РЕШЕНИЕ
гр.София,14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осми март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 2033 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение
от 13.12.2019 г. по гр.д. №49170/19 г., СРС, ГО, 41 с-в ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. с чл.439 ТПК,
предявени от И.Д.В., ЕГН:**********, и П.И.В., ЕГН:**********, двамата с адрес ***
и съдебен адрес ***, офис 1, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:******, със седалище и адрес
на управление ***, че И.Д.В. и П.И.В. не
дължат на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1
551,12 лева главница за доставена топлинна енергия в периода 01.02.2012 г.
- 30.04.2014 г„ законна лихва върху главница в размер на 752,49 лева за периода 07.11.2014 г. - 26.08.2019 г„ лихва в размер
на 179,46 лева за периода 31.03.2012
г. - 21.10.2014 г. и разноски по ч.гр.д. № 60929/2014 г. по описа на CPC, I ГО, 24-ти състав от
334,61 лева по издаден по последното изпълнителен лист от 05.11.2015 г., поради
погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането с изтичане на
предвиден в закона давностен срок и ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78,
ал. 1 ТПК, И.Д.В., ЕГН:**********, и П.И.В., ЕГН:**********, двамата с адрес ***
сумата от 712,71 лв.адвокатски хонорар.
|
|
|
|
|
|
|
|
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба
от ответника ,с която се твърди,че решението е
неправилно,постановено
в нарушение на материалния
закон.Жалбоподателят сочи, че претендираните суми са дължими.Към момента на прекъсване на давността не е
изтекла 3-годишната давност по чл.111 б.“в“ЗЗД.От датата на последното
изпълнително действие тече двегодишен срок,след който изпълнителното
производство се счита прекратено.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението и да
отхвърли исковете.Претендира разноски.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1,вр.с чл.439 ГПК .
Ищците твърдят,че не дължат на „Т.С." ЕАД суми за
топлинна енергия ,тъй
като правото на принудително изпъленние на вземането е погасено с изтичане на
давностен срок.
С кратката тригодишна давност се
погасяват вземанията за обезщетение за
забавено изпълнение на главния дълг по аргумент от чл. 111, б. "в" ЗЗД . Процесният изпълнителен титул е издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 416 ГПК. На това основание и във
връзка с чл. 404, т. 1 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение е основание за
издаване на изпълнителен лист, което придава на заповедта изпълнителна сила. В
настоящия случай вземанията на ответника са установени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която няма данни да е
подадено възражение по чл. 414 ГПК, съответно да е проведено исково
производство по чл. 422 ГПК.
В конкретния случай не са ангажирани
доказателства за датата на настъпване на падежа на вземането, поради което
следва да се приеме, че към датата на депозиране на заявлението, респективно
към датата на издаване на заповедта по чл.410 ГПК вземането е било изискуемо -
20.11.2014 г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение - чл. 116, б. “в“ ЗЗД, а от прекъсването на
давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност. Съгласно
мотивите на ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС започването на производство, в което
длъжникът не участва (каквото действие е подаването на заявление по чл. 410 ГПК), не може да прекъсне давността, а разпоредбата на чл. 116, б.
"б" ЗЗД е изключителна и не може да бъде тълкувана посредством
аналогия на правото. Поради това подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение не прекъсва давността, която е започнала да тече за съответното
вземане съобразно общите правила, нито с влизането в сила на заповедта за
изпълнение, респ. с издаването на изпълнителния лист. Ответното дружество не е
ангажирало доказателства в подкрепа на твърденията си за наличие на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок, въпреки
разпределената му доказателствена тежест.
Наличие на такива обстоятелства по делото не се установяват. Поради изложеното
следва да се приеме, че към датата на образуване на изпълнителното дело -30.07.2019 г.вече е изтекъл тригодишен давностен срок, с
което правото на принудително изпълнение на вземанията е погасено.
Не се доказаха твърдяните пороци
на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.12.2019 г. по гр.д. №49170/19 г., СРС, ГО, 41 с-в .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.