Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

                                           08.06.2018г,  гр.П.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНИ ХАРИЗАНОВА 

 

при секретаря Мария Кузева  , като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д. №302 по описа за 2018г., за да се произнесе прие следното:

 

В исковата си молба/  както и в допълнителната такава/   срещу В.Т. Л. с ЕГН ********** *** ищецът В.И.Й. с ЕГН **********  със съдебен адрес-***, кантора 12, твърди, че с протоколно определение от 13.04.2017г по НОХД№555/2017г. по описа на РС-П. ответникът е признат за виновен в това, че на 20.02.2017г в град П., ул.“Г.Б.“ пред №*** е причинил на  ищеца като полицейски служител по време на изпълнение на служебните му задължения по охрана на обществения ред , предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения  на обслужваната територия лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК , изразяваща се в кръвонасядане по лявата лицева половина – лява скула, буза, горна устна в ляво, долен клепач на ляво око с две ожулвания на кожата в същата област , причинил болка без разстройство на здравето , поради което и на основание чл.131, ал.2, предл.4-то, т.4 във вр. с чл.130, ал.2 от НК във вр. с чл.55, ал.1,т.2 , б.“б“ от НК му е определено наказание пробация в размер на една година и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото при продължителност 200 часа в рамките на една календарна година.

Ищецът твърди, че в резултат на престъпното деяние, извършено от ответника на 20.02.2017г са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени психични страдания, страх, унижение, накърнена неприкосновеност и достойнство както гражданин, така и като полицейски служител. Твърди, че от тогава страда от безсъние, преживява случилото се, буди се , стряска се на сън. Това наложило повече от половин година да пие лекарства „ невролакс“ и „анафранил“, предписани му от психиатър. Сочи , че е млад служител на полицията от друг град, а живее и работи в град П. и вследствие на случилото се срамува от колегите. Чувства се неудобно, затова че допуснал да бъде ударен и отбягва контактите с тях, да не би да му припомнят инцидента. Твърди, че ограничил социалните си контакти до минимум. Отказва да се среща с приятели, не ходи на гости. Освен това изпитва угризения на съвестта си, че не е успял да неутрализира удара, като позволил да бъде ударен. Твърди се, че вследствие на удара, нанесен му от ответника, му била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по лявата лицева половина- лява скула , буза, горна устна в ляво , долен клепач на лявото око с две ожулвания на кожата в същата област. Разстройството на здравето е причинено по време на изпълнение на служебните му задължения  по охрана на обществения ред, предотвратяване и съдействие при разкриване на престъпления и нарушения  на обслужваната територия. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди , изразяващи се в преживени психически страдания, страх, унижение, накърнена неприкосновеност, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 20.02.2017г до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска по размер. Сочи се, че размерът на претенцията е прекомерно завишен и не отговаря на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.    

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като  анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

По делото не бе спорно, а и от приложените писмени доказателства се установява, че с протоколно определение от 13.04.2017г по НОХД№555/2017г по описа на ПРС е одобрено постигнато споразумение, по силата на което  В.Т. Л. / ответника по настоящото дело/ е признат за виновен в това, че на 20.02. 2017г в град П. , на улица Г.Б.“ пред №*** е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК на полицейски орган-В.И.Й./ ищеца по делото/, на длъжност „младши инспектор“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ на МВР-П., при ОД на МВР-П., изразяваща се в кръвонасядане по лявата лицева половина- лява скула, буза, долен клепач на ляво око с две зажулвания на кожата  в същата област , причинили болка без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена при изпълнение на службата му- осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия, поради което и на основание чл.131, ал.2, пр.4-то, т.4 във вр.с чл.130 от НК във вр.с чл.55, ал.1,т.2 ,б.“б“ от Нк му е определено наказание пробация , включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца при периодичност на явяване за подпис два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител  за срок от една година и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 200 часа в рамките на една календарна година.

От ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства/ чрез разпит на свидетелите Т.И. и П.С./ се установи, че свидетелят И и ищеца са колеги. Двамата били на дежурство на 20.02.2017г като около 21:30 часа по телефон 112 бил получен сигнал. При пристигане на мястото на сигнала , в градинката пред входа на блока , забелязали момче на видима възраст 20-30 години да дърпа приятелката си за косата  и да я влачи по земята. Свидетелят и ищецът слезли от служебния автомобил, легитимирали се  и отправили устно разпореждане към  ответника да преустанови действията си. Същият не се подчинил  на разпорежданията им, при което полицейските служители се намесили като опитали да ги разделят един от друг, при което ответникът се обърнал и ударил с юмрук ищеца в областта на окото. Установява се от разпита на свидетеля И, че след този инцидент ищецът се чувствал неудобно. При отработване на следващи сигнали ищецът изпитвал неудобство от синината по лицето му, която била вследствие от удара от ответника.Свидетелят допълни, че след случилото си ищецът станал затворен, спрял да излиза толкова често.

От разпита на свидетелят П.С./ колега на ищеца/ се установи, че свидетелят също  бил на дежурство  на инкриминираната дата. Разбрал за инцидента и по-късно  двамата с ищеца се видяли .Според свидетеля това, което  създало най-голямо неудобство  на ищеца  бил белега по лицето му, останал след удара, тъй като колегите му обсъждали случилото се. Колегите му коментирали как такова здраво момче е позволило  да му се случи това. Свидетелят допълни, че случилото се го карало да изпитва неудобство  пред колегите си. Следващите няколко дни след инцидента свидетелят поканил ищеца да излязат на кафе но последният отказа, тъй като се чувствал неудобно.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД- за сумата от 10 000лв, представляваща представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – физически болки и страдания  и психически страдания/ страх, унижение, накърнена чест и достойнство/ в резултат на причинена  лека телесна повреда  в качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на служебните му задължения , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 20.02.2017г до окончателното изплащане на сумата

Съгласно разпоредбата на чл.45 , ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Проявлението на така визирания основен правен принцип да не се вреди другиму вменява в тежест на извършителя на непозволеното увреждане да поправи вредите, които виновно, с лични действия е причинил другиму. Длъжен е да репарира всички вреди , които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно правилото на чл.51 от ЗЗД . Задължението за поправяне на вредите, произтичащо от деликтната отговорност като вид гражданска отговорност има обезщетителен характер  и при липса на доброволното му реализиране за удовлетворяване на увредения, последният разполага с предоставената му от законодателя защита по съдебен ред с иска по чл.45 от ЗЗД.

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД субсимира в себе си следните кумулативни елементи: противоправно деяние/ действие или бездействие/, вреда, причинно-следствена връзка  между деянието и вредоносния резултат и вина.

На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд , който разглежда гражданските последици от деянието  относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца.Безспорно се установи, че с влязло в сила споразумение на наказателния съд по НОХД№555/2017г по описа на ПРС ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.2, пр.4-то ,т.4 във вр.с чл.130, ал.2 от НК.Съгласно чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.При това положение съдът намира, че деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са установени.Безспорно се установи, че  на инкриминираната дата 20.02.2017г. ответникът е причинил на ищеца лека телесна повреда. Обектът на престъпното посегателство е длъжностно лице/ полицейски служител/. Деянието е извършено по време на изпълнение на служебните задължения на пострадалия- ищеца по делото.Фактическият състав на конкретното непозволено увреждане, описано в обстоятелствената част на исковата молба е субсимирано в престъпно деяние. Наказателният съд се е произнесъл по въпроса за противоправния характер на извършеното от ответника Л., осъществяващо състав на престъпление и вината на ответника. Тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане не следва да бъдат изследвани повторно  от гражданския съд, защото са задължителни  за него.

Безспорно се установи от осъдената по-горе  доказателствена съвкупност/ гласни доказателствени средства/, че в резултат на престъпното поведение на ответника, изразяващо се в удар с юмрук в лицето в областта на лявото око на ищеца  са причинени  травматични  увреждания, описани  исковата молба и залегнали диспозитива на съдебния акт на наказателния съд: кръвонасядане по лявата лицева половина – лява скула, буза, горна устна в ляво , долен клепач на ляво око с две зажулвания на кожата в същата област.Засягането на физическия и интегритет е предизвикало у него  негативни изживявания – физическа болка и страдание, които с оглед дадената им от наказателния съд квалификация на лека телесна повреда, са отшумели в един кратък период от време, който във всички случаи като времеви отрязък е по-малък от един месец, след което е настъпило пълно възстановяване на физическият интегритет. Несъмнено причиняването на описаните телесни увреждания е от естество да предизмика болка и страдание като тези изживявания винаги поставят пострадалия в положение на физически и психически/ емоционален/ дискомфорт, който следва да бъде реално обезщетен още повече, че засягането на телесния интегритет , независимо от степента на това засягане при всички положения е съпроводено с негативни изживявания, които човек не е длъжен да търпи от поведението на околните спрямо него.Доколкото уврежданията са били причинени на ищеца по време на изпълнение на служебните му задължения, то  противоправното поведение на ответника силно е засегнало достойнството му като полицейски служител,чиито основни служебни задължения са  по опазване на обществения ред.От събраните в тази насока гласни доказателствени средства, на които съдът дава пълен кредит на доверие поради тяхната непосредственост се установи, че  след инцидента ищецът се чувствал неудобно  от синината по лицето си както пред колегите си , така и при отработване на други сигнали. Изпитвал неувереност отработвайки други сигнали. Тези  негативни психически изживявания са довели  до накърняване на собствената му самооценка и самочувствие като полицейски служител в ежедневната му работа. Тук обаче е отбележи, че принципно позицията на служител , отговарящ за опазване на обществения ред  изисква стабилна психика и подготвеност  и предполага наличие на по-високо ниво на търпимост  на тези лица, чиято професия е високо рискова и ежедневно се поставя в подобни ситуации. Това разбира се не означава , че ищецът е лишен от възможност да търси обезщетение за вреди от подобно  непристойно  поведение и грубо отношение към него , но при неговата работа се изиска именно силна психика за справяне с такива случай. По делото не се установи ,че  конкретно този полицейски служител е имал особено ранима емоционалност или че по някакъв специфичен за себе си начин е преживял инцидента и евентуално това го е довело до състояние на посттравматично стресово разстройство или е изиграло роля на остра психотравма/ стресогенно събитие/ , то съдът намира, че се касае за обичайни за подобни случай неблагоприятни последици  с краткотраен характер и без сериозен интензитет.Ето защо този фактор  ще бъде преценен при определянето на конкретния размер на обезщетението. Следва да се отбележи, че ищецът не доказа твърдението си да взимал медикаменти, изписани му от психиатър.

Така установените негативни изживявания, представляващи неимуществени/ морални/ вреди, са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното поведение на ответника и   следва да бъдат  адекватно овъзмездени, предвид въведената от законодателя забрана да не се вреди другиму. На репарация подлежат всички преки и непосредствени вреди.

Обезщетението за неимуществените вреди, съобразно чл.52 от ЗЗД следва да бъде определено от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане , обстоятелствата при които е получено,  продължителност и степен на интензитет, възрастта  и социалния статус на пострадалия. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходи.Размерът на обезщетението не следва да бъде  и източник на обогатяване на пострадалия. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир , относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „ справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди/ Решение №480 от 23.04.2013г по гр.д.№85/2012г на ВКС, докладчик съдия Албена Бонева, Решение №267/26.06.2014г по гр.д.№820/2012г по описа на ВКС, докладчик  съдия Албена Бонева/.

Съдът прецени  всички относими към конкретния размер на обезщетението обстоятелства , а именно- характера и  интензитета на конкретното засягане на физическия интегритет на пострадалия,  обстоятелствата, при които е извършено правно укоримото деяние - по време на изпълнение на служебните задължения на пострадалия.Взе предвид професионалния статут  на пострадалия- същият е орган на власт, младата му  възраст и фактът , че същият е млад служител/ в началото на своята кариера/  ,което предпоставя  процес на изграждане на онази устойчивост на психиката, за която съдът спомена по-горе в мотивите си с оглед високо рисковата професия. Ето защо макар и да е претърпял обичайни за подобни случай неблагоприятни последици/ тъй като  за по-сериозни такива не се събраха доказателства/ съдът приема, че техният интензитет е леко завишен, в сравнения с други подобни случаи. Наред с всички тези фактори като  подложи на преценка и жизнения стандарт в страната съдът счита за справедлив размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди / физически болки и страдания, накърнено достойнство и самочувствие/ е сумата от 3 000 лв.

Предвид изложеното предявения иск се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 3000 лв. като за разликата до претендираните 10 000 лв. следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. От това следва, а това е и константната практика на ВКС, че за задължения от непозволено увреждане забавата настъпва от момента на възникването им. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение / каквито са настоящите/ длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Понеже за  паричните задължения, произхождащи от непозволено увреждане забавата настъпва от момента на възникването им , то съгласно посочената разпоредба законната лихва върху главницата от  3 000 лв. се дължи от датата на деликта-20.02.2017г.

Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв.,  представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди  в резултат на осъществен от ответника състав на престъпление по чл.131,ал.2, пр.4-то,т.4 във вр.с чл.130, ал.2 от НК, за  което е признат за виновен  с одобрено споразумение по НОХД№555/2017г по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 20.02.2017г до окончателното изплащане на сумата като за разликата  от 3000 лв. до 10000лв. искът следва да бъде отхвърлен. 

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  сумата от  180 лв.,сторени по делото разноски съразмерно уважената част от иска.  

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на РС-П. държавна такса в размер на 120лв.

Така мотивиран Пазарджишкият районен съд

 

 

Р          Е          Ш          И   :

 

ОСЪЖДА В.Т. Л. с ЕГН ********** ***  да заплати на  В.И.Й. с ЕГН **********  със съдебен адрес:***, кантора 12 сумата от 3 000 лв./ три хиляди лева/,  представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди  в резултат на осъществен от ответника състав на престъпление по чл.131,ал.2, пр.4-то,т.4 във вр.с чл.130, ал.2 от НК, за  което е признат за виновен  с одобрено споразумение по НОХД№555/2017г по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 20.02.2017г до окончателното изплащане на сумата като за разликата  от 3 000 лв. до 10 000лв. отхвърля иска. 

ОСЪЖДА В.Т. Л. с ЕГН ********** ***  да заплати на  В.И.Й. с ЕГН **********  със съдебен адрес:***, кантора 12 сумата 180 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА В.Т. Л. с ЕГН ********** ***  да заплати в полза на РС-П. държавна такса в размер на 120 лв.

Решението  е неокончателно и подлежи на обжалване с въззивна жалба  пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: