Решение по дело №9093/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4586
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Андрей Красимиров Георгиев
Дело: 20181100509093
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 21.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Е. И.

 

         ЧЛЕНОВЕ:

   мл. съдия

ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Капка Лозева,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 9093 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д.В.П. и В.Т.Н. срещу Решение № 295826/18.12.2017 г. по гражданско дело № 30273/2017 г. на Софийския районен съд, 76. състав, поправено с Решение от 17.04.2018 г. по гражданско дело № 30273/2017 г. на Софийския районен съд, 76. състав,  с което е отхвърлен искът за делба на недвижими имот: АПАРТАМЕНТ № Г-3 („г три“), с адрес: София, ул. „Проф. Кирил *********, бивш блок № 6, намиращ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) I-1088,1724,1291 в квартал 10б по плана на град София, местност „Витоша – ВЕЦ – Симеоново“, с площ от 72, 26 кв.м., при съседи: калканна стена с вход „Д“, двор; апартамент № Г2, асансьорна шахта, общ коридор, стълбищна клетка, ателие № Г2, заедно с МАЗЕ № Г4, находящо се на сутеренния етаж във вход Г, с площ от 7, 3 кв.м., при съседи на мазето: общ коридор на мазетата на вход Г, общ коридор на мазетата на вход Г, калканна стена с вход В, мазе № Г3, заедно с
9, 8062 процента идеални части от общите части на вход „Г“ на сградата, между следните лица: жалбоподателите Д.В.П. и В.Т.Н., както и Т.Ф.Т., Т.К.Т., М.П.М., С.Н.И.-М., М.Д.А., и Г. А. Ч.. С решението жалбоподателите са осъдени да платят разноски в полза на Софийския районен съд.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост (неправилно опредЕ. като съществено нарушение на процесуални правила) и противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че в мотивите на решението било посочено, че би следвало да се допусне служебна експертиза, но това не било направено, без да се изложат мотиви за това. Твърди се, че не били изложени мотиви защо съдът е приел, че соченото от въззивниците разваляне на договор за доброволна делба е непротивопоставимо на въззиваемите, нито пък защо приема, че процесът за разваляне на договора за делба бил симулативен и че въззиваемият Ч. бил придобил имота по давност. Излагат се доводи, че съдът бил приел, че симулацията на граждански процес не се предполага, а не бил посочил въз основа на кои доказателства по делото е приел, че е налице симулация. Излагат се доводи, че по възражението за придобивна давност съдът не бил установил, че въззиваемият Ч. е владял процесния имот. Твърди се, че в мотивите на първоинстанционния съд било налице противоречие относно въпроса дали вписаната преди исковата молба за разваляне на договор възбрана е противопоставима или не на предходния собственик, в чиято полза е бил развален договор за прехвърляне на вещни права. Излагат се твърдения, че правилото на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, че развалянето на договори, подлежащи на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба, се отнасяло единствено до вещните права по аргумент от чл. 114, б. „в“ ЗС. Излагат се доводи, че ипотеката и възбраната, на които се позовават ответниците по делото, вписани преди исковата молба за разваляне на договор за доброволна делба, засягащ земята, на която е построен процесния имот, нямали характер на вещни права. Изложени са доводи, че възбраната не била противопоставима, ако е вписана преди исковата молба, ако се отнасяло до случаи на оповестително вписване. Излагат се твърдения, че понеже развалянето имало обратно действие, след развалянето на договора относно земята, на която е построен процесния имот, всъщност се претендирали права, възникнали преди вписване на възбрана върху същия. Поради това се твърди, че в случая правилото за конкуренция на вписването (чл. 88, ал. 2 ЗЗД) не било приложимо по делото. Излагат се и доводи, че първоинстанционният съд бил уважил възражението на въззиваемия Ч. (ответник в първоинстанционното дело) за придобиване на имота по давност, без да изследва въпроса дали той е владял имота и от кой момент. Сочи се, че не било установено кога е построена сградата, в която се намира процесния имот, поради което не може да се установи откога е установено владение върху същия. Излагат се доводи, че представените по делото документи за собственост не можели да служат за установяване на владение върху имота. Излагат се доводи, че няма аргументи защо първоинстанционният съд е приел, че воденият процес за разваляне на договор за доброволна делба бил симулативен. Сочат се редица факти, които изключвали връзката между страните в този процес, както и че между тях е имало конфликт относно участието им в общо дружество. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и допускане на делба на процесния имот.

Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемия Г.А.Ч., в който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Излагат се доводи за неяснота на оплакванията във въззивната жалба. Излагат се доводи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че постановеното в полза на въззивниците съдебно решение за разваляне на договор за доброволна делба на поземления имот, върху който е построен процесния апартамент, е непротивопоставимо на въззиваемия Ч., тъй като в полза на праводателите на същия са били налице вписани по-рано ипотека и възбрана. Излагат се доводи, че при развалянето на договорите е уредено и защитно действие на вписването, а не само оповестително такова. Излагат се доводи, че конфликтът между правото на разваляне и други вписани права се урежда по правилата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, независимо дали правата имат чисто вещен характер, което следва и от текста на разпоредбата. Сочи се, че според правилата на ГПК на вписалия възбрана взискател са непротивопоставими и всички права по искови молби, които не са били вписани преди вписване на възбраната и това е уредено с изрична разпоредба на закона. Излагат се доводи, че ипотечното право има вещен характер. Излагат се доводи, че вписването на исковете за разваляне на договори има защитно-противопоставим характер, а не оповестителен, и затова цитираната от въззивниците съдебна практика е неприложима. Излагат се доводи, че по делото била представена искова молба, в която въззивниците твърдят, че въззиваемият Г.Ч. владее процесния имот от 2002 г. Излагат се доводи, че по делото било установено с официални документи кога е започнало и завършило строителството на процесния имот. Излагат се доводи, че придобивната давност за процесния имот била изтекла по отношение на въззиваемия Ч. още през 2008 г. Излагат се и доводи, че по делото били представени доказателства за симулативност на процеса, в който бил развален договор за доброволна делба на земята, в която е построен процесния имот. Сочи се, че били представени доказателства за плащане на цената по договора. Излагат се доводи за неразбираемо поведение на ответника по иска, както и връзката му със започнала публична продан. Иска се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Останалите въззиваеми и третото лице – помагач – „О.х.С.“ ЕООД (на което по нарочно искане са връчени допълнително книжа по делото на 28.01.2019 г. (на лист 22 от делото) не са взели становище.

В съдебното заседание се е явил само представител на въззивниците, който поддържа предходните си доводи по делото. Въззивниците П. и Н. твърдят, че възбраните върху процесния имот били заличени в хода на процеса и съгласно Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС с това ефектът им отпадал. Във връзка с това е направено искане за приемане на разпечатка от електронния регистър на Агенцията по вписванията относно имотните вписвания, което е оставено без уважение от съда като просрочено.

Първоинстанционният съд е приел, че процесният апартамент се намира в урегулиран поземлен имот (УПИ) Ι-1088,1724,1291 от квартал 10б по плана на град София, местност „ВЕЦ – Симеоново“, като е установил, че посоченият УПИ е съставен от три предходни имота с планоснимачни номера (пл. №) 1088, 1724 и 1291 от същата местност. Тъй като е установил сходни сделки и с трите имота, съдът е решил да не анализира подробно въпроса върху кой от трите имота, съществували преди регулацията, е нанесен процесния апартамент, като е приел, че това изисква назначаване на експертиза на голяма стойност, която не е необходима за правилно решаване на делото. Съдът е установил, че имот с пл. № 1724 е съставен от три недвижими имота, които са били закупени в периода 07.06.1994 г. – 30.03.1995 г. от Т.Т., Т.Г. и М.М.. Същите три лица закупили през 1995 г. и имот с пл. № 1088. За имот с пл. № 1291 е приел, че същият с договор за доброволна делба е прехвърлен на „Ю.И.“ ООД  на 16.06.1997 г., а с други два договора от 01.10.1997 г. на същото дружество били прехвърлени и имоти с пл. №№ 1724 и 1088. Съдът е приел, че върху описания по-горе УПИ Ι-1088,1724,1291 е наложена възбрана в полза на „П.И.Б.“ АД на 19.10.1999 г., като на 21.05.2002 г. е обявен за публична продан с крайна дата 21.06.2002 г. Съдът е приел, че преди обявяване на публичната продан – на 13.05.2002 г. Т.И Е.Г.предявили иск за разваляне на договора за доброволна делба, но исковата молба била вписана на 18.06.2002 г., а ответникът – „Ю.И.“ ООД, с управители – Т.Ф.Т. и М.М., признал иска. По това дело били развалени договорите за делба на източната половина на имот с пл. № 1724 и източната половина от имот с пл. № 1088. Същевременно през 2002 г.имотът бил закупен от „Б.Е.Е.“ ООД на публична продан, образувана по взискването на „П.И.Б.“ АД.  На 22.07.2004 г. „Б.Е.Е.“ ООД продало имота на „П.А.“ ЕООД, което го продало (вече с новото си име „О.с.х.“ ЕООД) на въззиваемия Г.А.Ч. на 19.11.2010 г. Съдът е отразил, че след развалянето на договора за доброволна делба въззиваемите Т.И Е.Г.продали 1/3 идеална част от имот в местността „ВЕЦ – Симеоново“ на въззивниците Д.П. иВ.Т., а „Ю.И.“ ООД било прехвърлило идеални части от същия имот на М. и С. М., Г. Г. и М.А.. Съдът е приел, че всички извършени от Т. и Е.Г.и „Ю.И.“ ООД с имота след 21.06.2002 г. не прехвърлят вещни права, тъй като развалянето на договорите за доброволна делба от 1997 г. не било породило действие спрямо купувача на публична продан „Б.Е.Е.ООД и неговите частни правоприемници, сред които е и въззиваемият Ч.. Това било така, тъй като исковата молба за разваляне на договорите била вписана след възбраната, наложена в полза на взискателя по изпълнителното дело – „П.И.Б.“ АД, и не можело да се противопостави на този кредитор по аргумент от чл. 88, ал. 2 ЗЗД и чл. 347, б. „б“ ГПК (отм.). Освен това е прието, че въззиваемият Ч., дори и да не е придобил собственост по силата на правоприемство по сделки, е получил собствеността на имота чрез давностно владение след 22.07.2004 г., когато същият бил закупен на публична продан. Излагат се доводи, че от тази дата имотът бил във владение на праводатели на въззиваемия Ч., поради което същият го бил придобил по давност. Накрая са изложени и аргументи, че воденият процес за разваляне на договорите за доброволна делба бил симулативен, тъй като участващите в него лица били съдружници и явно имали за цел да осуетят публична продан на имота, вкл. с оглед твърдяното неизпълнение, което било на много по-малка стойност от цената на имота – предмет на делбата. Така е прието, че искът е неоснователен по трите изложени от съда аргумента, и същият е бил отхвърлен.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

С оглед възраженията във въззивната жалба за неяснота на мотивите на първоинстанционното решение от фактическа страна, се налага настоящият съдебен състав да изведе свои мотиви относно фактическата обстановка, която установява по делото. От събраните по делото доказателства се установява следното:

С нотариален акт № 91/17.02.1994 г., том XV, дело № 2924/1994 г. на И.Г.– първи нотариус при втори районен съд – София (на лист 21 – 22 от първоинстанционното дело) трети по делото лица продават на Т.Ф.Т. и М. П. М. нива с площ по скица 8 977 кв.м. в местността „ВЕЦ – Симеоново“ по плана на София, представляващ имот с пл. № 1110 от кадастрален лист № 598 по неодобрен кадастрален план, изработен преди 1958 г.

С нотариален акт № 67/07.06.1994 г., том LXVI, дело № 13086/1994 г. на И.Г.– първи нотариус при Софийския районен съд (на лист 23 – 24 от първоинстанционното дело) трети за делото лица продават на Т. И.Г., Т.Ф.Т. и М. П. М. дворно място с площ 2060 кв.м., представляващо имот с пл. № 1316 от кадастрален лист № 598 по кадастралния план на София, кв. „Студентски град“, м. „У.“.

С нотариален акт № 106/07.06.1994 г., том LXXV, дело № 14934/1994 г. на И.Г.– първи нотариус при Софийския районен съд (на лист 25 – 27 от първоинстанционното дело) е извършена замяна, при която Т. И.Г. и съпругата му Е.Г.Г.прехвърлят на М. П. М. и съпругата му С.Н.И.-М. 1/3 от дворно място с площ 3738 кв. м., представляващо имот с пл. № 1291 от кадастрален лист № 598 по плана на София, местност „ВЕЦ Симеоново“, а на Т.Ф.Т. и съпругата му Т.К.Т. – друга 1/3 идеална част от правото на собственост върху същия имот. Същевременно М. П. М. и съпругата му С.Н.И.-М., и на Т.Ф.Т. и съпругата му Т.К.Т. прехвърлят на Т. И.Г. и съпругата му Е.Г.Г.собствеността върху  1/3 идеална част от имот с пл. № 1110 от кадастрален лист № 598 по неодобрен кадастрален план, изработен преди 1958 г., на местността „ВЕЦ – Симеоново“.

С нотариален акт № 63/13.03.1995 г., том XV, дело № 2864/1995 г. на И.Г.– първи нотариус при Софийския районен съд (на лист 35 – 36 от първоинстанционното дело) трето за делото юридическо лице е продало на Т. И.Г., Т.Ф.Т. и М. П. Минковпразно дворно място с площ 1 200 кв.м., представляващи западната част от имот с пл. № 1088 от кадастрален лист № 598 по плана на София, район „Витоша“, м. „У.“, като целият имот е с площ 2 100 кв. м.

С нотариален акт № 90/13.03.1995 г., том XXVIII, дело № 5475/1995 г. на И.Г.– първи нотариус при Софийския районен съд (на лист 28 – 29 от първоинстанционното дело) трети по делото лица продават на Т. И.Г., Т.Ф.Т. и М. П. М. урегулирано дворно място с площ 2 257 кв.м., представляващо имот с пл. № 837, нанесен в кадастрален лист № 598 по неодобрен кадастрален план, изработен преди 1958 г., на местността „ВЕЦ – Симеоново“ – Дипломатически район.

Съгласно удостоверение с вх. № 94-00-1817/12.05.2000 г. имоти с пл. №№ 837, 1316 и 1110 са били нанесени на кадастрален лист № 598 по плана на район „Студентски“ като общ имот с пл. № 1724.

С нотариален акт № 56/29.09.1997 г., том LXXIX, дело № 15357/1997 г. на В.А.– първи нотариус при Софийския районен съд (на лист 191 – 192 от първоинстанционното дело), трети за делото лица са продали на Ю.И.“ ООД, представлявано от М. П.М., източната реална част с площ 900 кв. м. от имот с пл. № 1088 от лист № 598 от кадастралния план на София, „ВЕЦ – Симеоново“, местност „У.“ (като целият имот е с площ 2 100 кв.м.).

С нотариален акт № 31/29.09.1997 г., том XLI, дело № 27824/1997 г. на Е. Е. – първи нотариус при Софийския районен съд (на лист 32 – 34 от първоинстанционното дело), М. П. М. и С.Н.И.-М. са прехвърлили на „Ю.И.“ ООД, представлявано от Т.Ф.Т. 1/6 идеална част от поземлен имоти с пл. № 1721 от лист № 598 от кадастралния план на София, местност „ВЕЦ – Симеоново“ с площ 13 294 кв.м. и 1/6 идеална част от дворно място с площ 1 200 квадратни метра, представляващо западната част от имот с пл. № 1088 от лист № 598 от кадастралния план на София, „ВЕЦ – Симеоново“, местност „У.“ (като целият имот е с обща площ от 2 100 кв.м.).

С договор за доброволна делба от 16.06.1997 г. с нотариална заверка на подписите, вписан като акт № 258, том VII, рег. № 17259 (на лист 37 – 38 от първоинстанционното дело), е извършена доброволна делба на имот с пл. № 1291 от кадастрален лист № 598 по плана на София, местността „ВЕЦ – Симеоново“, с площ от 3 738 кв.м., като имотът е бил получен в изключителен дял от „Ю.И.“ ООД, което е уравнило дела на останалите съделители – М. П. М., С.Н.И.-М., Т. И.Г., Е.Г.Г., Т.Ф.Т. и Т.К.Т., чрез изплащане на парична сума.

С договор за доброволна делба от 01.10.1997 г. с нотариална заверка на подписите, вписан като акт № 113, том XV, рег. № 34291 (на лист 39 – 41 от първоинстанционното дело), е извършена доброволна делба на имот с пл. № 1724 от кадастрален лист № 598 по плана на София, местността „ВЕЦ – Симеоново“, с площ от 3 738 кв.м., като имотът е бил получен в изключителен дял от „Ю.И.“ ООД. На лист 193 – 195 от делото е представен по-четлив препис на същия договор, но без да е представен препис от нотариалната заверка, като в същия е отбелязано, че „Ю.И.“ ООД е получило в дял и западната част от имот с пл. № 1088 от кадастрален лист № 598 по плана на София, „ВЕЦ – Симеоново“, местност „У.“ с площ на частта 1 200 кв.м., а на целия имот – 2 100 кв.м., като дружеството е уравнило дела на останалите съделители – М. П. М., С.Н.И.-М., Т. И.Г., Е.Г.Г., Т.Ф.Т. и Т.К.Т., чрез изплащане на парична сума в брой преди датата на сключване на договора.

Съгласно представена по делото скица от район „Студентски“ на Столичната община с изх. № СК-94-29/18.03.1999 г. (на лист 31 от първоинстанционното дело) с частичен застроителен и регулационен план, одобрен със Заповед № РД-09-50-555/22.10.1997 г., част от имот с пл. № 1291 (с площ 2 765 кв.м.), западната част на имот с пл. № 1088 (с площ 836 кв.м.) и централната част на имот с пл. № 1724 (6 645 кв.м.) са били обособени в един дворищнорегулационен парцел с № I-1088,1724, 1291 в квартал 10б по плана на София, местността „ВЕЦ Симеоново“, като части от парцелите са попаднали в урегулирани по границите на квартал 10б улици. По това обстоятелство е налице и признание на въззиваемия Ч. в отговора му на исковата молба (на лист 127 от делото). Парцел № I-1088,1724, 1291 е с обща площ от 10 326 кв.м. Същият парцел включва в източната си част и 80 кв.м. от имот с пл. № 1190, за който по делото няма представен документ за собственост. По делото не е установено в кой от посочените по-горе с пл. № поземлени имоти се намира процесният апартамент № Г-3, но това е без значение за правилното решаване на делото по съображения, изложени по-долу.

С нотариален акт № 173/15.07.1998 г., том ΙΙ, дело № 8745/1998 г. на Лозан Лозанов – първи нотариус при Софийския районен съд (на лист 168 от първоинстанционното дело), „Ю.И.“ ООД е учредило договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ незастроено дворно място с номер на парцела
I-1088,1724,1291 в квартал 10 б по плана на София, местността „ВЕЦ Симеоново“.

С молба на държавния съдебен изпълнител при Софийския районен съд, 4. участък, вписана като акт № 67/19.10.1999 г., том II, вх. регистър 25559 (на лист 162 от първоинстанционното дело) в полза на „П.И.Б.“ АД е вписана възбрана по изпълнителното дело № 2165/1999 г. по описа на съдебния изпълнител от 4 район, 4 участък при Софийския районен съд върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ 3 738 кв.м., описан с пл. № 1291 в кадастрален лист № 598, по плана на София, местност „ВЕЦ – Симеоново“.

С молба на държавния съдебен изпълнител при Софийския районен съд, 4. участък, вписана като акт № 66/19.10.1999 г., том II, вх. регистър 25557 (на лист 163 от първоинстанционното дело) в полза на „П.И.Б.“ АД е вписана възбрана по изпълнителното дело № 2165/1999 г. по описа на съдебния изпълнител от 4 район, 4 участък при Софийския районен съд върху недвижим имот, представляващ парцел с площ 10 326 кв.м., описан като парцел № I-1088,1724,1291 в квартал 10б по плана на София, местността „ВЕЦ Симеоново“. Възбрана върху същия имот в полза на същия кредитор и по същото изпълнително дело е вписана и с молба, вписана като акт № 144/09.12.1999 г., том II, вх. регистър 31282 (на лист 164 от първоинстанционното дело).

За периода от 20.05.2002 г. до 21.06.2002 г. е била проведена публична продан на УПИ№ I-1088,1724,1291 в квартал 10б по плана на София, местността „ВЕЦ Симеоново“, което се установява от бележката на наддавателен лист по изпълнителни дела №№ 2165/1999 г. и 2423/2002 г. на съдебния изпълнител при четвърто отделение, четвърти участък на изпълнителната служба при Софийския районен съд (на лист 45 от първоинстанционното дело).

Съгласно удостоверение с изх. № 575/19.06.2002 г. от Службата по вписванията при Софийския районен съд (на лист 51 от първоинстанционното дело) на 18.06.2002 г. е била вписана искова молба, с която Т. И.Г. и Е.Г.Г.са поискали разваляне на договор за доброволна делба от 01.10.1997 г. (описан по-горе), с който „Ю.И.“ ООД е получило в изключителен дял недвижим имоти, представляващи празно дворно място с пл. № 1724 от кадастрален лист № 598, по плана на София, кв. „Витоша“, местност „ВЕЦ – Симеоново“, с площ 13 294 кв.м., и празно дворно място, съставляващо западната реална част с площ 1 200 кв.м. от имот с пл. № 1088 от кадастрален лист № 598, по плана на София, кв. „Витоша, ВЕЦ – Симеоново“, местност „У.“, с площ на целия имот с пл. № 1088 от 2 100 кв.м., като тези имоти съставляват част от урегулиран поземлен имот (наречен парцел) № I-1088,1724,1291 в квартал 10б по плана на София, местността „ВЕЦ Симеоново“. Самата искова молба е представена на лист 42 – 43 от първоинстанционното дело.

Съгласно описания по-горе наддавателен лист (на лист 45 от първоинстанционното дело) и приложено на лист 44 от първоинстанционното дело наддавателно предложение на „Б.Е.Е.“ ООД от 20.06.2002 г. се установява, че последното дружество е направило предложение за закупуване на имота при цена от 344 010 лева.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 01.07.2002 г. по изпълнително дело № 2165/1999 г. и присъединеното към него изпълнителното дело № 2422/2002 г. на съдебния изпълнител при четвърто отделение, четвърти участък на Софийския районен съд Е.Д.(на лист 46 – 47 от първоинстанционното дело) празно дворно място с площ 10 326 кв.м., представляващо  урегулиран поземлен имот № I-1088,1724,1291 в квартал 10б по плана на София, местността „ВЕЦ Симеоново“, е възложено на „Б.Е.Е.“ ООД, регистрирано тогава по фирмено дело № 3972/2001 г. по описа на Софийския градски съд.

Срещу това постановление са постъпили жалби от „Ю.И.“ ЕООД от 27.06.2002 г. и 28.06.2002 г. (на лист 175 – 177 от първоинстанционното дело), като същите са оставени без уважение с Решение от 08.10.2002 г. по частно гражданско дело № 12070/2002 г. по описа на Софийския районен съд, 33. състав (на лист 178 – 182 от първоинстанционното дело), което е влязло в сила след отхвърляне на жалбите срещу него с Решение от 10.11.2003 г. по частно гражданско дело № 5198/2002 г. по описа на Софийския градски съд, IV-б въззивен състав (на лист 183 – 188 от първоинстанционното дело), и Определение № 84/01.03.2004 г. по частно гражданско дело № 84/2004 г. по описа на Върховния касационен съд, ΙΙ ТО (на лист 188 – 190 от първоинстанционното дело).

Така на 01.03.2004 г. постановлението за възлагане на поземлен имот в полза на „Б.Е.Е.“ ООД е влязло в сила и е вписано в книгите по вписванията на 18.03.2004 г. като акт № 157, том IV, вх. рег. № 8618 на 18.03.2004 г. (съгласно отбелязвания върху акта, извършени в представения на лист 173 – 174 от първоинстанционното дело препис).

С нотариален акт № 24/22.07.2004 г., том ΙΙΙ, рег. № 7087, дело № 386/2004 г. на нотариус В.М., вписан с № 53 в регистъра на Нотариалната камара, (на лист 48 – 49 от първоинстанционното дело) „Б.Е.Е.“ ООД е продало на „П.А.“ ЕООД възложения с постановлението от 01.07.2002 г. недвижим имот, а именно: празно дворно място с площ 10 326 кв.м., представляващо  урегулиран поземлен имот (УПИ) № I-1088,1724,1291 в квартал 10б по плана на София, местността „Витоша – ВЕЦ Симеоново“.

С решение № 6/15.12.2004 г. по фирмено дело № 23914/1994 г. на Софийския градски съд (на лист 152 от първоинстанционното дело) е вписана промяна на фирмата на „П.А.“ ЕООД в „О.С.х.“ ЕООД.

С разрешение за строеж № 457/27.06.2005 г. на главния архитект на Столичната община (на лист 161 от първоинстанционното дело) е позволено на „О.С.х.“ ЕООД да извърши строителство на шест жилищни блока (номера от едно до шест) в УПИ № I-1088,1724,1291 в квартал 10б по плана на София, местността „Витоша – ВЕЦ Симеоново“.  За същия строеж е издадено и разрешение за ползване № АIII-12/1350/19.12.2008 г. на заместник-началника на Дирекцията за национален строителен контрол инж. Г. Даракчиев.

С нотариален акт № 99/19.11.2010 г., том III, рег. № 5536, дело № 221/2010 г. на нотариус П.Т., вписана под № 56 в регистъра на Нотариалната камара (на лист 53 – 56 от първоинстанционното дело), „О.С.х.“ ЕООД е продало на ответника Г.А.Ч. три недвижими имота: процесните апартамент № Г-3 с площ 72, 26 кв.м. на втория етаж във вход „Г“ на сградата, представляваща бивш блок 6 (описан в цитираното по-горе разрешение за ползване); мазе № Г-4 с площ 7, 63 кв.м. на сутеренния етаж на вход Г на сградата, и гараж № 2.21 в подземното ниво под сградата, заедно с 0,4132 % идеални части от общите части на описаната по-горе сграда – вход „Г“, построена в дворно място, представляващо УПИ № I-1088,1724,1291 с адрес: София, ул. „Проф. Кирил Попов“, № 3е, в квартал 10б по плана на София, местността „Витоша – ВЕЦ Симеоново“, както и 1, 4839 % идеални части от общите части на дворното място.

Съгласно скица № 15-554691/11.11.2016 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – София (на лист 80 от първоинстанционното дело) за урегулиран поземлен имот (бивш парцел) с № I-1088,1724,1291 в квартал 10б по плана на София, местността „ВЕЦ Симеоново“ са влезли в сила кадастрална карта и регистър, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на изп. директор на АГКК, като поземленият имот е с идентификатор 68134.1606.1088. Съгласно скица № 15-270529/09.06.2017 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – София (на лист 95 от първоинстанционното дело) процесният апартамент № Г-3 е с идентификатор 68134.1606.1088.11.3 при съседи на обекта на същия етаж апартаменти с идентификатори 68134.1606.1088.11.9 и 68134.1606.1088.11.2 и дворното място с идентификатор 68134.1606.1088, а над обекта – самостоятелен обект в сграда с 68134.1606.1088.11.5.

С решение № 2056/27.12.2012 г. по гражданско дело № 2369/2006 г. по описа на Апелативен съд – София, гражданско отделение, 2. състав (на лист 57 – 62 от първоинстанционното дело), поправено с решение № 173/25.01.2013 г. по гражданско дело № 2369/2006 г. по описа на Апелативен съд – София, гражданско отделение, 2. състав (на лист 64 – 65 от първоинстанционното дело), влязло в сила на  06.03.2013 г. съгласно печат, поставен върху решението (на лист 65 от първоинстанционното дело), е развален договор за доброволна делба, сключен на 01.10.1997 г. и вписан в Службата по вписванията като акт № 13 том XV, рег. № 34291 (на лист 39 – 41 от първоинстанционното дело, описан по-горе), с който „Ю.И.“ ООД  е получило в изключителен дял и собственост празно дворно място, представляващо източната реална част с площ от 3 738 кв.м.от имот с пл. № 1724 от кадастрален лист № 598 по плана на София, местността „ВЕЦ – Симеоново“ с обща площ на имота 13 294 кв.м., и източната реална част с площ 836 кв.м.от имот с пл. № 1088 от кадастрален лист № 598 по плана на София, „ВЕЦ – Симеоново“, местност „У.“ с площ на целия имот – 2 100 кв.м., като тези части са описани в нотариални актове с №№ 67/07.06.1994 г., 106/29.02.1994 г.; 63/21.02.1995 г.; 90/30.03.1995 г. и 103/23.04.1997 г. В решението изрично е посочено, че развалянето засяга Т. И.Г., Е.Г.Г., Т.Ф.Т., Т.К.Т. и „Ю.И.“ ООД (т.е. същото не е постановено по отношение на другите страни по договора – М. П. М., С.Н.И.-М.). Това дело е водено по исковата молба, вписана на 18.06.2002 г., описана по-горе.

С нотариален акт № 91/01.08.2013 г., том IV, рег. № 26123, дело № 644/2013 г., на нотариусР.Д. с рег. № 274 в регистъра на Нотариалната камара (на лист 68 – 70 от първоинстанционното дело), „Ю.И.“ ЕООД, към онзи момент в процес на ликвидация, е продало на М. П. М. и С.Н.И.-М. притежаваната от дружеството 1/3 идеални части от два недвижими имота: източната реална част с площ 6 645 кв.м. на имот с пл. № 1724, находящ се в кв. 10б по регулационния план на София, местност „Витоша – ВЕЦ – Симеоново“ („У.“),  при площ на целия имот от 13 294 кв.м., и източната реална част с площ от 836 кв.м. от имот с пл. № 1088, находящ се в кв. 10б по регулационния план на София, местност „Витоша – ВЕЦ – Симеоново“ („У.“), при площ на целия имот от 2 100 кв.м. И двата имота – предмет на сделката представляват части от имот с идентификатор 68134.1606.1088.

С нотариален акт № 92/01.08.2013 г., том IV, рег. № 26138, дело № 645/2013 г., на нотариусР.Д. с рег. № 274 в регистъра на Нотариалната камара (на лист 18 – 20 от първоинстанционното дело), Т. И.Г. и Е.Г.Г.са продали на въззивниците Д.В.П. и В.Т.Н. 1/3 идеална част от два недвижими имота: източната реална част с площ 6 645 кв.м. на имот с пл. № 1724, находящ се в кв. 10б по регулационния план на София, местност „Витоша – ВЕЦ – Симеоново“ („У.“),  при площ на целия имот от 13 294 кв.м., и източната реална част с площ от 836 кв.м. от имот с пл. № 1088, находящ се в кв. 10б по регулационния план на София, местност „Витоша – ВЕЦ – Симеоново“ („У.“), при площ на целия имот от 2 100 кв.м. И двата имота – предмет на сделката представляват части от имот с идентификатор 68134.1606.1088.

С нотариален акт № 93/01.08.2013 г., том IV, рег. № 26142, дело № 646/2013 г., на нотариусР.Д. с рег. № 274 в регистъра на Нотариалната камара (на лист 71 – 73 от първоинстанционното дело), Д.В.П., В.Т.Н., Т.Ф.Т., Т.К.Т., М. П. М. и С.Н.М. са продали на Г. Д. Г. 374/7 481 идеални части от два недвижими имота: източната реална част с площ 6 645 кв.м. на имот с пл. № 1724, находящ се в кв. 10б по регулационния план на София, местност „Витоша – ВЕЦ – Симеоново“ („У.“),  при площ на целия имот от 13 294 кв.м., и източната реална част с площ от 836 кв.м. от имот с пл. № 1088, находящ се в кв. 10б по регулационния план на София, местност „Витоша – ВЕЦ – Симеоново“ („У.“), при площ на целия имот от 2 100 кв.м. И двата имота – предмет на сделката представляват части от имот с идентификатор 68134.1606.1088.

С нотариален акт № 94/01.08.2013 г., том IV, рег. № 26145, дело № 647/2013 г., на нотариусР.Д. с рег. № 274 в регистъра на Нотариалната камара (на лист 74 – 76 от първоинстанционното дело), Д.В.П., В.Т.Н., Т.Ф.Т., Т.К.Т., М. П. М. и С.Н.М. са продали на М.Д.А. (чрез пълномощник – Г. Д. Г.) 500/7 481 идеални части от два недвижими имота: източната реална част с площ 6 645 кв.м. на имот с пл. № 1724, находящ се в кв. 10б по регулационния план на София, местност „Витоша – ВЕЦ – Симеоново“ („У.“),  при площ на целия имот от 13 294 кв.м., и източната реална част с площ от 836 кв.м. от имот с пл. № 1088, находящ се в кв. 10б по регулационния план на София, местност „Витоша – ВЕЦ – Симеоново“ („У.“), при площ на целия имот от 2 100 кв.м. И двата имота – предмет на сделката представляват части от имот с идентификатор 68134.1606.1088.

С нотариален акт № 142/01.08.2013 г., том III, рег. № 23236, дело № 490/2015 г., на нотариусР.Д. с рег. № 274 в регистъра на Нотариалната камара (на лист 77 – 79 от първоинстанционното дело),Г. Д. Г. е продал на М.Д.А. своите 374/7 481 идеални части от два недвижими имота: източната реална част с площ 6 645 кв.м. на имот с пл. № 1724, находящ се в кв. 10б по регулационния план на София, местност „Витоша – ВЕЦ – Симеоново“ („У.“),  при площ на целия имот от 13 294 кв.м., и източната реална част с площ от 836 кв.м. от имот с пл. № 1088, находящ се в кв. 10б по регулационния план на София, местност „Витоша – ВЕЦ – Симеоново“ („У.“), при площ на целия имот от 2 100 кв.м. И двата имота – предмет на сделката представляват части от имот с идентификатор 68134.1606.1088.

Останалите представени по делото писмени доказателства – молби за вписване на възбрана в полза на С.Ц.К.; извадки от електронната система на Агенцията по вписванията; решения на общото събрание за изключване на съдружници от дружеството „Ю.И.“ ООД и на съда за отмяната им и за вписване на обстоятелства; решения за вписване в търговския регистър на съдружници в „П.А.“ ЕООД и удостоверения за съществуването на тези съдружници, не са необходими за правилно решаване на делото, поради което не е необходимо подробното им обсъждане от съда. Същите не обосновават промяна на направените по-горе изводи от представената доказателствена съвкупност, но или се отнасят до обстоятелства, които касаят други (трети за процеса) лица, участвали в определени сделки във връзка с имота, както и завели искове за собствеността на същия, или повтарят като вторични доказателствени средства установеното от по-горе описаните първични доказателства (вписани в книгите по вписванията актове за учредяване на вещни права). Тези доказателства не променят крайните изводи на съда относно правното положение между страните по делото.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

За да бъде уважен предявеният от  въззивниците Д.П. и В.Н. (ищци в първоинстанционното производство) следва да се установи, че същите са придобили от собственик правото на собственост върху поземления имот, върху който е построен процесния апартамент (чл. 77 ЗС във връзка с чл. 92 ЗС).

