Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1247
гр.
Пловдив, 01.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ХXIV н.с., в публичното заседание на седми юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията
АНД №1567/2019 г. по описа на ПРС, ХXIV н.с., за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 18-1030-005994 от 23.07.2018 г. на М.В.М.–
Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което на Д.С.Г.,
ЕГН ********** са били наложени следните административни наказания : глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП;
глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗдвП и глоба в размер на 10 лева на основание
чл.183, ал.1, т.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
С
жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, сочи се че жалбоподателят е бил забавен от
полицейските служители, поради което времето му за явяване да даде кръвна проба
фактически е било намалено от 45 на 35 минути, отказано му е било вземане на
кръвна проба поради закъснение от 3 минути, сочи се че е било неправомерно
препятствана възможността му да даде кръв за изследване.
Жалбоподателят
Д.С.Г., редовно и своевременно призован
не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.И.С.. Последният излага
мотиви за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата
страна – Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът
като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност
прие за установено следното:
На
08.07.2018 г. в около 03.15 часа жалбоподателят Д.Г. управлявал лек автомобил
„Ауди Ку5” с рег. №**в гр.Пловдив, като бил спрян за проверка на кръстовището
на ул. „Карловска” и ул. „Средец” от ** при Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Пловдив П.Д. и П.Ц.. Жалбоподателят не представил при проверката СУМПС и
контролен талон към същото, както и свидетелство за регистрация част II за управлявания автомобил. Полицейските
служители поискали да тестват жалбоподателят за употреба на алкохол с
техническо средство, но същият отказал. На водачът бил издаден един талон за
медицинско изследване с бл. №0015932, който му бил връчен в 03.40 часа. В същия
се сочело, че следва да се яви в УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД в срок до 45 минути от
връчването. За отказът да бъде изпробван
с техническо средство и за непредставянето на сочените документи спрямо Д.Г.
бил съставен АУАН за нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП с бл. №0692287. В последствие
жалбоподателят Г. се явил в УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД в 04.28 часа, т.е. с 3 минути закъснение от дадения му срок, където
му било отказано вземането на кръвна проба за установяване съдържанието на алкохол
в кръвта.
Въз
основа на съставения АУАН с бл. №809060 било издадено процесното НП.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства –
НП, АУАН с бл. №0692287, талон за медицинско изследване, лист за преглед на
пациент в КДБ/СО, извлечение от приемащия регистър, оправомощителна заповед, докладни записки,
писма от УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД, както и от свидетелските показания на
свидетелите П.Д. и Д.П., които съдът кредитира с доверие.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата
се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената
фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът
намира, че е безспорно доказано от страна на жалбоподателя да е осъществено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно да е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол. Този отказ не се оспорва и от
жалбоподателят, поради което и може да се счита за безспорно доказано, че при
осъществената проверка жалб.Г. е отказал да бъде тестван с техническо средство
за употреба на алкохол. Спорно в случая се явява дали жалбоподателят е отказал и да изпълни предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества. От доказателствата по делото се
установява, че същият се е явил в соченото медицинско заведение на 48 минута от
връчването на талона за медицинско изследване, като му е бил даден срок за
явяване 45 минути. Безспорно е установено и че същият не е отказал да му бъде
взета кръвна проба, доколкото липсва такова отбелязване в съставения лист за
преглед на пациент в КДБ/СО. В същия се сочи, че лицето се е явило в 04.28 часа
и е напуснало лечебното заведение в 04.50 часа, че явяването е 3 минути след
посочения краен срок в талона за медицинско изследване и че за това
обстоятелство е бил уведомен ** по КАТ – Т.. Съгласно изискванията на
чл.6, ал.6 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози се сочи срок за явяване. Това обаче не
означава, че в срокът за явяване следва да бъде взета и кръвната проба,
доколкото този срок е даден на лицето само за придвижване до лечебното
заведение. Очевидно е в конкретния случай, че този 45 минутен срок не е спазен,
доколкото жалбоподателят се е явил с триминутно закъснение. Недоказани се
явяват неговите възражения за това, че се е явил навреме, но е бил забавен на
регистратурата и му е трябвало време да се яви до спешния кабинет, както и че
полицейските служители са го забавили 10 минути след връчването на талона за
медицинско изследване и така са скъсили фактически срокът му за явяване от 45
на 35 минути. По отношение на първото твърдение, то може да се счита оборено от
представените писмени доказателства от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, а по отношение
на второто от показанията на актосъставителя П.Д., които не са оборени от други
доказателства по делото. Независимо от това обаче, както вече беше споменато,
жалбоподателят се е явил за вземане на кръвна проба за изследване и то в час
изключително близък до крайния срок за явяване. В този смисъл и доколкото по
принцип не е невъзможна хипотеза, при която лице се явява за вземане на кръвна
проба точно на 45-тата минута от срока, а самата кръвна проба се взема след
изтичането на този 45 минутен срок, то отказът на медицинските специалисти в
здравното заведение да вземат кръвна проба не може да се вмени във вина на
нарушителя. Действително, доколкото същия се е явил след дадения му срок може
да се счита, че формално той не е изпълнил предписанието за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта му, т.е. осъществен е състав на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Според настоящия съдебен състав обаче конкретния случай се явява със
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на
такива нарушения, т.е. налице е хипотезата на чл.28 от ЗАНН. За да достигне до
този извод съдът преценява поведението на нарушителят, явяването му в медицинското
заведение със съвсем незначително закъснение, оставането му в заведението до
приключване на процедурата и във време значително надхвърлящо 45-те минути
/освободен е в 4.50 часа/, както и обстоятелството че видно от справката АНД
същият е дисциплиниран водач на МПС, спрямо когото преди настоящия случай има
влязло в сила едно единствено наказателно постановление за нарушение през 2014
г. С оглед на всичко изложено съдът счита, че по отношение на това нарушение е
налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН и е налице основание за отмяна на наложената
санкция, тъй като същата е неправилно наложена при наличието на сочения
маловажен случай.
По отношение на
другите две нарушения – по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, съдът счита, че
същите са безспорно доказани. От една страна тук намира приложение разпоредбата
на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, а от друга страна по делото
няма каквито и да било доказателства, че при проверката Д.Г. е представил
СУМПС, контролен талон към него и свидетелство за регистрация на МПС, част II.
Наложените санкции за
тези нарушения са законосъобразни, приложена е точната санкционна разпоредба, а
размерите на санкциите са определени в твърд размер в закона и наказващия орган
не е имал възможност за индивидуализация на същите.
По отношение на тези нарушения не може да се приеме
случаят за маловажен по смисълът на чл.28 от ЗАНН, доколкото се установява, че същите
не се отличават по обществена опасност от обичайните случаи на такива нарушения,
а същевременно има налагани и други наказания по ЗДвП за аналогични нарушения.
Поради това за тези нарушения случаят не се намира за маловажен от настоящия
съдебен състав.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 18-1030-005994 от 23.07.2018 г. на М.В.М.– Началник
Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което на Д.С.Г., ЕГН **********
са били наложени следните административни наказания : глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП; глоба в
размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗдвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл.183,
ал.1, т.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, като го ПОТВЪРЖДАВА в частта му за нарушенията по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗдвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и ОТМЕНЯ същото в частта
му за налагане на санкции за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването
му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.