Определение по дело №342/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20217200700342
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

     № 22

гр. Русе, 17.06.2021г.

Административен съд-Русе, 6 ти състав, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                   СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 342 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.88, ал.3 от АПК вр.чл.117, ал.1 т.2 б. „г“,вр. чл.117 ал.5  от КСО и чл.88 ал.1 т.2 АПК.

Образувано е по частна жалба (неправилно наименована само като "жалба") от „ Ричмарт“ ЕООД ЕИК ********* ,представлявано  от М.Д.Й. ,чрез пълномощник адв. Р.Р. от САК против Решение № 1040-17-31 от 29.04.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Русе,  с което, на основание чл.88, ал.1, т.2 от АПК вр.чл.117, ал.5 от КСО, е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 1012-17-85/09.04.2021 г. срещу разпореждане №10 / 25.02.2020г на длъжностно лице при ТП на НОИ Русе по чл.60 ал.1 КСО , с което злополука станала с А.Н.А. на 06.02.2020г е приета за трудова злополука по чл.55 ал.2 КСО и е прекратено производството по жалбата ,поради недопустимост,поради подадена извън законоустановения срок.Претендират се разноски.

Съгласно чл. 88, ал.3 от АПК актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Оспореното Решение № 1040-17-31 от 29.04.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Русе е съобщено с обратна разписка на пълномощника адв. Р.Р. от САК на 19.05.2021г. Жалбата до съда е подадена на 20.05.2021 г., с което е спазен срокът по чл. 88, ал.3 от АПК.

Частната жалба е дадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

 Разгледана по същество, тя се явява основателна.

 От материалите по приложената преписка и мотивите на оспореното решение, става ясно, че разпореждане № 10 / 25.02.2020г . на длъжностно лице при ТП на НОИ Русе по чл.60 ал.1 КСО , с което злополуката, декларирана на 24.02.2020г. от осигурителя „ Ричмарт“ ЕООД , станала с А.Н.А. на 06.02.2020г., е приета за трудова злополука по чл.55 ал.2 КСО, е връчено с обратна разписка на адрес ул. „ Потсдам“ 10, адрес на управление на дружеството, на 27.02.2020г. на лицето В.Ч., положило подпис.

На 09.04.2021г.  „Ричмарт“ ЕООД, представлявано  от М.Д.Й. , чрез пълномощник надлежно упълномощен адв. Р.Р. от САК, е подало жалба по реда на чл.117 ал.2 вр.ал. т.2 б.“ г“ КСО пред компетентния орган- директора на ТП на НОИ-Русе срещу  разпореждане № №10 / 25.02.2020г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Русе по чл.60 ал.1 КСО, като изложил подробни съображения с посочена съдебна практика, че оспореното разпореждане не е надлежно връчено съгласно чл.60 ал.3 вр.чл.110 ал.4 КСО на лице, което е в трудовоправни отношения с дружеството, не е пълномощник, поради което не е налице надлежно връчване, независимо , че за разпореждането е узнато в хода на воденото гр.д. 3395/2020г. по описа на РРС.

В оспореното пред съда решение , директорът на ТП на НОИ-Русе е приел, че жалбата срещу разпореждане № 10825.02.2020г. е подадената след изтичане на преклузивния 14 дневен срок , тъй като разпореждането е връчено на адреса на управление и седалището на жалбоподателя чрез пощенски оператор с препоръчано писмо и обратна разписка на 27.02.2020г., а жалбата е подадена на 09.04.2021г. Горестоящият орган по съображения за недопустимост на жалбата е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по административното оспорване на основание  чл. 88, ал.1, т.2 от АПК с процесното Решение № № 1040-17-31 от 29.04.2021г.

В допълнително представените към жалбата писмени доказателства/ вх.№ 2307/04.06.2021г./ оспорващият сочи, че директорът на ТП на НОИ-Русе е пренебрегнал представените му справки за регистрирани трудови договори, от които е видно, че лице с имена В.Ч., не е в трудови правоотношения с дружеството. Допълнително сочи доказателства от ТРРЮЛНЦ, че на адрес ул.Потсдам № 10 са регистрирани като седалище и адрес на управление общо пет ЮЛ.

С писмо вх.№ 2331/07.06.2021г. Директорът на ТП на НОИ сочи, че разпореждане № 10 / 25.02.2020г . на длъжностно лице при ТП на НОИ Русе по чл.60 ал.1 КСО е връчено на служител в охранителна фирма Агенция „ Щит“.

При тези фактически установявания съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал.3 КСО разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова, се връчва на осигурения и на осигурителя/предприятието  по реда на чл. 110, ал. 4 КСО. Последната норма сочи, че тези разпореждания се връчват на отговорните лица чрез следните способи: 1. лично срещу подпис, 2.чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или 3. на съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от АПК / чрез връчване на последния адрес, посочен от страната / или 4.по електронен път по реда на Закона за електронното управление.

Тази разпоредба е в сила от 01.01.2021г. и е неприложима за връчването на разпореждане № 10 / 25.02.2020г. Действащата към датата на изпращане-получаване  на разпореждането/ 27.02.2020г./ редакция на чл.60 ал.3 КСО сочи, че Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя, поради което важат общите правила за връчване по АПК, а не специалния ред по чл.110 ал.4 КСО  за производството по актове за начет, приложим едва след 01.01.2021г.

Независимо от това в случая органът е избрал връчването да се извърши чрез лицензиран пощенски оператор –Български Пощи ЕАД с обратна разписка на посочения от него адрес – гр.Русе ул.“ Потстдам“ 10 по реда на чл.18 а ал.8 т.2 АПК вр.чл.61 АПК.

За да бъде редовно връчването по пощата, следва да е било осъществено в съответствие със Закона за пощенските услуги (ЗПУ) и Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (Правилата)и Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от " Български пощи" ЕАД.

Съгласно чл. 6, ал. 3 и ал. 4 ЗПУ пощенските пратки по се доставят: лично на получателите; в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване; в пощенските станции; в други звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите. Условията за доставянето на пощенските пратки се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на КРС, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г. доп., бр. 19 от 2.03.2018 г.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПУ, Пощенските оператори осигуряват равнопоставен достъп на потребителите до точките за достъп за ползване на пощенски услуги и задължително изготвят общи условия на договора с потребителите. Подписване на индивидуални договори с потребителите не е необходимо.

В чл. 44, б. "в" от Общи условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от " Български пощи" ЕАД, Условия за доставяне на препоръчани пощенски пратки, пощенски колети и парични преводи е предвидено , че препоръчани пратки до еднолични търговци и юридически лица се доставят на посочения на пратката адрес в деловодството или на упълномощен служител.

От приложено известие за доставяне се установява, че е вписано името на получателя – „Ричмарт“ ЕООД, а известието е подписано от лицето В.Ч. без други данни  и без да е посочена връзката му с дружеството, получател на пратката.  

Съдът на база приложените доказателства- справка за трудови договори и извлечения от ТР , от които е видно, че на адреса ул.“Потсдам“ 10 са вписани адресите на управление на още четири ЮЛ, както и с оглед на писменото становище на Директора на ТП на НОИ-Русе, че пратката с обратна разписка е връчена на лице, служител на охранителна фирма Агенция „Щит“, прави извод, че лицето В.Ч., приело пратката, не е лице – служител на дружеството,  поради което по аргумент на противното на чл. 44, б. "в" от Общите условия на договора с потребителите на пощенските услуги,вр. чл. 6 от Общи правила за доставяне на пощенски пратки и пощенски услуги,  същата не е редовно връчена на 27.02.2020година на представител на дружеството. Т.е не е налице редовно връчване при приложението на  чл. 18а, ал. 8, т. 2 АПК вр.чл.61 АПК.

В настоящия случай, известието за доставяне (обратната разписка), така както е било оформено копието от него, приложено по делото, е подписано от лице с посочени две имена, без установена връзка с получателя, напротив представените доказателства известни на директора на ТП на НОИ, сочат и на липса на такава, което не може да породи като правна последица пропускането на преклузивния срок за обжалване.

     По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба срещу разпореждане № № 10 / 25.02.2020г . на длъжностно лице при ТП на НОИ Русе по чл.60 ал.1 КСО не е просрочена и неправилно е била оставена без разглеждане от директора на ТП на НОИ – Русе като производството по нея незаконосъобразно е прекратено. Обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено и преписката върната на горестоящия орган –директора на ТП на НОИ- Русе за произнасяне по същество .

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък, а именно адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба до директора на ТП на НОИ-Русе в  размер на 600лв, адвокатско възнаграждение в производството пред АдмС-Русе в размер на 600лв и внесена д.т. в размер на 50лв.,за които са представени банкови извлечения. Т.е. присъждане на адвокатско възнаграждение се претендира за процесуално представителство и съдействие както в съдебното производство, така и в производството по административното обжалване на разпореждането на органа по чл.60 КСО. Следва да се отбележи, че на решаващия орган не е вменено задължение да се произнася по искането за разноски, направени във фазата на административното обжалване така, както съдът дължи произнасяне при направено искане в хода на съдебно обжалване. В случая решението на решаващия орган не съдържа разпореждане относно разноските, а и решаващият орган не разполага с подобно правомощие.

По изложените съображения и на основание чл. 143 АПК , в полза на жалбоподателя и съобразно направеното искане следва да бъдат присъдени деловодните разноски в съдебното производство в общ размер на 650 лева, включващи държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Тези разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на НОИ-София, която е самостоятелно юридическо лице съгласно чл. 33, ал. 2 от КСО.

Така мотивиран, съдът

 

                                              О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „ Ричмарт“ ЕООД ЕИК ********* ,представлявано  от М.Д.Й. , Решение № 1040-17-31 от 29.04.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Русе,  с което, на основание чл.88, ал.1, т.2 от АПК вр.чл.117, ал.5 от КСО, е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 1012-17-85/09.04.2021 г. срещу разпореждане №10 / 25.02.2020г на длъжностно лице при ТП на НОИ Русе по чл.60 ал.1 КСО и е прекратено производството по нея.

ВРЪЩА преписката по жалба на „ Ричмарт „ЕООД с вх. № 1012-17-85/09.04.2021 г.  на Директора на ТП на НОИ-Русе за разглеждане по същество

ОСЪЖДА  Националния осигурителен институт , седалище гр.София да заплати на  „ Ричмарт“ ЕООД ЕИК ********* ,представлявано  от М.Д.Й., сумата от 650 лева – деловодни разноски. 

Определението  не подлежи на обжалване.

 

    СЪДИЯ: