№ 8774
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110176967 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
15.05.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 76967/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от К. Е. Р. срещу „БДЕСМс БГ“ ЕООД, като се твърди, че
страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на
Трудов договор № 11/29.11.2023 г., за длъжността „Отчетник финанси“ за периода 13.08.2024
г. до 31.08.2024 г., като трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №
3/23.10.2024 г., с която било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради
злоупотреба с доверието, уронване на доброто име на предприятието и неспазването на
други трудови задължения. Поддържа, че ответникът имал сключен договор за
предоставянето на услуги с „БДСМГС“ ЛТД от 01.07.2023 г., който бил ключов негов
контрагент, като се ответника сочел, че на 14.08.2024 г. екипът на контрагента бил
идентифицирал няколко неразрешени финансови транзакции, извършени през различни
търговски портали, което обосновава. Излага съображения, че след като екип на контрагента
1
бил извършил проверка, било установено, че именно ищеца е извършил нерегламентираните
транзакции, като в продължение на мотивите на работодателя същите констатации били
възприети в заповедта досежно метода и начина на твърдените извършени неправомерни
действия. Твърди, че в писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ е дал писмени обяснения,
като отрича извършеното дисциплинарно нарушение. Поддържа, че работодателят
евентуално не е съобразил тежестта на наложеното наказание, като следвало да издаде и
правилник за вътрешния трудов ред, където да конкретизира хипотезите, респ. тяхната
тежест, което не било сторено, а били отправени неправомерни обвинения, като
извършената проверка не отразявала обективната истина. Инвокира доводи, че заповедта за
прекратяването на трудовото правоотношение била формална и незаконосъобразна. Сочи, че
заповедта била връчена на 23.10.2024 г., при условията на отказ от връчване, като освен това
заповедта била издадена извън срока по чл. 194, ал. 1 КТ, което аргументира. Поддържа, че
лицето, което е подписало уволнителната заповед нямало необходимата представителна
власт за това – във връзка с налагането на дисциплинарни наказания. Развива аргументи, че
от уволнителната заповед не ставало ясно и кога са допуснати твърдените нарушения, като
твърди, че нарушения не са били допускани. Твърди, че уволнителната заповед не е в
изискуемата от закона форма, което обосновава подробно. Поддържа, че размерът на БТВ за
последния пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението бил в размер на
4048,42 лева, поради което с оглед незаконното уволнение се дължало и обезщетение за
оставане без работа в размер на 24290,52 лева за периода от 23.10.2024 г. до 23.04.2025 г.
Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както
и за допускане изслушването на заключението на СТЕ и ССчЕ по задачи поставени в
исковата молба. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както
и да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност, както и присъждането на
обезщетение за оставане без работа. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
конститутивни искове и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл.
344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на
уволнението носи ответникът по настоящото дело – „БДЕСМс БГ“ ЕООД, който по силата
на § 1, т. 1 КТ е работодател на ищец. А законността на дисциплинарното наказания
„дисциплинарно уволнение“ се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени
чл. 195 КТ, във вр. чл. 194, ал. 1 КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След
установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и
мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения,
работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната
норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във вр. чл. 186 и чл. 187 КТ, вследствие на което може
да упражни своето потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на
виновния работник или служител.
Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като ищецът носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без работа за процесния
период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа, както и размерът на
2
претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да установи плащане на
претендираното обезщетение.
Представена е Заповед № 3/23.10.2024 г., с която е било наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ на К. Е. Р. на длъжност „Отчетник Финанси“, считано от датата на
връчване на заповедта, като същата е издадена от „БДЕСМс БГ“ ЕООД чрез пълномощник
ХЙ.
В случая доколкото по делото липсва оспорване, че страните са се намирали в
трудово правоотношение, респ. че същото е прекратено, което се подкрепя и от
представената по делото уволнителна заповед, съдът счита, че безспорно е установено, че за
процесния период и длъжност между страните е било налице валидно възникнало трудово
правоотношение.
На следващо място, съдът намира, че с оглед разпределената доказателствена тежест
по делото, ответникът не е представил никакви доказателства, съответно не е и направил
доказателствени искания, за да установи пълно и главно обстоятелствата на които основава
извършеното уволнение. При това положение с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154 ГПК. Следователно в случая ответникът не е
установил пълно и главно обстоятелствата на които основава уволнението, респ.
извършеното дисциплинарно нарушение, поради което претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
следва да бъде уважена в цялост, като уволнението бъде признато за незаконно и бъде
отменено.
За пълнота трябва да се посочи, че в случая не са ангажирани и доказателства за това,
че спазени разпоредбите на чл. 192-194 КТ, за което ищецът е изложил изрични доводи и е
направил изрични оспорвания.
Претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на длъжността, която
ищцата е заемала преди незаконното уволнение в случая е обусловена от претенцията по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, поради което съдът прави извод, че след като основателна е обуславящата
претенцията, то такава се явява и обусловената, която следва да бъде уважена.
По отношение иска за обезщетение за незаконното уволнение, съдът счита, че същият
е основателен. Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото не се спори,
като в Заповед № 3/23.10.2024 г. изрично ответника е обективирал извънсъдебно признание,
че размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на сумата от
4048,42 лева. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с
останалите доказателствени средства води до изясняване на действителното фактически и
правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
На следващо място трябва да се спомене, че действително ищецът носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно обстоятелството, че за процесния
период на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ е останал без работа
– в този смисъл Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г.,
ОСГК. В случая обаче при липсата на оспорване и насрещно доказване – в противна насока,
съдът намира, че с оглед останалите доказателства по делото и процесуалното поведение на
страните следва да се приеме, че ищецът е установил пълно и главно по смисъла на чл. 154
ГПК, че е останал без работа за процесния период.
Следователно съдът счита, че предпоставките на претенцията са установени пълно и
главно, поради което следва да бъде уважена в цялост.
На следващо място, съдът намира, че са налице предпоставките за допускане на
предварително изпълнение по отношение на пекуниарния (осъдителния) иск, като
3
съображенията за това са следните:
В нормата на чл. 242, ал. 1 и ал. 2 ГПК са предвидени хипотези, при които може да
бъде допуснато предварително изпълнение на съдебното решение. Съгласно разпоредбата
на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Касае се за случаи, при които
съдът е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение на съдебното решение,
дори страната да не е направила подобно искане. Не всяко обаче от обезщетенията по глава
Х-та от Кодекса на труда, дължащо се по повод трудово правоотношение е обезщетение за
работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК. Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е
предвидено предварително изпълнени са от категория, обезпечаваща посрещане на
ежедневни нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида, поради
което съгласно чл. 245, ал. 1 ГПК предварителното изпълнение не може да бъде спряно дори
и при представено обезпечение за взискателя. Ето защо когато е присъдена издръжката,
възнаграждение за работа или обезщетението за положен труд (в т. ч. труд по договор за
изработка), съдът допуска предварително изпълнение на решението ex lege – така
Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК.
В случая следва да се допусне предварително изпълнение на съдебното решение в
частта по отношение на уважения осъдителен иск, тъй като е за обезщетение за работа,
каквото по характера си е обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като сума за обезщетение,
обезпечаваща насъщните (алиментни, социални и икономически) нужди от издръжка на
работника или служителя и неговото семейство в периода на безработица – така
Определение № 210 от 17.05.2010 г. по ч. гр. д. № 214/2010 г., Г. К., II г. о. на ВКС;
Определение № 299 от 07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., г. к., III г. о. на ВКС;
Определение № 555 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 564/2010 г., Г. К., III г. о. на ВКС.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ищеца. Последният не е поискал присъждането на деловодни
разноски, като не е доказал, че действително е сторил такива, поради което деловодни
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат.
С оглед правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийският районен съд, сумата от 1131,62 лева, представляващи дължима
държавна такса за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на К. Е. Р., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ****************, извършено със Заповед № 3/23.10.2024 г. на основание чл. 190, ал. 1,
т. 3 и т. 4, във вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ на управителя на „БДЕСМС БГ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ******************, като ГО
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ К. Е. Р., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ****************, на длъжността „Отчетник финанси“, която е заемал преди
незаконното уволнение извършено със Заповед № 3/23.10.2024 г. на основание чл. 190, ал. 1,
т. 3 и т. 4, във вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ на управителя на „БДЕСМС БГ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ******************.
ОСЪЖДА „БДЕСМС БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ******************, да заплати на К. Е. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр.
4
****************, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от
24290,52 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на
незаконното уволнение за периода от 23.10.2024 г. до 23.04.2025 г., ведно със законната лихва
от 27.12.2024 г. до окончателното плащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на съдебното
решение в частта с която „БДЕСМС БГ“ ЕООД, ЕИК: ********* е осъдено да заплати на К.
Е. Р., ЕГН: **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата
от 24290,52 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на
незаконното уволнение за периода от 23.10.2024 г. до 23.04.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „БДЕСМС БГ“ ЕООД, ЕИК: ********* да
заплати по сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 1131,62 лева,
представляващи дължима държавна такса за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от 26.05.2025 г. пред
Софийски градски съд с въззивна жалба, а в частта с която е допуснато предварително
изпълнение на решението (имаща характер на определение) в едноседмичен срок с частна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5