Решение по дело №584/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 50
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20207100700584
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

50 / 02.03.2021 г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                                                                                  

Административен съд - Добрич, в публично заседание на втори февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм.д.№ 584 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.18д от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА). Образувано е по две жалби, съединени за съвместно разглеждане, подадени от „Делта-2009“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Балчик, ***, представлявано от Д.С. Х. и от Л.С.А. ***, срещу Заповед № 440/10.11.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) - Бургас, с която на жалбоподателите са присъдени по 6 точки за риболовен кораб „Ирина“ с външна маркировка ВН 440, на основание чл.18д от ЗРА във вр. с  чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година (Регламента) за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (Наредба № 3/19.02.2013 г.)

          Оспорващите излагат съображения за незаконосъобразност на издадената заповед, поради противоречието й с материалния закон и  процесуалните правила и искат нейната отмяна. Възразяват, че е нарушена разпоредбата на чл.9 от АПК и че не им е дадена възможност да се запознаят с административната преписка. Оспорват извода на административния орган, че е извършено „тежко“ нарушение по смисъла на Регламента. В съдебно заседание общият им процесуален представител, адв. Д. Д.-САК, заявява, че поддържа жалбите, подробно излага аргументите си за незаконосъобразност на оспорената заповед и моли тя да бъде отменена.

Ответникът, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Ж. оспорва двете жалби, изразява становище, че същите са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Счита, че е безспорно  установено извършеното нарушение от двамата жалбоподатели, тъй като има  влязло в сила наказателно постановление. Затова следва да се приеме, че е доказано извършването на стопански риболов в нарушение, както на националното законодателство, така и на правото на ЕС. Подробно излага съображенията си за законосъобразност на издадената заповед в писмени бележи по делото.

Административен съд – Добрич намира жалбите за допустими, като подадени от адресатите на оспорената заповед, която има всички белези на индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на оспорване по силата на общата клауза за обжалваемост на административните актове по чл.120, ал.2 от Конституцията на РБ. Жалбите са подадени в срока за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледани по същество, жалбите са основателни.

От фактическа и правна страна съдът приема следното:

Жалбоподателят, „Делта-2009“ ООД е собственик на риболовен кораб Ирина“ с външна маркировка ВН 440, за който са му издадени  от МЗХГ – ИАРА удостоверения с № 03108198-015/09.01.208г. и № 03108198-018/ 07.01.2019г. за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав.

 Удостоверенията са издадени въз основа на Разрешително за стопански риболов № 03108198 от 23.07.2013г.

От удостоверенията е видно, че вторият жалбоподател, Л.С.А. е капитан на риболовния кораб „Ирина“, стопанисван от „Делта-2009“ ООД.

С Наказателно постановление № 08-11 от 12.03.2019 г., издадено от Константин Дамянов - началник отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, на първия жалбоподател, „Делта 2009“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл.70, ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ за нарушаване на чл.30, ал.3, т.1 от същия закон. Санкцията е наложена затова, че на 13.09.2018 г. със стопанисвания от дружеството риболовен кораб „Ирина“, с капитан Л.С.А., е извършен улов на 906 кг. риба от вида „Барбун“ с тралиращи риболовни уреди в обхвата на забранената за риболов зона, простираща се на разстояние от една морска миля от бреговата линия в нарушение на временна забрана за улов на риба, наложена със Заповед № РД 09-98/26.02.2016г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл.30, ал.1, т.3 от Закона за рибарството и аквакултурите.

Наказателното постановление е влязло в сила на 30.03.2020 г., когато е потвърдено с решение  от 30.03.2020 г., постановено по канд № 55/2020 г. на Административен съд –Добрич.

В административната преписка е представена докладна записка на  началника на отдел „РК Черно море“ към ИАРА, съставена на 09.10.2020 г., в която е посочено, че с оглед влязлото в сила наказателно постановление е необходимо прилагането на Регламент № 404/2011 на Комисията във връзка с Наредба № 3/19.02.2013 г. и присъждане на точки на риболовен кораб „Ирина“ с външна маркировка ВН 440. Докладната записка е препратена на изпълнителния директор на ИАР с втора докладна записка с № Z -6816/12.10.2020г., който на 10.11.2020 г. е издал оспорената заповед.

С т. І от оспорената Заповед № РД-440/10.11.2020 г. на собственика на риболовния кораб „Делта-2009“ ООД са присъдени по 6 точки по реда на чл.18 д от ЗРА и чл.3, ал.1 и ал.2 и чл.14 от Наредба № 3 от 19.02.2013г. във връзка с чл.42, § 1, б.“а“ , чл.3, § 2 и § 1, б.“в“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета.

С т.ІІ от заповедта са присъдени 6 точки и на капитана на риболовния кораб Л.А. като са посочени правните основания на чл.18 д от ЗРА и чл.3, ал.1 и ал.2, чл.13 и чл.14 от Наредба № 3 от 19.02.2013 г. във връзка с чл.42, § 1, б.“а“ , чл.3, § 2 и § 1, б.“в“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице основанията за отмяна на заповедта по чл.146, т. 2, т.3 и т.4 от АПК.

Компетентност на издателя на акта

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № 3/19.02.2013г. точките се присъждат със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) или оправомощено от него длъжностно лице. Заповедта е издадена от доц.д-р Г.Н., който е изпълнителен директор на ИАРА.

Спазване на административно-производствените правила

При издаването на оспорената заповед административният орган е допуснал нарушение на чл.26, ал.1 и чл.34 от АПК, които изискват за започване на производството да се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации и да им се осигури правото на участие в административното производство.

По делото има данни за датата и начина за откриване на производството по присъждане на точки на жалбоподателите, видно от вътрешно служебната кореспонденция в администрацията на ИАРА, но няма данни, че засегнатите от заповедта притежател на разрешително за стопански риболов и капитан на риболовния кораб са уведомени по реда на чл.26 от АПК за откритото производство. Затова жалбоподателите са били лишени и от възможност да упражнят правото си на участие в производството пред административния орган и правото си на защита.

Нарушаването на чл.26, ал.1 и чл.34 от АПК в производството по чл.18д от ЗРА, което е санкционно по своя характер, е съществено процесуално нарушение.

Видно от чл.44 и сл. от Регламент (ЕО) № 1005/2008 производството по определяне на точки е санкционно производство. Като последица от натрупване или надвишаване на определен брой точки за извършени тежки нарушения разпоредбата на чл.5 от Наредба № 3/19.02.2013 г. предвижда отнемане на разрешителното за стопански риболов, т.е. лишаване от права и налагане на съпътстващи санкции по см. на чл. 45, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1005/2008.

Затова в производството по чл.18 д от ЗРА следва да се спазват основните принципи на административното наказване, един от които е осигуряване правото на участие на засегнатите заинтересовани лица и правото им на защита в производството пред административния орган.

По тези съображения съдът приема, че нарушаването на чл.26, ал.1 и чл.34 от АПК в случая е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

Форма на акта и съответствие с материалния закон

Заповедта по т.І и по т.ІІ не съдържа мотиви относно критериите за определяне на дадено нарушение като „тежко“ по см. на чл.3, § 2 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета и затова е постановена при неспазване на изискванията за форма на административните актове и в противоречие с материалния закон.

От фактическа страна заповедта е мотивирана с влязлото в сила наказателно постановление и установения с него улов на риба в обхвата на забранената за риболов зона, простираща се на разстояние от една морска миля от бреговата линия в нарушение на временна забрана за улов на риба, наложена със Заповед № РД 09-98/26.02.2016г. на министъра на земеделието и храните.

От правна страна заповедта е мотивирана с нормите на чл.18д от ЗРА, чл.3, ал.1 и ал.2 и чл.14 от Наредба № 3/19.02.2013г. и чл.42, § 1, б.“а“ във връзка с чл.3, § 2 и § 1, б.“в“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета, както и с т.8 от Приложение към чл.3, ал.1 от Наредба № 3/19.02.2013г.

Нормата на чл. 18д, ал. 2 от ЗРА предвижда, че при извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 1005/2008 се прилага точкова система за нарушенията, въз основа на която титулярът на разрешителното за извършване на стопански риболов получава определен брой точки за съответния риболовен кораб, съгласно чл. 92 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

Според чл. 92, § 2, изр.1 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 "Точкова система за тежки нарушения“, когато е извършено тежко нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството от физическо лице или отговорността за това пада върху юридическо лице, притежателят на лицензия за риболов получава съответния брой точки за това нарушение.

А според чл.42, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета като „тежки нарушения“ се определят дейностите, за които се смята, че представляват незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН риболов) съгласно посочените в член 3 критерии.

В чл.3, § 1 , б.“а“- „л“ от Регламента са изброени дейностите, за които се счита, че представляват незаконен, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов. А в чл.3, § 2 от Регламента са посочени критериите, по които  дейностите, посочени в параграф 1, се квалифицират като тежки нарушения от компетентния орган на държавата-членка - нанесената щета, нейната стойност, степента на нарушението или неговата повторяемост.

В тази връзка е приета Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година (Регламента) за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (Наредба № 3/19.02.2013 г.)

 Съгласно т.8 от Приложение към чл.3, ал.1 от Наредба № 3/19.02.2013г. като тежко нарушение е определено извършването на риболов в закрит район, съответстващо на дейността по чл.3, § 1, б.“в“, предложение първо от Регламента, която може да се квалифицира като тежко нарушение. В приложението към наредбата е посочено, че за това нарушение се отнемат 6 точки, както е определено с т.І  и с т. ІІ от оспорената заповед.

Същевременно обаче нито в подзаконовия нормативен акт, нито в мотивите на оспорената заповед има изложени съображения, по какви  критерии, от посочените в чл.3, § 2 от Регламента, е извършена  квалификацията на процесното нарушение като тежко.

 Видно от чл.3, § 2 от Регламента, за да бъде квалифицирано дадено нарушение като „тежко“, не е достатъчно да се установи извършването на дейности, от вида на визираните в чл.3, § 1, букви а – л от Регламента и съответно изброени в Приложение към чл.3, ал.1 от Наредба № 3/19.02.2013г. Регламентът е поставил изискване компетентният орган на държавата-членка да посочи критерии като нанесената щета, нейната стойност, степента на нарушението или неговата повторяемост, за да обоснове кои нарушения от дадения вид ще счита за тежки.

В случая в подзаконовия нормативен акт няма критерии, съобразно изискването на чл.3, § 2 от Регламента, въз основа на които да се извърши преценка за законосъобразност дали правилно административният орган е приложил материалния закон като е определил процесното нарушение за „тежко“ по смисъла на чл.3, § 2 от Регламента. Няма данни да е налице повторяемост на нарушението, не става ясно какъв е размерът на нанесената щета, не е определена степента на нарушението и дали неговата тежест зависи от вида и количеството на уловената риба, от сезона, в който е извършен улова и т.н.

При липса на критерии, определящи нарушението като тежко по см. на Регламента, съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателите, че заповедта е издадена в несъответствие с материално –правните разпоредби на закона - чл.3, § 2 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година.

В частта по т.ІІ на заповедта,  с която са присъдени 6 точки на капитана на риболовния кораб, административното производство за присъждане на точки е проведено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка - влязло в сила наказателно постановление, издадено срещу Л.А., съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № 3/2013г.

Нормата на чл.47, § 3 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета определя, че отговорността на юридическото лице не изключва производството срещу физически лица, които са извършители, подбудители или съучастници в извършването на съответните нарушения.

 Заповедта в частта й по т.ІІ е издадена и в нарушение на чл.3, ал.2 от Наредба № 3 /2013г., при липса на данни за издадено и влязло в сила наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността на капитана на риболовния кораб. Затова съдът приема, че на Л.С.А. без законно основание и в нарушение на чл.47, § 3 от Регламента са наложени 6 точки по реда на Наредба № 3/19.02.2013г.

С оглед изложеното, съдът приема, че заповедта в оспорените й части от двамата жалбоподатели, по т.1 и по т.ІІ, следва да бъде отменена като незаконосъобразна на основанията по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.

Жалбоподателите претендират присъждане на разноски. С оглед резултата от оспорването, искането им е основателно и следва да се уважи. Първият жалбоподателя е направил разноски за държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, платено по банков път, за което представя доказателства за заплащането му. Вторият жалбоподател е направил разноски за държавна такса от 10 лева и е заплатил в брой 800 лева за адвокатско възнаграждение.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. С Наредба № 1/09.07.2004г. са определени  минималните размери на адвокатските възнаграждения, но следва да се има предвид, че възнаграждението на адвоката е предмет на свободно договаряне, съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. В случая уговорения и заплатен адвокатски хонорар от всеки от жалбоподателите не надвишава в значителна степен и не е прекомерен спрямо минимално определеното възнаграждение за адвокат по Наредбата. С оглед правната сложност на делото съдът намира, че размерът на уговорените възнаграждения е съответен на положения труд и на направените пътни и др. разходи за осъществяване на процесуалното представителство и защита.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.1 от АПК, Административен съд гр.Добрич, ІІІ състав

 

       Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Делта-2009“ ООД Заповед № 440/10.11.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас в частта й по т. І, с която на жалбоподателя, „Делта-2009“ ООД, са присъдени 6 точки за риболовен кораб „Ирина“ с външна маркировка ВН 440.

ОТМЕНЯ по жалба на Л.С.А. Заповед № 440/10.11.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас в частта й по т. ІІ, с която на жалбоподателя, Л.С.А., са присъдени 6 точки за риболовен кораб „Ирина“ с външна маркировка ВН 440.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас да заплати на „Делта-2009“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Балчик“, ***, представлявано от Д.С. Х. сумата от 1300 лева - разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас да заплати на С.А. с ЕГН ********** *** сумата от 850 лева - разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14- /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: