№ 37
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. И.а
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
в присъствието на прокурора Ат. Г. Янк.
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225000500038 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по жалби срещу Решение
№ 249 от 02.12.2021 г., постановено по гр.д. № 302/2021 г. на Окръжен Съд
П., с което П. на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е осъдена да заплати на
въззиваемия – ищец Н. Д. Г., ЕГН - ********** обезщетение в размер на 7 000
лв. за неимуществени вреди, претърпени от Г. вследствие незаконно
повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 244 ал. 1 предл. 2 от НК, по
което е признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда по внохд №
283/2018 г. на Апелативен Съд – Пловдив, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 21.07.2018 г./ влизането в сила на присъдата / до
окончателното й изплащане и съответно на този резултат П. е осъдена да
заплати на Г. деловодни разноски в размер на 10 лв. ДТ, да заплати на на
процесуалния му представител адв. В. СТ. СТ. на основание чл. 38 ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗА възнаграждение в размер 680 лв., а на Окръжен Съд – П. да
заплати разноски за назначените по делото съдебно медицински експертизи в
размер на 469 лв., като за разликата над присъдените 7 000 лв. до пълния
предявен размер от 70 000 лв. искът е отхвърлен.
Въззивникът - ищец обжалва решението в отхвърлителната му част с
оплаквания за неправилност и искане за отмяна в тази част и уважаване на
иска в пълния му предявен размер.
Въззивникът – ответник обжалва решението в осъдителната му част с
1
оплаквания за неправилност и искане за отмяна и отхвърляне на иска
изцяло, евентуално – за намаляване размера на присъденото обезщетение.
Отговори по чл. 263 от ГТК не са депозирани от страните.
Съдът установи следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от Н. Д. Г.,
ЕГН – ********** срещу П. иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
– за осъждането на П. да му заплати обезщетение в размер на 70 000 лв. за
причинени му неимуществени вреди, произтичащи от незаконно повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл. 244 ал. 1 предл. 2 от НК – за
което е оправдан с влязла в сила присъда по внохд № 283/2018 г. на
Апелативен Съд – Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 21.07.2018 г./ влизането в сила на присъдата / до окончателното й
изплащане.
По делото е безспорно установено следното:
Досъдебното производство № 13/2007 г. по описа на ОДП – П. е
образувано на 10.01.2007 г. за извършени престъпления по чл.244 ал. 1 и чл.
244 ал. 2 от НК. С Постановление от 10.01.2007 г. , прецизирано с
Постановление от 03.05.2007 г. Н.Г. е привлечен като обвиняем и му е
наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лева;
На 11.09.2007 г. в ОС П. е внесен обвинителен акт срещу Г. за това че:
1/ За периода от 2002 г. до 10.01.2007 г. е придобил чрез покупка от
неизвестно лице подправени парични знаци – 500 щатски долара в 5 броя
банкноти с номинал по 100 щатски долара със серийни номера ***; ***; ***;
***; *** – за които е знаел че са подправени – престъпление по чл. 244 ал. 1,
предложение 2 от НК; 2/ На 10.01.2007 г. в гр. П. е прокарал в обръщение,
като е дал на св. Е.Д. подправени парични знаци – 20 български лева в 1
банкнота със същия номинал и сериен номер ***, като е знаел че са
подправени – престъпление по чл. 244 ал. 1, предл. 1 от НК и 3/ От средата на
2005 г. до 09.01.2007 г. в гр. С. е придобил като е намерил подправени
парични знаци – 100 щатски долара в една банкнота със същия номинал ***,
като е знаел че е подправена – престъпление по чл. 244 ал. 1, предложение 2
от НК;
По образуваното нохд № 778/2007 г. е постановена Присъда №
6/25.01.2008 г., с която подсъдимият Н.Г. е признат за виновен за това че: 1/ В
периода 26.03.2005 г. до 10.01.2007 г. в гр. П. чрез покупка от неизвестно
лице е придобил подправени парични знаци 500щатски долара в 5 броя
банкноти с номинал по 100 щатски долара всяка една, като е знаел че са
подправени – престъпление по чл. 244 ал. 1, предложение 2 от НК , за което
е осъден на 2 години лишаване от свобода и 2/ На 10.01.2007 г. в гр. П. е
прокарал в обръщение, като е дал на св. Е.Д. подправени парични знаци - 20
български лева в 1 банкнота със същия номинал и сериен номер ***, като е
знаел че са подправени – престъпление по чл. 244 ал. 1, предл. 1 от НК, за
2
което му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода. На основание
чл. 23 от НК е определено общо наказание за двете престъпления от 2 години
лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на
наказанието е отложено за изпитателен срок от 5 години. Присъдата е
потвърдена с Решение № 84/24.04.2008 г., пост. по въззивно нохд № 111/2008
г. на Апелативен Съд – Пловдив, което решение оставено в сила с Решение №
370/24.11.2008 г. на ВКС, Трето наказателно отделение по негово н.д. №
366/2008 г.;
С Решение № 68/02.05.2018 г. по наказателно дело № 210/2018 г. на
ВКС, трето наказателно отделение на основание чл. 425 вр. чл. 422 ал. 1 т. 4
от НПК производството по наказателно дело № 366/2008 г. на ВКС е
възобновено и е отменено постановеното по него Решение № 370/24.11.2008
г.; възобновено е и производството по наказателно дело № 111/2008 г. на АС
– Пловдив и постановеното по него Решение № 84/24.04.2008 г. е също
отменено в частта, с която Н.Г. е признат за виновен в извършване на
престъплението по чл. 244 ал. 1, предл. 2 от НК и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на апелативния съд. При новото разглеждане,
образувано под н.д. № 283/2018 г. по описа на АС – Пловдив е постановена
Присъда № 9/5.7.2018 г., с която присъда № 6/25.01.2008 г.по нохд №
778/2008 г. на ОС – П. е частично отменена и Н.Г. е признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.
244 ал. 1, предл. 2 от НК – за това че в периода 2002 г. – 10.01.2017 г. в гр. П.
чрез покупка от неизвестно лице е придобил подправени парични знаци 500
щатски долара в 5 броя банкноти с номинал по 100 щатски долара всяка една,
като е знаел че са подправени;
Междувременно – през 2013 г., срещу Г. е заведено и друго наказателно
производство, по което с Присъда № 39/7.3.2018 г. по нохд № 3/2017 г. на РС
- П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 308 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК / като подбудител / и е осъден на 2 години и 6 месеца – реално,
като е постановено че следва да изтърпи и наказанието 2 години лишаване от
свобода по присъдата по нохд № 778/2008 г. на ОС – П.. С оглед
междувременно постановената и влязла в сила оправдателна Присъда №
9/5.7.2018 г. по внохд № 283/2018 г. по описа на АС – Пловдив, Присъда №
39/7.3.2018 г. е изменена като е отменена в частта, с която е постановено
реално изтърпяване на наказанието 2 години лишаване от свобода по присъда
№ 6/25.01.2018 г. по нохд № 778/2008 г. на ОС – П., като в останалите й части
Присъда № 39/7.3.2018 г. е потвърдена – окончателно Решение № 78/
30.05.2019 г. по внохд № 373/2018 г. на ОС – П.;
Във връзка с престъплението по чл. 308 ал. 2 от НК на Н.Г. е наложена
на 09. 12.2013 г. мярка „ задържане под стража „ с Определение на РС – П.,
мярката е търпяна в периода 9.12.2013 г. – 28.01.2014 г., след което изменена
в домашен арест с Определение от 24.01.2014 г. по ч.нд № 113/2014 г. на ОС –
П.;
3
За периода на задържане под стража ищецът е бил задържан в
помещение от 12 кв.м., ведно с още двама арестанти през повечето време, а за
част от времето – ведно с още трима, всяко помещение е оборудвано с
единични легла за всеки от арестантите с размери 70/1,90 см. и по една за
всеки арестант монтирана на стената дървена етажерка с размери 100/30/100
см. за личните им вещи. В помещенията не е имало санитарни помещения и
течаща вода, а общ санитарен възел с 2 бр. тоалетни, 2 бр. мивки с постоянно
течаща топла вода и баня с душ с непрекъснат достъп до тях 24 часа в
денонощието - Справка изх. № 8343/12.08.2021 г. на Министерство на
правосъдието – Дирекция Изпълнение на наказанията.
