№ 882
гр. П***, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220102675 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от
А.С. А*** и непълнолетния АЛ. АЛ. АЛ., действащ лично и със съгласието на
баща си АЛ. СТ. АЛ., против Н. СТ. АЛ. – бивша съпруга на първия молител
и майка на втория молител. Молителите твърдят, че на 14.07.2021 г. около
19.20-19.30 ч. ответницата, придружена от съпругата на брат си, дошла в
къщата им в с. Д*** и поискала да влезе. В този момент там бил само синът й
А***. Той се обадил на баща си, който незабавно дошъл. Тогава ответницата
започнала да крещи, че къщата била нейна и много се радвала, че се отървала
от тях. Нарекла бившия си съпруг: „боклук“ и „педераст“ и му казала, че ще
върне при него само, когато е умрял, а на детето казала, че трябвало да го
хвърли в контейнера, да го абортира. След това се приближила до бившия си
съпруг и се опитвала да го наплюе. През това време детето много се
разстроило, разплакало се и влязло в къщата. Около 19.50 ч. молителят се
обадил на телефон 112. Когато дошла полиция, ответницата казала, че иска да
си вземе дрехите от къщата. Влязла да ги вземе с един от полицаите като
продължила да обижда бившия си съпруг. На 19.07.2021 г. молителят завел
детето на лекар, тъй като плачело, било тревожно, не можело да спи и да яде.
Била му предписана успокоителна терапия. Молителите считат, че спрямо тях
е осъществено домашно насилие от страна на ответницата и молят да бъдат
наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН.
Ответницата Н. СТ. АЛ. чрез пълномощника адвокат Донова, оспорва
1
фактите, изложени в молбата за защита. Признава единствено, че на
посочената дата е била пред дома на молителите, придружена от съпругата на
брат й, с цел да си вземе личните вещи, за което е била поканена от
молителите. Твърди, че по време на брака си с А.А. била подложена на
непрекъснат психически тормоз, изразяващ се в отправяне на обиди, псувни и
други. Отрича да е живяла и да живее понастоящем с друг мъж, заради което
да е напуснала семейството си. Цитира съобщения, изпратени й от двамата
молители. Твърди, че психическият тормоз от страна на бившия й съпруг
продължил и след развода, като той й пишел съобщения с обиди и обвинения
и дори ходил на работното й място и я злепоставял пред колегите й.
Конкретно за датата 14.07.2021 г. твърди, че със сина й са разговаряли за
това, че с баща му обсъждали да направи аборт и той й дал пари за това, но тя
се отказала. Отрича да е казвала на сина си посочените в молбата за защита
думи. Твърди, че бившият й съпруг не я пуснал в къщата да си вземе вещите,
казал й, че няма права върху къщата, че живее с друга жена и по време на
брака им тя не се била поддържала, на което ответницата отговорила, че ще
се върне при него само умряла. Отрича да го е наричала „педераст“. Когато
дошли полицаите, обяснили на бившия й съпруг, че те все още не са
разведени и тя има право да влиза в къщата. Заедно с един от полицаите
влязла в къщата, за да си вземе вещите. Тогава видяла на дивана друга жена,
заради която счита, че молителят отказвал да я пусне в къщата. Счита, че
налагането на ограничителни мерки не е необходимо, тъй като от
фактическата й раздяла с бившия си съпруг не е правила опити да отиде в
къщата, освен на 14.07.2021 г., включително и да упражнява режима на лични
отношения със сина си. Заявява, че не желае да вижда бившия си съпруг.
Моли за отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че АЛ. СТ. АЛ. и Н. СТ. АЛ. са бивши
съпрузи, чийто брак е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение по
гр.д. № 1477/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, а АЛ. АЛ. АЛ. е
техен син, роден на 29.04.2006 г., чието местоживеене след развода е
определено при бащата, който упражнява и родителските права, а с майката е
определен режим на лични отношения.
От изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ – П*** социален
доклад се установява, че е проведен разговор със страните по делото, които са
разказали за случилото се на 14.07.2021 г. Детето А*** живее в с. Д*** с
баща си и неговата съжителка Емилия Мандаджиева. Жилището им
представлява двуетажна къща, като вторият етаж от къщата се обитава от
семейството, а на първия етаж се намират избени помещения. В близост до
2
жилището наскоро е извършен ремонт на помещение, което се използва за
хол с кухненски бокс и санитарно помещение. През учебната 2020-2021 г.
А*** е записан в осми клас в ПГМЕТ, гр. Пазарджик. Посещава редовно
учебното заведение. Не взема участие в извънкласни мероприятия и
дейности. Двамата родители са трудово ангажирани. Относно емоционалното
състояние на А*** баща му е споделил, че той е бил силно разстроен от
раздялата на родителите си и трудно е преживял факта, че майката е
напуснала семейното жилище. Към момента се чувствал по-добре и бил
спокоен. От своя страна ответницата е споделила, че се е съгласила на
споразумение със съпруга си, за бъде съхранена психиката на детето.
Установява се от показанията на разпитаната по делото свидетелка
Емилия Асенова Мандаджиева, живееща на съпружески начала с молителя
АЛ. СТ. АЛ., че на 14.07.2021 г. около 19.30 ч. двамата с А*** били сами в
къщата, когато дошла ответницата и поискала да влезе. А*** се разстроил,
започнал да плаче и не знаел какво да прави. Казал на майка си, че няма да й
отвори и се обадил на баща си да се прибере от работа. Когато баща му се
прибрал между него и ответницата започнал спор. Тя настоявала да влезе в
къщата, за да си прибере вещите, а той отказвал да я пусне. Ответницата
започнала да обижда А***, да го нарича „педераст“, а на А*** казала, че
„трябвало да бъде махнат и след това да бъде изхвърлен на контейнера“. Била
изпаднала в истерия. В един момент казвала, че обича А***, че той винаги е
добре дошъл при нея, а в следващия момент казвала, че било добре, че се е
отървала от тях двамата. След като дошла полиция, ответницата влязла в
къщата и си взела нещата, които били опаковани в найлонови чували. След
случилото се А*** няколко дни не могъл да спи и плачел от най-малкото.
Баща му го завел на лекар и му била предписана терапия за успокоение.
Преди 14.07.2021 г. А*** се видял с майка си един път, когато баща му го
закарал.
Установява се от показанията на свидетелката Е*** Д*** К***, вуйна
на молителя АЛ. АЛ. АЛ., че през лятото ответницата я помолила да отидат
до Д***, за да си вземе багажа. Отишли около 19.30 ч. Входната врата била
заключена, затова ответницата започнала да вика през оградата да й отворят.
А*** излязъл и й казал, че няма да й отвори. След това се обадил на баща си.
Когато той пристигнал двамата с ответницата започнали да се разправят за
това може ли тя да влезе в къщата, за да си вземе дрехите. Двамата по едно и
също време се обадили на телефон 112. Докато чакали полицията,
продължили да се карат и да се обиждат. А*** стоял от вътрешната страна на
оградата и слушал разправията. Ответницата му казала, че когато реши, може
да отиде при нея. А*** й отвърнал, че е болна и трябва да отиде на лекар, за
да се прегледа. Казал й също, че знае, че е искала да направи аборт и да го
хвърли в контейнера, на което ответницата му отговорила, че никога не била
искала да направи такова нещо въпреки, че баща му й дал пари да направи
аборт. Двамата били разстроени и с насълзени очи. Когато дошла полицията,
3
разрешили на ответницата да влезе в къщата, защото решението за развод
още не било влязло в сила.
Установява се от приетото по делото заключение на съдебно-
психологичната експертиза, изслушана по служебен почин на съда, че при
А*** няма данни да страда от синдрома на родителско отчуждение спрямо
майката, което означава безкомпромисно обръщане на детето към единия –
добрия, обичания родител и също толкова безкомпромисното отвръщане от
другия – лошия, мразения родител. В момента А*** е в по-близки отношения
с баща си, защото живее при него и споделя, че е обиден на майка си. Налице
са данни за изразено предпочитание към един от родителите, а именно към
бащата и по-слаба емоционална връзка в момента между А*** и неговата
майка. Той споделя по-скоро емоционално отдръпване от майка си, породено
от по-редките им контакти и липсата на пълноценно общуване помежду им.
Отношението на А*** към майка му е негативно и прави впечатление, че
нямат пълноценна връзка, характерна за добри отношения майка – син. Не би
трябвало А*** да бъде арбитър между майка си и баща си, както и да трябва
да избира страна. Той обича и двамата си родители, иска да бъде лоялен към
тях, но има по-близки отношения с баща си в момента и се опива да му угоди.
А*** е жертва на постоянните „войни“ между родителите си и по този начин
е заставен да избира страна, тъй като е въвлечен от тях в постоянните им
спорове и съдебни и институционални битки. А*** е емоционално и
чувствително момче, с нормално индивидуално-психическо развитие. В
момента е успял да се съхрани емоционално и психически. Той е привързан и
към двамата си родители, както и към сестра си. Той осъзнава ситуацията в
която се намира и му е трудно да бъде арбитър между майка си и баща си, или
да трябва да избира страна, но го е направил.
В съдебно заседание бяха изслушани записите на повикванията на
телефон 112, направени от молителя А. и от ответницата, от които се
установява, че повод за обажданията е желанието на ответницата да влезе в
жилището на молителите, за да вземе свои вещи, и нежеланието на бившия й
съпруг да я пусне.
От представената карта за предварителен медицински преглед се
установява, че на 19.07.2021 г. на АЛ. АЛ. АЛ. е извършен медицински
преглед от д-р Иванова, поставена му е диагноза „Тревожно разстройство“ и
му е била предписана билкова успокоителна терапия.
Молителите са представили по делото декларации по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, в които са декларирали осъществените от ответницата актове на
домашно насилие, подробно описани в молбата за защита.
По делото са приети разпечатки от електронна кореспонденция между
страните, но същите касаят предходна комуникация между страните, нямаща
отношение към конкретния правен спор.
4
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото е молба за защита от домашно насилие, която е с
правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.
Молбата е допустима, а разгледана по същество – частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в посочената от закона връзка. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете са смята и всяко
домашно насилие, извършено в негово присъствие.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, не се установява на посочената в молбата за
защита дата 14.07.2021 г. ответницата да е извършила акт на домашно
насилие спрямо бившия си съпруг АЛ. СТ. АЛ.. Установените по делото
факти сочат, че отношенията между бившите съпрузи са изключително
обтегнати с оглед скорошния им развод и между тях има неразбирателство и
неспособност за разумно разрешаване на възникналите спорове. На
процесната дата отношенията им са ескалирали до словесен конфликт
относно правото на ответницата да влезе в семейното жилище, за да вземе
вещите си, при което обидни реплики са отправяли и двете страни в спора.
Последното се установява от показанията на свидетелката на ответницата –
К***. Съдът намира показанията й в тази част за достоверни, доколкото тя не
скри факта, че обиди е отправяла и ответницата. Конкретният конфликт, дори
и да е създал негативни емоции у молителя, не може да се квалифицира като
домашно насилие и да обуслови по отношение на ответницата да се използва
държавна принуда под формата на мерки по ЗЗДН, тъй като не всеки
конфликт в семейството е домашно насилие. За да е такова, следва характерът
и интензитетът на този конфликт съществено да накърняват лично или
имуществено благо на пострадалия – неговата телесна неприкосновеност и
физическа цялост и/или неговата психическа или емоционална стабилност и
то по начин, който да представлява пряка и непосредствена опасност за
живота и здравето му. Социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и
своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод
упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на
междуличностни спорове. В случая конфликтът между бившите съпрузи не
представлява форма на домашно насилие, доколкото взаимното отправяне на
обиди и нападки, продиктувано от несгодите в брачния им живот и
последвалия развод, осъществено като еднократен акт не се отличава с висока
степен на интензитет и не накърнява съществено защитен от закона интерес
5
или благо на молителя.
От друга страна анализът на писмените и гласни доказателства, събрани
по делото, налага да се приеме, че описаният в молбата за защита акт на
домашно насилие спрямо непълнолетния молител АЛ. АЛ. АЛ. действително
е осъществен от ответницата. Ангажираните от ответницата гласни
доказателства не успяха да оборят доказателствената сила на представената
по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подкрепена изцяло от
останалите доказателства, събрани по делото. В тази насока съдът цени
показанията на свидетелката Мандаджиева, че е чула ответницата да казва на
сина си, че е трябвало да го „махне“ и да го изхвърли в контейнера.
Показанията на свидетелката действително са заинтересовани поради факта,
че съжителства на семейни начала с молителя А.А., но се подкрепят както от
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана под страх от наказателна
отговорност и имаща доказателствена сила съгласно изричната разпоредба на
чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, така и от части от показанията на свидетелката
К***, според която А*** е бил видимо разстроен от думите на майка си. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че няколко дни след случилото
се А*** е бил тревожен, не е могъл да спи и се е наложило да бъде
консултиран от лекар, който му е предписал успокоителна терапия. Отделен е
въпросът дали е изпълнил указанията на лекаря или се е възстановил от само
себе си, както е споделил при психологичното изследване. Изреченото от
ответницата е укоримо, дори и тя да е била провокирана от сина си с
отправени към нея обиди, в каквато насока са показанията на свидетелката
К***, тъй като в тази ситуация тя като майка е следвало да подходи с особено
внимание и да не показва неуважение към сина си, с когото и без това не
поддържат особено близки отношения. Без значение е също така дали преди
въпросната дата А*** е знаел за намерението на родителите си майка му да
направи аборт или тогава го е научил за първи път, доколкото както посочва
вещото лице по съдебно-психологичната експертиза реакциите на родителите,
дори наглед съвсем дребни, са от огромно значение за оформяне на
съзнанието на децата и от това зависи изцяло бъдещето им. Това поведение на
ответницата следва да се окачестви като форма на психическо и емоционално
насилие спрямо непълнолетния й син, тъй като накърнява достойнството му и
изразява незачитане на личността му. То също така разрушава авторитета на
родителя пред детето и е в състояние да предизвика у него сериозни
негативни психически и емоционални изживявания, до което в случая се е
стигнало, щом се е отразило на съня на детето и е наложило консултация с
лекар. При характеризирането на едно поведение като домашно насилие
следва да се държи сметка на обстоятелството, че спрямо децата дори и по-
лека, еднократна и не толкова интензивна форма на неблагоприятно засягане
на психиката и емоциите им може да се окачестви като проява на домашно
насилие, тъй като с оглед ниската им възраст и все още неукрепнала психика
децата са изключително чувствителни и лесно раними.
