№ 89
гр. Каварна, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Кичка П. Д.
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20233240100002 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, от Т. Л. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Шабла, ул.“***“ №
7, чрез адв.П. С. П. – САК, против "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. "***" № 29, ет.
7, представлявано от НПП.
В исковата си молба ищцата излага, че на 07.01.2021г. с ответника е
сключила договор за предоставяне на кредит № ***. По силата на договора
ответното дружество се е задължило да предаде сума в размер на 1000 лева, а
за потребителя по договора – ищец в настоящото производство възникнало
задължението да върне същата сума на кредитора при определените между
страните условия. Уговорен бил срок – 12 месеца при годишен лихвен
процент 40,05% и годишен лихвен процент на разходите – 48,4%. Ищецът
следвало да върне сума в размер на 1274,28лева, при условие че представи
обезпечение по чл.6.1 от Договора. Обезпечението следвало да се представи
в края на следващият ден от деня, в който сумата по кредита била
предоставена. При непредставяне на обезпечение, посочено в договора,
кредитополучателят следвало да върне сума в размер на 2616,00 лева, която
включвала прибавена неустойка за непредставяне на обезпечение по кредита.
1
Ищцата счита, че по отношение на сключения Договор за предоставяне
на кредит № *** от 07.01.2021г. следвало да се прилагат правилата на
чл.10а, ал.2 от Закон за потребителски кредит, според който кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Излага още, че съгласно погасителния план към Договор № *** от
07.01.2021г ., всяка погасителна в случай на необезпечен кредит, включвала
сума в размер на 218.00 лева, включваща главница, лихва и неустойка.
Счита, че доколкото договорът за потребителски кредит е договор
на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание не
следва да противоречи на добрите нрави. Освен това счита, че е налице
несъответствие на правата и задълженията на страните по договора,
изразяващо се в уговорката за възнаградителната лихва, надвишаваща два
или три пъти размера на законната лихва. На това основание счита, че тази
клауза е нищожна и не отговаря на изискването за добросъвестност и
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Посочва, че ако
оскъпяването по кредита с разходите за лихва и уговорената в чл.6.2 от
Договора неустойка, се прибави към ГПК, то той ще надхвърли предвидения
законов максимум, посочен в чл.19, ал.4 ЗПК, според който максимално
допустимия процент от разходите на годишна база по потребителските
кредити следвало да е в размер, не по-висок от 5 пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения. Сочи, че съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК
клаузи в договор, надвишаващи допустимия процент на разходите,
определени по ал.4, се считат за нищожни, както и че всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон е нищожна.
Твърди, че съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.12, ал.1, т.7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл.23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Моли съда, на основание на основание чл.21, ал.1 ЗПК и чл.146, ал.1
ЗЗП вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП да
2
прогласи нищожността на клауза – т.6.2 от договор за кредит № *** от
07.01.2021г. и на чл.55, ал.1 ЗЗД, да осъди ответникът „СИТИ КЕШ“ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец, ул.“***“
№ 29, ет.7, представлявано от НПП да й заплати сумата в размер на 50.00
лева, като частичен иск от сума в размер на 1341.72 лева, представляваща
недължимо платена сума за неустойка във връзка със сключения договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба 03.01.2023г., до датата на
окончателното й плащане, тъй като клаузата за лихва накърнявала
договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е
в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до
заобикаляне, поради което същата се явява нищожна на основание чл.26, ал.1,
т.1 от ЗЗД.
С допълнителна молба, вх.№1990/22.06.2023г., ищцата е направила
искане за увеличение на предявения иск по чл.55 от ЗЗД, за сумата от 230,75
лева. Прилага и списък за разноските.
В о.с.з., ищцата редовно призована, не се явява, и не се представлява.
Депозирано е писмено становище, с което се поддържа исковата молба и
моли за нейното уважаване. Претендира разноски.
Постъпил е писмен отговор от ответника "Сити Кеш" ООД, с който
признава основателността на предявения иск за прогласяване нищожността на
клаузата неустойка и моли за постановяване на решение при признание на
иска. Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в тежест на "Сити Кеш" ООД да не
бъдат възлагани разноски, доколкото с поведението си дружеството не е дало
повод за завеждане на дело. Относно предявения иск за връщане на
неустойката заявява, че ищецът не е плащал суми за неустойки по договора за
кредит. Заявява, че така посочената неустойка не е претендирана от
ответника, доколкото "Сити Кеш" ООД не е изпращало уведомление, с което
да изиска от ищеца нейното заплащане.
Каварненският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор относно съществуването на договора за паричен
заем и параметрите му, като също така не спорят че ищцата е получила в заем
3
сума от 1000 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидената в договора за заем
клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора, като при
неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 2 616,00 лева.
Така предвиденият размер е два пъти по-висок от предотавентаа сума в заем,
а съпоставено с дължимата по договора възнаградителна лихва е пет пъти по-
голям, което противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер
като неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение
за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това въведените в
договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето им
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
4
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с 2018, 36
лева. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още 2018, 36
лева върху предоставената главница. Доколкото противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на
договора, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от
договора.
Ето защо искът за прогласяване на нищожността на неустойката ще се
уважи като основателен.
Установява се от заключението на вещото лице Г.Н., което не е било
оспорено от страните, че платената по договора неустойка е 230,75 лева,
която сума следва да бъде върната на ищцата, поради началната липса на
правно основание за нейното получаване от кредитора с оглед установената
по делото нищожност на неустойката. Ето защо искът за връщането й при
начална липса на основание ще се уважи като основателен.
По разноските:
Разноски се дължат на ищцата, като ще й се присъдят общо 1237,84
лева, от които 103,67 лева платена държавна такса, 300 лева депозит за вещо
лице и адвокатски хонорар в размер на 834,17 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата за неустойка, предвидена в
договор за паричен заем № ***, сключен на 07.01.2021 г. между "СИТИ
КЕШ" ООД с ЕИК *** и Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Шабла, ул.“***“,
№7, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК *** да върне на Т. Л. Д. с ЕГН
5
********** от гр.Шабла, ул.“***“, №7, сумата от 230,75 (двеста и тридесет
лева и седемдесет и пет стотинки) лева, представляваща недължимо платена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, уговорена в договор за паричен заем № ***, сключен на
07.01.2021г., между "СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК *** и Т. Л. Д. с ЕГН
**********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане
на исковата молба в съда – 03.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК *** да заплати на Т. Л. Д. с ЕГН
********** от гр.Шабла, ул.“***“, №7 разноски в размер на 1237,84 (хиляда
двеста тридесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6