РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Перник , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР Ц. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (РП-Перник)
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600128 по описа за
2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 23.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 155/2020 г., по описа на
РС –гр. Радомир, подсъдимият Н. Д. М. е признат за виновен в това, че на *** г., в ***
сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа
енергия, поради което и на основание чл. 234в, ал.1, вр. с чл. 54 НК му е определено
наказание от 4 месеца „лишаване от свобода“ и „ глоба“ от 500 лв. На основание чл. 66
НК изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3
години, считано от влизане в сила на присъдата.
Срещу така постановената присъда в срока по чл. 319 НПК е постъпила
въззивна жалба от Н. Д. М., с която се иска нейната отмяна и признаване на
подсъдимия за невиновен и оправдаването му по повдигнатото обвинение.
С нова въззивна присъда на Окръжен съд – гр. Перник № 13/16.09.2020 г.,
постановена по в.н.о.х.д. № 141/20 г., присъдата на районния съд е била отменена и
1
вместо нея е постановена оправдателна присъда, с която подсъдимият М. е признат за
невиновен по предявеното му обвинение и оправдан по същото.
С решение № 59/06.04.2021г., постановено по н.д. № 73/2021г. Върховният
касационен съд, Второ наказателно отделение, е отменил присъдата на Окръжен съд-
Перник № 13/16.09.2020 г., постановена по в.н.о.х.д. № 141/20 г. и върнал делото за
разглеждане от друг въззивен състав от стадия на съдебното заседание.
В съдебно заседание прокурорът към ОП-Перник изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба като счита, че за правилна и законосъобразна
присъдата на районния съд и предлага да бъде потвърдена. Безспорно по делото било
установено, че неправомерното свързване е осъществено от дома на подсъдимия –
отвътре в самата къща. Същият е ползвал ел. енергия и не е заплащал, което в
съвкупност сочи за неговия умисъл за извършване на деянието.
Защитникът на подсъдимия Н.М. – адв. Д. поддържа подадената въззивна
жалба и изложените в нея оплаквания. Счита за недоказано авторството на деянието.
Намира изводите на районния съд, които се основават на свидетелските показания на
Б., В. и М., за изначално погрешни, тъй като с поведението си посочените лица грубо
неколкократно са неглижирали и грубо нарушавали действащи нормативни правила –
влизане в частна собственост без съгласието и знанието на собственика и извършване
на проверка единствено в присъствието на две непълнолетни лица при неспазване на
процедурата по извършване на самата проверка. Действията на свидетелите Б., В. и М.
били в нарушение на правилата на НПК за провжедане на действия с непълнолетни, а
именно присъствие на педагог, психолог или родител. Защитникът поддържа, че не
само свидетелските показания, но и съдържанието на изготвените документи на място
не следва да се кредитира. Налице било противоречие в описанието на техническо
средство, с което се твърди, че е извършено престъплението. Посочени били
характеристиките на два отделни кабела с 4 мм и 6 мм, а всъщност навсякъде се говори
за кабел в единствено число. Спорно е обстоятелството, че кабелът е бил технически
годен. На следващо място поддържа, че направеното самопризнанието от страна на М.
пред свидетелите, също не се уповава на извършено процесуално следствено действие
съгласно НПК. Н.М. е давал обяснения както на първа инстанция, така и на
досъдебното производство, като в ДП е давал обяснения без адвокат. Изричен въпрос
му е зададен в тази връзка и той категорично е отрекъл участието си. Защитникът сочи,
че фактът, че Н.М. е собственик на имота сам по себе си не обосновава авторството на
деянието, тъй като ползването е едно, собствеността е различна, като в случая става
въпрос за дата *** и ползване на калорифер на тази дата, което не звучи реално. Такова
според защитника е и оправданието, че М. е безработен и в този смисъл е финансово
несъстоятелен. Счита, че повдигнатото срещу подзащитния му обвинение не е
2
доказано по несъмнен начин и моли за оправдаването му.
