Р Е Ш Е
Н И Е № 1566
гр.Пловдив,
17.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2064/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Й.Т., чрез адв.Г.И.
срещу решение №233/28.05.2018г. на Асеновградски районен съд- І граждански
състав, постановено по гр.дело № 987/2016г. С обжалваното решение е отхвърлен предявения
от жалбоподателя С.Й.Т. иск с правно основание чл.108 от ЗС, с които се е
искало да се признае за установено по отношение на В.С.Ч.,***, че е собственик
на ½ идеална част от тавана на жилищна сграда с идентификатор №00702.532.44.1 по КККР на гр. Асеновград, с
адрес: *** и за отстъпване на собствеността и предаването на владението върху
източната част от тавана на жилищна сграда с идентификатор №00702.532.44.1 по КККР на гр. Асеновград, с
адрес: *** с граници на източната половина: от югозапад – поземлен имот с
идентификатор 00702.532.44 по КККР на гр. Асеновград, от северозапад – таван,
от изток – стълбищна клетка, от юг – поземлен имот с идентификатор 00702.532.44
по КККР на гр. Асеновград.
С обжалваното решение е признато за
недоказано оспорването на удостоверение №94-И-225/17.07.2015г., издадено от
Община Асеновград, както и че удостоверение №9994-И-315 от 29.08.2016г.,
издадено от Община Асеновград и декларация от Р.Т. от 17.04.1975 в архитектурен
проект за надстройка са неистински документи, като са изключени последните две
от доказателствата по делото. Жалбоподателят е осъден да заплати разноските по
делото на ответницата.
Решението се обжалва изцяло. Твърди се, че съдът не е възприел правилно
събраните доказателства. Твърди се, че е налице триетажна жилища сграда с
тавански етаж, който е обща част на сградата с обособени помещения, условно
северозападно и източно, като събраните доказателства не дават основания за
извод, че за въззиваемата е изтекла в нейна полза придобивна давност за
източната част от тавана. Иска се отмяна
на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, а дори да се потвърди
решението, това не може да стане по посочените мотиви от съда, а само поради
липса на спор за ползването между страните по делото на източното таванско
помещение. Също така направените възражения за изтекла придобивна давност в
полза на трети лица са недействителни и не могат да бъдат кредитирани от съда. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново решение с което предявения иск за собственост по чл.108
от ЗС срещу възззиваемите да се уважи изцяло като основателен и да бъдат
присъдени разноските за двете инстанции.
Подаден е в срок отговор на
въззивната жалба от въззиваемата Ч., чрез пълномощника й адв.В.К.,
с който въззивната жалба се оспорва, иска се оставянето й без уважение и
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира си раноските за въззивното
производство.
Пловдивският окръжен съд, Х
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
За да постанови своя съдебен акт
първата инстанция е приела за доказано следното. От нотариален акт №138, том І, дело №356/1968г. е
видно, че парцелът, върху който изградена процесната сграда, е принадлежал на Ж.Д.Т.
(Р.А.Т. съгласно удостоверение за идентичност) и С.А.Ч. (С.Ю.Ч. съгласно
удостоверение за идентичност). На тях двамата е издадено строително разрешение
от 10,03,1969г. за масивна жилищна сграда в този имот, а след това и протокол
за дадена строителна линия и определено ниво от 15,03,1969г.
Между двамата е извършена съдебна
делба на построената сграда, като с протокол от 03,09,1969г. по гр.д.
№415/1969г. по описа на АРС /л.7/ е одобрена постигнатата спогодба. По силата
на същата С.Ю.Ч. е получил втори жилищен етаж от построената в груб вид жилищна
сграда върху парцел VІІ-4184 в кв.11 по плана на гр. Асеновград, а Р.А.Т. –
първи жилищен етаж. Не е спорно между страните, че е налице идентичност между
така описаната сграда и сградата, в която се намира спорният недвижим имот. Със
същата спогодба Р.Т. е отстъпил на С.Ч. правото на строеж върху трети жилищен
етаж, по силата на което последният по утвърден архитектурен план да надстрои
трети жилещ етаж върху същата сграда. Уговорено е също така, че в случай, че
той реализира това право ще заплати на Р.Т. по средни пазарни цени стойността
на ½ идеална част от таванското помещение на същата сграда. Съделителите
са разпределили и правото на реално ползване върху избата и тавана, като са
определили Т. да ползва източната част на двете помещения, а Ч. – западната.
Придобитото от С.Ч. право на
строеж на трети жилищен етаж е прехвърлено безвъзмездно на неговия син М.С.Ч.
съгласно заявление с нотариална заверка на подписа до Общински народен съвет
гр. Асеновград от 16,09,1974г., том 115, стр. 328 /л.37/.