Ищецът твърди че незаконното обвинение за престъплението по чл.
244 ал. 1 предл. 2 от НК, което е тежало в правната му сфера 11 години и
половина, му е причинило за този продължителен период от време
обичайните неимуществени вреди – обида, възмущение, притеснения, срам,
страх от осъждане, както и вреди извън обичайните – придобито заболяване
неинсулино зависим захарен диабет с настъпили през 2017 г. неврологични
усложнения и загуба на 15 зъба. С оглед което претендира обезщетение за
тези вреди в размер на 60 000 лева. Претендира още 10 000 лв. обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от взетата за престъплението по чл. 308
ал. 2 вр. ал. 1 от НК мярка за неотклонение „ задържане под стража „, защото
счита че същата е била наложена във връзка с частично отменената досежно
престъплението по чл. 244 ал. 1 предл. 2 от НК присъда № 6/25.01.2008 г.по
нохд № 778/2008 г. на ОС – П.. Поддържа че ако не е било това незаконно
обвинение, то по наказателното производство за извършеното от него като
подбудител престъпление по чл. 308 ал. 2 от НК не би била наложена тази най
тежка мярка на процесуална принуда. Като претърпени от нея неимуществени
вреди сочи чувства на възмущение, обида, притеснения, малоценност -
поради изключително лошите условия в мястото на задържане – пренаселени
килии, в които на арестант се падали под 3 кв.м. площ; липса на естествена
светлина, на чист въздух и условия за раздвижване, липса на санитарен възел
и течаща вода.
Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Относно
основанието поддържа че с Присъда № 6/25.01.2008 г. ищецът е признат за
виновен и осъден и за друго престъпление – чл. 244 ал. 1 предл. 1 от ГПК,
като не се установявало възведените страдания да са търпяни единствено за
престъплението, по което е оправдан. Относно размера се оспорва
причинната връзка между незаконното обвинение и заболяванията на ищеца,
поддържат се доводи за прекомерност на претендирания размер
неимуществени вреди с оглед и личността на увредения / многократно
осъждан за престъпления от общ характер /, както и във вр. със стандарта на
живот и икономическите условия в страната.
Според представената справка за съдимост Н.Г. е осъждан както следва:
С влязла в сила на 30.01.1996 г. присъда за престъпление по чл. 195 ал. 1 т.т. 3
4
и 4 от НК; С влязла в сила на 20.05.2006 г. присъда – за укривателство на
чужди движими вещи, за които е предполагал че са придобити от другиго
чрез престъпление; с влязла в сила на 24.11.2008 г. присъда за престъпление
по чл. 244 ал. 1, предл. 1 от НК; с влязла в сила на 30.05.2019 г. – за
престъпление по чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 от НК / като подбудител/.
Според заключението на вещото лице д - р Т.М.М. ищецът страда от
заболяване неинсулино зависим захарен диабет, известно още като диабет тип
2. Заболяването е диагностицирано през 2016 г. и оттогава болния провежда
терапия с орални противодиабетични средства и диета. Наблюдаван е и за
диабетна невропатия и чернодробна стеатоза. Заболяването се причинява от
комбинация на много фактори / посочени от експерта /, част от които са
налични при ищеца – наднормено тегло и централен тип затлъстяване.
Стресът и негативните изживявания са фактор, предразполащ развитието на
съществуващо заболяване диабет, но само когато са в комбинация с
останалите фактори. Сам по себе си стресът не може да причини
заболяването.
Според заключението на вещото лице д – р В.Г.Г. през месеците
февруари и март 2014 г. при ищеца е започнал процес на болки и клатене на
зъби в съществуващи мостовидни конструкции, което е наложило тяхното
премахване – 5 зъба, по същите причини през 2015 г. – още 4 зъба, а през 2017
г. – други 5 зъба. Причината за горното е че Г. е заболял от парадонтит и
последваща пародонтоза. Парадонтозата е многофакторно заболяване.
Стресът е един от множеството фактори, утежняващи протичането на
заболяването, но не е единствен фактор за неговото възникване. Г. е отказал
да отговори на експерта има ли в рода му такова заболяване – доколкото то е
30% наследствено обусловено, отказал е да направи панорамна рентГ.а
снимка с цел установяване фазата на развитие на заболяването.
Свидетелят Г.Т.Д. депозира показания че познава ищеца от м. януари
2014 г. по причина че тогава били заедно в ареста. Килията, в която са
настанени според свидетеля се намирала „ под земята, като избено
помещение“. Нямала прозорец, съответно достъп на естествено осветление и
чист въздух, нямала санитарен възел и дори чешма. Имало дървеници. В
килията били трима.
При така установеното от фактическа страна окръжният съд е приел
иска за причинени неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение
за престъпление по чл. 244 ал. 1, предл. 2 от НК за доказан по основание, като
е изключена причинно следствената връзка между това незаконно обвинение
и наложената за престъплението по чл. 308 ал. 2 от НК мярка „задържане под
стража“. Прието е че действително претърпените вреди са обичайните
негативни изживявания – за които не е необходимо нарочно доказване, като
вреди извън обичайните и конкретно възведените заболявания диабет тип 2 и
парадонтоза не се търпени от ищеца във връзка с незаконното наказателно
преследване, по което е оправдан. Прието е че действително наказателното
5
преследване е водено едновременно и за престъпление по чл. 244 ал. 1, предл.
първо от НК – за което е осъден, и като така негативните емоции до влизане в
сила на присъдата са търпени общо и за двете престъпления, но това не
обосновава извод за недължимост на претендираното обезщетение, а е
относимо единствено към неговия размер. По размер - след съобразяване с
правно релевантните критерии, е преценено че справедливия такъв по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД е сумата 7 000 лева. Прието е че наказателното
производство е продължило над 11 години, но в тази насока следва да се
отчете и обстоятелството, че след 24.11.2008 г. / влизането в сила на
осъдителната присъда / до възобновяването на производството с Решение на
ВКС № 68/2.5.2018 г., спрямо ищеца не са извършвани процесуални
действия. В насока на извод за дължим се по нисък размер обезвреда е
съобразено още че наложеното по незаконното обвинение наказание не е
изтърпявано реално, че спрямо ищеца е била взета само мярка парична
гаранция в не голям размер, че той е осъждан и за други престъпления –
установено с казаната по горе справка за съдимост, изд. от РС – П..
Въззивникът - ищец поддържа че решението е неправилно, тъй като
присъденият размер обезвреда от 7 000 лв. не е справедлив / прекомерно
занижен / по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и не е съобразена практиката на ЕСПЧ
по сходни казуси. В тази насока се позовава на делото „ И.“, приключило с
одобрена от съда спогодба, за дължимо се на И.М.И. за нарушаване на чл. 6
от ЕКЗПЧ обезщетение от 10 500 евро / нарушен разумен срок за
разглеждането на делото/ , което през тогавашната 2008 г. се е равнявало на
90 минимални работни заплати / 220 лв. минимална РЗ в РБългария /.
Минималната работна заплата в страната ни през 2018 г. / когато К. е
оправдан/ от 650 лв., обосновава според него извод че искът е основателен в
пълния му предявен размер от 60 000 лева, а за вредите от престоя му в
ареста и лошите условия там – и за претендираните 10 000 лв. във връзка със
задържането под стража като мярка на процесуална принуда за
престъплението по чл. 308 ал. 2 от НК – в който смисъл практиката на ЕСПЧ
по делото И. и други срещу България от м. юни 2020 г.. В тази връзка се
настоява че това задържане под стража на К. е единствено по причина на
първата /осъдителната / присъда за престъплението по чл. 244 ал. 1 предл. 2
от НК. Позовава се и на ТР на ВКС № 3/2005 г. – т. 13.
Въззивникът ответник поддържа че решението е неправилно, тъй като
искът не е доказан по основание. Счита че Г. не е претърпял неимуществени
вреди в пряка причинна връзка с обвинението, по което е оправдан. В тази
връзка се настоява че с Присъда № 6/25.01.2008 г. той е признат за виновен и
осъден и за друго престъпление – чл. 244 ал. 1 предл. 1 от ГПК, като не се
установявало възведените неимуществени вреди да са търпяни единствено за
престъплението по чл. 244 ал. 1 предл. 2 от ГПК, по което е оправдан. При
лежаща върху ищеца доказателствена тежест той не е разграничил и
установил по делото конкретно вредите за всяко от обвиненията. Размера на
обезщетението поддържа да е несправедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД -
6
завишен с оглед конкретните особености на делото и според възприетото от
самия съд в насока действително претърпените вреди, вида и интензитета на
същите.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата заявява, че
поддържа жалбата само досежно присъдения размер обезщетение, като счита
че справедливия такъв следва да е от 1 000 лв. до максимум 1 500 лева.
Искът е по основание доказан. Срещу ищеца е възбудено и поддържано
наказателно производство за процесното тежко умишлено престъпление, за
което е той е оправдан с влязла в сила присъда. Всяко незаконно преследване
и в частност процесното нарушава основни права на личността и причинява
обичайните за всеки подложен на такова преследване човек страдания, за
които дори не е необходимо нарочно доказване. Факта че предмет на
наказателното производство / досъдебна и съдебна фаза / срещу ищеца е и
друго престъпление - за което е осъден, действително обуславя извод че
едновременно е търпял неимуществени вреди във връзка и с двете
обвинения, които е невъзможно да бъдат разграничени. Но това – както
правилно е приел окръжният съд, е неотносимо към основателността на иска
за репариране на вредите от незаконното обвинение, а е от значение
единствено за размера на дължимото се обезщетение.
На обезщетяване подлежат само тези вреди, които са действително
претърпени и са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. В тази
насока настоящия съд намира – в който смисъл и приетото от окръжния съд,
че липсва пряка причинна връзка между страданията на ищеца, породени от
задържането му под стража по повдигнатото срещу него през 2013 г.
обвинение за престъпление по чл. 308 ал. 2 от НК, тъй като по делото не се
установява тази най – тежка мярка на процесуална принуда да е наложена
единствено поради осъждането му за престъплението по чл. 244 ал. 1, предл. 2
от ГПК. Действително - съобразявайки мотивната част на протоколно
определение от 17.12.2013 г. на ОС – П. по негово ч.н.д. № 619/2013 г.,
мярката е взета освен с оглед установеното обосновано предположение за
извършено от Г. престъпление по чл. 308 ал. 2 от НК, така също и предвид
обремененото му съдебно минало. Но - както правилно е посочил и
първоинстанционния съд, безспорно установено по делото е че осъждането
му за престъплението по чл. 244 ал. 1, предл. 2 от НК – неотменено за
периода на задържането му по мярката / дек. 2013 г. – ян. 2014 г. /, не е било
единственото негово осъждане. Освен това, не би могло да се заключи, че
дори и при неналичната в случая хипотеза на липса на предишни осъждания
мярката не би била наложена - предвид приетото за безспорно установено от
наказателния съд обосновано предположение за извършителство на
престъплението по чл. 308 ал. 2 от НК – за което впоследствие е постановена
и влязла в сила присъда за осъждането на Г.. Следователно вследствие
процесното незаконно обвинение ищецът не е търпял вреди от наложената му
във връзка с извършено от него друго престъпление най - тежка мярка за
7
неотклонение, поради което Решението от 04.06.2020 г. по дело „ И. и други
срещу България „ – постановено по искове за обезщетения във вр. с твърдени
от ищците неадекватни / унизителни / условия на тяхното задържане /
насекоми, плъхове, мръсотия в килиите, ограничен достъп до течаща вода,
душ, лошо качество на храната, липса на естествена светлина / е към
настоящия спор неотносимо. Несъмнено установена – от заключенията на
медицинските експертизи, е и липсата на причинна връзка между незаконното
обвинение и възникналите увреждания на физическото здраве на Г. –
неинсулинозависим захарен диабет и парадонтоза. Поради което страданията
от тези му заболявания също не подлежат на репариране – както правилно е
приел и окръжния съд.
Размера за обезщетяването се определя от решаващия съд по
справедливост / чл. 52 от ЗЗД /. Понятието не е абстрактно, а свързано с
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Тези
обстоятелства при иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ са личността на увредения,
данни за предишни негови осъждания, начина му на живот и социалната
среда, тежестта на вмененото му обвинение, продължителността на
наказателното производство – включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му, наложените мерки на
процесуална принуда, дадена ли е разгласа и публичност на обвинението,
отражението върху личния, обществения и професионалния живот, стигнало
ли се е до разстройство на здравето, ако да – какви са уврежданията, с траен
или не характер и каква е медицинската прогноза за развитие на
заболяванията. Във всички случаи на приложение на чл. 52 от ЗЗД при
определяне размера на обезвредата се съобразяват и стандарта на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи/разходи за периода
на увреждането. На база тези критерии обезщетението е индивидуално
определимо за всеки конкретен случай, като справедливостта изисква и
сходно разрешаване на аналогични случаи при съобразяване и с трайно
установената съдебна практика.
С оглед установените по делото действително претърпени вреди и
съобразявайки казаните правнорелевантни критерии размера на присъденото
за вредите обезщетение настоящата инстанция намира да е правилно
определен.
Незаконното обвинение е било за тежко умишлено престъпление, но
наказателното производство е приключило в разумен срок – това по
постановената осъдителна присъда, както и това след възобновяване на
наказателното производство и постановяване на оправдателната присъда. В
периода между двете / декември 2008 г. - февруари 2018 г. / наказателно
преследване срещу ищеца не е водено. Търпените вреди и техния интензитет
са обичайните – доколкото ищеца не ангажира доказателства в противна
насока. В насока по - нисък размер обезщетение са и безспорно установените
по делото факти че едновременно с престъплението, за което е оправдан,
8
ищецът е осъден и за друго престъпление; че е осъждан за извършени
престъпления преди и след процесното, като последното наказателно
производство е частично съвпаднало по време и с възобновеното такова за
престъплението по чл. 244 ал. 1, предл. 2 от НК; липсата на медийна разгласа;
наложената втора по степен най лека мярка на процесуална принуда –
парична гаранция, чийто размер е 500 лева. Така е неоснователно
поддържаното от въззивника – ищец възражение за занижен размер на
присъдената обезвреда. Социално икономическите условия в страната не
обосновават извод в противна насока / както неоснователно се поддържа от
него /, като следва да се отбележи и че този критерий се отчита не само към
крайния момент – постановяването на оправдателната присъда, а за целия
период на незаконното преследване.
Същевременно неоснователно е и поддържаното от прокуратурата
възражение за завишен размер на обезщетението. В тази насока освен
казаното по горе следва да се отбележи и факта, че макар в периода декември
2008 г. – февруари 2018 г. срещу Г. да не е имало висящо производство и
срещу него да не са извършвани процесуално следствени действия, то за този
период незаконната осъдителна присъда е тежала в правната му сфера /
въпреки че наложеното с нея наказание не е изтърпявано реално / и е оказвала
негативно влияние на психиката и емоциите му, тоест и в този период са
търпяни страдания – обичайните, за продължителен период от 9 години и 3
месеца. Съобразява се още че от двете престъпления - предмет на общото
наказателно преследване, ищецът е бил оправдан за по тежкото - за което
преди възобновяване на производството и отмяната на присъдата
постановено наказание е било 2 години лишаване от свобода, а за това, за
което е осъден – 6 месеца лишаване от свобода.
С оглед изложеното жалбите се неоснователни и обжалваното решение
се потвърждава като правилно.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 249 от 02.12.2021 г., постановено по гр.д. №
302/2021 г. на Окръжен Съд П..
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10