№ 154
гр. Стара Загора , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530201604 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 24 – 002952 от
03.06.2021 година на Директора на дирекция „ Инспекция по
труда „ град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложената му
имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се с
обстоятелството, че изложените в АУАН и наказателното
постановление фактически констатации не отговарят на
обективната действителност, че не е извършил
административно нарушение и с допуснати съществени
процесуални нарушения.
В с.з. чрез адвокат Е. поддържа жалбата и моли съда да
1
отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт Л взема
становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да
потвърди наказателното постановление.
Претендира за направени по делото разноски.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
като извърши цялостна проверка на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните
съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на
жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът
приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в
2
обстоятелствената част на наказателното постановление е
приел за установено, че при извършена проверка на
14.04.2021 година в 13.57 часа на строителен обект в град
Стара Загора в сградата на УМБАЛ „ Проф. Стоян Киркович“
АД стопанисван от „Бизнес Хаус Конскулт „ ЕООД със
седалище и адрес на управление град Стара Загора в
качеството си на работодател е допуснал до работа САР без
да му предостави преди това копие от уведомление по чл. 62,
ал. 3 КТ заверено от ТД на НАП.
Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на св. Д.Б. / актосъставител / , декларация по чл.
402, ал. 1 КТ от Ст. Р, справка за приети и отхвърлени
уведомления трудов договор № 103/ 13.04.2021 г.,
показанията на снв. СР.
При така посочената фактическа обстановка
административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 63, ал. 2 КТ и на
основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложил имуществена санкция
в размер на 1 500 лева.
Несъстоятелни са твърденията в жалбата и в с.з., че
отразената в АУАН и в наказателното постановление
фактическа обстановка не отговаря на обективната истина.
3
От показанията на св. Д. Б., подкрепени и от
показанията на св. Р, декларация по чл. 402, ал. 1 КТ
подписана лично от работника Ст. Р, справка за приети и
отхвърлени уведомления - различни доказателствени
средства, които из цяло кореспондират по между си, което ги
прави убедителни и съдът ги кредитира – се установява , че
към момента на проверката работника Ст. Р е работил без
връчено копие от уведомление заверено от ТД на НАП, тъй
като такова уведомление към този момент не е било
подавано. Уведомлението е подадено същият ден , но след
констатиране на нарушението / в 13.57 часа/, подадено е в
16.17 часа - т.е. пост фактум.
Трудов договор № 193/13.04.21 г. е сключен в деня преди
извършената проверка.Същата дата / 13.04.21 г. / е и датата
на представения граждански договор № 3/13.04.21 г.
В показанията си св. Р твърди, че е сключил и подписал
граждански договор на 14.04.21 г. – в деня на проверката.
От показанията на св. Д. Б. се установява, че към момента
на проверката не е бил представен граждански договор, а в
декларацията работника изрично е посочил, че работи на
трудов договор / това е видно и от самата декларация /.
Следователно съдът приема, че към момента на
4
проверката граждански договор № 3/13.04.21г. не е
съществувал, а същият е сключен и подписан със задна дата
след проверката.Няма и логика да се сключва граждански
договор при наличие на сключен трудов договор за една и
съща трудова функция от едно и също лице.
По изложените съображения съдът приема, че не е
съществувал сключен граждански договор и работодателят
не е бил освободен от задълженията си по чл. 62, ал. 3 КТ.
Изложените до тук мотиви дават основание на съда да
приеме, че възприетата от административно-наказващият
орган фактическа обстановка в обстоятелствената част на
наказателното постановление отговаря на обективната истина
и се подкрепя по несъмнен и безспорен начин от различни по
вид доказателствени средства –показания на свидетели и
писмени доказателства – които образуват едно хомогенно
цяло и доказват фактическата страна на извършеното
административно нарушение.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че правилно и законосъобразно административно-
наказващият орган е приел, че жалбоподателят в настоящият
5
процес е нарушил чл. 63, ал. 2 КТ.
Жалбоподателят „Бизнес Хаус Консулт „ ЕООД град
Стара Загора има качеството на работодател по смисъла на
параграф 1 т. 1 от КТ.
В конкретния случай към момента на проверката лицето
Ст. Р е продаставял работна сила / наемен труд / за другиго –
„Бизнес Хаус Консулт „ ЕООД в качеството на работодател с
всички елементи от съдържанието на трудовото
правоотношение / чл. 66, ал. 1 КТ/. Основание за този извод
дават следните обстоятелства :
- Полагането на наемен труд/предоставянето на работна
сила / от страна на работник за работодател – предоставяне
на обект от работодателя, наличие на работно време,
предоставяне на оръдия на труда от работодателя
/показанията на св. Б., декларация /.
- Определено място на работа– строителен обектх
стопанисван от работодателя.
- Определен характер на работа – общ работник.
6
- Определено трудово възнаграждение.
Следователно при наличието на всички елементи от
съдържанието на трудовото правоотношение и при
предоставяне на работна сила от страна на св. Ст. Р за
работодателя съдът приема, че се касае за трудови
правоотношения между работник и работодател.
При наличието на такива правоотношения същите
следва да се уреждат като трудови правоотношения по силата
на чл. 1, ал. 2 КТ чрез сключването на трудов договор в
съответната писмена форма.Това налага и изпращане на
уведомление до съответната ТД на НАП за регистриране на
сключения договор съгласно императивните изисквания на
чл. 62, ал. 3 КТ.
До изпълнение на тези изисквания на чл. 63, ал. 1 КТ
работодателят по силата на чл. 63, ал. 2 КТ не следва да
допуска до работа работника. Работодателят и жалбоподател
в настоящото производство не е изпълнил абсолютната и
безусловна забрана за допускане до работа на работник до
извършване на дължимите активни действия, с което е
нарушил чл. 63, ал. 2 КТ.
7
Нарушението по чл. 63, ал. 2 КТ е от категорията на
формалните административни нарушения – в състава му не са
обхванати съставомерни обществено опасни последици,
съставомерен резултат. Същото е било извършено към
момента на проверката на 14.04.2021 година / 13,57 часа / и
всички последващи действия не могат да го заличат.
Такъв е и настоящият казус. Сключеният трудов
договор и подаденото уведомление до ТД на НАП / видно от
справка за приети и отхвърлени уведомления / са в тясна
връзка с извършваната проверка и съставеният АУАН и по
същество представляват активни действия извършени от
страна на работодателя , но пост фактум, което ги прави
правно ирелевантни за извода има ли извършено
административно нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ.
При така установеното и доказано административно
нарушение административно-наказващият орган не е имал
алтернатива за налагането на имуществена санкция по чл.
414, ал. 3 КТ.
Същата е наложена в близост до минимума като са
отчетени всички обстоятелства от значение за
индивидуализацията и съгласно чл. 27 ЗАНН, съобразена е и
8
с целите на чл. 12 ЗАНН.
За тези административни нарушения по чл. 63,ал. 2 КТ
законодателят в чл. 415 В, ал. 2 КТ е изключил приложението
на маловажния случай.
Няма основание и за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Административното нарушение,за което е
санкциониран жалбоподателя е от категорията на формалните
и същото не включва в състава си съставомерни обществено
опасни последици. То в никакъв случай обаче не е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на
нарушение на трудовото законодателство.
Трудовият договор е основен правен институт в
трудовото право и неговата форма, съдържание, начин на
сключване е гаранция за правата и законните интереси на
икономически по-слабия субект в трудовото
правоотношение.Изискванията на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 КТ са
допълнителна гаранция за спазването на правата и
интересите на работника от една страна, а от друга страна са
и препядствие за заобикалянето на трудовото
законодателство – да не се сключват трудови договори пост
9
фактум, да не се антидатират трудови договори, да се
контролира плащането на дължимите осигурителни вноски и
т.н.
Следователно извършването на нарушението по чл. 63,
ал. 2 КТ не може да бъде малозначително.Всяко подобно
нарушение би могло да се отстрани на момента след
извършването на съответната проверка, от което следва
абсурдния извод, че всички подобни административни
нарушения ще бъдат маловажни. В този ред на мисли следва
и правния парадокс , че никога не следва да се прилага
санкцията на чл. 414, ал. 3 КТ.
Очевидно не такава е волята на законодателя. С
последващи действия не може да се заличава извършено
нарушение на императивна правна норма включваща в
диспозицията си забрана за определени действия / чл. 63, ал.
2 КТ /.
Да се приеме като малозначително нарушение на чл. 63,
ал. 2 КТ и приложението на чл. 28 ЗАНН означава да бъдат
стимулирани всички работодатели да сключват трудови
договори и да изпращат уведомления до ТД на НАП винаги
след извършване на проверката и констатиране на
извършеното административно нарушение. Това означава
10
още , че икономията от дължимите и невнесени осигурителни
вноски ще бъде в пъти по-голяма от евентуалната санкция за
маловажното нарушение.
Такова тълкуване е в разрез с духа на закона, с
принципите на трудовото право и на правото въобще.
В конкретният казус извършеното административно
нарушение от жалбоподателя не само, че не е с по-ниска
степен на обществена опасност, а напротив с по-висока
степен на обществена опасност в сравнение с други подобни
случаи на нарушение на трудовото законодателство.
На фона на широкото разпространение в днешните
обществено-икономически условия в страната и съдебния
район полагане на наемен труд без трудов договор и без
връчването му на работника в едно с уведомлението подобно
нарушение е с висока степен на обществена опасност.
В заключение изложените съображения до тук дават
основание на съда да приеме, че няма опора в закона за
приложение на чл.28 ЗАНН ,в конкретния случай
извършеното административно нарушение е с висока степен
на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи,
поради което няма основание за отпадане на АНО на това
основание.
11
Неоснователни са възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на АУАН.
АУАН е съставен при отказ на представител на
нарушителя да го подпише, който отказ е удостоверен с
двама свидетели и подписан от единия съгласно изискванията
на чл. 43, ал. 2 ЗАНН.
Дори и да се приеме, че е допуснато нарушение с оглед
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН това нарушение не може
да сде окачестви като съществено, което да даде повод за
отмяна на издаденото наказателно постановление.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на атакуваното наказателно постановление.
Същото отговаря из цяло на изискванията на чл. 57 ЗАНН /
посочени са всички обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение, фактическата обстановка е в
съответствие с правната квалификация, наказателното
постановление съдържа всички необходими реквизити / ,
12
правилно е приложен материалният закон, няма основания за
изменение в частта на наложеното наказание или правна
квалификация на деянието, поради което жалбата се явява
неоснователна, а наказателното постановление следва да се
потвърди.
Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП
във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната
помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна
сложност на делото и проведените две с.з. , в полза на
въззиваемата страна следва да се определят и присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради
неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24 – 002952
от 03.06.2021 година на Директора на дирекция „ Инспекция
по труда „ град Стара Загора, с което е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 / ХИЛЯДА И
13
ПАТСТОТИН / лева на „ Бизнес Хаус Консулт „ ЕООД град
Стара Загора, със седалище и адрес на управление град Стара
Загора, ул. „ Д. Наумов „ № 35,етаж 2, ап. 2 , ЕИК №
*********, адрес за призоваване град Стара Загора, ул. „
Парчевич ” № 2.
ОСЪЖДА „ Бизнес Хаус Консулт „ ЕООД град Стара
Загора, със седалище и адрес на управление град Стара
Загора, ул. „ Д. Наумов „ № 35,етаж 2, ап. 2 , ЕИК №
*********, адрес за призоваване град Стара Загора, ул. „
Парчевич ” № 2 да заплати на Изпълнителна Агенция
Дирекция „ Инспекция по труда“ със седалище град Стара
Загора направените по делото разноски в размер на 100 / СТО
/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14