Решение по дело №2159/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 195
Дата: 4 април 2023 г.
Съдия: Нели Делчева Иванова
Дело: 20225640102159
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. гр. Хасково, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20225640102159 по описа за 2022 година
Предявени са от „Видекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Хасково, ул. „Милин камък“ №8, представлявано от
управителя Димо Видев Димов, със съдебен адрес **********, адв.Н. Т.,
против Н. С. Т., действащ като ЕТ „Тано-Н. Т.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Бяло море“ №31, обективно
съединени искове с правно основание чл.45, чл.49 и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът твърди, че между страните били водени множество съдебни
дела, които водели началото си от сключен на 21.11.2013г. договор за наем
със страни „Видекс“ ЕООД - наемодател и ответникът - като наемател, с
предмет отдаването под наем на имот - механа „**********“ в гр.Хасково и
оборудването му /наричан по-долу Обекта/. Сочи, че по някои от тези дела
били налице факти, по които съдът вече се бил произнесъл и била налице
сила на присъдено нещо по отношение на същите. Сочи се, че страните
сключили Договор за наем на 21.11.2013г, а с Анекс №4 от 01.06.2016г.
същите се съгласили считано от 01.06.2016г. срокът на договора за наем да
бъде удължен за още 12 месеца - от 01.06.2016г. до 01.06.2017г., като
съгласно чл.6.2 от Договора и по взаимно съгласие, изразено писмено -
страните се били съгласили договорът за наем да бъде прекратен считано от
01.06.2017г. Преди изтичането на този срок, страните направили опити да
договорят ново удължаване на срока и нова цена, но не постигнали съгласие
за цената. Разчитайки на подписания Анекс №4, в който ясно бил посочен
краен срок на договора за наем - 01.06.2017г., ищецът потърсил нов наемател,
1
вследствие на което се договорил и сключил нов договор с нотариална
заверка за наем на обекта с „**********“ ЕООД. С цел коректност към новия
и стария наемател и тъй като ответникът не върнал обекта на собственика, а
напротив, сложил COT в същия, ищецът изпратил на стария наемател ЕТ
„Тано - Н. Траилов“ Нотариална покана от 02.06.2017г., връчена същия ден, с
която го уведомил, че краят на договора бил настъпил на 01.06.2017г., че не
желае договорът да бъде продължаван и поискал да се предаде имота. В
поканата ищецът изрично бил предупредил ответника, че имало друг нов
наемател и че ответното дружество следвало да предаде обекта на новия
наемател, както и че непредаването му поставяло ищеца в забава с всички
последици от това. На посочената в нотариалната покана дата ответникът не
се явил при нотариуса и не предал ключовете за обекта, за което бил
съставен Констативен протокол от 05.06.2017г. от Нотариус Десислава
Славейкова, в който се констатирали тези факти. Посочва се още, че на
14.06.2017г., на основание изрична разпоредба от Договора за наем ищецът
направил опит да възвърне само и извънсъдебно държането на имота, като
извикал полиция, влезнал в обекта, сменил ключовете за своя сметка чрез
ключар, но в последствие дошъл наемателят ЕТ „Тано - Н. Траилов“ със свои
служители, които разбили поставените от „Видекс“ ЕООД ключове, разбили
с бормашини бравите на вратите и така ответникът бил установил
насилствено държане над имота. Така обектът отново не бил върнат на ищеца.
Последвалите събития били бурни и завършили в полицията, при което на Н.