Подс. М. не се явява с съдебно заседание.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с
оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи
следното:
Подсъдимият Н. Д. М. е роден на *** г. в ***, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, с *** образование, с адрес ***, работи като *** на ***, с ЕГН
**********.
На *** г. около 10 часа сутринта подсъдимият М. и жената, с която живеел на
семейни начала, излезли от обитаваната от тях къща, находяща се в ***, а двете им
деца останали сами в къщата. Къщата е индивидуална собственост на подсъдимия М..
Партидите на електромерите в къщата са с клиентски номера *** и *** и са на името
на майката на подсъдимия Е. В. М..
Малко по-късно същия ден на *** г., свидетелите А. С. Б. и В. Л. В. - ***
(контрол нетехнически загуби) в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в присъствието на
свидетеля Н. Д. М.-представител на Федерация на потребителите, около 12.00 часа
извършили проверка на гореописаната къща по сигнал за загуби по трафопостовете в
***. Тримата свидетели влезли в двора през незаключена порта, при което намиращото
се в двора куче започнало да лае и от къщата излязъл синът на подсъдимия М.. Св. Б. и
св. В. уведомили детето, че правят проверка като служители на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД и то ги допуснало в къщата. Около 15 минути по-късно се прибрали
подсъдимият М. и майката на децата му.
При извършената от свидетелите Б. и В. проверка на електромера, намиращ се
на първия етаж на къщата в преддверието към кухнята, се установило, че е извършена
промяна на схемата на свързване, състояща се в присъединяване на едно жило в един
гумиран кабел към изходящата клема на главния автоматичен предпазител - 63 ампера,
който кабел завършвал с „Еврокуплунг“, на което били включени други кабели,
захранващи други разклонители, като в един от тях е имало включен калорифер, който
не работел. Св. В. включил духалката, а дискът на електромера нереагирал. При така
описаното присъединяване към електроразпределителната мрежа, ел.енергията
преминава по кабела към инсталацията на абоната, без да се отчита от уреда за
измерване на ел. енергията.
След проверката техниците подали сигнал по телефона до дежурната част на
РУ – Р. и малко по-късно в къщата пристигнали служители на МВР. На място бил
3
извършен оглед на местопроизшествието oт ст. разследващия полицай Б. Б., при който
е установено наличието на гумирания кабел тип ШКПТ, 3х6 кв. мм + 4 кв. мм,
присъединен към изходящата клема на един от трите автоматични предпазителя към
електрическото табло на стената. В присъствието на подсъдимия, свидетеля Н. Д. М. и
служителите на реда техниците на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД съставили
констативен протокол № *** г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
електрическата енергия, в който е отразено констатираното неправомерно
присъединяване. След това св. Б. премахнал гумирания кабел и колегите му от
„Експлоатация и поддържане“ изнесли електрическото табло на стълба пред къщата.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
доказателствените източници, събрани пред първата инстанция и във възивното
следствие: гласни доказателствени източници – частично обясненията на подсъдимия
Н.М. относно извършената проверка, показанията на свидетелите К. К. Д., А. С. Б., В.
Л. В., Н. Д. М., писмени доказателства-нотариален акт за замяна на недвижими имоти
№ *** г., том **, рег. № ***, дело № 210 от 2019 г., разписки от „ИЗИПЕЙ“ АД от ***
г. с № *** и с № ***, фактури от „ЧЕЗ Електро България“ АД с № ***г., с № *** г., с
№ *** г., с № ***г., с № *** г., както и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателствени източници от досъдебното производство - протокол за оглед на
местопроизшествие от *** г. и фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване
от *** г., констативен протокол № *** г. за проверка на неточно измерване и/или
неизмерване на електрическата енергия, справка за съдимост на подсъдимия М.,
справки от „ЧЕЗ Електро България“ АД- справка за издадени фактури и извършени
плащания в периода от 15.08.2018 г. до 16.07.2020 г. по клиентски номер ***, справка
за издадени фактури и извършени плащания в периода от 15.08.2018 г. до 17.08.2020 г.
