакти помежду си. На 22.05.2015 г. З. П. подала молба за
изменение на кадастралната карта, засягаща процесните имоти, като със
заповед от същата дата на началника на СГКК – гр. Пазарджик е одобрено
изменение на същата, при което са нанесени нови обекти, а именно: сграда с
идентификатор № ***, с площ от 294 кв. м., с предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна; схема на самостоятелен обект № ***, с площ от 227.76
кв. м., схема на самостоятелен обект № ***, с площ от 227.76 кв. м., схема на
самостоятелен обект № ***, с площ от 21.08 кв. м., схема на самостоятелен
обект № ***, с площ от 21.08 кв. м., като са заличени обектите с
идентификатор № ***, в който живее К. П. и идентификатор № ***, в който
живее И. П.. Със същата тази заповед ответницата З. П. е отразена като
собственик на двуфамилната жилищна сграда (къща-близнак), на основание
нотариалния акт от 24.09.2004 г. На 16.09.2019 г. на нейно име е издадено и
Удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. По-късно, отново
поради влошените им отношения, се твърид, че по искане на ответницата
електрозахранването на жилището било прекъснато. Излагат се доводи, че
двамата братя са както възложителя, така и изпълнители на жилищната
сграда, макар първоначално проекта да е започнат от притежаваното от тях
дружество, като извършената продажба в полза на ответницата от 24.09.2004
г. е фиктивна, и уговорката между двамата братя е сградата да бъде разделена
на две равни части между тях. Ищците навеждат съображения за придобИ.е
собствеността върху жилището и гаража, разположени в източната част на
двуфамилната жилищна сграда (къща-близнак), по давностно владение,
продължило от 10.01.2006 г. до настоящия момент. Твърди се, че
презумпцията по чл. 69 от ЗС намира приложение само когато по естеството
си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването си, което счита за безспорно в случая.Активната процесуална
легитимация на ищцата В. П. се обосновава както със сключения през 1993 г.
граждански брак с ищеца И. П. и придобИ.е на вещите в режим на СИО, така
и с осъщественото и от нейна страна своене на имотите, поради което се иска
5
да се приеме, че давността е изтекла в полза и на двамата. Относно пасивната
процесуална легитимация на съпруга на З. П. С. ПаП. ищците ангажират
доводи за наличие на задължително необходимо другарство за съпрузите при
разглеждането на вещни искове, позовавайки се на особените мнения в ТР №
3/2016 г. на ОСГК на ВКС. Моли се за уважаване на исковете с присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците З. и С. ПаП.и, чрез адв. В.
Ц. от АК – Пазарджик, са подали отговор на исковата молба. Считат исковата
молба за изцяло неоснователна. Не било вярно, че сградата е построена от
ищеца И. П.. В действителност същата е построена със средства от банков
кредит, разрешен на ответницата З. П. от „Банка ДСК“ ЕАД в размер на
200 000 лева, целево за строителство и довършване на жилищната сграда.
Кредитът е изцяло погасен от ответницата П.. Именно затова и
удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация е издадено на
нейно име, като възложител. Сочи се, че З. П. е придобила имота (на
24.09.2004 г.) след издаване на разрешението за строеж (от 17.08.2004 г.) и
затова то е на името на предходния собственик. Поддържа се, че е имало
периоди от време, през които ищецът е живял със семейството си в
жилищната сграда след завършването й, допускан е в нея, тъй като е син на
ответницата, но никога не е демонстрирал желание и намерение да завладее
част от сградата за себе си. Същият по никакъв начин не е финансирал
строителството, като се излагат съображения, че дружествата, в които той е
бил съдружник („ОРИОН 2001“ ООД и „ОРИОН 2000“ ООД) са били в тежко
финансово състояние – първото е обявено в несъстоятелност през 2008 г., а
дружествените дялове на ищеца във второто са запорирани за дългове на
същия към „ПИБ“ АД в размер на 1 875 000 лева и към „Българо-американска
кредитна банка“ АД в размер на 24 011.95 лева. Моли се за отхвърляне на
исковете с присъждане на сторените разноски.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса
носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи
изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В производството по иск с правно основание чл. 79 от ЗС върху
ищците лежи доказателствената тежест да установят: изтичането на поне 10
години владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, т. е. упражняване на
фактическа власт върху имотите, които владелците държат, лично или чрез
6
другиго, като свои. При установяване, че фактическата власт на ищците е
започнала на основание, което изключва владението (държане), то отново те
носят доказателствената тежест да установят превръщането на държането във
владение, т. е. промяната в намерението (interversio possessionis) за своене на
имотите за посочения период от време.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК СЪДЪТ УКАЗВА на ищците, че
не представят доказателства за твърдяната родствена връзка между И. П. и
ответниците, както за твърдението за сключен граждански брак между
ответниците.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените към исковата молба и отговора
на исковата молба копия на документи, заверени по реда на чл. 183 от ГПК,
като писмени доказателства по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответниците да водят двама свидетели в
насроченото открито съдебно заседание, както и да представят молба по чл.
192, ал. 1 от ГПК за връчване на третото неучастващо по делото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания към
този момент.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
09.02.2024 г. от 9.50 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, като на ищците се връчи и отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7