Т. като физическо лице и на служителя му Т. В. били съставени
предупредителни протоколи да не се саморазправят с представители на
ищеца и да не увреждат имота му. Твърди се, че по така посочения начин
ищцовото дружество било лишено от държането своя обект, по причина
невръщането на същия от ответника, вследствие на което същото не могло да
изпълни своето договорно задължение към новия наемател „**********“
ЕООД и да му предаде държането на наетия имот. Поради това новият
наемател на основание нотариално заверения договор за наем образувал
ч.гр.д.№ 1421/2017г. на РС-Хасково, по което на основание непредаването на
обекта от ищеца, се сдобило с изпълнителен лист срещу ищеца за
принудително предаване на процесния имот. За да се сдобие с изпълнителен
лист „**********“ ЕООД платило разноски по заповедното дело, които
впоследствие били платени от ищеца по време на воденото срещу него
изпълнително дело № 647/2017г. на ЧСИ Пеев, като ищецът поддържа, че
тези разноски също били направени по повод неизпълнение на договорното
задължение на ответника да върне имота. След като се сдобил с изпълнителен
лист, новият наемател образувал посоченото изп. дело № 647/2017г. по описа
на ЧСИ С.Пеев, със страни „Видекс“ ЕООД -длъжник и „**********“ ЕООД
– взискател, по което поискал да бъде извършен принудителен въвод в имота
- Механа „**********“ и оборудване, собственост на ищеца, но държан от
стария наемател ЕТ „Тано - Н. Траилов“. На 10.07.2017г. бил направен
първи, но неуспешен, опит за въвод във владение, тъй като ответникът
държал имота, не го предал доброволно нито на „Видекс“ ЕООД, нито на
ЧСИ, като същият заявил права върху имота пред ЧСИ. По тази причина ЧСИ
2
отложил въвода и дал право на ответника да заяви правата си по чл. 523 от
ГПК пред Съда. По тази процедура било образувано ГД№ 1649/2017г. на PC -
Хасково, по което производството било приключило, като с определение
съдът отхвърлил претенцията на ЕТ „Тано - Н. Траилов“ на основание
ообстоятелството, че същият бил наемател на обекта, поради което се явявал
негов държател и държал същия за ищеца, който бил негов владелец, а от своя
страна като държател на обекта ответникът нямал право на защита срещу
въвод от ЧСИ, каквато имал само владелецът. Последвал втори опит за въвод,
като на 21.08.2017г. бил осъществен такъв чрез ЧСИ С.Пеев, при който ЕТ
„ТАНО - Н. Траилов“ бил отстранен от имота принудително чрез ЧСИ и
същият е бил предаден на новия наемател –„**********“ ЕООД. Сочи се, че
по така образуваното изпълнително дело №647/2017г. ищецът платил на ЧСИ
и на взискателя по делото разноски по изпълнението, които били направени
по повод неизпълнение на договорното задължение на наемателя да върне
обекта след прекратяване на договора. След осъществяване на въвода на
21.08.2017г., ответникът обжалвал въвода и по повод на жалбата му било
образувано ГД № 643/2017г. по описа на ОС-Хасково, по което жалбата му
била върната като недопустима, като съдът приел, че ЕТ „Тано - Н. Траилов“
бил държател на имота, договорът за наем не бил вписан, че той държал
имота за владелеца „Видекс“ ЕООД, и като държател нямал право на съдебна
защита срещу въвод по чл.435 от ГПК, каквато защита имал само владелеца,
но не и държателя и в този смисъл осъщественият въвод бил законен.
Посочва се още, че основното според ищеца дело, водено между страните,
било това по ГД № 1243 /2017 г. на PC -Хасково, което имало и най-голямо
значение по настоящия спор. По него имало постановено решение от PC,
обжалвано пред Окръжен Съд - Хасково, който го потвърдил изцяло и така
решението било влязло в сила. Посоченото дело било образувано по искова
молба на ЕТ „Тано - Н. Траилов“, с която се искало съдът да признае за
нищожен анекс №4, с който бил уговерен срок на наема до 01.06.2017г.,
поради опит да се заобиколи закона, тъй като наемната цена не била тази
посочена в него, а била по-висока. По делото той поддържал, че клузата за
цената водела до нищожност на целия анекс и искал съдът да обяви неговата
нищожност изцяло, както и да постанови изрично, че поради нищожността на
целия Анекс №4, страните оставали обвързани от първоначално уговорения
срок, фиксиран в Договора за наем от 21.11.2013г., а именно до 01.12.2018г.,
който срок ищецът поддържа, че бил променен три пъти с три
последователни анекса, и на това основание ответникът се домогвал да
докаже, че наемното му правоотношение не било приключило и той имал
право да бъде в имота. „ВИДЕКС“ ЕООД възразило изцяло срещу иска и тъй
като от непредаването на имота същото било претърпяло множество разходи
и по посоченото ГД №1243/2017г. на 27.06.2017г., предявило насрещни
искове, както следва: по чл.233 от ЗЗД за 1/ връщане на имот и оборудване
след прекратяване на договора за наем и 2/ за обезщетение за причинени
вреди върху наетите вещи по време на ползването, в размер - 8 000 лв., ведно
със законовата лихва, считано от дата на подаване на насрещния иск в съда -
27.07.2017г.; по чл.236 от ЗЗД – за обезщетение за ползване на имот след
3
прекратяване на договор за наем - общо 4000 лв., изчислено - по 2000 лв.
месечно или по 66,66 лв. на ден, считано от прекратяване на договора
01.06.2017г. до 01.08.2017г., ведно със законната лихва в/у тази сума, счтано
от 02.08.2017г.; по чл. 79 и чл.82 от ЗЗД - обезщетение за причинени вреди и
пропуснати ползи поради непредаване на наетите вещи след прекратяване на
договора за наем, представляващо претърпени вреди в размер - 1114 лв. и
пропуснати ползи общо 2400 лв.,/последните изчислени по 1200 лв. ДДС -
месечно считано от 02.06.2017г. до 02.08.2017г.,/, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от дата 03.08.2017г. По цитираното дело съдът
постановил решение, с което изцяло отхвърлил иска на ЕТ „Тано - Н.
Траилов“ и уважил по основание всички насрещни искове на „Видекс“ ЕООД
като уважил същите частично по размер, придържайки се към резултатите от
назначената по делото експретиза за щетите върху имота. Сдобивайки се с
изпълнителен лист по ГД №1243/2017г. ищецът в настоящото производство
образувал изпълнително дело по описа на ЧСИ Н. Кавакова с длъжник ЕТ
„Тано - Н. Тралиов“, по което събрал принудително всички постановени от
съда суми по ГД №1243/2017г. Твърди се, че през 2018г. ответникът
образувал ново ГД № 1595/2018г. на PC - Хасково, в което претендирал
собствеността на дървен навес в имота, с твърдението, че той бил построен от
него, ведно с обезщетение за ползване в размер на 1500лв. Съдът изцяло
отхърлил иска, като приел, че на основание изричния Анекс №4 - новият
навес бил станал собствен на ищеца. Решението било потвърдено от Окръжен
Съд - Хасково – изцяло, а постъпилата касационна жалба не била допусната
до разглеждане. Впоследствие ЕТ „Тано - Н.Траилов“ предявил
установителен иск, по който било образувано ГД № 2966/2020г./и свързаното
ВГД №73/2022г. на ОС-Хасково/, с което претендирал да му бъде върнат
депозит от 3000 лв. от „Видекс“ ЕООД, но последното противопоставило
насрещен иск за сумите, предмет на делото, който обаче бил върнат и не бил
разгледан поради неточно заплатена сума за държавни такси. По пътя на
възражението чрез прихващане „Видекс“ ЕООД успяло да отблъсне сума
сумата от 774.20 лв, която била прихваната от депозита - за ползване на имота
от 01.8.2017г. до 21.08.2017г, като за останалите суми - които били предмет на
настоящото дело, съдът приел, че за тях дружеството нямало титул, документ
и не можело да се направи директно прихващане. Именно за тях ищецът
водел настоящото дело. Освен посочените граждански производства, налице
били и наказателни такива-още на дата 08.06.2017г., ищцовото дружество
сезирало Районна Прокуратура- Хасково, че ЕТ „Тано - Н. Траилов“
извършвал действия по самоуправство и действия по нанасяне на вреди върху
имота му. Образувана била преписка №978/2017г. по описа на РП-Хасково, по
която обаче Прокуратурата изчаквала приключването на гражданските дела, и
след като се убедила, че ЕТ „Тано - Н. Тралилов“ бил осъден да възстанови
щетите, които е причинил на имота, приела че няма достатъчно данни за
извършено престъпление и прекратила производството. Въз основа на така
изложените факти, ищецът обосновава исковата си претенция по чл.49 и чл.45
от ЗЗД, вр. чл.233 от ГПК, като излага аргументи за наличието на всички
елементи от фактическия състав на деликта. На първо място поддържа, че
4
била налице противоправност, изразяваща се в наличието на неспазена или
заобиколена разпоредба от нормативен акт от страна на работници,
служители или органи на търговеца и по-конкретно, не бил спазен чл. 233 от
ЗЗД, съобразно който наемателят бил длъжен да върне вещта. На следващо
място, неправомерността следвало да бъде обективирана в конкретно
действие или бездействие, като в случая ответникът лично чрез Н. Т. и чрез
своите представители и служители извършил активни действия по невръщане
на имота и запазване на неговото държане, съобразно гореизложените
твърдения. Отговорността по чл. 49 и чл.45 от ЗЗД възниквала при наличието
на вреди, като белег за претърпени имуществени вреди било увеличаването
на имуществения пасив на лицето или намаляване на имуществения му актив.
В случая във връзка с невръщането на имота от ответника, ищецът претърпял
вреди вследствие на разходите, които той бил направил в тази връзка и които
той нямало да направи, ако ответникът му бил върнал имота в срок и
доброволно, а именно: 2666,80 лв. - такса за въвод, платена от „Видекс“
ЕООД като длъжник по ИД 647/2017г. на ЧСИ С. Пеев и 200 лв -
възнаграждение за вещо лице за изготвяне на снимков материал по време на
въвод от 21.08.2017г., платена от „Видекс“ ЕООД като длъжник по ИД
647/2017г. на ЧСИ С. Пеев. Според ищеца, между неправомерното деяние на
ответника и настъпилите вреди била налице причинна връзка, тъй като
невръщането на обекта от ответника доброволно и в срок, поставило ищеца в
забава спрямо новия наемател „**********“ ЕООД да предаде на него имота
и поради забавата последният го осъдил и завел изпълнителното дело, по
които дела ищецът заплатил разноски, част от които били и горепосочените.
Ищецът поддържа, че тези разноски той нямало да претърпи, ако имотът му
бил върнат навреме и доброволно от ЕТ „Тано - Н. Траилов“. Причина за това
станало недобросъвестното му поведение като наемател по чл. 82 от ЗЗД, тъй
като същият продължил ползването и не върнал имота на собственика,
въпреки противопоставянето на наемодателя по чл.236 от ЗЗД, ал.2 и въпреки
че бил уведомен няколко пъти от собственика, че вече има нов наемател,
който желаел да му бъде предаден имота. Отбелязва се, че уведомяването
било извършено по следните начини: във водените от страните устни
преговори за евентуално продължаване на срока на договора; в изричната
нотариална покана, връчена чрез нотариус с рег.№698 на НК още на
02.06.2017г. и съставения по нея констативен протокол от 05.06.2017г, от
който било видно че имотът не е предаден; в процедурата на 14.06.2017г., при
която „Видекс“ ЕООД сменило ключовете на имота, но станал сблъсък между
него и ЕТ „Тано - Н.Траилов“, който разбил така сменените патрони и
разправата завършила в полицията. На следващо място се посочва в исковата
молба, че за ангажиране на отговорността по чл.49 от ЗЗД вина на търговеца
не се изисквала, тъй като търговските дружества представлявали ЮЛ, при
които липсвал субективен характер на волеобразуване. Ответникът бил
търговец и за уважаване на иска вина на търговеца не се изисквала, като
отговорността му била обективна и целяла възстановяване на претърпените
щети. Същевременно ЕТ било самото физическо лице, което осъществявало
търговски сделки и което отговаряло с цялото си имущество за дейността на
5
ЕТ и в този смисъл било налице съвпадане между физическото лице, което
можело да носи лична отговорност по чл.45 от ЗЗД и търговеца, който можел
да носи отговорност по чл.49 от ЗЗД. Собственик на ЕТ „Тано - Н. Траилов“
било физическото лице Н. Т., който именно представлявал ЕТ и чрез него той
действал, като носел лична отговорност по чл.45 от ЗЗД, а вината му по
смисъла на чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполагала до доказване на противното и
не следвало да се доказва. Именно физическото лице Н. Т. като представител
на ЕТ „Тано - Н.Траилов“ осъществявал всички действия по невръщане на
имота, но същият действал и като представител на едноличния търговец,
поради което ЕТ отговорял по смисъла на чл.49 от ЗЗД. Като аргумент за
уважаване на иска се сочи, че по гр.д.№1243/2017г. на РС-Хасково вече било
налице произнасяне на съда, с което същият уважил предявени претенции за
разноски по изп.дело 647/2017г. на „Видекс“ ЕООД срещу ЕТ „Тано - Н.
Траилов“, с което санкционирал поведението на ответника за неизпълнението
на задължението му по чл.233 от ЗЗД, което причинило вреди на „Видекс“
ЕООД, изразяващи се в това че последното било осъдено от новия наемател
„**********г.“ ЕООД на разноските по заведното производство по ЧГД№
1421/2017г. на ХРС и на разноски по изпълнителното дело №647/2017г. на
ЧСИ Пеев, но предмет на тези разноски по ГД № 1243/2017г., според ищеца,
била само част от сумата за реално платени разноски по изп.дело №647/22г.,
които не били разгледани по съдебен ред и по които нямало произнасяне от
съд. Именно с настоящия иск по указание на ХРС по ГД №1243/2017г.,
ищецът предявявал претенции за претърпените от него вреди, които не били
предмет на спора по ГД №1243/2017г., нито на друго съдебно дело, и по
отношение на които нямало сила на присъдено нещо. Посочва се, че същите
били претендирани пред съд два пъти - веднъж по Гр.д.№1243/2017г. и втори
път по Гр.д. №2966/2020г. по описа на РС-Хасково, но съдът не бил приел
същите за разглеждане и по същите липсвало произнасяне, поради което до
момента относно тези суми липсвала сила на присъдено нещо. Освен това,
ищецът отбелязва, че по отношение на тези суми исковете не били погасени
по давност, тъй като видно от фактура на ЧСИ Пеев от 24.08.2017г. и касов
ордер от същата дата, сумата за въвода от 2 666,80 лева била платена на
24.08.2017г., на която била възникнала щетата, а искът се погасявал с
изтичане на 5-годишна давност, която изчитала на 24.08.2022г., към която
дата ищецът вече бил предявил своя иск. Освен това, сумата от 200 лева за
изготвяне на снимков материал била заплатена от новия наемател на
28.08.2017г., а впоследствие заплатена от ищеца на 30.08.2017г., поради което
давността на този иск изтичала на 31.08.2022г. след предявявяне на
настоящия. Поддържа се дължимост на заплатените суми, на основание чл.
79 от ГПК, тъй като същите се явявали правилно заплатени от длъжника в
изпълнителното производство „Видекс“ ЕООД, но тъй като посоченото
производство било образувано срещу него поради неправомерното поведение
на ответника, с настоящите искове ищецът претендирал възстановяването им.
Предвид гореизложеното, се иска постановяване на решение, с което да
се осъди ответника да заплати на ищеца сумите, както следва : 2666,80 лева
/главница 1/ - такса за въвод за принудително отнемане на имота от ЕТ „Тано-
6
Н.Траилов“, платена от ищеца като длъжник по ИД №647/2017г. на ЧСИ С.
Пеев, ведно с изтеклата законна лихва върху тази сума от 23.08.2019г. до
23.08.2022г., представляваща сумата от 812.62лв; както и сумата от 200 лв.
/главница 2/ - възнаграждение за вещо лице за изготвяне на снимков материал
по време на въвод по изп.дело №647/2017г. на ЧСИ Пеев, ведно с изтеклата
законна лихва върху тази сума от 23.08.2019г. до 23.08.2022г. в размер на
60.65 лв.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът, чрез своя
процесуален представител поддържа исковите си претенции.
В отговора си ответникът поддържа недопустимост и неоснователност
на исковете. Възразява, че ищецът по делото вече за трети път завеждал в
различни производства, под различна форма и начин, настоящите си
претенции за разноски в изпълнително дело в размер на 2666,80лв. и разноски
за снимки от вещо лице в размер на 200лв., като поддържа, че за същите било
налице произнасяне от съд и повторното им разглеждане било недопустимо.
Прави възражения за изтекла абсолютна погасителна давност за предявяване
на исковете. По същество счита същите за неоснователни. Посочва, че всички
тези разноски били направени по изп.д.№ 647/2017г. по описа на ЧСИ С.Пеев,
където страни били ищецът по настоящото дело като длъжник, а взискател -
„**********" ЕООД, ЕИК *********, гр.Хасково, в което производство при
въвода във владение в заведението ресторант „**********" ответникът бил в
качеството си на трето лице, находящо се в обекта. Поддържа се, че
ответникът нямал отношение към въвода, който двете дружества извършвали,
доколкото той бил поставен от ищцовото дружество в ситуация чрез
полицейски предупредителни протоколи и други рестриктивни наказателни
мерки, да не е в състояние да работи и да освободи самостоятелно
помещенията и двора. Твърди, че от страна на представители на ищеца били
сменяни патрони на врати, бил спиран тока, била викана полиция и прилагани
всякакви мерки за изземване владението му чрез съдебен изпълнител. Твърди
се, че ответникът стоял в ресторанта до изчерпване на законовото основание
за това и с цел да си прибере инвентара и друго имущество, като за всичко
това имало и съответни съдебни производства. За установяване на тези
обстоятелства било налице и ДП № 194/17г. по описа на ОД на МВР,
прокурорска преписка вх.№ 978/17г. на Районна прокуратура-Хасково.
Поддържа, че като трето лице ответникът не носел отговорност за действията
на страните в изпълнителното дело, а извършените от тях разноски били за
тяхна сметка. Счита, че спрямо него не били налице основанията по чл.49 и
чл.45 от ЗЗД, вр. с чл.233 от ЗЗД за водене на настоящото дело. Ответникът
оспорва и направените плащания на тези суми, тъй като било видно, че
същите се претендирали с начална дата от 24.08.2017г., а въводът във
владение, за който се твърдяло, че били платени същите, бил от дата
21.08.2017г. Посочва, че съобразно изискванията на ГПК сумата за въвода
следвало да бъде платена преди извършването на самото изпълнително
действие, а не след него, а отделно от това, тази сума се дължала от
взискателя „**********" ЕООД, а не от длъжника по производството. Освен
7
това, вещото лице, на което се твърдяло че били залатени 200 лв. за снимки,
не било наето от частния съдебен изпълнител, който водил производството, а
вероятно от някоя от страните. Извършената от него дейност „заснемане"
нямала процесуална стойност и не била съотносима към изпълнителния
процес, като на практика била непотребна, тъй като всяка от страните можела
да направи заснемането.
Предвид изложеното, моли съдът да отхвърли изцяло исковата
претенция и да му присъди всички направени в процеса разноски. В съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва така
предявените искове и поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.11.2013г. между страните е подписан договор за наем на
недвижим имот и оборудване, по силата на който ищецът отдава под наем на
ответника за временно и възмездно ползване свой недвижим имот,
представляващ „Снек-бар“, функциониращ към момента като „Механа-лятна
градина „**********“, находящ се на адрес гр.Хасково, ул.“**********“ №7,
ведно с находящото се в обекта оборудване, подробно описано по вид, брой и
състояние в приемо-предавателни протоколи, неразделна част от договора.
Страните са договорили съответната наемна цена за ползване на
гореописания имот, както и срока на договора от пет години с начало на
действие от 01.12.2013г. и съответните права и задължения за наемодателя,
респ. наемателя. В последствие страните сключили анекси към договора за
наем от 10.01.2015г., от 01.06.2015г. и 01.06.2016г., всеки от които със срок на
действие от една година, със съответно уговорената в същия наемна цена. По
силата на последния сключен от тях Анекс №4 от 01.06.2016г. към договора
за наем на недвижим имот страните са договорили срокът на договора да бъде
удължен за още 12 месеца, а именно до 01.06.2017г., като след изтичане на
този срок страните се съгласяват договорът за наем да бъде прекратен от
посочената дата, а в срок от 01.06.2017г. до 07.06.2017г. страните се
задължават с общи усилия да прехвърлят на името на наемодателя или друго,
различно от ответника трето лице партидите за комунални услуги като ток,
вода и др., да уточнят състоянието на имота и оборудването в него, които се
предават обратно от наемателя на наемодателя, за което съставят приемо-
предавателен протокол. Между страните няма постигнато съгласие за
продължаване на срока на договора след 01.06.2017г. Поради непредаване на
имота от страна на ответника до дата 01.06.2017г. съобразно уговореното
Анекс №4 към договора за наем, на 02.06.2017г., ищецът изпратил до същия
чрез нотариус с рег. №698 на НК Десислава Славейкова с район на действие
Окръжен съд-Хасково Нотариална покана, с който го уведомява че вече има
нов наемател на обекта и го кани незабавно да предаде същия. На същата дата
- 02.06.2017г. ищецът сключил нов договор за наем на процесните обект и
оборудване с наемател „**********“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр.Хасково, при описаните в него условия, задължения на
страните и срок, ведно с находящото се в обекта оборудване, подробно
описано по вид, брой и състояние в приемо-предавателен протокол,
8
неразделна част от договора. В същият страните уговорили, че действието на
договора започва и той влиза в сила от 02.06.2017г., а като задължение на
наемодателя изрично е описано това да предаде недвижимия имот в
състояние, което съответства на състоянието, за което се отдава под наем.
Към договора е подписан от страните и Протокол/Приложение №1 в който е
описано конкретното оборудване в обекта и неговото състояние. Поради
непредаване на обекта от страна на ищеца на новия наемател „**********“
ЕООД, дружеството-наемател се снабдило с изпълнителен лист по реда на
заповедното производство, въз основа на който било образувано
изпълнително производство по описа на ЧСИ Самуил Пеев.
Приложено е образуваното с взискател „**********“ ЕООД,
гр.Хасково, изпълнително дело № 647/2017г. при ЧСИ с рег.№874, с искане
да бъде осъден длъжника - наемодател „Видекс“ ЕООД да предаде на
взискателя по делото гореописания недвижим имот, по което е извършен
въвод във владение на търговския обект на 21.08.2017г.
Приложено е гр.дело №1243/2017г. по описа на РС-Хасково, водено
между страните по искова молба на ЕТ „Тано-Н. Т.“ за обявяване нищожност
на клаузи от три анекса от 10.01.2015г., 01.06.2015г. и 01.06.2016г., сключени
във връзка с договор за наем от 21.11.2013г., по отношение на срока и цената.
По това производство е бил предявен насрещен иск от „Видекс“ ЕООД.
Впоследствие е направено искане за изменението му чрез включване в
предмета на същия и на процесните суми, но искането е оставено без
уважение от съда. С влязло в законна сила решение предявените искове, по
които е образувано гр.дело №1243/2017г. по описа на РС-Хасково са
отхвърлени като неоснователни, като същевременно са уважени частично
предявените от наемодателя срещу наемателя насрещни искове за заплащане
на нанесени в недвижимия имот вреди, произтичащи от наемното
правоотношение.
Приложено е гр.дело №2966/2020г. по описа на РС-Хасково, образувано
по реда на чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№691/14.08.2020г. по ч.гр.д.№1644/2020г. по описа на РС-Хасково, с който се
претендира от наемателя Н. С. Т., действащ като ЕТ „Тано-Н. Т.“ да се
приеме за установено, че наемодателят „Видекс“ ЕООД му дължи сумата от
3000лв., представляваща невърнат депозит по договор за наем от 21.11.2013г.
и анекс №4 към него от 01.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред РС-
Хасково – 12.08.2020г. В това производство ответникът „Видекс“ ЕООД е
предявил насрещни искове – по чл.79 и чл.82 от ЗЗД за заплащане на
процесните две суми – като обезщетение за направени разноски за заплатена
такса за въвод във владение и възнаграждение за вещо лице, направени по
изп.дело №647/2017г. на ЧСИ Самуил Пеев, както и по чл.236 ал.2 от ЗЗД за
сумата от 774.20 лева, представляваща обезщетение за ползване на имота след
прекратяване на договора за наем. Отделно от това, ответникът е направил
възражение за прихващане между исковата сума и претендираните от него
горепосочени суми. С решението си РС-Хасково е отхвърлил иска като
9
неоснователен. След въззивното му обжалване второинстанционния съд е
отменил решението на РС-Хасково в частта, в която е отхвърлен иска за
сумата от 2225,80 лева и приема за установено, че същата се дължи от
ответника на ищеца, която сума е получена след извършено прихващане със
сумата в размер на 774,20 лева. За другите две суми по възражението за
прихващане съдът е приел, че не е налице взаимност на вземанията и
задълженията, за да бъде извършено прихващане.
