№ 19
гр. К., 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510101558 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „**********“ ЕООД,
гр. С.З., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул.
„********“ ***, представлявано от инж. РР.М., чрез пълномощника
юрисконсулт М.З., против И. Ш. А., ЕГН **********, адрес: ж.к.
„************ гр. К., с правно основание чл. 422 ГПК.
Процесуалният представител на ищцовото дружество сочи, че във
“**********” ЕООД - С.З. била открита партида № ******** на името на И.
Ш. А., ЕГН ********** за Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
3*********** по КККР на гр. К., предназначение - Жилище, апартамент ***,
находящ се в гр. К., ж.к. *********.
По партидата на И. Ш. А. имало неизплатени в срок задължения към
Дружеството в размер на 1086,51, произтичащи от доставка на питейна вода
и отведена канална вода за период от 01.12.2021г. до 07.02.2023г., за което
били издадени фактури, съгласно приложен опис - лихвен лист, както и лихви
за забавено плащане в размер на 55,75 лв. за период от 15.01.2022г. до
06.04.2023г.
За този период било извършвано ежемесечно отчитане и начисляване на
ползваните *** услуги в имота на потребителя, находящ се в гр. К., ж.к.
*********, ***. Отчитането на количествата доставена и отведена вода било
обективирано чрез запис в електронен карнет за партидата на ответника и
ставало през текущия месец, като платежният документ - фактура за тях се
издавала до края на текущия месец. Срокът за заплащане на дължимата сума
по него бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение
регламентирано в Общите условия за предоставяне на ***, услуги на
потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара
1
редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/. В случая били издадени 14
бр. фактури, сумите по които не били заплатени, с дата на последната фактура
15.02.2023 г.
Срещу И. Ш. А. от гр. К. от страна на ищцовото дружество
„**********” ЕООД - гр. С.З. било подадено заявление по реда на чл. 410 от
ГПК и във връзка с него - издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № ***/**********. по ч.гр.д. № ***/2023г. по описа на Районен
съд - К., с която на длъжника било разпоредено да заплати на „**********”
ЕООД - гр. С.З., както следва: 1086,51 лева за главница; 55,75 лева - лихва
върху тази сума за периода от 15.01.2022г. до 06.04.2023г.; законната лихва от
датата на подаване на заявлението 13.04.2023г. до окончателното заплащане
на сумата; 25,00 лева държавна такса. Издадената заповед била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника И. Ш.
А., ЕГН **********, адрес: гр. К., ж.к. *********, ***, че дължи да заплати
на “**********” ЕООД - гр. С.З., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. С.З., ул. „********” ***, представлявано от управителя инж.
Радостин Иванов Миланов сумата 1086,51 /хиляда осемдесет и шест лева и
петдесет и една стотинки/, произтичащи от предоставени и незаплатени ***,
услуги в периода 01.12.2021г. до 07.02.2023г., за което са издадени 14 бр.
фактури, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
13.04.2023г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за
забавено плащане в размер на 55,75 /петдесет и пет лева и седемдесет и пет
стотинки / за период от 15.01.2022г. до 06.04.2023г., претендирана на
основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение
от сметките, за което задължение са издадени платежни документи, както и
да осъди ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. 827/2023г. по
описа на Районен съд - К., разноски в размер на 25,00 /двадесет и пет лева/
заплатена държавна такса.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
назначения от съда особен представител на ответника. На същия са редовно
връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Сочи, че предявените четири иска са допустими – предявени от
надлежна страна, разполагаща с право на иск, надлежно упражнено чрез
депозирана редовна искова молба, но ги счита за неоснователни.
Оспорва факта, че И. Ш. А. е титуляр на посочената партида на законно
основание. Ищецът не представял доказателства на какво основание А. бил
титуляр на партидата на водоснабдения имот. Налице ли били изискванията
на чл.13 , ал.2 , във вр. с ал.1 от Наредба № 4 / 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, т.е. имал ли е ответникът качеството на
възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ, за да бъде вписан като титуляр на
2
процесната партида № ********.
Не се сочило дали същият бил единствен собственик, респективно
ползвател.
Ищецът твърдял само, че с ползването на съответните услуги между
него и потребителя възникнали договорни отношения за водоснабдяване и
отвеждане на отпадъчните води, но не представял доказателства.
Измерването на доставеното количество вода се извършвало само с
изправни измерителни уреди, както на общия така и на индивидуалните
водомери. В обстоятелствената част на ИМ не се съобщавало измервателните
уреди отговарят ли на изискванията за годност. Не се представяли
доказателства кога за последен път същите измервателни устройства са
преминали през метрологични изследвания. Оспорвам годността на
измервателните уреди - общия и на индивидуалните водомери.
Липсвали доказателства, от които да е видно спазени ли са
изискванията на Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи при разпределяне разликата между показанията на общия водомер и
сумата от замерванията по индивидуалните водомери на етажните
собственици.
Възразява за допускане на СЧЕ относно въпросите 1 , 2 и 3. Считам, че
за отговора на тези въпроси не били необходими специални знания, били
свързани с прости аритметични действия и проверка на машинно
пресметнатите резултати.
По отношение на акцесорния иск по чл. 86 ,ал.1 ЗЗД за заплащане на
лихва за забавено плащане, същият следвало да е основателен при
евентуалното уважаване на главните искове.
От името на ответника, заявява, че на този етап няма да сочи
доказателства и няма доказателствени искания.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
С исковата молба са предявени два обективно съединени иска с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От приложеното към настоящото дело ЧГД № ***/2023г. по описа па
Районен съд К., се установява, че по реда на чл. 410 и сл. ГПК, по депозирано
от „**********“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК *********, срещу И. Ш. А., ЕГН
********** заявление за издаване на заповед за изпълнение за неплатено
задължение за консумирана и незаплатена питейна вода по партида №
******** за имот, находящ се в гр. К., ж.к. *********** за периода от
01.12.2021 г. до 07.02.2023 г. и дължимата лихва за закъсняло плащане на
задължението, съдът е издал Заповед за изпълнение № ***/1******** г.,
съгласно която е разпоредил длъжникът И. Ш. А. да заплати на кредитора
сумите: 1086,51 лева - главница; 55,75 лева - лихва за периода от 15.01.2022г.
до 06.04.2023г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението
13.04.2023г. до окончателното заплащане на сумата; 25,00 лева държавна
такса.
3
Издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс.
По делото са представени описаните в исковата молба фактури на името
на ответника И. Ш. А. и от тях е видно, че имат посоченото в нея съдържание,
поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните
правни доводи, основани на тях.
Представена е от ищцовото дружество Справка неплатени задължения
за ЕГН ********** за абонат Иса Ш. А..
По делото са представени Общи условия за предоставяне на *** услуги
на потребителите от *** оператор „***“ ЕООД – гр. С.З., като в чл.5, т.6 е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните *** услуги
съгласно чл. 33, ал. 2, а именно в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Според чл.44 от Общите условия при неизпълнение на това задължение в
срока, потребителят дължи на *** оператора обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след
настъпването на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка
на оператора.
По искане на ищеца съдът назначи и изслуша заключение на съдебна
експертиза, чието заключение възприема като компетентно и обективно
изготвено.
От същото се установява, че:
Към ищцовото дружество „**********" ЕООД има незаплатени 14
/четиринадесет/ броя фактури по партида №******** за град К., ж.к.
"******** ***.
Неплатените фактури, издадени от ищецът по делото „**********"
ЕООД са за периода 15.01.2022 година до 15.02.2023 година, с номера, както
следва: фактура №**********/15.01.2022г., на обща стойност с ДДС 142,98
лева /има частично плащане в размер на 154,84 лева/; фактура
№**********/15.02.2022г., на обща стойност с ДДС 36,11 лева; фактура
№**********/15.03.2022г., на обща стойност с ДДС 77,90 лева; фактура
№**********/15.04.2022г., на обща стойност с ДДС 33,08 лева; фактура
№**********/15.05.2022г., на обща стойност с ДДС 58,93 лева; фактура
№**********/15.06.2022г., на обща стойност с ДДС 44,02 лева; фактура
№**********/15.07.2022г., на обща стойност с ДДС 55,00 лева; фактура
№**********/15.08.2022г., на обща стойност с ДДС 63,24 лева; фактура
№**********/15.09.2022г., на обща стойност с ДДС 63,31 лева; фактура
№**********/15.10.2022г., на обща стойност с ДДС 259,84 лева; фактура
№**********/15.11.2022г., на обща стойност с ДДС 63,94 лева; фактура
№**********/06.12.2022г., на обща стойност с ДДС 74,22 лева; фактура
№**********/15.01.2023г., на обща стойност с ДДС 52,85 лева; фактура
№**********/15.02.2023г., на обща стойност с ДДС 61,09 лева
По фактура №**********/15.01.2022 г., на обща стойност с ДДС 297,82
лева на 06.02.2023 г. има извършено частично плащане в размер на 154,84
лева и неплатения остатък е в размер на 142,98 лева.
Размерът на неплатеното задължението е формиран от неплатени суми
4
по 14 броя фактури и е на стойност 1086,51 /хиляда и осемдесет и шест лева и
51 стотинки / лева.
Начислените суми по фактурите отговарят по количество и стойност на
отчетените и начислени количества ползвани *** услуги, месечно по
партидата на потребителя.
Размерът на лихвата за забава дължима по реда на чл.40 ал.1 от Наредба
№4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, респ. представляваща законна лихва до 13.04.2023 година - датата на
депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК в съда е в размер на 85,38 /осемдесет и пет лева и 38 стотинки/ лева.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство
срещу длъжник.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило
се заповедно производство ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на РС-К., по което е
била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същата е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни по следните
съображения: От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен
начин се установява, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение. Неговата правна регламентация се намира в Закона за
водите, Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на *** системи и Общите условия за
предоставяне на *** услуги на потребителите от *** оператор «***» ЕООД –
гр. С.З.. Съобразно чл.8, ал.3 от Наредбата, Общите условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник или в
случая от 11.08.2006г. В чл.71, ал.2 от Общите условия е предвидено, че в
срок до 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат във *** оператора заявление, в което да
предложат различни условия, но в настоящия случай няма такива данни. В
тази връзка следва да се има предвид и че според чл.293, ал.1 от Търговския
закон за действителността на търговска сделка, каквато е налице между
страните по настоящия спор, е необходима писмена или друга форма само в
случаите, предвидени в закон, а в цитираните по – горе нормативни актове не
се съдържа такова изискване. Съществуването на това правоотношение
между страните по делото съдът приема за установено в случая чрез
издадените фактури. По силата на така възникналото договорно
правоотношение ищецът в качеството си на оператор, предоставящ услугите
водоснабдяване и/или канализация, е бил задължен да доставя вода за
питейно-битови нужди, а ответникът като потребител е следвало именно да
заплаща отчетеното количество вода в 30 дневен срок след датата на
фактуриране на дължимата сума. Няма спор между страните по отношение на
5
цените, по които е следвало да бъдат заплатени предоставените услуги. На
въпроса дали ответникът е потребил посочените количества вода за
процесния период, чиято стойност съответства на представените от ищеца
фактури, според настоящия съдебен състав следва да се даде положителен
отговор. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ***, и/или в имотите на
потребителите – чл. 22 и чл. 23, ал. 4 от ОУ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на
отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. Претендираните вземания
на ищеца се установяват и от заключението на вещото лице, което
кореспондира на посочените и обсъдени по-горе писмени доказателства. Ето
защо, съдът приема, че в полза на ищеца се е породило правото му да получи
дължимата сума за ползваните от ответника *** услуги, респ. задължението
на последният да я плати.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и
претенцията за заплащане на обезщетение за забава, представляваща лихва за
период от 15.01.2022 г. до 06.04.2023 г.Тя има акцесорен характер по
отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата
съдба, а по делото се установява, че такова се дължи. Действително в чл. 40,
ал. 1 изр. 2 от Наредбата, и в чл. 44, вр. чл. 33, ал. 2 от ОУ изрично е
предвидено, че при неизпълнение на задължението за плащане на
изразходваното количество вода в определените срокове, в случая 30 дни
след датата на фактуриране, се дължи законна лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до изплащането й, чийто размер
възлиза на сумата от 55,75 лева, за период от 15.01.2022 г. до 06.04.2023 г.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете по чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските в производството.
Съгласно т. 12 на на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана
отговорността му за сторените от ищеца разноски по ЧГД № ***/2023 г. по
описа па Районен съд К.. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени и възлизат на 25,00 лева за
платена държавна такса.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на
6
основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъдят такива в размер
общо на 782,00 лева, състоящи се от: държавна такса 25,00 лева;
възнаграждение за особен представител - 417,00 лева и възнаграждение за
вещо лице – 340,00 лева, предвид представения списък по чл.80 от ГПК.
Задължението може да бъде заплатено по следната банкова сметка:
банка „**************” АД - С.З., IBAN *************.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на И. Ш. А., ЕГН **********,
адрес: гр. К., общ. К., обл. С.З., ж.к. „************ съществуването на
вземания на „**********“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., ул. „********“ ***, спрямо него за следните
суми: 1 086,51 лева (хиляда осемдесет и шест лева и 51 стотинки),
представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 13.04.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 55,75 лева (петдесет и пет лева и 75
стотинки), представляваща лихва за период от 15.01.2022 г. до 06.04.2023 г, за
които суми е издадена Заповед № ***/1******** г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № ***/2023 г. по описа на
Районен съд К..
ОСЪЖДА И. Ш. А., ЕГН **********, адрес: гр. К., общ. К., обл. С.З.,
ж.к. „************, да заплати на „**********“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. „********“ ***,
сумата от 807,00 лева /осемстотин и седем лева/, представляващи разноски
по настоящото дело и разноски по ЧГД № ***/2023 г. по описа на Районен
съд К..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Окръжен съд- С.З..
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ЧГД № ***/2023г. по описа па Районен съд К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7