по клиентски номер ***, справки за месечно потребление в периода от 11.07.2018 г. до
11.07.2020 г. по клиентски номера *** и ***,справка от Търговския регистър, ГДД от
***г. и удостоверения за раждане – 2бр.
Събраните доказателства – свидетелски показания, констативен протокол и
протокол за оглед на местопроизшествието, еднопосочно установяват, че на
процесната дата около 12 часа на обяд техници ел. системи (контрол нетехнически
загуби) в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД в присъствието на представител на
Федерация на потребителите са извършили проверка на електромера, намиращ се в
собствената на подсъдимия М. къща в ***, както и че при започване на проверката
подсъдимият е отсъствал от къщата и е пристигнал след около 15 минути, а малко след
него са дошли и служители на реда, които са направили оглед. Доказателствата са
еднопосочни и по отношение на извършената промяна в схемата на свързване на
електромера, както и че през гумирания кабел, чрез който е осъществено
неправомерното свързване, ел. енергията преминава по кабела към инсталацията на
4
абоната, без да се отчита от уреда за измерване на ел. енергията. Неоснователно е
възражението на защитника за неопределеност на кабела. Същият е описан съобразно
характеристиките му - Кабел ШКПТ 3 x 6+4 mm², които се отнасят за един кабел, а не
два различни.
Спорно по делото е обстоятелството кой е осъществил неправомерното
присъединяване към електроразпределителната мрежа, като е присъединил гумиран
кабел тип ШКПТ, 3х6 кв. мм + 4 кв. мм, с дължина около 6 метра, директно, преди
електромера към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД към автоматичен предпазител тип IP-63 ампера, с което е създал условия за
непълно отчитане на потребената електрическа енергия. Относно авторството на
деянието доказателствата влизат в противоречие едни с други. Съществено
противоречие има между обясненията на подсъдимия, който отрича да е присъединил
процесния гумиран кабел, и показанията на свидетелите К. К. Д. и А. С. Б. в частта им,
в която твърдят, че пред тях подсъдимият е направил извънсъдебни самопризнания,
като е заявил, че сам е направил неправомерното свързване рано сутринта на
инкриминираната дата. Съдът отчита правната същност на обясненията на подсъдимия
и двойнствена им процесуална природа на доказателствено средство и на средство на
защита, упражняването на което не изисква задължение за съдействие за разкриване на
обективната истина. Заявеното от подсъдимия се опровергава от останалия
доказателствен материал. Твърденията му, че не е автор на инкриминираното деяние,
предмет на настоящото производство, противоречат на показанията, дадени от
свидетелите Д. и Б., досежно същите факти, дадени в условията на устност и
непосредственост пред първата инстанция инстанция. В своето отменително решение
ВКС излага съображения, че показанията на тези свидетели, възпроизвеждащи
извънпроцесуални изявления на подсъдимия като производни доказателства не могат
изначално да се игнорират като негодни. Същите се използват като контролни факти
при проверка достоверността на първичните доказателства и инидиция, насочваща
факти, служещи за допуснане на нови други доказателствени източници. В случая те са
надлежен доказателствен източник, а съдържащите се в тях факти могат и следва да
бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото. Действително подсъдимият
не е разпитан в каквото и да било процесуално качество по реда и правилата на НПК,
поради което заявеното от него пред полицейския служител не би могло да се използва
като годен доказателствен източник. Гласните доказателства - показанията на
свидетеля Д. представляват производни такива, чрез които се възпроизвеждат
извънсъдебните признания на подсъдимия, че именно той е монтирал кабела. НПК
поначало не забранява разпита на полицейски служители в качеството на свидетели и
позоваване на заявеното от тях като източник на доказателства, стига същите да не са
участвали в извършването на действия по разследването. В случая свидетелят не е
5
участвал в друго процесуално качество.
Въпросът за допустимостта на самопризнанието, направено пред полицейски
орган, беседвал със задържан без адвокат, е предмет на актуална съдебна практика на
Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по българско дело – „Д. М. срещу
България“ (жалба № 34779/09). В постановеното решение на Пето отделение на ЕСПЧ
от 08.03.2018г. Съдът е приел, че е налице нарушение на чл.6 §§1 и 3 (с) от КЗПЧОС. В
решението се отбелязва, че жалбоподателят е бил разпитан от полицейските
служители, които разследвали престъплението, извън законовия регламент, предвиден
в НПК. От значение било и обстоятелството, че направеното извън наказателното
производство и в противоречие с нормите на НПК самопризнание било направено на
много ранен етап от производството и имало значителен ефект върху по-нататъшното
му развитие. Признанието на жалбоподателя, включено в доказателствения материал
чрез свидетелските показания на двамата полицейски служители, пред които било
направено то, бил един от важните елементи на доказателствата, които осигурили
убеждението на националния съд във виновността на жалбоподателя, макар сред да се
съдържали и оневиняващи такива. Когато самопризнанията са направени в рамките на
полицейската проверка, в момент, когато фактически е била ограничена възможността
на подсъдимия за свободно придвижване, без да са му разяснени процесуалните права
и последиците от неговите изявления, за да може той да направи информиран избор
дали да депозира признание или не и тези извявления се инкорпорират в
доказателствената съвкупност посредством показанията на полицейските служители се
допуска нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи и прокламираното с тази разпоредба право на справедлив процес. Според
практиката на ВКС единственият легален начин да бъдат правени самопризнания в
рамките на наказателното производство е при даване на обяснения от обвиняемия и
спазване на разпоредбата на чл.115 НПК. В процесуалния закон законодателят е
установил стандарт, гарантиращ правото на защита на привлеченото към наказателна
отговорност лице и осигуряващ законосъобразното провеждане на разпита му,
респективно този стандарт не може да бъде заобиколен чрез кредитиране на
показанията на свидетел, който е присъствал на друг разпит (проведен в императивни
разпоредби на закона) и възпроизвежда съдържанието му. Свидетелят – полицейски
служител макар да няма формално качество, което да е пречка да вземе участие в
производството като свидетел разпитът му по отношение на възприети
извънпроцесуални самопризнания в рамките на „оперативна беседа” е недопустим и
тези показания не могат да бъдат ценени. В подкрепа на извода за невъзможност да
бъдат ползвани обсъдените показанията е и принципната забрана в процесуалния закон
да бъдат замествани оригинерни доказателства с деривативни такива. Няма как
самопризнанието да бъде заместено с показания на възприел го полицейски служител
6
(станало му известно в рамките на разследване на престъпление), тъй като това
представлява заобикаляне на закона и постигане на доказателствени резултати по ред
различен от посочения в НПК. В тази връзка трябва да бъде правена разлика между
показанията на свидетел, възприел извънсъдебно признание и тези на полицейски
служител, които е извършвал действия по разследването и е възприел признания,
направени от задържано в рамките на същото разследване лице. (в този смисъл са
Решение № 391 от 25.10.2013 г. на ВКС по н.д. № 1220/2013 г., III н. о., Решение № 161
от 01.11.2012 г. на ВКС по н.д. № 780/2018 г., I н. о. и Решение № 16 от 03.02.2021 г. на
ВКС по н.д. № 932/2020 г., III н. о.)
В случая, както е приел съставът на ВКС в отменителното решение, не може да
се формира извод, че заявеното от подсъдимия е в рамките на проведена
разузнавателна беседа, при която подсъдимият не е имал възможност вече свободно да
се придвижва, че е бил заподозрян към този момент, за да се налага да му се разяснява
възможността за правна защита, да не се уличава сам в извършване на престъпление и
най-вече да откаже да отговаря на въпроси, които биха го уличили в подобно
поведение. В този смисъл съдът кредитира показанията на св. Д. в частта, съдържаща
изявленията на подсъдмия, че същият е монтирал процесния кабел. В частта
възпроизвеждаща изявлението на подсъдимия, че е безработен съдът не ги кредитира,
тъй като се опровергават от събраните пред въззивната инстанция доказателства за
негова трудова ангажираност. Съдът дава вяра най-вече на показанията на свидетеля
А. Б., който възпроизвежда направено пред него изявление на подсъдимия в същия
смисъл, че рано сутринта е извършил неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа. Настоящият съдебен състав намира, че събраните
доказателства косвено потвърждават авторството на деянието.
Вярно е, че авторството на деянието се установява от производни
доказателства, а именно от свидетелските показанията на св. Д. и Б., които
възпроизвеждат извънсъдебни признания на подсъдимия, но не съществува пречка,
когато по делото няма първични доказателства, цялото доказване да се осъществи с
производни. Ползването на тези доказателства не е запретено от закона. Освен това
следва да се вземе предвид, че от гледна точка на връзката си с предмета на доказване
разглежданите гласни доказателства са преки, което само по себе си означава, че
доказват обстоятелства от предмета на доказаване без помощта на други
доказателства.
Следва да се отчетат и следните обстоятелства, които преценени в тяхната
съвкупност подкрепят формирания от съда извод за съпричастност на подсъдимия към
деянието. Същото е извършено вътре в жилището, което не само е негова собственост,
но релевантното е, че се ползва от него и семейството му, включително в процесния
7
период, като не са събраха доказателства в подкрепа на твърдението, че и други лица –
майката и сестра на подсъдимия са ползвали същия. Независимо, че деянието е
извършено през месец май, когато обикновено атмосферната температура е
преобладаващо висока, съдът не вижда защо да не даде вяра на свидетелските
показания, че електрическия уред – калорифер, е бил включен към създаденото
отклонение, а не в контактите, енергията от които се отчита от електромера.
Последното обстоятелство също свидетелства за знанието на подсъдимия за
неправомерното присъединяване. Несъстоятелно е твърдението на защитника, че
кабелът е бил технически негоден, тъй като същото се опровергава от свидетелските
показания в часттта им относно включването на калорифера.
Така установената от въззивния състав фактическа обстановка съответства на
възприетата и от първоинстанционния съд. Основава се на събраните по делото
доказателства въз основа на които, след направен съвкупен и обстоен анализ, районния
съд е установил точно фактите. По делото са събрани всички доказателства,
необходими за всестранното му изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че
първостепенния съд е постановил решението си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изпълнил е задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил
установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си
изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал,
неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията.
Отговорено е на всички релевантни доводи. Направените правни изводи са правилни.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на
защитника адв. Д. за допуснати нарушения при извършване на проверката от
служителите на ЧЕЗ в контекстна на защита правата на непълнолетните и правото на
собственост. Това не са действия, извършени по реда на НПК, от разследващи органи,
за да се прилагат правилата на процесуалния закон. Непълнолетните лица не са били
участници в започнало наказателно производство, същите нямат никакво процесуално
качество, за да се прилагат специалните правилата на НПК. Наличието на сочени
нарушения би било основание за ангажиране отговорността на съответните лица,
респективно възложители по друг процесуален ред, но те не рефлектират върху
процесуалната годност на събраните в настоящото производство доказателства на
съответния етап – констативен протокол, който представлява писмено доказателство, а
не доказателствено средство, за изготвянето на което НПК въвежда изисквания.
При така изяснената фактическа обстановка, районен съд е направил
обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната
квалификация и размера на наказанията лишаване от свобода и глоба. При определяне
8
на наказанието, районният съд е отчел всички обстоятелства, имащи значение за
постигане целите на индивидуалната и генералната превенция. При наличието на
всички законови предпоставки, регламентирани в чл. 66, ал. 1 от НК, правилен е
изводът на районния съд, че целите, предвидени в чл. 36 НК, ще бъдат постигнати и без
ефективно изтърпяване на определеното наказание.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е
обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и
наложеното наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното
изменяване или отменяване.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 95 от 23.06.2020 год., постановена по НОХД
155/ 2020 год. по описа на Радомирския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9