По делото е приложено и ДП №194/2017г. по описа на ОД на МВР-
Хасково, пр.пр.№978/2017г. по описа на РП-Хасково, образувано на
12.10.2017г. за престъпление по чл. 323 ал.1 от НК. Наказателното
производство е било образувано по повод насрещни жалби на страните в
настоящото производство. С Постановление на прокурор при Районна
прокуратура - Хасково от 26.02.2020г. наказателното производство е било
прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
На първо място съдът намира, че предявените искове са допустими, тъй
като видно от материалите по делото по отношение на същите не е налице
произнасяне на съда по съществото на спорното материално право, предмет
на разглеждане в настоящото производство. Действително, страната е
предявявала тези си претенции последством предявяване на насрещни искове
и направено възражение за прихващане в други производства, цитирани по-
горе в мотивите на настоящото решение, но същите не са били обект на
разглеждане по същество от съда и по отношение на тях липсва сила на
пресъдено нещо.
Досежно основателността на предявения иск съдът намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл.49 и чл.45 от ЗЗД, като
ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумите, както
следва: 2666,80 лева - такса за въвод за принудително отнемане на имота от
ЕТ „Тано-Н.Траилов“, платена от ищеца като длъжник по ИД №647/2017г. на
ЧСИ С. Пеев; 812.62 лева - изтеклата законна лихва върху тази сума от
23.08.2019г. до 23.08.2022г.; 200 лева - възнаграждение за вещо лице за
изготвяне на снимков материал по време на въвод по изп.дело №647/2017г. на
ЧСИ Пеев и сумата в размер на 60.65 лева - изтекла законна лихва върху тази
сума от 23.08.2019г. до 23.08.2022г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.
За да се уважат исковете по чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД, следва да са
налице кумулативно елементите от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане, дефиниран в цитираните две разпоредби, а
именно: възлагане на работа от ответника на изпълнителя на работата;
противоправно и виновно деяние /действие или бездействие/ на изпълнителя;
причинена вреда на ищеца по иска; причинна връзка между деянието и
вредата; деянието да е извършено при изпълнение на възложената работа или
по повод изпълнението на същата. Във връзка със специалния състав на
10
института на непозволеното увреждане от възложител на работа по чл.49 от
ЗЗД, за да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
възложителя, е необходимо да се установи отговорността по чл.45 от ЗЗД на
физическото лице /или лица/, на което /които/ е възложена работата, при и по
повод изпълнението, на която е станало увреждането.
Липсата на който и да е от елементите на деликта води до
неоснователност на иска.
По отношение наличието на елементите от фактическия състав на
деликта, съдът намира, че не са налице всички елементи, даващи основание
да се приеме извод, че е налице института на непозволеното увреждане. На
първо място, съдът намира, че не е налице противоправно поведение в
действията на наемателя. За да се приеме, че едно деяние е неправомерно,
същото следва да противоречи на правото в обективен смисъл, т.е. да
нарушава закона или допълващите закона правила. По категоричен начин се
установи по делото, че преди датата на изтичане на крайния срок на наемното
правоотношение по сключения между страните Анекс №4, на 29.05.2017г.
наемателят е предявил искова претенция за установяване на нищожност на
клаузите, касаещи срока и цената на договора. Това показва, че същият е
действал за защита на свое субективно право и с цел установяване на
действителното правно положение между страните по повод това
облигационно правоотношение, още повече, че към момента, в който се
твърди настъпването на претендираното от ищеца увреждане все още спорът
не е приключил с влязло в сила решение, установяващо действителното
правно положение между тях. Приемане на обратното би означавало да се
отрече правото му да потърси защита на свое материално право и би било в
противоречие на повелята на закона за дължимост на защита и съдействие по
всяка подадена до съда молба. Дори и да не бе достигнал до този извод, то
съдът намира че липсва и друг елемент на фактическия състав на деликта, а
именно пряка причинно-следствена връзка между деяние и вреда. Видно от
образуваното изпълнително производство №647/2017г. по описа на ЧСИ
Самуил Пеев, във връзка с което се претендират претърпени от ищеца
имуществени вреди, същото е било образувано по молба на взискателя
„**********“ ЕООД срещу длъжника „Видекс“ ЕООД въз основа на издаден
изпълнителен лист, по силата на който последният следва да предаде
подробно описаните недвижим имот и оборудване на новия наемател. Това
задължение е възникнало по силата на сключен между тях на 02.06.2017г.
договор за наем, породил своето действие от посочената дата, по силата на
което „Видекс“ ЕООД като наемотадел е отдал на „**********“ ЕООД за
временно и възмездно ползване описаните наети вещи, които преди това са
били предмет на наемното правоотношение между страните в настоящото
производство. Следва да се отбележи обаче, че основно законово /а и
договорно/ задължение на наемодателя в това правоотношение е да предаде
наетата вещ и да обезпечи нейното спокойно ползване от наемателя.
Сключвайки договора за наем с „**********“ ЕООД на 02.06.2017г., ищецът
е съзнавал невъзможността да осигури изпълнението на тези си задължения,
предвид наличието на спор с предишния си наемател по отношение срока на
11
действие на сключения между тях договор и образуваното и неприключило
към този момент производство по гр.д.№1243/2017г. по описа на Районен съд-
Хасково. Влизайки в ново договорно правоотношение с друг наемател по
отношение на същите наемни вещи, той сам, съзнателно и предварително се е
поставил в тази невъзможност да осигури предаването на имота и
оборудването, което се подкрепя и от текста на сключения между страните
Анекс №4, съобразно който в срок от 01.06.2017г. до 07.06.2017г. страните се
задължават с общи усилия да прехвърлят на името на наемодателя или друго,
различно от ответника трето лице партидите за комунални услуги като ток,
вода и др., да уточнят състоянието на имота и оборудването в него, които се
предават обратно от наемателя на наемодателя, за което съставят приемо-
предавателен протокол. Към 02.06.2017г. е липсвало предаване на имота от
стария наемател, като то е било договорено да се извърши в по-дълъг срок, а
именно от 01.06.2017г. до 07.06.2017г. Липсвало е уточнение на състоянието
на имота и оборудването. Липсвал е съставен премо - предавателен протокол.
В същото време, в сключения с „**********“ ЕООД договор за наем на
недвижим имот и оборудване страните по същия са уговорили той да влезе в
сила и да прояви действието си считано от дата 02.06.2017г. Ето защо, съдът
намира че пряка причина за така извършените от ищеца за образуване на
изпълнителното производство по описа на ЧСИ Самуил Пеев и извършените
впоследствие в същото разходи по изпълнението и претендирани като вреди в
настоящото, са действията на самия длъжник „Видекс“ ЕООД. За да е налице
причинна връзка, е необходимо конкретното деяние да е причинило вредата.
Причинната връзка е налице когато деянието е решаващо, вътрешно,
необходимо свързано с резултата и ако вредата е необходимо и закономерно
следствие на конкретното деяние. В настоящия случай, вредата се явява
закономерно следствие и в пряка причинна връзка именно с поведението на
наемодателя, а такава пряка причинно-следствена връзка не се установява от
деянието на ответника – наемател и вредата не се явява закономерно
следствие от него.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че не е налице
кумулативното наличие на всички предпоставки за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника. При наличието на извод за липсата на две от тях,
съдът намира, че не е необходим правен анализ за наличието на останалите,
тъй като липсата само на една от тях е достатъчно основание за отхвърляне на
исковите претенции за вреди от деликт. Ето защо, съдът намира, че исковете
за репатриране на претендираните имуществени вреди са неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени. За пълнота следва да се отбележи, че
към момента на депозиране на исковата молба, по която е образувано
настоящото производство в РС-Хасково – 22.08.2022г., не е изтекла
претендираната от ответника по делото погасителна петгодишна давност за
търсените от ищеца суми, които са заплатени от него след 22.08.2017г.
Тъй като главните искове за имуществени вреди са недоказани и
неоснователени, такива се явяват и акцесорните претенции за лихви, както и
направеното искане за присъждане на разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.
12
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да
бъде осъден ищеца да заплати на ответника направените в настоящото
производство разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Видекс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Милин камък“ №8,
представлявано от управителя Димо Видев Димов, със съдебен адрес
**********, адв.Н. Т., против Н. С. Т., действащ като ЕТ „Тано-Н. Т.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Бяло море“
№31, обективно съединени искове с правно основание чл.45, чл.49 и чл.86 от
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва :
2666,80 лева - такса за въвод за принудително отнемане на имот - от ЕТ
„Тано-Н.Траилов“, платена от ищеца като длъжник по ИД №647/2017г. на
ЧСИ С. Пеев, ведно с изтеклата законна лихва върху тази сума от 23.08.2019г.
до 23.08.2022г., представляваща сумата от 812.62 лева; както и сумата от 200
лева - възнаграждение за вещо лице за изготвяне на снимков материал по
време на въвод по изп.дело №647/2017г. на ЧСИ Пеев, ведно с изтеклата
законна лихва върху тази сума от 23.08.2019г. до 23.08.2022г. в размер на
60.65 лева; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Видекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул. „Милин камък“ №8, представлявано от
управителя Димо Видев Димов, да заплати на Н. С. Т., действащ като ЕТ
„Тано-Н. Т.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул. „Бяло море“ №31, направените по делото разноски в размер
на 600 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд –
Хасково:/п/ не се чете


Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
13