Изложеното във въззивната жалба оплакване, че първоинстанционният съд не бил установил точното местонахождение на процесния имот апартамент с № Г-3 с прилежащото му мазе (наричани за кратко по-долу „процесните имоти“ или „процесния апартамент“) в рамките на недвижимия поземлен имот, в който същия се намира – УПИ № I-1088,1724,1291 в квартал 10б по плана на София, местността „Витоша – ВЕЦ Симеоново“, който поземлен имот има кадастрален идентификатор 68134.1606.1088, са неоснователни. Отговорът на въпроса върху кой от имотите, които образуват УПИ № I-1088,1724,1291 е построен процесният апартамент, както правилно е приел първоинстанционния съд, има значение само и единствено ако се установят права на ищците върху който и да е от тези отделни поземлени имоти с пл. №№ 1088, 1724, 1291 или 1190.

Въззивниците Д.П. и В.Н. (ищци в първоинстанционното дело) обаче не твърдят да са придобили правото на собственост върху два от поземлените имоти, от които е съставен УПИ № I-1088,1724,1291 – имоти с пл. №№ 1291 и 1190. Поради това съдът не следва да изследва въпроса дали процесният апартамент е построен върху някой от тези имоти, тъй като това не е предмет на настоящия процес.

По отношение на останалите имоти – с пл. №№ 1088, 1724, е правилен изводът на първоинстанционния съд, че ищците не са придобили собствеността върху тях. Това е така, тъй като ищците се легитимират като приобретатели на собствеността върху реални части от тези имоти по силата на договор за покупка, оформен в нотариален акт № 92/01.08.2013 г., том IV, рег. № 26138, дело № 645/2013 г., на нотариусР.Д. с рег. № 274 в регистъра на Нотариалната камара. Въззивниците твърдят, че са придобили собствеността от собственици – Т. И.Г. и Е.Г.Г., като така са придобили собственост върху земята на основание деривативен придобивен способ – по силата на договор за прехвърляне на вещни права (чл. 77, предл. първо ЗС във връзка с чл. 24, ал. 1 ЗЗД). Това би било вярно единствено ако се установи, че праводателите на въззивниците са били собственици на имота, тъй като по аргумент от чл. 21, ал. 1 ЗЗД договорите прехвърлят вещни права само между страните.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че праводателите на въззивниците – Т. И.Г. и Е.Г.Г., не са били собственици на поземлените недвижими имоти с пл. №№ 1088, 1724 към датата, на която са продали тези имоти – 01.08.2013 г.

Въззивниците обосновават твърденията си, че са придобили от собственик на обратното действие на развалянето на договор за доброволна делба от 01.10.1997 г., по силата на който Т. И.Г. и Е.Г.Г.са прехвърлили всичките си идеални части от имоти с пл. №№ 1088, 1724 на „Ю.И.“ ООД. В резултат на това въззивниците твърдят, че са придобили обратно собствеността върху прехвърлените на дружеството имоти и същата към август 2013 г. е принадлежала на онези лица, които са притежавали правото към 30.09.1997 г. – преди сключване на договора за доброволна делба, тъй като развалянето има обратно действие – все едно договорът никога не е бил сключен, и права от същия не възникват (чл. 88, ал. 1, предл. първо ЗЗД).

На това твърдение на въззивниците въззиваемият Г.Ч. противопоставя възражението си, че е придобил правата си от лице, закупило имота на публична продан, инициирана от кредитор, на който развалянето на договора за доброволна делба не е било противопоставимо – „П.И.Б.“ АД, в чиято полза преди вписването на исковата молба за разваляне на договора за доброволна делба на 18.06.2002 г. са били вписани ипотека и възбрана. Въззиваемият Ч. аргументира своето възражение с разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, според която развалянето не засяга правата на трети лица, които са били придобити преди вписването на исковата молба, с която е поискано разваляне на съответния договор.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно бил приложил посочената разпоредба към ипотеките и възбраните, като тя следвало да се прилага единствено за вещни права. Посочва се още, че бил отпаднал ефекта на наложените възбрани.

Настоящият съд намира, че изложените във въззивната жалба доводи относно ефекта на възбраната, нейното заличаване и характера на правото, което кредиторът, в чиято полза е учредена възбрана, придобива, не е необходимо да се разглеждат за правилното решаване на делото. Това е така, тъй като въззиваемият Ч. и в отговора на исковата си молба, и в отговора на въззивната жалба се позовава на друго право на „П.И.Б.“ АД, въз основа на което същото дружество е имало право да продаде имота на неговия праводател „Б.Е.Е.“ ООД – учредената на 15.07.1998 г. в полза на банката ипотека от „Ю.И.“ ООД. Поради това съдът не следва да изследва действието на наложената по-късно в полза на същия кредитор – „П.И.Б.“ АД, възбрана, ако установи, че правата на същата могат успешно да бъдат противопоставени на въззивниците и техните праводатели.

Приложимото правило на чл. 88, ал. 2 ЗЗД урежда т.нар. „защитно-противопоставимо вписване“, при което всички трети лица, които са придобили права въз основа на подлежащи на вписване актове върху недвижим имот от приобретателя по един развален договор преди вписването на исковата молба за развалянето му запазват тези права. Съгласно  чл. 114, ал. 1, б. „а“, изр. второ ЗС подобна защита е уредена като изключение и се предвижда с изрична разпоредба на закона. Тя се прилага само в изрично предвидените случаи – при симулация (чл. 17, ал. 2 ЗЗД); унищожаване на договора поради крайна нужда и явно неизгодни условия (чл. 33, ал. 3 ЗЗД); прекратяване на доброволно представителство (чл. 41, ал. 2 ЗЗД); разваляне на двустранни договори (чл. 88, ал. 2 ЗЗД); Павловия иск (чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД); исковете за несъответствие в площта на продадения имот (чл. 211, ал. 2 ЗЗД); отмяната на дарение (чл. 227, ал. 5 ЗЗД); иска за обявяване на предварителен договор за окончателен (чл. 114, ал. 1, б. „б“, изр. второ ЗС), и при отчуждаване на подарени или завещани имоти, за които успешно е проведен иск за защита срещу накърняването на запазена част (чл. 37, ал. 1 ЗН).

Този вид вписване е различен по последици от т.нар. „оповестително“ вписване на исковите молби, което е уредено като принцип в закона (чл. 114, ал. 1, б. „а“, изр. второ ЗС), и при което само се дава гласност на обстоятелството, че за имота се води правен спор. Оповестителното вписване не съхранява правата на третите лица, които те са придобили от вписания собственик на вещта, макар че титулът за собственост в последствие е престанал да действа с обратна сила, както това става в изброените по-горе случи по изрична разпоредба на закона.

С оглед на разликата между двата вида вписване са неоснователни и изложените във въззивната жалба аргументи, че вписването на развалянето на договора било противопоставимо на лица, които са имали не всякакви права върху имота, прехвърлен с разваления договор, а само вещни такива. Въззивниците се позовават в това отношение на две групи неотносими аргументи. Те цитират на първо място съдебна практика относно оповестителното вписване на исковите молби, като освен това се позовават и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, б. „в“, изр. второ ЗС, според която при вписване на искови молби за дела, по които се очаква съдебното решение да замести акт за учредяване на вещни права (чл. 112, б. „з“ ЗС), на вписалия исковата молба не може да се противопоставят само вещните права, придобити след това вписване. Тази хипотеза има специално значение и се прилага само за изрично посочените в разпоредбата на буква „в“ от чл. 114, ал. 1 ЗС искови молби – тези, при които съдебното решение ще замести липсващ акт за собственост (напр. при установителен иск за собственост). Тази хипотеза е специална и не се прилага при исковите молби, за чието вписване законът предвижда други последици, за които важи правилото на чл. 114, ал. 1, б. „а“, изр. второ ЗС. Тя не може да се прилои по аналогия при наличие на изрична разпоредба, а и преследва друга законодателна цел – доколкото актовете по чл. 112, б. „з“ ЗС (решения по съдебни процеси, заместващи актове за собственост) имат същото значение като частноправния акт за прехвърляне на вещни права (чл. 112, б. „а“ ЗС), който заместват. И той като при актовете за прехвърляне на собственост вписването осигурява противопоставимост на вещното право на трети лица (чл. 113 ЗС), то е логично и исковата молба, по която ще се постанови решение, заместващо акта за собственост, да създава такава противопоставимост единствено на придобитите от други лица вещни права (чл. 114, ал. 1, б. в“, изр. второ ЗС). Следователно разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД следва да се тълкува буквално – третите лица, придобили каквито и да е права върху един недвижим имот от лицето, което се смята за собственик по силата на един договор, до момента, в който исковата молба за развалянето на договора, запазват правата си. Това се отнася както за вещните права, така и за всички други права върху опредЕ. вещ (ипотека, възбрана, право на задържане).

Следователно извършеното по вписаната на 18.06.2002 г. искова молба за разваляне на договора за доброволна делба на имоти с пл. №№ 1088 и 1724 не е било противопоставимо на „П.И.Б.“ АД, която е вписала ипотека върху същите имоти на 30.09.1997 г. Оттук и за банката като ипотекарен кредитор е възникнало правото да изнесе имота на публична продан, в чиято и собственост да се намира този имот (чл. 173, ал. 1 in fine ЗЗД). Въззивниците и техните праводатели, в чиято полза е развален договорът за доброволна делба, не са имали възможност да се противопоставят на този ефект на ипотеката, тъй като с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват (чл. 175, ал. 1, изр. първо ЗЗД).

Щом като ипотечното право на „П.И.Б.“ АД е било противопоставимо на въззивниците П. и Н., то е безпредметно да се разглеждат доводите на същите, че вписаната по късно в полза на същия кредитор възбрана не е можела да им бъде противопоставена.

Следователно с извършената с постановление за възлагане от 01.07.2002 г., влязло в сила през 2003 г. публична продан, купувачът – „Б.Е.Е.“ ООД, е придобил имота чист от всякакви други права, включително и тези на бившите собственици на имота „Ю.И.“ ООД, М. П. М., С.Н.И.-М., Т.Ф.Т., Т.К.Т. Т. И.Г. и Е.Г.Г.(последните двама – праводатели на въззивниците П. и Н.). Следователно  по делото не е установено ищците в първоинстанционното производство – въззивниците П. и Н., да са придобили собственост върху идеални части от поземлени имоти с пл. №№ 1088 и 1724, описани по-горе.

За пълнота следва да се посочи, че единствен собственик на имота съгласно доказателствата по делото е въззиваемият Ч., който е придобил процесния апартамент чрез верига от правоприемства. По първото от тях с договор за покупко-продажба поземленият имот, върху който е построен процесния апартамент е придобит от „П.А.“ ЕООД (по-късно преименувано на „О.С.х.“ ЕООД). Същото дружество е придобило собственост върху процесния апартамент чрез построяването му на своя земя (чл. 92 ЗС), а след това го е прехвърлило с друг договор за продажба от 19.11.2010 на въззиваемия Г.А.Ч..

И доколкото се установи, че процесният апартамент не се намира върху нито един поземлен имот, върху който въззивниците П. и Н. имат права, то и искът за делба правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.

С оглед на изложеното относно придобиването на процесния имот чрез правоприемство от въззиваемия Г.А.Ч. е безпредметно да се разглежда дали същият е придобил имота по давност, а доколкото развалянето на договора за делба, от което въззивниците черпят правата си чрез верига от правоприемства, е непротивопоставимо на същия, то не следва и да се установява дали развалянето е станало по привиден процес.

Тъй като крайният извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск съответства напълно на изводите на първоинстанционния съд, то първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Относно разноските:

При този изход на спора на разноски имат право само въззиваемите в производството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същите не са представили доказателства за сторени в производството разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 295826/18.12.2017 г. по гражданско дело № 30273/2017 г. на Софийския районен съд, 76. състав, поправено с Решение от 17.04.2018 г. по гражданско дело № 30273/2017 г. на Софийския районен съд, 76. състав.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач – „О.х.С.“ ЕООД (в несъстоятелност).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 или 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                           2.

 

Съобщи за изтекли лични данни