6
Изложеното налага да бъдат предприети мерки за закрила спрямо
пострадалия. Подходяща мярка с оглед естеството и интензитета на
упражненото домашно насилие е тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, а именно:
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие. С тази мярка за закрила ще бъдат постигнати целите на закрилата
срещу домашно насилие и ще се осигури в необходимата степен защита на
пострадалия и ще му се гарантира спокойна и безопасна среда за живот, тъй
като от една страна извършителят на домашно насилие ще бъде санкциониран
за поведението си, а от друга страна за изпълнението на мерките ще следят
полицейските органи и при неизпълнението им нарушителят ще бъде
задържан и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.
Съдът намира, че в случая не следва да бъдат налагани други мерки за
защита спрямо пострадалия. Посочената в молбата за защита мярка по чл. 5,
ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, а именно забрана на извършителя да приближава
пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти
и отдих, които посещава, не е адекватна с оглед констатациите на вещото
лице по съдебно-психологичната експертиза, че А*** е привързан и към
двамата си родители и му е трудно да бъде арбитър между тях или да избира
страна, както и предвид огромното влияние, което връзката майка-син има
върху личността и живота на човек като цяло. Евентуалното ограничаване на
физическите контакти между ответницата и сина й дори и за минималния
определен в закона срок от три месеца, би било крайно неблагоприятно за
техните отношения и би накърнило съществуващата между тях крехка
емоционална връзка, а това противоречи на най-добрия интерес на детето,
гарантиращ включително и психическото му здраве. Затова тази мярка следва
да се прилага в изключителни случаи, когато останалите мерки не могат да
предоставят достатъчна защита на жертвите от домашно насилие.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответницата следва да бъде
наложена глоба в минималния размер от 200 лв.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН разноските по делото следва да
бъдат определени по съразмерност.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата за защита, подадена от молителя АЛ. СТ. АЛ.,
ЕГН ********** от с. Д***, общ. П***, ул. „Д*** и о***“ № *** против Н.
СТ. АЛ., ЕГН **********, за осъществено спрямо него домашно насилие на
14.07.2021 г.
ЗАДЪЛЖАВА Н. СТ. АЛ., ЕГН **********, служебен адрес: гр. П***,
ул. „И*** В***“ № *** ет. *** да се въздържа от извършване на домашно
7
насилие по отношение на сина си АЛ. АЛ. АЛ., ЕГН *** от гр. П***, ул.
„П***“ № ***, ет. *** ап. *** действащ лично и със съгласието на баща си
АЛ. СТ. АЛ..
НАЛАГА на Н. СТ. АЛ., ЕГН **********, служебен адрес: гр. П***,
ул. „И*** В***“ № *** ет. *** глоба в размер на 200 (двеста) лв., платима по
сметка на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. СТ. АЛ., ЕГН **********, служебен адрес: гр. П***, ул.
„И*** В***“ № *** ет. *** да заплати на АЛ. СТ. АЛ., ЕГН ********** от с.
Д***, общ. П***, ул. „Д*** и о***“ № *** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА АЛ. СТ. АЛ., ЕГН ********** от с. Д***, общ. П***, ул.
„Д*** и о***“ № *** да заплати на Н. СТ. АЛ., ЕГН **********, служебен
адрес: гр. П***, ул. „И*** В***“ № *** ет. *** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА АЛ. СТ. АЛ., ЕГН ********** от с. Д***, общ. П***, ул.
„Д*** и о***“ № *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
държавна такса в размер на 12.50 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер
на 243.75 лв.
ОСЪЖДА Н. СТ. АЛ., ЕГН **********, служебен адрес: гр. П***, ул.
„И*** В***“ № *** ет. *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
държавна такса в размер на 12.50 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер
на 243.75 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, която подлежи на незабавно
изпълнение.
При неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
Препис от решението и заповедта за защита да се връчи на страните и
да се изпрати на РУ на МВР – гр. Пазарджик.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
седмодневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8