Р Е Ш
Е Н И Е
№ 547
гр.Бургас, 08.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLVII–ми
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието
на секретаря *, като разгледа НАХД № 1087 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод жалбата на „*” ЕООД, ЕИК *, с адрес: гр. *, ул.”*” №99а, представлявано от *– прокурист,
против Наказателно постановление №*г. на Директор на Дирекция “Инспекция по
труда”-Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр.
с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 5000лв.
Жалбоподателят
в жалбата си моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно
или да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложената имуществена
санкция. Не представя нови доказателства.
Делото е
върнато за ново разглеждане от Административен съд- Бургас, поради допуснати
нарушения при предходното му разглеждане.
За
дружеството-жалбоподател, редовно призовано, представител не се явява.
За
административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юк. Николова, която оспорва жалбата и поддържа,
че всички елементи на трудовото правоотношение са налице.
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на представител на жалбоподателя на 10.10.2018 г., а жалбата е депозирана по пощата на 17.10.2018
г.), подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява частично основателна, като
съдът, като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
Служители на
Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас, сред които и актосъставителят
А.З.Д. на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас,
на 16.03.2018г., в 11:40 ч. извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство в обект: саниране на жилищна
сграда, находяща се в гр.Бургас, ж.к. „*“, бл.*. На
мястото на проверката работници, сред които и лицето *, ЕГН **********,
били на подемна платформа и поставяли външни тръби на северната фасада на
жилищната сграда, като контролните органи наблюдавали около 15-20 минути
действията на *. * се вписал собственоръчно в съставен на място списък на
работещите и декларирал, че работи в дружеството като „Монтажник тръби“, с
трудово възнаграждение 4 лв. на линеен метър.
На 28.03.2018
г. и 08.05.2018 г на място в Дирекция „Инспекция по труда” актосъставителят
извършил допълнителна проверка, при която не бил представен писмен трудов
договор с *, а граждански договор от 15.03.2018г. за изпълнение на СМР във връзка с
реализацията на Национална програма за енергийна ефективност на фамилните
жилищни сгради на територията на община Бургас по обособена позиция № 9 „Сграда
с административен адрес гр.Бургас,ж.к.“*“бл.*. Актосъставителят
извършил допълнителна справка в регистъра на трудовите договори на НАП, при
която не установил регистриран трудов договор с посоченото лице.
На
08.05.2018г., срещу „*” ЕООД бил
съставен акт за установяване на административно нарушение №02-0001809, в който
като нарушена е посочена нормата на
чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ . Същият е
подписан от актосъставителя, двама свидетели и лице,
упълномощено от прокуриста на дружеството. В акта за
нарушение не е вписано възражение.
Въз основа на съставения акт е издадено
обжалваното понастоящем наказателно постановление, в което е пресъздадено
съдържанието на акта и за нарушение на чл.62 ал.1 вр.
с чл.1 ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 5000лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в
хода на съдебното производство.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В
наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано
нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в
този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа
посочените задължителни реквизити, респ. не са налице формални основания за
неговата отмяна.
Административно - наказващият орган е наложил на жалбоподателя
административно наказание - имуществена санкция в размер на 5000 лв. на
основание чл.414, ал.3
от КТ.
Съобразно цитираната норма, работодател, който наруши разпоредбите на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение. Следователно, за да се приеме, че е налице нарушение, следва да се
установи, че е налице трудово правоотношение, без да има сключен договор за
това. Отношенията по предоставяне на работна сила
следва да се уреждат само като трудови (чл. 1, ал. 2 КТ), със сключване на
предвидения в писмен трудов договор преди постъпването на работа на работника.
Това е така, когато работникът е подчинен на работодателската власт на
физическо или юридическо лице, което определя условията, при които ще работи.
Трудовите правоотношения имат специфични признаци, които определят техния
характер като такъв, а именно работно място, работно време и почивка, уговорено
възнаграждение на работника или служителя за положения труд, работодателска
власт и т.н.
С тълкувателно решение № 86/27.02.1986 г. на ОСГК на
ВКС са посочени разликите между трудов и граждански договор, като
основаната такава се извлича от предмета на сключения договор, а именно дали е
уговорено престиране на работна сила или се дължи
определен трудов резултат. Когато се уговори престиране
на определен трудов резултат, то сключеният договор не е трудов, а граждански,
регламентиран от разпоредбите на ЗЗД. Когато предметът на
сключения договор е престиране на работна сила и са
изпълнени следните условия: работникът или служителят има определено работно
време, работно място и трудово възнаграждение; работата се извършва чрез личния
труд на работника или служителя; работата, която се извършва е свързана с
предмета на дейност на възложителя; работникът или служителят изпълнява
указанията на работодателя за това кога, къде и как да работи; работата се
извършва съгласно реда и последователността, определени от работодателя, е
налице трудово правоотношение (трудов договор), което се урежда от разпоредбите
на КТ. Също така
следва да се касае за многократно и повтарящо се изпълнение на трудова
операция.
При признаването на едно лице за виновно в извършването на административно
нарушение, респ. за налагането на имуществена санкция на юридическо лице, се
прилага стандартът на чл. 303 НПК- обвинението (нарушението) следва да бъде
доказано по несъмнен начин, като актът, с който се налага наказание не може да
почива на предположения. От съвкупната преценка на доказателствата по делото
може да се извлече несъмнен извод за допуснато от жалбоподателя нарушение на
трудовото законодателство, което е описано в НП.
От фактическа страна е безспорно установено, че при извършената на
16.03.2018г. проверка от контролните
органи на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас, на обект:
саниране на жилищна сграда, находяща се в гр.Бургас,
ж.к. „*“, бл.*, работодателят „*” ЕООД, не е сключил трудов договор в писмена
форма с *. На място служители на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас са
установили, че работникът *, е бил на платформата и е поставял външни тръби на
северната фасада на жилищната сграда. Контролните органи са наблюдавали *
продължително време и са се убедили, че именно тези функции са били изпълнявани
от него, а същият не е почиствал
строителната площадка. Всички обстоятелства водят до извода, че „*” ЕООД, в
качеството си на работодател на 16.03.2018г.,
не е сключил трудов договор в писмена форма с *, който е престирал труд на обект саниране на жилищна сграда, находяща се в гр.Бургас, ж.к. „*“, бл.*. С неподписването
на договор в писмена форма към 16.03.2018г.
работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.414 ал.3 вр. с чл.62 ал.1 от КТ, поради което правилно е ангажирана
отговорността му.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е и материално
законосъобразно, като отговорността на дружеството-жалбоподател е била правилно
ангажирана.
Настоящият състав счита, че в конкретния случай е неприложимо правилото на
чл. 28 ЗАНН. Както се приема в актуалната практика на касационната инстанция -
Решение № 1474 от 25.09.2017 г. на АдмС - Бургас по
к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение № 1059 от 14.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и много други -
нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на
чл. 61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2, а тази регламентация в
специалния закон изключва приложението на общата норма на чл. 28,
б."а" от ЗАНН.
Отделно от това, дори да се приеме, че нормата на чл. 415в КТ не е
специална по отношение на чл. 28 ЗАНН, то крайният извод на съда отново би бил
същият. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен
контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г.
на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не
е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размерът на
имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.
По делото липсват данни и доказателства за други
подобни нарушения, извършени от дружеството преди настоящото. Освен това,
съгласно чл.27
от ЗАНН,
административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в
границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното
постановление административният орган не е изложил мотиви, които да обосновават
определения размер на имуществената санкция от 5000,00 лева, при предвиден от
законодателя размер от 1500 до 15000 лева. По делото липсват доказателства, от
които да се направи обоснования извод, че така определеният размер на санкцията
е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за
определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен
път. В този смисъл е и Решение № 2066 от
14.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1460 / 2018 г. на
XIX състав на Административен съд – Бургас. Ето защо, настоящият съдебен
състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с
оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12
от ЗАНН,
на дружеството следва да бъде определен размер на наложеното наказание към
минималния предвиден от законодателя в нормата на чл. 414, ал. 3 КТ, а именно
1500 лева, който е подходящ да осъществи функциите на административното
наказание, свързани със специалната и генерална превенция.
Мотивиран от горното и на основание чл 63, ал. 1,
предл. 2 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *г. на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда”-Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ, на
„*” ЕООД, ЕИК *, с адрес: гр.*, ул.”*” №99а е наложена имуществена санкция в
размер на 5000лв., като НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА на наложената санкция от 5000 лева на
1500 / хиляда и петстотин / лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.