Решение по дело №539/2021 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 44
Дата: 23 април 2022 г.
Съдия: Ива Тодорова Гогова
Дело: 20215630200539
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Харманли, 23.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20215630200539 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на «Максима груп България» ЕООД с ЕИК
**** със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. ****** с управител
КР. Р. Г. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №610087-
F619822 от 09.11.2021г. на Директор на ТД на НАП Пловдив с което на
основание чл. 53 вр. с чл. 83 от ЗАНН и на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за
нарушението по т.1 е наложена имуществена санкция в размер на 588 лв.
(петстотин осемдесет и осем лева) за нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ; на
основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за нарушението по т.2 е наложена имуществена
санкция в размер на 588 лв. (петстотин осемдесет и осем лева) за нарушение
по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ;на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за нарушението по
т.3 е наложена имуществена санкция в размер на 588 лв. (петстотин осемдесет
и осем лева) за нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ;
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбоподателят счита, че РС – Харманли не е компетентен да разгледа
въззивната жалба, тъй като атакуваното наказателно постановление било
издадено на фирма „Максима груп България"ЕООД,който била със седалище
и адрес на управление в гр.Хасково,ул.******, а то друга страна НП било
издадено от Директор на ТД на НАП Жалбоподателят моли съдът да отмени
изцяло атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от КР. Р. Г. – управител на „Максима
груп България" ЕООД, която поддържа жалбата.
Административно наказващият орган – Директор на ТД на НАП
Пловдив, редовно призован, не се явява,но се представлява от В.Р.,
юрисконсулт в отдел « Обжалвания» про ТД на НАП Пловдив, който оспорва
жалбата и я счита за неоснователна.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Дружеството жалбоподател «Максима Груп България" ЕООД в
нарушение на ЗОПБ /Закона за ограничаване на плащанията в брой/ не е
извършило чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка,
плащания към „Бизнес Маркетинг Солюшънс" ЕООД, ЕИК *****,
представляващи част от свързани помежду си платежни операции на едно и
също основание, чиято обща стойност надвишава 10 000лв., а именно -
платежни операции, които представляват разплащане по Договор за поръчка и
изпълнение /изработка/ от 20.11.2020г., сключен в град Хасково между
«Максима Груп България" ЕООД в качеството на възложител и „Бизнес
Маркет Солюшънс" ЕООД в качеството на изпълнител с предмет - създаване
на складов модул срещу цена в размер на 196 000лв. без ДДС със срок на
окончателно плащане 21.08.2021г. и краен срок за изработка на продукта
19.11.2021г. Представена е подписана Декларация от КР. Р. Г. -
представляваща двете дружества, че частичните плащания по цитираните по-
долу фактури са плащания по приложения договор и същият не е прекратен,
нито има подписани анекси към него към момента на съставяне на настоящия
АУАН. Плащанията в брой са извършени, както следва:
1. На 12.01.2021г. в 16:47:47ч. в гр. Харманли, «Максима Груп
България"ЕООД е платило на „Бизнес Маркет Солюшънс"ЕООД в брой
сумата от 1 176лв., за което е издаден фискален бон №
0002234/12.01.2021г. от ФУ с инд. № ED 33558 и № ФП 44333558 към
фактура № **********/30.11.2020г. с данъчна основа - 5 880лв. и ДДС -
1176лв. или общо на стойност 7 056лв. и с предмет „създаване на складов
модул за експорт на продукт към дъщерно дружество в Германия; Модул
I същност и особености; обмен, авансова вноска от 3%". Нарушението е
извършено на 12.01.2021г. в гр. Харманли. С което е нарушило чл. 3 ал. 1
т. 2 от ЗОПБ;
2. На 12.01.2021г. в 16:48:15 в гр. Харманли, «Максима Груп
България"ЕООД е платило на „Бизнес Маркет Солюпгьнс"ЕООД в брой
сумата от 1 176лв., за което е издаден фискален бон №
0002236/12.01.2021г. от ФУ с инд. № ED 33558 и № ФП 44333558 към
фактура № **********/30.11.2020г. . с данъчна основа - 5 880лв. и ДДС -
1176лв. или общо на стойност 7 056лв. и с предмет „създаване на складов
2
модул за експорт на продукт към дъщерно дружество в Германия; Модул
I същност и особености; обмен, авансова вноска от 3%".Нарушението е
извършено на 12.01.2021 г. в гр, Харманли. С което е нарушило чл. 3 ал.
1, т. 2 от ЗОПБ;
3. На 12.01.2021г. в 16:48:33 в гр. Харманли, «Максима Груп
България''ЕООД е платило на „Бизнес Маркет Солюшънс"ЕООД в брой
сумата от 1 176лв., за което е издаден фискален бон №
0002238/12.01.2021г. от ФУ с инд. № ED 33558 и № ФП 44333558 към
фактура № **********/30.11.2020г. с данъчна основа - 5 880лв. и ДДС -
1176лв. или общо на стойност 7 056лв. и с предмет „създаване на складов
модул за експорт на продукт към дъщерно дружество в Германия; Модул
I същност и особености; обмен, авансова вноска от 3%".Нарушението е
извършено на 12.01.2021г. в гр. Харманли. С което е нарушило чл. 3 ал. 1
т. 2 от ЗОПБ
Нарушенията са открити на 16.04.2021г. с представяне на документи
с вх. № ВХР-2159/16.04.2021г. по повод връчено Искане за представяне на
документи и писмени обяснения № П-16002621059647-040-001/05.04.2021г.
за извършване на насрещна проверка на „Бизнес Маркет Солюшънс"ЕООД в
хода на ревизия на „Максима Груп България" ЕООД, възложена със заповед
№Р- 16002621000346-020-001/20.01.2021г. С което дружеството
жалбоподател е нарушил чл. 3 ал. 1 т. 2 от ЗОПБ.
С оглед така установената фактическа обстановка,
административнонаказващият орган е приел, че с описаното деяние от
„Максима груп България” ЕООД е нарушил разпоредбата на чл.3, ал.1,т.2 от
ЗОПБ. Нарушението е извършено за първи път.
Издаден е АУАН cep. AN № F619822 / 15.07.2021 г.,който е редовно
предявен и връчен на КР. Р. Г. с ЕГН ********** в качеството му на
управител на „Максима груп България” ЕООД-Хасково.
Срещу АУАН № cep. AN № F619822 /15.07.2021 г. не е направено
възражение.
В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическите нарушения, свързани с неизпълнение на задължението
плащанията на територията на страната да се извършват само чрез банков
превод или внасяне по платежна сметка, когато касаят суми на стойност под
10 000 лв., представляващи част от парична престация по Договор за поръчка
и изпълнение /изработка/ от 20.11.2020г., сключен в град Хасково между
«Максима Груп България" ЕООД в качеството на възложител и „Бизнес
Маркет Солюшънс" ЕООД в качеството на изпълнител,чиято стойност е
196000 лева без ДДС,както и на обстоятелствата по извършването им.
Посочено е, че нарушенията са открити на 16.04.2021г. досежно
квалификацията, нарушенията правно квалифицира с разпоредбата на чл. 3,
ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, която вписва за нарушена.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
3
образуваната с него преписка, Директорът на ТД на НАП -
Пловдив издава процесното НП №610087-F619822 от 09.11.2021г.
В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушенията, дадена от контролния орган – чл. 3, ал. 1, т.2 от
ЗОПБ и налага на дружеството жалбоподател три администра-тивни
наказания „Имуществена санкция” в размер на по 588,00 лв. НП е редовно
връчено на представител на дружеството-жалбоподател – КР. Р. Г., управител,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена
– датирана и подписана.
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че дружеството-
жалбоподател е извършило нарушения по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, тъй като е
извършило плащания на територията на страната в брой, като касаят суми на
стойност под 10 000 лв., представляващи част от парична престация по
Договор за поръчка и изпълнение /изработка/ от 20.11.2020г., чиято стойност
надвишава 10 000 лв. За тези нарушения на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ на
нарушителя са наложени три административни наказания „Имуществена
санкция” в размер на по 588,00 лв.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОПБ, АУАН по този закон се съставят от
органите на НАП, а НП се издават от Изпълнителния директор на НАП или от
оправомощени от него длъжностни лица. Материалната компетентност
на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗОПБ е установена
предвид факта, че Й. Й. Х. заема длъжността старши инспектор по приходите
в НАП при ТД – Пловдив, както и от приложената в кориците на
делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
НАП, видно от която органите по приходите имат право да съставят АУАН по
посочения закон. Видно от приетата като доказателство по делото Заповед№
ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, Директорите
на ТД на НАП имат право съобразно териториалната си компетентност да
издават НП за нарушения по ЗОПБ.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита
на Й. Й. Х. , която в показанията си потвърждава авторството на АУАН и
поддържа констатациите в него. Същата заявява, че в процеса на извършване
на ревизия на дружеството, след представяне на документи, изискани по
повод ревизия, е установено нарушение на Закона за ограничаване на
плащанията в брой, където „Максима Груп България“ ЕООД не е извършила
чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане по сметка
на „Бизнес Маркет солюшънс“ плащания. Тези плащания представляват част
от свързани помежду им операции на едно и също основание, чиято обща
стойност надвишава 10 000 лв. Това са платежни операции, които
представляват разплащания по Договор за поръчка и изпълнение от
20.11.2020г., сключен в гр. Хасково между „Максима Груп България“ ЕООД,
в качеството на възложител и „Бизнес Маркет солюшънс“ в качеството на
4
изпълнител с предмет създаване на складов модул срещу цена в размер на 196
000 без ДДС със срок на окончателно плащане 21.08.2021 г. и краен срок за
изработка на продукта 19.11.2021 г. В хода на производството е представена и
подписана писмена декларация от К.Г., представляваща двете дружества, че
частичните плащания по три броя фактури са извършени в брой, както следва:
на 12.01.2021 г. в гр. Харманли „Максима Груп България“ ЕООД плаща на
„Бизнес Маркет солюшънс“ в брой сумата от 1176 лв, за което е издаден
фискален бон. Има регистрационни данни от фискалното устройство, от
което е издаден фискалния бон с данъчна основа 5 880 лв и ДДС 1176 лв.
Общата стойностна тази фактура е 7056 лв. и с предмет „създаване на складов
модул за експорт на продукт към дъщерно дружество в Германия.
Нарушението е извършено на 12.01.2021 г. в гр. Харманли. Установено е по
време на извършване на ревизията, когато документите са представени по
имейл, деклариран на електронен адрес на дружеството. Аналогична е
ситуацията с останалите две фактури. Тези частични плащания по трите
фактури са извършени на 12.01.2021 г. в часово време - 16,47 ч. , в 16,48 ч„
със секунди разлика, в гр. Харманли, от едно и също фискално устройство са
регистрирани плащанията. Второто плащане е по Фактура
№**********/30.11.2020 г. Другото плащане е извършено в 16:48:33 ч. по
фактура Фактура №**********/ 30.11.2020. И трите фактури са с данъчна
основа 5880 лв. и ДДС 1176 лв, с обща стойност на всяка една фактура от
7056 лв. Нарушението, което установихме, е чл.3 ал.1, т.2 от Закона за
ограничаване плащанията в брой.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и НП, се установява по категоричен
начин от писмените доказателства и от събраните гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свид. Й. Й. Х. и свид. Г. Т. Н..Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните, поради което настоящият състав ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази
правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания
на посочените двама свидетели, които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява свид. Й. Й. Х. и свид. Г. Т.
Н. да имат личностно отношение към представители на дружеството-
жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на ТД на НАП -
Пловдив, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга
5
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-
жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според настоящият състав показанията и на двамата свидетели не са и не се
считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителните деяния
на процесните нарушения и тяхното авторство, времето и мястото на
осъществяването им, като потвърждават фактическото им извършване от
дружеството-жалбоподател, с оглед установените факти на неизпълнение на
задължението плащанията на територията на страната да се извършват само
чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато касаят суми на стойност
под 10 000 лв., представляващи част от парична престация по Договор, чиято
стойност надвишава 10 000 лв. Поради това настоящият състав ги кредитира
изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, настоящият състав изцяло
кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Харманлийският районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. Същата е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2
ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е
породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и
деволутивен (сезиращ съда) ефект.
Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като настоящият
състав достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
6
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самите нарушения са
описани, както словесно, така и с посочване на правната им квалификация.
Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за
да разбере в цялост извършените административни нарушения и да
организира адекватно защитата си.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал.
1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 6, ал. 1 от ЗОПБ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от
ЗАНН, вр.чл. 6, ал. 1 от ЗОПБ. Актовете, с които се установяват нарушенията
по цитирания закон, се съставят от органите на НАП. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 26.01.2018 година
актосъставителят Й. Й. Х. е заемала длъжността старши инспектор по
приходите в НАП при ТД – Пловдив. Предвид изложеното актосъставителят
Й. Й. Х. безспорно се явява орган на НАП, която има правомощията по чл. 6,
ал. 1 от ЗОПБ, т.е. да съставя АУАН, с които се установяват нарушения по
посочения закон. НП е издадено от лице, заемало към момента на издаването
му длъжността Директор на ТД на НАП - Пловдив, чиято материална
компетентност да издава НП за нарушения по ЗОПБ се доказва от приетата по
делото № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, т.е.
той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно
качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 6 от
ЗОПБ – Изпълнителния директор на НАП по надлежния ред с
административен акт – Заповед, поради което възраженията на
жалбоподателя за противното се явяват неоснователни.
При издаването на АУАН и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати нарушения във връзка с неспазване на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Не се установи данъчната администрация да е узнала за
извършено от дружеството нарушение по - рано от посочената в АУАН и НП
дата на установяване на нарушението. От доказателствата по делото се
установява, че нарушенията са открити на 16.04.2021г. с представяне на
документи с вх. № ВХР-2159/16.04.2021г. по повод връчено Искане за
представяне на документи и писмени обяснения № П-16002621059647-040-
001/05.04.2021г. за извършване на насрещна проверка на „Бизнес Маркет
Солюшънс"ЕООД в хода на ревизия на „Максима Груп България" ЕООД,
възложена със заповед №Р- 16002621000346-020-001/20.01.2021г. Доколкото
процесните нарушения са установени на 16.04.2021 г., а АУАН е съставен на
15.07.2021г., съответно НП е издадено на 03.11.2021 г., то съдът счита, че са
спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура,
които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-
жалбоподател и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
В контекста на тези правни съображения, настоящият състав прие,
7
че процесното НП се явява изцяло законосъобразен акт от процесуалноправна
страна. От тук, съответно липсват формални основания за неговата отмяна.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, плащанията на територията на
страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка,
когато са на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична
престация по Договор за поръчка и изпълнение /изработка/ от 20.11.2020г.,
чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. ЗОПБ въвежда лимити на
извършваните разплащания с цел да ограничи прехвърлянето на парични
средства в наличност между физическите лица, юридически лица, както и
между частно-правните субекти и Държавата, без да е налице възможност за
реално проследяване на движението на средствата. Същото видно от
мотивите към законопроекта е въведено с цел да въведе отчетност и
проследимост на паричните потоци, включително за нуждите на приходната
администрация. В допълнение, посочения нормативен акт се явява и една от
мерките срещу изпирането на пари, в която именно връзка и
съгласно Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,
допустимо и легитимно е поставянето на предел на разплащанията в
наличност въобще. Предаването на парична сума представлява
„плащане”.Предвид липсата на легална дефиниция на понятието „плащане”,
настоящият състав почерпи доводи в тази насока от Тълкувателно
решение (ТР) № 3 от 18.05.2012 година на ВКС, касаещо периодичните
плащания, според което под „плащане” следва да се разбира именно
задължение за предаване на пари или други заместими вещи. От събраните по
делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установиха всички
съставомерни признаци от състава на нарушението. Поради това, при
доказано авторството на деянието и елементите от обективната страна на
нарушенията - установени от показания на разпитаните свидетели и
писмените доказателства, дружеството,жалбоподател правилно и
законосъобразно е било наказано от АНО и на посоченото правно
основание е ангажирана админиситративнонаказателната му отговорност за
три нарушения на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ. Деянията са съставомерни от
обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана
административно-наказателната отговорност на ЕООД, доколкото се касае за
обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната
страна на деянието. Следователно отговорността за нарушението на
юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна
страна - установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства
от обективна страна, влече съответно административнонаказателна
отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от 15.03.2018
година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията К.К-Г.).
Административнонаказателният състав на чл. 5, ал. 1 от
8
ЗОПБ предвижда налагане на наказание на този, който извърши или допусне
извършването на нарушение на чл. 3 от ЗОПБ. Съответно нормата на чл. 3 от
ЗОПБ императивно регламентира плащанията на територията на страната над
определена стойност или по Договори над определена стойност, да се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Разпоредбата
на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ предвижда по отношение на юридически
лица наказание „Имуществена санкция” в размер 50 на сто от общия размер
на направеното плащане. Административните наказания са правилно и
законосъобразно определени както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран по посочения
начин. Правна възможност за намаляване на
наложените административни наказания не съществува, предвид
фиксираният размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона
липсва основание за определянето им под този минимум. Така наложените с
обжалваното НП наказания настоящият състав намира за справедливи и
съответстващи на извършените нарушения, както и за правилни с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание – да предупреди дружеството-нарушител към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно ТР № 1 от
12.12.2007година по тълк. н.д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката „маловажност
на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и
проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Преценката
за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретните случаи като маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е
изразена изрично от АНО. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от
негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по
аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците
на осъществения фактически състав на административно нарушение,
процесните деяния не разкриват обществена опасност, по-ниска от
обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради
което не съставляват маловажни случаи. И това е така, както поради
техния формален характер – за съставомерността им не е предвиден и не се
изисква настъпване на вредоносен резултат (обществените отношения,
регулирани с нарушената правна норма, като такива насочени към охрана на
фискалната политика на страната и политиката за борба с прането на пари, се
считат за засегнати в необходимата степен, оправдаваща санкционирането на
нарушителите със самия факт на извършване на нарушението), така и поради
наличието не само на смекчаващо (липсата на данни в кориците на делото за
други подобни нарушения), но и на отегчаващи (става дума за три
нарушения) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушенията като маловажни, респ. за приложението
9
на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по
чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно
и обосновано е издадено НП.
Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и крайният изход на спора, поради
което следва да бъде уважено, като въззивният жалбоподател следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.
37 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 27e от Наредбата за
заплащането на правната помощ, тъй като настоящото дело не се отличава с
фактическа и правна сложност.
Мотивиран от гореизложеното и на основание и на основание чл. 63,
ал. 2, т.5, вр. чл. 58д, т.1 от ЗАНН, съдъj
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № 610087-
F619822 от 09.11.2021г. на Директор на ТД на НАП Пловдив, с което на
«Максима груп България» ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, ул. ****** с управител КР. Р. Г. с ЕГН **********
на основание чл. 53 вр. с чл. 83 от ЗАНН и на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за
нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, по т.1 е наложена имуществена санкция
в размер на 588 лв. (петстотин осемдесет и осем лева); на основание чл.5, ал.1
от ЗОПБ за нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, по т.2 е наложена
имуществена санкция в размер на 588 лв. (петстотин осемдесет и осем лева);
на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, по
т.3 е наложена имуществена санкция в размер на 588 лв. (петстотин осемдесет
и осем лева).
ОСЪЖДА «Максима груп България» ЕООД с ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. **** с управител КР. Р. Г. с
ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП Пловдив сумата в размер на 80,00
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
10