№ 555
гр. В., 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20231420100819 по описа за 2023 година
’’АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр.С. с ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”Д-р П.Д.” **, офис сграда Л.т,
**, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез: юрисконсулт
И.Н., пълномощник на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
със съдебен адрес по чл. ** от ГПК: гр. С., бул. ”Д-р П.Д.” **, офис сграда
Л.т, ** е предявила искове против В. К. П. с ЕГН: ********** и с адрес: гр.С.
ул.”С.К.”**, с които иска да се признае за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата 2932.56 лв. - главница; 1106.60 лв- договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 08.08.2020 г. до 15.01.2023 г.; 666.64 лв. - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 09.08.2020 г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. Претендира се и законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга.
Претендират се и направените по ч.гр.д.№3275/2022 г. на Районен съд В.
разноски.
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК , чл.79 и чл.86 ЗЗД и
са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, представя писмен отговор, с
1
който оспорва исковете. Твърди се, че ищеца претендира суми които не са
доказани по категоричен начин и липсват каквито и да е доказателства за
дължимост на сумите. Ответника оспорва да е в договорни отношения с
кредитодателя по процесния договор като твърди, че не е подписвал договор с
ищеца или не е бил уведомяван за дълг към него. Оспорва се дължимата сума.
Ответникът оспорва по описаният в исковата молба договор, че е получил
кредит от ищеца. Поддържа, че не e уведомен за договора за цесия, с който е
прехвърлено вземането му на ищеца. Твърди се, че не са индивидуално
уговорени клаузи, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия (чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от
същия закон). Претендират се разноски
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, приема следното:
На 10.01.2019 г. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като заемодател и В. К. П. като
заемател е сключен договор за потребителски кредит с № **. Договора за
потребителски кредит съдържа съгласие на кредитополучателят, че е запознат
и приема Общите условия към договора за потребителски кредит, които са
неразделна част от същия, като това обстоятелство е удостоверено с
подписване на последните от страна на кредитополучателя. Съгласно
сключения договор за потребителски кредит, заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на
3695.91 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Ищеца
твърди, че е превел кредитните средства по лична банкова сметка на
кредитополучателя и кредитополучателят се е задължил да върне дължимата
по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата
стойност на плащанията по кредита е в размер на 6578.77 лв. като така,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 2882.86 лв.
На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 15.01.2023 г., на 48 броя
месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 47 броя вноски са
в размер на 137.05 лв. всяка, а последната погасителна вноска е изравнителна
и е в размер на 137.42 лв. Поддържа се, че срокът на договора е изтекъл на
15.01.2023 г. с последната погасителна вноска и кредита не е обявяван за
предсрочно изискуем. Твърди се, че при забава в плащането на месечна
2
погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху просрочената главница и на
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 09.08.2020 г до датата на
подаване на заявлението в съда. Поддържа се, че общият размер на
начислената лихва за забава е 666.64 лева като за периода 13.03.2020 г. -
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
На 25.11.2021 г. е подписано Приложение № 1 към договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от дата 31.08.2018 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“
ЕАД, ЕИК ** и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК **, по силата
на което вземанията на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу В. К. П., произтичащи
от Договор за потребителски кредит № ** от дата 10.01.2019 г. са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по
договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Поддържа се, че
длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „ТИ
БИ АЙ Банк“ ЕАД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ТБИ/** от дата 09.12.2021 г.,
изпратено с известие за доставяне, което няма данни да е връчена на
ответника , като е налице отметка,че лицето се е преместило от адреса.
Съгласно чл. 3.6. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на
вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за
своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия като в изпълнение
на договорните задължения и изискванията на закона на ответника било
изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия
от страна на Банката, което се върна в цялост като неполучено.
Към настоящата искова молба се прилагат Уведомление за извършена
цесия от името на “Ти Би Ай Банк“ ЕАД чрез „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, което е връчено на ответника ведно с исковата
молба и приложенията към нея. Съгласно практиката на ВКС, на основание
чл. 290 и чл. 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013г. на I
ТО и Решение № 123/24.06.2009г. по т. д . 12/2009г. на II Т О , ако към
исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършена цесия, същото уведомление достигнало до длъжника
3
с връчване на препис от исковата молба съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД. Прехвърляне на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото
следва да бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право.
Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършената
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението.
По отношение на твърденията на ответника,че не е подписвал
процесния договор съда намира същите за недоказани.Върху процесния
договор е наличен многократно поставен подпис на кредитополучателя и ако
последния твърди, че не е негов именно той носи доказателствената тежест, а
последния не е поискал изслушване на експертиза в тази насока.
Съгласно чл.19 (1) от Закона за потребителския кредит годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
С алинея 4, на чл.19 на 23.07.2014г. в ЗПК се въведе максимален
праг на годишния процент на разходите- 5 пъти размера на законната лихва
по просрочения задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Чл.86, ал.2 от
Закона за задълженията и договорите посочва, че законната лихва за забава се
определя от Министерски съвет. Постановление № 426 от 18 декември 2014
г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения дава нормативната основа на начина на пресмятане на законната
лихва за забава. Лихвеният процент за просрочени парични задължения се
изчислява като към основния лихвен процент на Българска Народна Банка се
прибавят 10(десет) процентни пункта. На 01.01.2019г. БНБ е определила ОЛП
в размер на 0.00, което прибавено към 10 процентни пункта ни показва и
резултата- законната лихва за забава в момента възлиза на точно 10%.
Умножена законната лихва x 5, както ни казва ЗПК прави ГПР в максимален,
допустим от закона размер- 50%.
Видно от чл.10 на договора ГПК е в размер на 46.56 лв. ,при което
наведените договоди за нищожност ,включително за прекомерност на
договорената лихва, която е включена в ГПР са неоснователни.
Съдът не констатира наличието на други основания за нищожност на
4
клаузи от процесния договор при извършената служебна проверка.
В случая исковите претенции останаха изцяло недоказани по размер с
оглед факта, че допусната по делото съдебно – счетоводна експертиза бе
заличена по делото по вина именно на ищеца като е разпоредено
възстановяване на тези суми по сметка на ищеца след посочване на такава.
Вещото лице е уточнило в съдебно заседание, че ищеца един месец не му
предоставя нужните документи за изготвяне на експертизата, въпреки
многократно проведените телефонни разговори и кореспонденция по
ел.поща/като в тази насока са представени и разпечатки от вещото лице на
такава кореспонденция/. При което ищеца следва да понесе последиците от
своето бездействие респективно исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени като недоказани.
С оглед отхвърляне на исковите претенции на ищеца не се следват
разноски.
Следва да бъде осъден ищеца да заплати на пълномощника на ответника
деловодни разноски за настоящата инстанция за защита и процесуално
представителство по заповедното и исковото производство с оглед
осъществено такова на материално затруднено лице на осн.чл.38, ал.1,т.2 вр. с
ал.2 като претендираните възнаграждения по двете производство са в размер
на по 500 лв.Ищеца е направил в исковата молба възражение за
прекомерност, което е неоснователно по отношение на претендираното
възнаграждение по исковото производство , но е основателно за заповедното
производство където възнаграждението се формира по правилата на чл.7, ал.7
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на база половин размер на претендираните суми или
възнаграждението с оглед правната и фактическа сложност на заповедното
производство следва да бъде намалено до минималния размер от 435 лв.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ’’АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр.С. с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.
5
С., бул. ”Д-р П.Д.” **, офис сграда Л.т, **, представлявано от изпълнителния
директор Ю.Х.Ю. искове против В. К. П. с ЕГН: ********** и с адрес: гр.С.
ул.”С.К.”**, с които иска да се признае за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата 2932.56 лв. - главница; 1106.60 лв.- договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 08.08.2020 г. до 15.01.2023 г.;
666.64 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 09.08.2020
г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-20.09.2022г.
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ’’АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр.С. с
ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”Д-р П.Д.” **, офис
сграда Л.т, **, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю. ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Н. К. от САК с л.№** гр.С., ул.”Т.У”** адвокатско
възнаграждение за заповедното и исковото производство в общ размер от 935
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-В., в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6