Р E Ш Е Н И Е
№ 173
гр.Плевен, 26.03.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
март две хиляди двадесет и първа
година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 46 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260168
от 1.12.2020 г., постановено по анд № 325/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 35-0000036 от 27.01.2020 г. на Началник ОО „Автомобилна администрация“
– гр.Плевен, с което на И.Г.С. , с ЕГН **********, на основание чл.53 и чл.178а
ал.7 т.1, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение
на чл.43 ал.1 т.4, предл.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, за
това, че на 9.09.2019 г. около 13,37 часа в гр.Плевен, ул. ***, в качеството на
председател на комисия за извършване на периодични прегледи на ППС в КТП с
разрешение № 934 на Рони Ауто ЕООД, е извършил периодичен преглед за техническа
изправност на автомобил Рено Лагуна с рег***, собственост на М.В.Б.и не е въвел
правилно в протокол ПР.9 № 20244618 техническите данни за идентификация на
превозното средство /вместо категория М1 е въвел категория АВ1/, видно от
справка за МПС по регистрационен номер от информационната система REGIX и от протокол № 20244618. За извършения
преглед е издаден знак № 19157885.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от И.Г.С., чрез адвокат К.Д. ***,
който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът е
мотивирал своя акт, като е кредитирал само свидетелските показания от страна на
АНО, а тези на свидетеля К.е приел, че е заинтересован и не ги е обсъдил. Сочи,
че липсват мотиви относно направеното два пъти искане за назначаване на
съдебно-техническа-компютърна експертиза, която е щяла да даде заключение на
спорните въпроси по делото, но вместо да бъде назначена експертизата, съдът се
позовава на справка от ИА „Автомобилна администрация" - гр. София, от
която е видно, че: „...Към дата 9.09.2019 г. е било възможно въвеждането на
категория на превозното средство „АВ1" в информационната система, като
въвеждането става с избор на категорията на превозното средство от падащо меню
в системата". Счита, че отговорът е такъв, тъй като и зададения въпрос е
бил поставен по такъв начин. Сочи също, че в съдебния акт не е обсъдено и
възражението, че оператор няма техническа възможност да въвежда каквито и да е
символи, които не се намират в програмата, която е собственост на ИА
„Автомобилна администрация", запечатана и никой освен ведомството няма
достъп до нея. Твърди, че ако при сканиране на информацията от талона на
превозното средство, на което се извършва технически преглед, не е разчетена
правилно, операторът може да извърши корекция като избере от заложените в
информационната система отговори: LI, L3, L3e, М1, M1G, N1, N1G и 01.
Въвеждането на текст от клавиатурата, от страна на оператора, в това поле не е
позволено. Посочва, че така е програмирана системата и следователно символите
„АВ1" няма как да се изведат на това поле първо, защото не съществува
такъв отговор в набора от отговори на падащото меню; второ, операторът не може
да въвежда текст в полето и трето, в нормативната уредба не съществува такава
категория за пътни превозни средства. Намира, че твърдението му е щяло да бъде установено
и доказано именно с назначаване на исканата експертиза, каквато е била
допуснато по друго, аналогично АНД 324/2020 г., между същите страни. В
заключение моли съда да отмени решението.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
Ответникът, Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен, чрез директора П.В.К., е депозирал по делото писмено
становище, в което сочи, че от приложените доказателства по
административно-наказателната преписка и изложената фактическа обстановка в
обстоятелствената част на АУАН категорично може да се направи обоснован извод,
че жалбоподателят е осъществил виновно състава на административното нарушение.
Навежда доводи, че И.Г.С. не е въвел коректно в протокола съответните данни,
като в качеството си на председател на комисия от технически специалисти е
извършил технически преглед на ППС в КТП и за извършения периодичен преглед за
техническа изправност на автомобила не е въвел правилно в протокола
техническите данни за идентификация на превозното средство /вместо категория М1
е въвел категория АВ1/. Сочи също, че както АУАН, така и НП са издадени от
компетентен орган в установените законови срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържат
всички изискуеми от закона реквизити по чл.42 от ЗАНН, във връзка с чл.57 от ЗАНН; спазени са всички процесуални правила и срокове, не са допуснати
нарушения на административно-производствените правила, които да водят до
опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на
санкция на жалбоподателя. АУАН не създава неяснота относно извършеното
нарушение, която да ограничава правото на защита на нарушителя;
актосъставителят и административно-наказващият орган притежават нужната
компетентност; по безспорен начин е описана фактическата обстановка на
извършеното административно нарушение, ясно и точно е изложено в какво се
състои нарушението, обстоятелствата, при които
е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят; има пълно
съвпадение между установеното с АУАН нарушение и виновно нарушените разпоредби
и административното нарушение, за което се налага наказание с наказателното
постановление; по несъмнен начин са установени самоличността на нарушителя и
авторството на деянието; били са гарантирани правата на нарушителя с връзване
на АУАН, с предоставяне на възможността да впише своите възражения в него и да
изложи допълнителни такива в тридневен срок, с уведомяване за изготвеното НП и
връчване на екземпляр от него. Твърди, че административно-наказващият орган е
взел предвид, преди да издаде наказателното постановление, степента на
обществена опасност на деянието, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и че наложеното наказание е съразмерно с извършеното нарушение, в
законоустановените предели, съобразено с целите на личната и генералната
превенция. Счита, че конкретното деяние не може да се счете за маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, т.к.не бележи значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. Счита, че
следва да се имат предвид охраняваните обществени отношения, свързани на първо
място с качественото и отговорно извършване на техническите прегледи на МПС,
което пък е пряко свързано с безопасността на всички участници в движението. В
заключение моли съда да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание ответникът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна..
С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление №
35-0000036 от 27.01.2020 г. е издадено от Началник ОО “Автомобилна
Администрация” – гр. Плевен, в качеството на административно наказващ орган въз
основа на Акт за установяване на
административно нарушение Серия А-2019 № 272652 от 18.12.2019 г., от който е
видно, че на 9.09.2019г. около 13:37 часа в гр.Плевен ул. „***в качеството на
председател на комисия за извършване на периодични прегледи на ППС в КТП, с
разрешение № 934 на „Рони Ауто“ ЕООД е извършил периодичен преглед за
техническа изправност на автомобил „Рено Лагуна“, с рег. ***, собственост на М.В.Б.и
не е въвел правилно в протокол ПР.9 № 20244618 техническите данни за
идентификация на превозното средство /вместо категория М1 е въвел категория
АВ1/ видно от справка за МПС по регистрационен номер от информационната система
REGIX и от протокол №20244618. За извършения преглед е издаден знак №19157885. Актосъставителят
Л.Б.е квалифицирал нарушението в АУАН-а по чл. 34, ал. 1, т.4 предл.1 от
Наредба № Н-32 на МТИТС На основание чл.53, ал.2 от ЗАНН,
административно-наказващият орган е преквалифицирал нарушението по от чл. 34,
ал. 1, т.4 предл.1 от Наредба № Н-32 на МТИТС в чл. 43, ал. 1, т. 4, предл.1 от
Наредба № Н-32 на МТИТС.
Въззиввият съд направил извод, че образуваното административно-наказателно
производство е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното
постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Актът също е бил издаден в предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН срок от
извършване на нарушението. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като
съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички
реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере какво е обвинението и
срещу какво да се защитава. Същото е описано в пълнота и с необходимата
конкретика.
Описаната в санкционните актове фактическа обстановка съдът
приел, че се подкрепя напълно от ангажираните в хода на съдебното производство
гласни доказателства - показанията на актосъставителя Л.Ц.Б.и свидетеля М.М.Х.,
които съдът кредитирал с доверие като
последователни, логични и взаимообвързани с приетата от съда доказателствена
основа. На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приел за
установена описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа
обстановка.
За неоснователни приел възраженията, изложени в
жалбата, че С. не е извършил вмененото му нарушение и че нарушението не е извършено виновно. В тази
връзка въззивният съд анализирал показанията на разпитания по делото свидетел П.С.К.,
който съобщил в с.з., че „В това падащо
меню не може ръчно да се въвежда каквито и да било символи от клавиатурата, а
може само да се избират такива, които ги има в програмата в това падащо меню.“,
както и че няма в падащото меню
категория „АВ1“.
Съдът не кредитирал с доверие дадените показания от страна на свидетеля П.К.,
тъй като счел, че същият е заинтересован от изхода на делото от една страна и
от друга, поради наличието на приобщената по делото справка от ИА „Автомобилна
администрация“ – гр. София, от която установил, че към дата 9.09.2019 г. е било
възможно въвеждането на категория на превозното средство „АВ1“ в
информационната система, като въвеждането става с избор на категорията на
превозното средство от падащо меню в системата. Съдът приел още, че при издаване на НП не са
допуснати процесуални нарушения , обосноваващи неговата отмяна, не са налице
основания и за приложение на чл.28 от ЗАНН. На тези основания съдът приел, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, както и че издаденото НП е правилно и законосъобразно и потвърдил
същото.
Настоящата ксационна инстанция намира, че решението е
валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона и не страда
от пороците, изложени в касационната жалба. Въззивният съд е обсъдил правилно
събраните поделото доказателства, в тяхната съвкупност, и е изложил мотиви за
правилното и законосъобразно ангажиране на административнонаказателната
отговорност на С.- в лично качество, по посочените законови текстове, които
мотиви изцяло се споделят от настоящият състав, по реда на чл. 221, ал.2, изр.
второ от АПК, без да се преповтарят. Правилно съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство, не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Вярно е, че в съставения АУАН вмененото на С. нарушение е било
квалифицирано неправилно-вместо по разпоредбата на чл.43, ал.1, т.4,
предложение първо от Наредба №Н-32/16.12.2011 год. на МТИТС, деянието
неправилно е било квалифицирано като нарушение на текста на чл.34, ал.1, т.4,
предложение първо от Наредба №Н-32/2011 год. Вероятно допуснатата грешка в правната
квалификация на деянието в съставения АУАН се дължи на размяна на първите двете
цифри от приложимия тест- вместо 43, е написано 34, но причините за допусната
неточност са без правно значение. По-същественото е, че в мотивите на
постановеното от Върховен административен съд
Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г. е разписано, че квалификацията
на административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически
белези/ под съответно нарушената административнонаказателна норма. Неточната
квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение,
ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление.
Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно
постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз
основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение,
наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според
него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни
признаци на деянието. В случая това е сторено от АНО-на основание и във връзка
с правомощията си по чл.53, ал.2 от ЗАНН
АНО е преквалифицирал деянието, като е дал правилната правна квалификация на
същото по чл.43, ал.1, т.4, предложение първо от Наредбата, поради което и в
тази насока не е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1,
т.4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. МТИТС, в действащата й редакция, към
датата на извършване на нарушениието, при
извършването на периодичните прегледи на ППС, председателят на комисията
въвежда в протокола (приложения № 9, 10 или 11) техническите данни,
идентифициращи превозното средство, показанията на километропоказателя на ППС,
данни за собственика на превозното средство, за лицето, представило ППС на
преглед и т.н. В самото Приложение №9, изрично е
предвидено да бъде вписана категорията на ППС. От това се налага извод, че
законът е вменил в задължение именно на председателя на комисията да въведе
данните, респективно той носи отговорност за въвеждането на същите, като е без
значение дали те се въвеждат, сканират или се избират от меню в използвания
програмен продукт. Задължение на председателя на комисията е да следи за
качествено и пълно провеждане на периодичните прегледи, като в това задължение
е включено и въвеждането в протокола на съответните данни за идентификация на
превозното средство, които следва да се верни. По делото няма спор относно
факта, че в Протокола от извършен периодичен преглед за техническа изправност
на ППС , вместо правилната категория М.1, е въведена категория АВ1, с което,
настоящият състав приема, че е осъществен състава на вмененото на касатора
нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, пр.1 от Наредба №Н-32/2011г, тъй като
категорията на проверявания автомобил са технически данни, чието правилното
попълване е задължение именно на
председателя на комисията. Нарушението е точно и ясно описано в акта и
постановлението и не е останало неразбрано от санкционираното лице, поради
което не е нарушено правото му на защита.
В случая спорът пред въззивния съд, а и
пред настоящата инстанция е съсредоточен върху въпроса могъл ли е обективно
касаторът да въведе ръчно от падащото
меню в ИС „Regix“
съответната категория на автомобил, преминаващ ГТП, в случая категория АВ1,
вместо категория М1. Според касационната инстанция събраните пред въззивния съд
доказателства еднозначно сочат, че към момента на извършване на прегледа на автомобил „Рено Лагуна“, с рег. ***, собственост на М.В.Б.–
9 септември 2019 год., в информационната система по чл.11, ал.3 от Наредба
№32/2011 год. е било възможно въвеждането
на категория на превозното средство „АВ1“, като въвеждането става с избор на
категорията на превозното средство от падащото меню в системата. Това писмо ,
издадено от изпълнителния директора на ИА“АА“ има характеристиката на официален
свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила за
отразените в него факти и еднозначно удостоверява възможността за
въвеждане на категория на ПС „АВ1“ към
релевантния момент. Данните в това писмо се подкрепят еднозначно и
безпротиворечиво от показанията на контролните органи Х. и Б., които при разпита си в съдебно
заседание пред РС са съобщили, че към датата на извършване на нарушението
категорията на ПС е могла да се въвежда
ръчно, но с оглед констатирани злоупотреби, тази практика е била преустановена
впоследствие.
Горните обстоятелства не се опровергават от
показанията на разпитания по делото свидетел П.К., който е съобщил, че в
падащото меню не може ръчно да се въвежда каквито и да било символи от
клавиатурата, а може само да се избират такива, които ги има в програмата в
това падащо меню. Аналогични данни се съдържат и в изготвената и приобщена по анд 324/2020 год.
на ПРС дело, приложено към настоящото, експертиза. Съобразно заключението на
приобщената по това дело експертиза, ако при сканиране информацията от талона
на превозното средство, на което се извършва технически преглед, не е разчетена
правилно, операторът може да извърши корекция като избере от заложените в
информационната система отговори: L1, L3, L3e, M1, M1G, N1, N1G и O1.Според
експертизата още въвеждането на текст от клавиатурата от страна на оператора в
това поле не е позволено. Така е програмирана системата и следователно
символите АВ1 няма как да се изведат на това поле. Първо, защото не съществува
такъв отговор в набора от отговори на падащото меню, второ, операторът не може
да въвежда текст в полето и трето, в нормативната уредба не съществува такава
категория за пътни превозни средства. Настоящата инстанция не кредитира с
доверие така обсъдените свидетелски показания на св.К.и заключението на
експертизата, приобщена по анд №324/2020 год. на ПРС. Защото показанията на
този свидетел са лишени от конкретика относно периода, за който той съобщава в
съдебно заседание, че не могат ръчно да се въвеждат данни в системата. По същия
начин и експертизата по анд №324/2020 год. не съдържа конкретни данни относно
момента, в който не може да се въвеждат данни в системата, не е ясно дали
никога това не е могло да се случи, или не са могли да бъдат въвеждани ръчно данни
към датата на изготвяне на експертизата, или към друг определен момент.Защото
самата задача е била формулирана по следния начин: Може ли да бъде въведена в
ръчен режим от падащото меню в ИС съответната категория на автомобил …….., т.е.
зададеният въпрос не касае конкретен времеви период, и по –точно не е
установено към датата на извършване на нарушението това било ли е възможно или не. Ето защо и на
това основание и заключението на експертизата по анд №324/2020 год. няма от
една страна примерна информативна стойност, а от друга-няма и доказателствена
стойност за настоящото производство. Защото фактът, установен с прието
заключение на допусната експертиза, има доказателствено значение само по
делото, по което е тя е допусната. Тази експертиза не може да се приобщава и
ползва по друго дело. (В този смисъл Решение № 238/15.12.2016 по дело №
3961/2016 на ВКС, ГК, I г. о.).
Най-съществено обаче е , че в рамките на проведеното съдебно производство
по въззивното дело №325/2020 год., по което е оспорено процесното НП, събраните
писмени и гласни доказателства са конкретни и категорични и сочат, че именно
към датата на нарушението категорията на ППС е могла да бъде „ръчно“ въведена
от съответния оператор, като въвеждането става с избор на категорията на
превозното средство от падащото меню в системата.
От друга страна, категориите на МПС са регламентирани
в чл.21 от ППЗДП, и сред тях действително не фигурира МПС, категория „АВ1“. Такава категория обаче
е важима за ППС за целите на техническите прегледи и това изрично е
регламентирано в чл.35а от Наредба №32/2011 год. Съгласно този текст, периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на ППС, които не са регистрирани по реда
на Наредба № I-45 от 2000 г. и с които се извършват превози с атракционна цел,
се извършват в контролно-технически пункт от категории II, III или V, който има
площ с размери, достатъчни за разполагане на превозното средство. За целите на
периодичните технически прегледи ППС по ал. 1 се делят на следните категории: АВ1 – теглещо превозно средство с технически
допустима маса до 3500 kg; АВ2 – теглещо превозно средство с технически
допустима маса над 3500 kg, но не повече от 5000 kg; АР1 – ремарке, предназначено за превоз на
пътници, с технически допустима маса до 750 kg; АР2 – ремарке, предназначено за превоз на
пътници, с технически допустима маса над 750 kg, но не повече от 3500 kg. За
ППС по ал. 1 се прилагат проверки на техническата изправност, както следва: за ППС от категория АВ1 съответно като за N1; за ППС от категория АВ2 съответно като за N2; за
ППС от категория АР1 съответно като за О1 плюс проверка на местата за сядане на
пътници и оборудването с обезопасителни колани; за ППС от категория АР2 съответно като за О2
плюс проверка на местата за сядане на пътници и оборудването с обезопасителни
колани.
Следва да бъде посочено, че въззивният съд не е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е
допуснал исканата от касатора експертиза. Съдът се е произнесъл по искането за
експертиза и е отклонил същото, тъй като е изискал официална справка в тази
насока, която от една страна, както беше посочено вече, е официален свиделстващ
документ за удостоверените в нея и
относими към случая факти, и от друга страна, удостоверява релевантни за спора
факти именно към конкретния времеви период-датата на нарушението. Тази справка
си кореспондира със свидетелските показания на контролните органи, разпитани в
съдебно заседание и не се опровергава от експертизата по анд №324/2020 год. на
ПРС, която не е доказателство е не може да бъде такова по настоящото и която не
съдържа конкретика относно датата, за която е относима отразената в нея
информация. Следва да се има предвид, че по същия начин е била формулирана и
задачата, която адв.Д. е искал да се постави към експертизата, която да се
извърши по анд №325/2020 год. –видно от
протокола от с.з.-л.48, гръб от въззивното дело, отново няма отразена конкретна
дата, на която да се посочи дали е могло ръчно въвеждане на данни в системата.
Затова, дори съдът да беше допуснал и назначил такава експертиза, нейното
заключение също нямаше да има доказателствено значение, доколкото няма да е
ясно към кой момент е относима информацията
относно възможността за въвеждане на данни в системата.
Следва да се има предвид и
обстоятелството, че именно с оглед категорията на МПС се определят и
техническите изисквания, на които следва да отговаря моторното превозно
средство. Според Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства - Приложение № 5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г на МТИТС, в т.1.2.2., съобразно категорията на МПС, се
определят и изискванията за минималните стойности на спирачната ефективност,
което отново подкрепя извода за значимостта на правилната категория на
моторното превозно средство при извършване на технически преглед. На следващо
място, съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, превозните средства се
регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни,
посочени в представените по реда на глава Втора документи, от което следва
извода, че категорията МПС е съществена част от индивидуализиращите данни, във
връзка с регистрацията на МПС. При тази правна рамка, очевидно е, че
категорията на ППС, представено за периодичен преглед за проверка техническата
му изправност, е един от задължителните реквизити, които председателят на
комисията следва да попълни в протокола за прегледа. Като е въведена категория,
различна от тази по регистрационен талон, е налице извършено нарушение по чл.
43, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредба № Н-32/2011 г.в приложимата към датата на
извършването редакция.
За така извършеното нарушение правилно от
наказващият орган е определена и санкционната норма на чл. 178а, ал. 7, т. 1,
пр. 1 от ЗДВП, според която се наказва с глоба от 1500лв, председател на
комисия, извършваща прегледи, който допусне извършването на периодичен преглед
за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение
на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал.
1.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС, преценката на административно-наказващия орган
за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН, се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства не може да
се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните
нарушения. Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения, АНО може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Легална дефиниция понятието „маловажен
случай“, е дадена в нормата на чл. 93, т.9 от НК, съобразно която, „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото
не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност, от другите нарушения от съответния вид. Нарушението е формално, то е
типично за нарушенията от вида си, не са налице и други обстоятелства,
обосноваващи приложението на чл. 28 ЗАНН.
Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и
правилно следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260168 от 1.12.2020 г., постановено по анд №
325/2020 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.