На 25,09,1974г. М.Ч., видно от
разписка за запис, заплатил на Ж.Т. с пощенски запис сумата от 1200 лева /л.42/,
а на 26,09,1974г., видно от разписка /л.40/, заплатил на Й.Ж.Т. сумата от 800
лева за ½ идеална част от тавана. За определянето на тази стойност е
било съставено заключение от вещо лице И. Х. /л.38/, депозирано до Районен съд
Асеновград по искова молба за оценката му.
На 21.11.1974г. с нотариален акт
№885, том V, дело №1715/1974г. /л.41/ Ж.Д.Т. със съгласието на съпругата си е
продал на сина им Й.Ж.Т. ½ идеална част от парцела, ведно с целия първи
жилищен етаж, ½ идеална част от тавана и ½ идеална част от
избения етаж.
На 09.01.1978г. С.А.Ч. прехвърлил
на сина си Е.С.Ч. правото на собственост върху втория жилище етаж от
двуетажната жилищна сграда срещу задължение за издръжка и гледане, видно от
нотариален акт №2, том І, дело №3/1978г. /л.48/.
На 29.06.1993г. Е.С.Ч. и
съпругата му В.Ч. са продали същия недвижим имот с нотариален акт №859, том V,
дело №1303/1993г. /л.49/ на И.Е.Ч., като са запазили правото си на ползване
върху имота.
На 02.09.2015г. Й.Ж.Т. и
съпругата му М.Т. продали с нотариален акт №63, том 2, нот. дело №231/2015г.
/л.5/ на ищеца С.Й.Т.
само ½ идеална част от целия първи жилищен етаж /вече съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.532.44.1.1, а именно жилище
апартамент с площ от 110,47 кв.м., заедно с прилежащите към обекта ½
идеална част от тавана и от общите части на сградата, като е добавено, че
съгласно протокол от 03.09.1969г. по гр.д. №415/1969г. по описа на РС Асеновград купувачът С.Й.Т. ще владее и
ползва източната половина от прилежащото таванско помещение.
Видно от приетата СТЕ /л.146-149/
се установява, че в жилищна сграда, заснета с идентификатор 00702.532.44.1 по
КККР на гр. Асеновград, има три жилищни етажа и тавански етаж. Последният не
отговаря на посочените в нормативните актове изисквания за жилище и ателие. В
него са обособени две части – едната се ползва от ответницата, а другата - от М.Ч..
Тези части са показани на схема към заключението и от нея е видно, че посоката
север-юг разделя сградата по диагонал, като в източната и западната част спрямо
тази линия се намират помещения ползвани както от единия така и от другия.
След преценка на разпитаните по
делото свидетели РС Асеновград е стигнал до правният извод, че при липсата на
изрично постигнато съгласие за съдбата на новопостроения трети етаж на
съсобствената им сграда, намират приложение общите правила на ЗС, съгласно
които таванският етаж е обща част на сградата в режим на ЕС. Въпреки това не
съществува законова забрана таван или части от него да бъдат придобити на
основание давностно владение от някой от етажните собственици. В случая това са
направили М.Ч. и Е.Ч., които от построяване на сградата са упражнявали
фактическата власт върху тавана. Владението им е било явно и спокойно и е
продължило много повече от десет години – от построяването на сградата през
1974г. до настоящия момент.
При спазване на указанията на
Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1 / 2012 г. на Върховен
касационен съд, ОСГК. РС Асеновград е приел, че от разпитаните по
делото свидетели М.Б., И.Ч., Н.М. и Р.Ч. /л.155-л.156/ категорично и безспорно се
установявя, че в процесната сградта съществуват два отделни входа на сградата,
като собствениците на първия жилищен етаж не са имали достъп до тавана през
целия период от време от построяването на трети жилищен етаж до настоящия
момент. Поради това първата инстанция приема, че това разграничение и
обособяване по явен и недвусмислен начин отрича владението на собствениците на
първи етаж върху тавана и съставлява действието, с което е обективирано
намерението на М.Ч. и Е.Ч. да своят вещта. Ето защо първата инстанция намира,
че праводателят на ищеца /Й.Т. и съпругата му М.Т./ са загубили правото на
собственост върху ½ идеална част от тавана, която е била притежавана до
надстрояването на сградата. В подкрепа на този извод са и изявленията,
съдържащи се в сключената спогодба, с която е извършена делба на правото на
собственост върху сградата, макар че същата не може да се разглежда като придобивно
основание. Поради това не могло да се прехвърли същото на С.Т. заедно с правото
на собственост върху главната вещ – първи жилищен етаж.
Тези правни изводи са правилни и
законосъобразни.
Първо изхождайки от задължението
на съда да следи за спазването на императивните правни норми и без жалба в тази
насока, следва да се посочи, че жалбоподателят Т. не доказва да е собственик на
½ идеална
част от тавана и общите части на сградата в режим на етажна собственост.
Нормата на чл.40 ал.2 от ЗС е императивна и изрично посочва, че при надстрояване на сграда в режим на етажна собственост собствениците на надстроените етажи
или части от етажи придобиват, срещу заплащане, собствеността и върху всички
общи части на сградата, включително и върху земята. Дяловете на всички
съсобственици в общите части се определят съобразно съотношението между
стойностите на отделните помещения по време завършването на строежа.
В казуса през 1969 година
процесната сграда е била двуетажна и затова с протокол от 03.09.1969г. по гр.д.
№415/1969г. по описа на РС Асеновград /л.7/ и съгласно одобрената спогодба
праводателите на настоящите страни по делото С.Ю.Ч. /С.А.Ч./ и Р.А.Т. /Ж.Д.Т./
са имали по ½ идеална част от тавана и общите части на сградата. Безспорно
е обаче, че на тази сграда е извършено надстрояване след 1969 година с още един
етаж собственост на трети правен субект М.С.Ч. /Ч./. При това положение и
съгласно изискването на императивната норма на чл.40 ал.2 от ЗС дяловете на всички съсобственици в общите
части се определят съобразно съотношението между стойностите на отделните
помещения по време завършването на строежа.
Противно на изискването на тази
императивна норма на закона жалбоподателят се е легитимирал като собственик на ½
идеална част от тавана по силата на Нотариален акт за покупко-продажба №63, том
2, нот. дело №231/2015г. /л.5/, с който на ищеца С.Й.Т. е продадена само ½ идеална
част от целия първи жилищен етаж /вече съставляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 00702.532.44.1.1, а именно жилище апартамент с площ от 110,47
кв.м./, но заедно с прилежащите към обекта ½ идеална част от тавана и от
общите части на сградата.
Първо при продажба на ½
идеална част от целия първи жилищен етаж, не може да се продаде и цялата ½
идеална част от тавана и от общите части на сградата, която /както смятат
страните по сделката/ принадлежи на този апартамент, защото ще излезе, че собствениците
на останалата ½ идеална част от целия първи жилищен етаж няма да имат
никакви идеални части от тавана и общите части на сградата. Такава клауза е
нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като е в противоречие с вече
посочената императивна правна норма на чл.40 от ЗС.
Второ горепосоченият първи
жилищен етаж не е притежавал през 2015 година ½ идеална част от тавана и
от общите части на сградата, поради извършеното надстрояване с още един етаж,
приключило още през 1976-1977 година. Не е основателно възражението на
ответницата Ч. в отговора на исковата молба /л.28/, че реалното право на
собственост върху тавана и общите части на сграда за ищеца Т. е половината от
една трета, тоест 1/6 идеална част. Това е така, защото подобно изчисление е
твърде опростено и схематично от типа на - три етажа по 1/3 идеална част, от
които половината е 1/6 идеална част. Императивната норма на чл.40 ал.2 от ЗС
изисква дяловете в общите части да се изчислят не на бройка самостоятелни
жилища в сградата, а на база съотношението
между стойностите на отделните помещения и то изчислени към момента на завършването на строежа. Каква точно идеална част от общите части на
процесната сграда притежава ищеца Т. по това дело не е доказано и само на това
основание иска правилно е отхвърлен.
Освен това ищецът и жалбоподател
по това дело твърди в това число и с въззивната си жалба, че той претендира
само и единствено източната половина на тавана, като за тези свои права се
позовава на протокол от 03.09.1969г. по гр.д. №415/1969г. по описа на РС
Асеновград. Следва обаче да се има предвид, че това споразумение за ползването
на тавана и то не на сега построения таван, а на този който е бил построен
преди да се надстрои сградата с още един етаж не поражда никакви права на ищеца
за ползването на източната му половина, защото това споразумение за ползването на
тавана е постигнато между съвсем други от него правни субекти, а именно С.Ю.Ч. /С.А.Ч./ и Р.А.Т. /Ж.Д.Т./ и касае
друг таван, който сега вече не съществува, защото е преустроен в трети жилищен
етаж. Това споразумение за ползването на общите части на сградата има
облигационнен характер /чл.365 от ЗЗД/ и няма действие съгласно чл.21 ал.1 от ЗЗД спрямо третите лица, каквото лице е ищеца С.Т.. Как ще се ползва тавана на
процесната сграда ако представлява обща част на етажната собственост се решава
по реда на чл.32 от ЗС, видно от препращането на чл.3 от ЗУЕС в казуса, което
разбира се е така, ако в сградата има само три самостоятелни обекта на
собственост, което в казуса обаче е спорно. След като ищецът няма 1/2 идеална
част от собствеността на тавана и няма никакво право да ползва източната част
на тавана, то искът правилно е бил отхвърлен.
Отделно от това правилни са
изводите на РС Асеновград, че към настоящият момент ищецът С.Й.Т. и
праводателите му Й.Ж.Т. и съпругата му М.Т. не притежават дял от
таванското помещение, защото същото е било изцяло придобито по давност от
останалите съсобственици на апартаменти в тази сграда. Възможността да се
придобиват по давност самостоятелни обекти в подпокривното пространство е
обоснована още с ТР № 34 от 01.08.1983г. на ОСГК на ВС, като е прието че когато
подпокривното пространство има нужната височина, пространство, обем, до което
има нормален достъп от стълба и от което могат при спазване на съответните
законови изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към
обектите в долните етажи е обща част на етажната собственост по предназначение.
Настоящите помещения -
самостоятелно обособени стаи в подпокривното пространство безспорно не могат да
се приемат за жилища, защото нямат самостоятелни баня и тоалетна. Но доколкото
има достъп до тях от стълба и същите имат самостоятелни входове, то на
основание чл.102 ал.3 и чл.103 ал.1 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони
тези помещения биха могли да се използват самостоятелно било като стаи-кабинети
за индивидуална творческа дейност или за складови помещения.
В трайната практика на ВКС / Решение
№ 813 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1929/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 99 от
20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 827/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 328 от
29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 261 от
23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3777/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 81 от
4.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5556/2013 г., I г. о., ГК е прието, че
е възможно е да се придобие на основание давностно владение правото на
собственост върху обект, представляващ принадлежност към жилище в една сграда / чл. 37 ЗС/, доколкото владението се
осъществява от един от собствениците на жилище спрямо друг такъв в същата
сграда и при условие, че в сградата има повече на брой складови помещения отколкото
са самостоятелните обекти и за собственика на жилището спрямо което се
придобива такова сервизно помещение има друг самостоятелен склад. Точно това е
установено по настоящото дело необезпокоявано от 1978-1979 година собствениците
на втори и трети жилищен етаж са придобили по давност сервизните помещения на
тавана на общата сграда, като са затворили входа към тях за собственика на
първия етаж, който не е и търсил достъп до тавана за период повече от 10 години
и има други складови помещение в приземния етаж на сградата.
Относно възражението за
недействителност на възражението за придобина давност направено от В.Ч. съдът
приема следното. Ответницата В.Ч. може да направи възражение за изтекла
придобивна давност най-малко за своите три стаи, които тя ползва на тавана.
Това е така, защото същата в режим на СИО е придобила, чрез покупка втория етаж
в тази сграда още през 1978 година ведно с мъжа си Е.Ч. /л.48/ и тя заедно с
мъжа си са придобили по давност собствеността на тези самостоятелни обекти в
подпокривното пространство до 1993г., когато етажа е бил прехвърлен на сина й И.Е.
Ч. /л.49/. Като бивш собственик на тези имоти Ч. би трябвало да има право да
направи това възражение и след като е продала имота си. Като при това ответницата е запазила доживотно
правото си на ползване на този имот. Това вещно право на ответницата дава
възможност на същата да направи възражение за придобивна давност по отношение
на имотите върху, които то се простира, макар и те вече да не са нейна
собственост, защото така защитава свое вещно право върху тях. Отделно от това
сегашния собственик на имота И.Ч. в хода на административна процедура пред
Община Асеновград се е позовал на давността за тези самостоятелни обекти, видно
от удостоверение
№94-И-225/17.07.2015г., издадено от Община Асеновград /л.50/, което
удостоверение е оспорено в хода на делото, но оспорването му е признато за
недоказано с настоящото решение. За стаята ползвана от собственика на
третия етаж – М.Ч. пък ищеца изрично подчертава, че за нея не претендира. Ето
защо и на това основание искът правилно е бил отхвърлен.
Относно възражението на
жалбоподателя С.Т., че дори и да се потвърди решението то следва да стане по
други мотиви, а именно че липсва спор за ползването на източната част на
тавана, то същото е неоснователно, защото мотивите на решенията не подлежат на
обжалване. Поради
което решението като правило и законосъобразно следва да се потвърди.
В полза на въззивамата В.Ч. може да се присъдят разноски на
основание 78 ал.3 от
ГПК. Същата иска такива, чрез адв.К. и представя списък с разноските на л.18
/гръб/, но не представя доказателства за реално направени разноски за
въззивното дело, ето защо такива разноски не могат да се присъдят.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №233/28.05.2018г. на Асеновградски районен
съд- І граждански състав, постановено по гр.дело № 987/2016г.
Решението може да се обжалва, при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.