№ 18
гр. Дулово, 31.01.2020 г.
Дуловският
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети
декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Николаев
при участието на секретаря Росица Радева,
като разгледа докладваното от районния
съдия гр. д. № 168 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
установителен иск за съществуване на вземане в общ размер от 6 032.80 лв., с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК и чл. 86 от ЗЗД, от
ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ”, с ЕИК *********, адрес: гр.София, ул. „Цар Борис III“, № 136,
представлявано от изпълнителния директор Ж.Т.Ж., против Д.Т.П., с ЕГН
**********,***.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между
страните е сключен „Договор за предоставяне на кредит на животновъдите за
закупуване на фураж и /или фуражни компоненти“ с № ****г., по силата на който
ищецът е предоставил на ответника целеви кредит в размер на 5 280.00лв.,
изплатен по посочена от ответника банкова сметка ***.11.2010 г.
По силата на
договора ответникът се задължил да ползва разрешения кредит само за целите и
при условията посочени в договора, както и да възстанови същия в срок до
****год., при 3% лихва годишно.
По силата на
Анекс № 1 от ****г. към Договор № ****г., издължаването на кредита е разсрочено
и ответникът се задължил да възстанови предоставения му кредит в срок до ****
г., и в срок до ****г. да възстанови дължимата лихва по кредита, съгласно
Договор № ****г.
На ****г.
ответникът е заплатил по сметка на ищеца сума в размер на 158.40 лв.
По силата на
Анекс № 2 от **** г. към Договор № ****г., издължаването на кредита е
разсрочено и ответникът се задължил да възстанови предоставения му кредит в
срок до **** г., като на **** г.
ответникът е заплатил по сметка на ищеца дължимата към **** г. лихва в размер
на 316.80 лв.
Ищецът твърди,
че тъй като ответникът не погасил задължението на падежа му, била изпратена
покана за доброволно изпълнение с изх. № ****г. и тъй като не последвало
изпълнение в предоставения срок, ищецът по реда на чл.417 от ГПК се снабдил със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № ****год. на
РС-Дулово за дължимите суми. Предвид обстоятелството, че ответникът възразил в
заповедното производство и съобразно указанията на съда ищецът предявява иск за
установяване на вземането в размер на 5 280.00 лв. - главница по договора,
обезщетение за забава в размер на 752.80 лв. за периода ****год., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението и разноски в
заповедното производство. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
В съдебно заседание
чрез процесуален представител ищецът поддържа предявения иск.
В дадения
месечен срок ответникът е упражнил правото си на отговор. Оспорва предявените
искове по основание и размер. Не оспорва, че е сключил с ищеца процесия
„Договор за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и
/или фуражни компоненти“ с № ****г., но до ****г. не му били изискания никакви
обезпечения. Твърди, че на ****г. бил извикан в ОД „Земеделие” – Силистра,
където подписал запис на заповед, който обаче бил ръкописен, а не принтиран.
Поради неяснота на подписа в представения по делото запис на заповед не може да
определи дали това е неговия подпис. Оспорва подписа за издател, положен в
записа на заповед от ****г. Признава, че два пъти е подписвал анекси, с които е
удължаван срока за възстановяване на кредита и заплащал еднократно изтеклата
лихва. Тъй като в заявленията, които ответникът подавал за отпускане на
помощи попълнено от служител на ищеца, било посочено, че са получени средства в
размер на 107.96 лв., поради което той останал с убеждението че тези средства
са му отпуснати безвъзмездно или че кредита му бил нулиран. Счита, че
действията на ищеца са незаконосъобразни и че е бил лишен от възможността да
разсрочи задължението си по реда на чл. 454 от ГПК.
Сочи, че
съгласно разпоредбата на чл.16, т.7 от Регламент ЕС 65/2011г., ако дължимите
суми не могат да бъдат прихванати по реда на чл. 5 Б от Регламент ЕС 855/2006г.
в течение на три години след календарната година на констатациите, оставащата
дължима сума по задължението се анулира.
Моли, съдът да
отхвърли иска. В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
заявява, че поддържа изложеното в отговора.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Видно от
приложеното по делото ч. гр. д. № ****г. на РС - Дулово ищецът е подал заявление, с което е поискал
съдът да му издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Подаденото от ищеца
заявление е било уважено и РС-Дулово е издал заповед за незабавно изпълнение №
****г. за сумата от общо 6 032.80, представляваща неизпълнено задължение по
Договор за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и
/или фуражни компоненти с № ****год., и два бр. анекси към него, от която главница в размер на 5 280.00лв. (пет хиляди
двеста и осемдесет лева), обезщетение за забава в размер на 752.80лв.
(седемстотин петдесет и два лева и осемдесет стотинки) за периода от **** до
*****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от *****г., въз
основа на извлечение от партидата на длъжника, на осн. чл.417,т.2 от ГПК, като
са присъдени разноски в заповедното производство, като срещу издадената заповед
за изпълнение ответникът е депозирал възражение, с което е заявил, че не дължи
изпълнение на вземането.
Съдът, на осн.
чл.415 от ГПК, е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си
против ответника. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Ищецът, както в
заповедното, така и в исковото производство, основава вземането си на
представения от него /л.9 – л.12/ договор
№ ****г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на
фураж и/или фуражни компоненти, сключен между ищеца в качеството на кредитор и
ответника в качеството на кредитополучател. Съгласно раздел І „Предмет на
договора“, т.1.1. ДФЗ предоставя на
животновъдите кредит за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, подробно
изброени в договора, при посочен размер на кредита за всеки компонент, а
съгласно раздел II „Ред и начин за усвояване на средствата“ общия размер на
кредита, предоставен от ищеца на ответника е в размер на 5 280.00 лв., за 66
бр. овце-майки по 80 лв. на брой животно. Съгласно т.1.5. от договора, след
учредяване на предвидените в него обезпечения, съответната ОД на ДФЗ нарежда
сумата по банковата сметка на земеделския производител в срок от 3 работни дни
след получаване на съответните документи, като одобреният кредит се усвоява
еднократно чрез превод по банковата
сметка на земеделския производител, посочена в т.1.5. в срок до ***** г., на осн. т.2.3. от договора. Безспорно е от представените по делото
писмени доказателства ищеца на **** г. е превел по
посочената от ответника банкова сметка ***.00 лв., с посочено основание
договора за кредит. В раздел ІІІ. „Задължения на кредитополучателя“ от договора
са уговорени задълженията на кредитополучателя в т.ч. и по т.3.1.1. – да ползва
разрешения кредит само за целите и при условията, предвидени в същия този
договор; т.3.1.8. да възстанови
предоставения кредит в срок до – ****г. ; т.3.1.9. – да заплати на падежа лихва в размер
на 3 % годишно за предоставения кредит. Съгласно раздел І. т.1.3. от
процесния договор, по мярката се
предоставя държавна помощ “de minimis” ,
която се изразява в брутния еквивалент безвъзмездни средства на кредита,
изчислен по Методика на Министерство на финансите, а съгласно т.1.4. от същия,
общият размер на предоставените на един земеделски производител помощи “de
minimis” не може да надхвърля
левовата равностойност на 7500 евро за
период от 3 данъчни години, като този таван се прилага независимо от формата и
целта на помощите. По силата на раздел
V.“Други условия“ т.5.1. – изменения и допълнения в договора се извършват в
писмена форма при взаимно съгласие на страните.
Видно от
приложения по делото анекс № 1 от ****г. към договора за кредит е разсрочено
изпълнението на ответника за връщане на кредита до **** г., като анексът е
сключен въз основа на заявление за разсрочване подадено от ответника, като е
безспорно по делото, че е имало решение на УС на Фонда от ****
г. да се допусне
такова разсрочване, като лихвата по разсрочването е определена в размер на 6 %,
но не по-малко от референтния лихвен процент за Република България, приложим
към датата на сключване на договора за разсрочване, при задължение на
земеделските производители ползвали кредита да възстановяват дължимата лихва по
кредитите до ****г.
С анекс № 2 от **** г., сключен по заявление
на ответника връщането на кредита е разсрочено до **** г., за което е имало
решение на УС на ДФЗ от *** г., като лихвата
по разсрочване е определена в размер на 6 %, но не по-малко от референтния
лихвен процент за Република България, приложим към датата на сключване на
договора за разсрочване, била изчислена до **** г. и е погасена при разсрочването.
По делото няма
спор, че между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит на животновъдите
за закупуване на фураж и /или фуражни компоненти с № ****г. и два бр. анекси
към него, че му е отпуснат кредит в размер на 5 280.00лв. за което има
подписана запис на заповед, които са представени по делото, че кредита е
разсрочван два пъти, както и че той е
отглеждал овце-майки за което е получен кредита. По делото няма спор, че ответникът е подавал заявления
в срока на договора
за отсрочване в отдел ПСМП към ОД
– Силистра на ДФЗ на задълженията по
договора за кредит от ****г. с нов падеж –
до *****г. и до
****г.
Ответникът,
твърди, че не дължи сумата от 5 280.00 лв., тъй като мислел, че са му
предоставени безвъзмездно.
Съдът счита, че
това възражение на ответника е неоснователно, тъй като видно от представеното
по делото заверено фотокопие на Запис на заповед от **** г. /лист 115 от
делото/, той в качеството си на издател безусловно и без протест се е задължил
да заплати на ищеца на *** г. сумата от 6
336.00 лв. Доказателства, че ответникът е платил сумата на падежа не бяха
представени.
Всяка една от
двете страни по договора има право и може да отправя предложения до другата
страна за изменение или допълнение на договора. Когато двете насрещни
волеизявления си съответстват страните сключват анекс или допълнително
споразумение, с което изменят или допълват договора. В конкретния случай едната страна – ДФЗ с
решения на УС за изменение на договора е разсрочила на два пъти задължението на
ответника, който се е съгласил и е подписал доброволно анексите.
Безспорно се установи от всички приобщени по
делото писмените доказателства, включително
и такива изходящи от ответника, че
ищецът и ответникът са обвързани от договор за предоставяне на кредит и
средствата, дадени по него в размер на 5 280.00 лв., са кредит, а не безвъзмездна държавна помощ, която да не
подлежи на връщане. Държавната помощ “de
minimis” , която се изразява в брутния еквивалент безвъзмездни средства на
кредита, изчислен по Методика на Министерство на финансите, спомената в процесния договор е всъщност не друго, а по-нисък,
облекчен лихвен процент при
определени условия, а не предоставяне от
държавата на средства, под формата на безвъзмездна помощ, които не следва да
бъдат възстановявани. Ответникът не е възразил, че не е бил запознат с договора
при неговото сключване, поради което същият е бил наясно, че сключва договор за
кредит, по който предоставените му средства следва да бъдат възстановявани по
начина и в сроковете посочени в договора и анексите сключени към основния
договор, предвид категоричните и непротиворечиви клаузи в договора, с които
ответникът се е съгласил при неговото подписване. Бил е наясно и с последиците, ако не изпълнява договорните
си задължения.
Съобразявайки
изложеното, съдът счита, че предявеният иск е доказан по основание и размер,
поради което следва да бъде уважен, като се приеме за установено, че съществува
вземането на ищеца против ответника за сумата от 5 280.00лв. (пет хиляди двеста
и осемдесет лева), представляваща неизпълнено задължение по Договор за кредит
за закупуване на фураж ****г., и два бр. анекси към него, обезщетение за забава
в размер на 752.80 лв. за периода **** г. – ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от *****г. до окончателното плащане, за които вземания са издадени заповед за
изпълнение по л. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № ****г. на РС-
Дулово.
За пълнота на
изложението, следва да се отбележи че в издадената по ч. гр. д. № ****г.
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК няма посочен размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане, поради което съдът не следва да посочва такъв и в диспозитива на
съдебното решение.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в
размер на 420.66 лв. и направените в
заповедното производство разноски в размер на 436.48 лв., на осн. чл.78, ал.1
от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
Мотивиран от
изложеното, Дуловският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че съществува вземане на
Държавен Фонд „Земеделие“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“, № 136, против Д.Т.П., с ЕГН **********,***, за сумата от
общо 6 032.80лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор за кредит за
закупуване на фураж ****г. и два бр. анекси към него, от която главница в размер на 5 280.00 лв. /пет хиляди
двеста и осемдесет лева/, обезщетение за забава в размер на 752.80 лв. /седемстотин
петдесет и два лева и осемдесет стотинки/ за периода ****
г., ведно със законната лихва върху главницата от 5 280.00 лева, считано от *****г.
до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № ****/*****г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № ****г.
на РС - Дулово.
ОСЪЖДА Д.Т.П., с ЕГН **********,***, да заплати на
Държавен Фонд „Земеделие“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“, № 136, направените в заповедното
производство разноски в размер на 436.48
лв. /четиристотин тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ и
направените в исковото производство разноски в размер на 420.66 лв. /четиристотин
и двадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: