№ 225
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Димитрова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000502143 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 2994/17.05.2024 г., постановено по гр. д. № 3618/2022 г.
по описа на СГС, I ГО, 29 състав, ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД е осъден
да заплати на В. И. Н., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
мастилата смърт на нейната дъщеря С. Г. Н. в резултат от осъществено на
02.09.2021 г. на кръстовището на път I-5 (км. 174+800), с път II-56, гр. Шипка,
област Стара Загора, ПТП по вина на водача на автомобил марка „Ауди“,
модел А 6, рег. № ******** – В. В. К., чиято деликтна отговорност е
обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД
„Алианц България“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 01.02.2022 г. до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да заплати
на адв. К. Й. М. от САК, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 ЗАдв., сумата от 10
650 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС по Наредба №
1/04.07.2004 г. за предоставената на В. И. Н. безплатна парвна помощ по
производство. Ответникът е осъден за заплати ппо сметка на СГС, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 7 100 лв. – държавна такса и
възнаграждения за вещи лица.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 120 000 лв. до пълния уважен размер от 150 000 лв. е депозирана
от ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, като
определеният размер на застрахователно обезщетение е завишен. Поддържа,
1
че определеното застрахователно обезщетение не е съобразно с принципът на
справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД. Решаващият съд не е
съобразил и социално-икономическата обстановка към момента на настъпване
на ПТП – 2021 г. Към този момент ищцата е била на 60 години, а дъщеря й –
на 39 години, имала е самостоятелно семейство. Ищцата е пострадалата от
години не са живеели в едно домакинство. Не е съобразена и формираната
съдебна практика по сходни казуси. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като отхвърли иска за сумата над 120 000 лв. до 150 000 лв.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищцата В. И. Н., с който я оспорва. Излага съображения,
че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. В резултат от
процесното ПТП е загинала единственото й дете. Имали много близки
отношения, помагали й да завърши две висши образования, давали й съвети,
подкрепяли ю, помагали м отглеждането на детето й. Излага съображения, че
от ангажираните по делото доказателства се установяват претърпените от нея
неимуществени вреди. Възражението на ответника за съпричиняване от
страна на пострадалата е останало недоказано по делото. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 02.09.2021 г., на кръстовището на път I-5, км.174+800, с
път II-56, в гр. Шипка, област Стара Загора, водачът на лек автомобил марка
„Ауди“, рег. № ********, нарушил правилата за движение – чл.25, ал.1 ЗДвП,
като не се е убедил, че няма да застраши останалите участници в движението,
като не спрял на знак В-2 и по този начин по непредпазливост причинил
смъртта на дъщеря й С. Г. Н.. За посочения лек автомобил е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, действала към датата на
ПТП. Уведомила ответника за настъпилото застрахователно събитие на
01.11.2021 г., когато е връчена писмената застрахователна претенция. Същият
не е заплатил застрахователно обезщетение. Помежду им съществувала силна
връзка. След раждането на нейния внука, дъщеря й дошла с него да живее при
ищцата, за да й помага при отглеждането на детето. По – късно заживяла с
бащата на детето при нейната баба в гр. София. Постоянно помагала да
дъщеря си в грижата на детето, стремяла се да не им липсва нищо. След като
дъщеря й започнала да учи фармация, ищцата помагала в отглеждането на
детето й. Направили ремонт на жилището, в което живеела дъщеря й. След
раздялата с бащата на детето ищцата помагала на дъщеря си за грижите на
детето. Дъщеря й също се грижила за ищцата. Инцидентът настъпил по пътя
към морето. След смъртта на бащата на внука, ищцата и нейният съпруг го
осиновили. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не са налице
2
предпоставките за ангажиране на отговорността му. Оспорва участието на лек
автомобил марка „Ауди“, рег. № ******** в процесното ПТП и вината на
неговия водач. Поддържа, че липсва противоправно поведение от страна на
водача на посочения автомобил. Оспорва мханизма на ПТП, както и
наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на пострадалата. В
условията на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, който не е съобразен с чл.52 ЗЗД. Прави възражение
за съпричиняване от пострадалата, която към момента на инцидента не е
използвала предпазен колан. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск.
С присъда № 12/06.03.2023 г., постановена по НОХД № 1010/2022 г.
по описа на ОС-Стара Загора, В. В. К. е признат за виновен в това, че на
02.09.2021 г., на кръстовището на път I-5, км.174+800, с път II-56, гр. Шипка,
област Стара Загора, при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел А
6, рег. № ********, нарушил правилата за движение – чл.50, ал.1 ЗДвП, чл.45,
ал.2 ППЗДвП, чл.46, ал.2 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на
едно лице – С. Г. и средна телесна повреда на едно лице – Г. С. Б. -
престъпление на чл.343, ал.4 вр. ал.3, пр. I, б. „б“, пр.1 вр. с чл.343, ал.1 вр. с
чл.342, ал.1, пр.1, пр. III и чл.54 НК вр. 373, ал.2 НПК вр. с чл.58, ал.1 НК,
като е ангажирана наказателната му отговорност.
Присъдата е влязла в сила на 22.03.2023 г., съгласно постъпилото
писмо вх. № 31434/03.04.2023 г. от ОС-Стара Загора.
От представения препис - извлечение от акт за смърт и удостоверение
за съпруга и родствени връзки се установява, че С. Г. Н. е починала на
02.09.2021 г., като ищцата е нейна майка.
С уведомление, постъпило на 01.11.2021 г., ищцата е уведомила
ответника за настъпилото ПТП, като е заявила претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпените от нея
неимуществени вреди.
От представената справка от извършена проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, както и препис от застрахователна
полица се установява, че за лек автомобил марка „Ауди“, модел А 6, рег. №
******** е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника с период на действие 25.10.2020 т. – 24.10.2021 г.
От показанията на разпитания пред СГС свидетел Г. И. Н. – съпруг на
ищцата, се установява, че тяхната дъщеря е единственото им дете, което са
отглеждали с желание и любов. Помагали са й да се изучи, имала две висши
образования, помагала й в живота. Поддържали постоянна връзка с нея, имали
ежедневни контакти. Помагали в отглеждането на внука им. Всеки ден
разговаряли по телефона. Разбрали за инцидента в деня на настъпването му.
Винаги подкрепяли дъщеря си, тя се съветвала с тях, напътствали я в живота,
давали й съвети за следването. Дъщеря им била много близка с ищцата,
споделяла с нея. Ищцата я научила да готви, как да гледа детето си. Като
узнала по телефона за катастрофата, ищцата изпаднала в шок, започнала да се
схваща, не можела да говори. Тръгнали към мястото на катастрофата. По –
късно разбрали, че дъщеря им е починала в болницата. Дъщеря им много им
липсвала, не можели да повярват. След смъртта на дъщеря им имало промяна
в поведението на ищцата. Единствената й утеха бил внука й. Живеели в къща,
не контактували с други хора. Ищцата плачела, когато се сети за инцидента.
3
След смъртта на дъщеря им осиновили внучето си, за да се грижат за него.
След гимназията тяхната дъщеря се изнесла от дома им. Живеела в гр. София.
Ищцата и свидетеля живеели в с. ***, до гр. Костинброд от 20-22 г. Много
често се виждали с дъщеря им. Идвала при тях в събота и неделя, имали
ежедневна връзка помежду си.
С решение № 74/24.02.2022 г., постановено по гр. д. № 867/2021 г. по
описа на СОС, Първоинстанционен граждански състав, е допуснато, на
основание чл.102, ал.1 СК вр. с чл.80, ал.2 СК, непълно осиновяване на А. П.
Т. от майка С. Г. Н. и баща П. Т. Т., от В. И. Н. и Г. И. Н..
От заключението на вещото лице д-р А. Т. М. по изслушаната пред
СГС съдебномедицинска експертиза се установява, че причина за смъртта на
С. Г. Н. е описаната в заключението съчетана травма. Уврежданията се дължат
на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и
добре отговарят да са получени при процесното ПТП. Между получените
травматични увреждания и причината за смъртта на пострадалата съществува
пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. В аутопсионния протокол
няма описани увреждания, които да индикират дали по време на ПТП
пострадалата е била със или без правилно поставен предпазен колан.
Локализацията на уврежданията на пострадалата са несравнимо по – тежки
отдясно и са получени от действието на твърд предмет с направление отдясно
наляво. Описаните в огледния протокол повреди по автомобил марка „Ауди“
около мястото на пътника на предна дясна седалка са значителни и са с
направление отдясно наляво. С оглед на това вещото лице приема, че със или
без правилно поставен предпазен колан по време на ПТП биха се получили
същите или подобни увреждания по пострадалата, които да доведат до същия
неблагоприятен резултат.
От заключението на вещото лице инж. И. А. Т. по изслушаната пред
СГС автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е
следният: на кръстовището, образувано от път II-56 и път I-5, на разклона за
гр. Шипка е настъпил процесния инцидент. Път II-56 се състои от едно платно
и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка
посока има по една пътна лента. Път I-5 се състои от две платна и е
предназначен да двупосочно движение на автомобилите, като за посоката на
движение на лек автомобил марка „Тойота“ има две пътни ленти, лявата е
предназначена за завиващите на ляво след кръстовището, а дясната – за
движещите се в права посока. ПТП е настъпило в светлата част от
денонощието, с добра видимост. Кръстовището е регулирано с пътни знаци,
като за посоката на път II-56 е поставен пътен знак „Стоп“. Лекият автомобил
марка „Ауди“, модел А 6 се е движил по път II-5, в дясна пътна лента, с посока
към гр. Шипка, със скорост на движение 43, 3 км/ч. Приближавайки към
кръстовището с път I-5, водачът на автомобила не е спрял пред кръстовището,
при наличие на пътен знак „Стоп“ и навлязъл в кръстовището, движейки се в
правна посока към гр. Шипка. В същото време лек автомобил марка „Тойота“
се е движил по път I -5, в дясната му пътна лента, предназначена за движещите
се автомобили направо след кръстовището, със скорост от 56 км/ч. същият е
реагирал с аварийно спиране, но въпреки това е настъпил удар.Лекият
автомобил марка „Тойота“ с предната си част челно е ударил лекия автомобил
марка „Ауди“ в предната му дясна част, странично. В следствие на удара
предната част на лекия автомобил марка „Тойота“ се завъртяла на дясно, като
4
автомобилът се е завъртял на 180 градуса и плъзгайки се странично, е
достигнал до мястото, където е бил намерен при огледа. След удара предната
част на лекия автомобил марка „Ауди“ също се е завъртяла на дясно, като
автомобилът се е завъртял на ъгъл от 100 градуса и плъзгайки се странично, е
достигнал до мястото на установяването ме,констатирано в протокола за
оглед. Вещото лице приема, че от техническа гледна точка причина за
настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил
марка „Ауди“, със системите за управление на автомобила, който не е спрял
пред кръстовището при наличие за неговата посока на пътен знак Стоп и е
навлязъл в кръстовището в момента, в който от дясната му страна го е
приближавал лекия автомобил марка „Тойота“. ПТП може да се предотврати
от водача на лекия автомобил марка „Ауди“, а за водача на лекия автомобил
марка „Тойота“ ПТП е непредотвратимо. Седалката, на която е седяла
пострадалата, е била оборудвана с предпазен колан.
От показанията на свидетеля В. В. К. се установява, че на 02.09.2021
г. пътували със С. Н. и децата им към морето. Решили преди това да се
разходят до Шипка. На процесното кръстовище спрял на знак Стоп. Потеглил
леко напред, огледал се внимателно, нямало автомобили в кръстовището или в
близост до него. Имал добра видимост, нямало автомобили, поради което
потеглил, за да пресече кръстовището. Секунди след навлизане в
кръстовището усетил силен удар. Свидетелят шофирал автомобила, до него
била С.. Ударът бил много силен. Наложило се да режат автомобила, за да ги
извадят от него.към момента на удара автомобилът ,който управлявал, бил в
крайна дясна лента в посока на движение на автомобила, който ги ударил.
При изслушване на вещото лице инж. И. Т., след провеждане на
разпита, е пояснил, че двата леки автомобила се установили вдясно за
посоката на лекия автомобил марка „Тойота“. Лекият автомобил марка „Ауди“
към момента на удара се е движил със скорост от 39 км/ч., поради което счита,
че тази скорост не може да се постигне в разстоянието, в което автомобилът
навлиза до мястото на удара. Ударът не е бил челен – за лекия автомобил
марка „Ауди“ ударът е бил отдясно, страничен. Завъртането на лекия
автомобил марка „Тойота“ се дължи на скоростта на лекия автомобил марка
„Ауди“.
Във връзка със заявено от ответника оспорване на заключението на
вещото лице е допуснато изслушването на повторна авто-техническа
експертиза.
От заключението на вещото лице инж. А. П. А. се установява, че
механизмът на ПТП е следният: на 02.09.2021 г., около 08.53 ч., по
първокласен път I-5, км.184+70 в посока от гр. Казанлък към гр. Габрово лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“, рег. ********, управляван от Г. С.
Б. се е движил със скорост около 78, 5 км/ч. Приближил към кръстовището с
второкласен път II-56, пряк път, свързващ главен път I-6, с главен път I-5 и
продължаващ към гр. Шипка. В същото време по напречния път II-56 лек
автомобил марка „Ауди“, модел А 6, рег. № ********, управляван от В. В. К.
също се е движил в разширената зона в посока към гр. Шипка в средната
пътна лента, за движение направо със скорост, не по – ниска от около 40 км/ч.
за този автомобил преди стоп-линията е имало знак Б 2 „Стоп“, „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“. По неустановени причини
водачът на лекия автомобил марка „Ауди“В. К. не е възприел като опасност
5
движещия се и приближаващ от дясно по пътя с предимство I-5 лек автомобил
марка „Тойота“ и навлязъл в кръстовището без да спира. В резултат на това
настъпил удар, при който лекият автомобил марка „Тойота“ се е движил със
скорост от 63 км/ч., е ударил с с предната си челна част дясната страна на
напречно движещия се от ляво на дясно със скорост около 40 км/ч. лек
автомобил марка „Ауди“. Ударът е кратко приплъзване, но с големи
деформации на дясната страна на лекия автомобил марка „Ауди“. Причина за
настъпилото ПТП са действията на водача на лекия автомобил марка „Ауди“,
модел А 6, който при наличие на пътен знак Стоп за него и маркирана стоп-
линия е навлязъл в кръстовището със скорост около 40 км/ч. при наличие на
приближаващ го отдясно по пътя лек автомобил марка „Тойота“. Водачът на
лекия автомобил марка „Ауди“ е следвало да спре на стоп-линията и да
пропусне автомобилите, движещи се по пътя с предимство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимиранa страна, като същата е процесуално допустимa. Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че към датата на ПТП гражданската отговорност
на водача на лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 6, рег. № ********, е
застрахована при ответника по имуществена застраховка „Гражданска
отговорност. Обект на застраховате по тази застраховка е отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на
чл.477 КЗ са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно
средство. В случая посоченият автомобил е управляван от собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на
02.09.2021 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската
отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е
неизпълнение на задълженията на виновния водач, регламентирани в чл.50,
ал.1 ЗДвП, съгласно който на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища са
длъжни за пропуснат ППС, които се движат по пътя с предимство, както и
чл.45, ал.2 ППЗДвП, съгласно който пътните знаци относно предимството
имат следните изображения: Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“; чл.46, ар.2 ППЗДвП, съгласно който пътен знак Б 2 указва на
6
водачите на ППС, че са длъжни да спрат на “стоп-линията“, очертана с пътна
маркировка или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът.
Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат ППС, които имат
предимство.
Доколкото наказателната отговорност на виновния водач е
ангажирана с влязла в сила присъда и на основание чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Нормата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния
водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно
обезщетение на пострадалото лице за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди.
С решението в необжалваната част са установени предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника. Във въззивното производство спорен
между страните е въпросът относно обема на отговорността на застрахователя
във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно е определен размерът на
дължимото застрахователно обезщетение, като съдът не е съобразил
установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Справедливостта, като
критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения. Същите следва да се
преценяват от съда адекватно и в тяхната съвкупност (решение № 16 от
06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на
чл.290 ГПК и др.)
В резултат от настъпилото на 02.09.2021 г. ПТП причинена смъртта
съответно на дъщерята на ищцата. Същата е надлежно легитимирана по
предявения иск, съгласно разясненията, дадени с ППВС 4 от 25.05.1961 г.,
III.1.
За установяване претърпените от ищцата неимуществени вреди са
ангажирани показанията на свидетеля Г. И. Н., обсъдени по – горе. Въз основа
на тях са установени по делото заявените от ищцата неимуществени вреди,
претърпени от загубата на нейната дъщеря в процесния инцидент. Ищцата е
понесла изключително тежко загубата нейната единствена дъщеря. Животът й
се променил. Изпитвали дълбока болка и скръб. Затворила се в себе си. Макар
ищцата да не е живеел в едно домакинство с пострадалата, те са поддържали
много близки отношения, били са силно привързани. Чували се по телефона
всеки ден, гостувала им през почивните дни. Ищцата й помагала в
отглеждането на нейния син. Давала й съвети, подкрепяла я в придобиването
на две висши образования. Ищцата изпитва дълбока скръб от загубата на
единствената й дъщеря, която към датата на ПТП е била на 39 г. – в активна,
7
трудоспособна възраст. Единствената й утеха е нейният внук, когото
осиновила заедно със съпруга си.
Съдът изцяло възприема показанията на посочения свидетел, ценени
по реда на чл.172 ГПК, при отчитане възможната му заинтересованост.
Същите са логични и последователни, изцяло кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства. Свидетелят има преки и непосредствени
впечатления относно обстоятелствата, за които е разпитван. Също така не са
ангажирани други доказателства, които да разколебаят доказателствената им
стойност.
Предвид изложеното и съобразявайки претърпяната от ищцата тежки
неимуществени вреди от загубата на единствената й дъщеря, към която била
силно привързана и която ще я съпътства през целия й живот, лишаването на
ищцата от емоционален контакт и от морална подкрепа за в бъдеще,
съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване
на ПТП, установените застрахователни лимити, както и задължителните
указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на по 150 000 лв., което ще възмезди ищцата в
най - пълна степен за претърпените от нея болки и страдания във връзка с
настъпилата при процесното ПТП смърт на нейната дъщеря, с която е имала
близки, пълноценни отношения.
Съдебната практика, на която се позовава ответника, е формирана за
инциденти, настъпили много по – рано от разглеждания в настоящото
производство (някои от тях преди повече от 9 години). Същевременно съдът е
длъжен да съобрази и социално -икономическата обстановка към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
Жалбоподателят не поддържа във въззивното производство
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата,
поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на
въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производство:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38,
ал.2 ЗАдв. в полза адв. Е. Х. И. следва да се присъди сумата от 3 050 лв. –
адвокатско възнаграждение за оказаната във въззивното производство
безплатна правна помощ.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2994/17.05.2024 г., постановено по гр.
д. № 3618/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 29 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр. София, ул. „Съборна“ № 16 и съдебен адрес гр. София, бул. „Цар
Освободител“ № 14, ет.1 – адв. Я. В. А. – К., да заплати на адв. Е. Х. И., САС, с
адрес гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап.**, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр. с
8
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 3 050 (три хиляди и петдесет) лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната във въззивното производство
безплатна правна помощ.
Решението е влязло в сила в частта, с която е уважен предявеният иск
за сумата от 120 000 лв., като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9