РЕШЕНИЕ

№ 152

гр. Самоков, 16.08.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1381 по описа на същия съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Е.Л.И. *** е предявила иск за развод срещу В.Б.И. ***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, сключен между тях, настъпило по вина на ответника. Ищцата е поискала да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака ненавършили пълнолетие деца Любомир Валентинов И. и Мария Валентинова И., както и съдът да определи подходящ режим на лични отношения между ответника и децата. Поискала е ответникът да бъде осъден да заплаща на всяко от децата издръжка в размер по 250 лв. месечно, считано от предявяване на иска до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Отправила е и искане след прекратяване на брака да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, собственост на нейните родители, находящо се на адрес гр. Самоков, ул. „Подридна” № 11. Също така е поискала след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Стефанова. Претендира разноските по делото.

Твърди се в исковата молба, че страните сключили граждански брак на 30.09.2000 г. в гр. Самоков. От брака им се родили две деца – непълнолетният Любомир Валентинов И., роден на *** г. и малолетната Мария Валентинова И., родена на *** г. До предявяване на иска семейството живеело в дома на родителите на ищцата в гр. Самоков на ул. „Подридна” № 11. През м. март 2018 г. отношенията между съпрузите рязко се влошили по повод многобройни заеми и кредити, получени от ответника от частни лица, фирми за бързи кредити и банка в общ размер около 26000 лв., които той не похарчил за нуждите на семейството, а използвал за неустановени цели и дал на ищцата обяснение за изразходването им, което тя възприела като невярно. Независимо че доходите на ищцата не били големи, тя искала да укрепи отношенията си с ответника и изтеглила банков кредит, с който погасила задълженията му към частни лица и към фирми за бързи кредити в общ размер около 10000 лв., а той обещал, че редовно ще плаща погасителните вноски по изтегления от него банков кредит. През м. декември 2018 г. обаче ищцата разбрала, че ответникът е поел нови кредитни задължения за около 5000 лв., които също не използвал за нуждите на семейството. По този повод между съпрузите възникнал скандал, след който ответникът излязъл от семейния дом и до предявяване на иска не се прибрал. Твърденията на ищцата за тези обстоятелства обосновават искането й бракът да бъде прекратен с развод по вина на ответника. Ищцата твърди също така, че работи в детска градина „Звънче” и реализира доходи единствено от заплатата си по това трудово правоотношение. Ответникът работел в „Тотал” ООД като строител и по ведомост получавал минималната за страната работна заплата, но реалните му доходи, включително и получаваното от него възнаграждение в брой за полагания от него труд, възлизали на около 1000 лв. месечно.

В срока по чл. 131 от ГПК адв. З.Т., назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответника, е представил отговор на исковата молба. Изтъква, че от представените до подаване на отговора на исковата молба доказателства не се установява дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което да бъде вменено във вина на ответника. Евентуално сочи, че ако това състояние на брачната връзка се установи по делото, бракът следва да бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за вината за дълбокото му и непоправимо разстройство. Изразява становище, че упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие родени от брака деца следва да се предостави на ответника, както и че искането на ищцата в тази насока е неоснователно. Оспорва исканията за заплащане на издръжка на всяко от децата по основание и размер и счита, че в случай, че съдът предостави упражняването на родителските права по отношение на децата на ответника, ищцата следва да им заплаща издръжка в размер по 150 лв. месечно на всяко от тях. Посочва, че в този случай на ответника следва да се предостави и ползването на семейното жилище. Счита за основателно искането на ищцата да носи предбрачното си фамилно име след прекратяване на брака.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от пълномощника си адв. Елена Милушева, която заявява, че поддържа иска. Допълва, че до датата на съдебното заседание ответникът не е влязъл в контакт със семейството си и фактическата раздяла между съпрузите се е превърнала в трайно състояние.

Ответникът се представлява от особения си представител адв. З.Т., който заявява, че поддържа становището по иска, заявено с отговора на исковата молба и отправените с него искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак на 30.09.2000 г. в гр. Самоков, за което е съставен акт за граждански брак № 117 от 30.09.2000 г. на Община Самоков. При сключване на брака съпругата е приела фамилно име И..

Установява се от представените удостоверения за раждане, че през време на брака между съпрузите са родени децата Любомир Валентинов И., роден на *** г. в гр. Самоков и Мария Валентинова И., родена на *** г. в гр. Самоков.

Видно от удостоверение, изх. № 177/17.12.2018 г., издадено от Детска градина „Звънче” – гр. Самоков, средномесечното брутно трудово възнаграждение на ищцата за периода от м. декември 2017 г. до м. ноември 2018 г. е 676,01 лв.

В показанията си пред съда свидетелката Маргарита Стефанова /майка на ищцата/ сочи, че до 12.12.2018 г. ищцата и ответникът заедно с децата им живеели заедно в едно домакинство със свидетелката и съпруга й – родители на ищцата – в жилище, собственост на последните, находящо се на улица „Подридна” в гр. Самоков. Оттогава ответникът напуснал жилището и в него останали да живеят ищцата, децата й и родителите й. В началото на 2018 г. свидетелката и съпругът й присъствали при разговори между страните, в хода на които ответникът признал, че дължи на банки и на фирми за бързи кредити общо около 26000 лв. Ответникът изобщо не разходвал тези пари за семейни нужди, а обяснил, че изтеглил кредитите, защото му искали пари, тъй като блъснал някаква жена, но не посочил никакви конкретни данни за такова събитие. За да даде още един шанс на семейството си, ищцата изтеглила кредит в размер 10000 лв. и с него погасила задълженията на ответника към фирми за бързи кредити, а ответникът обещал отново да поеме грижите за децата и семейството. На 11.12.2018 г. свидетелката разбрала от своя позната, която работела в такава небанкова кредитна институция, че ответникът отново е взел кредит от това дружество, а последният дал обяснение, че бил дал тези пари на свой колега. На следващия ден, т. е. 12.12.2018 г., ответникът излязъл от къщи за работа и не се прибрал повече, като до деня на разпита на свидетелката /10.06.2019 г./ той не влязъл в контакт с децата си, със съпругата си, нито със свидетелката и нейния съпруг. Оттогава грижите за децата били поети изцяло от ищцата, а нейните родители я подпомагали. Детето Любомир И. бил ученик в Спортното училище в гр. Самоков, а сестра му Мария И. била ученичка в училище „Авксентий Велешки” в гр. Самоков. Ответникът работел като строител в „Тотал” ООД и според това, което свидетелката чувала от съпрузите, доходите му били в размер около 1000-1200 лв. месечно според надниците. Свидетелката посочва също, че откакто ответникът повече не се прибрал при семейството си, тя, съпругът й, а и внуците й /деца на страните/ не са го виждали из града, а майката на ответника споделила със свидетелката, че го е обявила за издирване от полицията.  

 Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката – същите са логични, последователни и безпротиворечиви, възпроизвеждат нейни непосредствени и трайни впечатления за сочените от нея обстоятелства и не се опровергават от други събрани по делото доказателства.

Въз основа на така установените факти, правните изводи на съда са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Относно прекратяването на брака.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 12.12.2018 г. ответникът е напуснал семейството си и семейното жилище, което дотогава е обитавал с ищцата и с децата си в едно домакинство с родителите на ищцата. До приключване на устните състезания по делото ответникът не се е завърнал в това жилище и не е установил какъвто и да било контакт с децата си, със съпругата си и с родителите й. Това обстоятелство се установява от показанията на св. Стефанова, а и от установени по делото данни, които макар и да не могат да се определят като доказателства в същинския смисъл на това понятие, са обусловили решението на съда да назначи особен представител на ответника на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В този смисъл – трудовото правоотношение на ответника с „Тотал” ООД, гр. Самоков е прекратено на 12.12.2018 г. /вж. служебно извършена справка от НАП на л. 17 от делото/; няма данни за следващ трудов договор на ответника; същият няма нова адресна регистрация /вж. служебно извършена справка в НБД „Население” на л. 14 от делото/ и не осъществява търговска дейност /вж. справка в Търговския регистър, л. 25 от делото/.

Установява се от доказателствата по делото, че тази трайна фактическа раздяла между съпрузите е установена по инициатива на ответника и е пряк резултат от сериозен, датиращ от началото на 2018 г., конфликт с ищцата във връзка с последователно поемане от ответника на кредитни задължения, които не са използвани за семейни нужди и чийто общ размер многократно е надхвърлял възможностите му срочно да ги погаси. Неизползването за семейни нужди на усвоени от ответника кредити е довело до трайно нарушаване на доверието между съпрузите, което е необходим от нравствена гледна точка елемент от брачната връзка, поради което то, в съвкупност с впоследствие установената и свързана с това трайна фактическа раздяла между съпрузите, са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка между тях поради окончателното й опразване от присъщото й съдържание. Поради това сключеният между В.Б.И. и Е.Л.И. граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, следва да бъде прекратен с развод.

Само по себе си тегленето на кредити от единия съпруг по време на брака за задоволяване на негови лични нужди не е противобрачно поведение, тъй като, излишно е да се обосновава по-подробно, че с встъпване в брак никой от съпрузите не изгубва нито своята индивидуална правосубектност, нито идентификацията си като личност. В конкретния случай обаче, доказателствата по делото са достатъчни за извод, че липсата на логично обяснение от страна на ответника пред ищцата относно целите, за които е използвал получени кредити в значителен размер, както и поемането от негова страна на нови такива задължения въпреки действия на ищцата по погасяване на съществена част от предишните му задължения, са довели до това трайно нарушаване на доверието между съпрузите, в резултат на което е настъпила и фактическата раздяла между тях – отново по инициатива на ответника. Това поведение на ответника в своята съвкупност следва да се определи като противобрачно, тъй като в нарушение на принципите, на които съгласно чл. 14 и чл. 17 от СК се основават личните отношения между съпрузите, с осъществяването му ответникът необосновано е предпочел неизвестен по делото интерес пред участие в съответствие със своите възможности, имущество и доходи в общите грижи за семейството и това е породило неразбирателство между съпрузите, а и в нарушение на чл. 15 от СК е преустановил съвместното живеене с ищцата, като не просто е напуснал семейното жилище, а се е дезинтересирал от семейството. Поради това съдът следва да обяви, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на ответника.

Относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата и режима на лични отношения.  

Упражняването на родителските права по отношение на родените през време на брака ненавършили пълнолетие деца Любомир Валентинов И. и Мария Валентинова И. следва да бъде предоставено на тяхната майка – ищцата. В периода на фактическа раздяла между съпрузите тя отглежда децата, грижи се за тях, осигурява средства за тяхната издръжка и условия за правилното им развитие, а не се установява в този период грижи за децата да полага ответника – техен баща. Тези обстоятелства са достатъчни да обосноват извод, че в интерес на децата е упражняването на родителските права по отношение на тях да бъде предоставено на тяхната майка, при която на основание чл. 59, ал. 2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето им. Няма фактическо и правно основание упражняването на родителските права по отношение на децата да бъде предоставено на техния баща – ответникът, чиито действително местонахождение и местоживеене са на практика неизвестни.

На ответника като баща на децата следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения с тях в съответствие с чл. 59, ал. 3 от СК. Съдът намира, че такъв подходящ режим е този, при който бащата ще има право да вижда и взема децата всяка първа събота на месеца от 09,00 ч. до 18,00 ч., всяка трета неделя на месеца от 09,00 ч. до 18,00 ч., както и 20 календарни в годината, които да не съвпадат с ползване на платен годишен отпуск от майката. Към настоящия момент не се установява къде и при какви условия живее бащата, поради което по-разширен режим на лични отношения между него и децата не следва да се определя.

Относно издръжката на децата.

Всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

С оглед обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Любомир Валентинов И. и Мария Валентинова И. се предоставя на тяхната майка, то баща им следва да бъде осъден да им заплаща парична издръжка.

Предвид разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и 2 от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършило пълнолетие свое дете, се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, но не може да бъде по-малък от 1/4 от минималната работна заплата, т. е от 140 лв. при действието на чл. единствен, ал. 1 от ПМС № 320/20.12.2018 г. /обн. ДВ, бр. 107/28.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г./. При определяне на общата сума, необходима за месечна издръжка на всяко ненавършило пълнолетие дете, която да осигурява условия на живот, необходими за правилното му развитие, на основание чл. 143, ал. 1 от СК съдът изхожда не само от нуждите на детето, но и от възможностите на двамата му родители.

В конкретния случай нуждите и на двете деца обективно следват от възрастта им, съответно – на 17 и 10 навършени години. 17-годишният Любомир има все по-разностранни ежедневни нужди, свързани с предстоящото му социално вграждане, които надхвърлят елементарните нужди от храна и облекло, а 10-годишната Мария укрепва физически и непрекъснато израства. И двете деца са в училищна възраст, което обуславя извършване и на разходи за закупуване на учебни пособия, както и за осигуряване участието на децата в извънкласни дейности. От доказателствата по делото не се установяват конкретни обстоятелства, обосноваващи нужди на децата, които да надхвърлят обичайните нужди на деца на тази възраст. От друга страна, средномесечният размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последните 12 месеца преди предявяване на иска не е висок, а с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да се вземе предвид и обстоятелството, че от предявяване на иска ответникът не работи по трудово правоотношение /вж. справката от НАП на л. 17 от делото, макар и извършена служебно за целите на приложението на чл. 47, ал. 3 от ГПК/. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплаща на детето Любомир издръжка в размер 210 лв. месечно, а на детето Мария – издръжка в размер 180 лв. месечно, считано от предявяване на иска за развод до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжките, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума. С оглед възрастта на ответника /на 42 години/ и липсата на данни за негова нетрудоспособност и задължения да издържа други свои ненавършили пълнолетие деца, съдът намира, че за него не следва да съставлява особено затруднение да отделя по 390 лв. месечно /или по 13 лв. на ден/ за издръжка на общо на двете си ненавършили пълнолетие деца. За разликите над посочените размери на издръжките на децата до пълните им предявени размери от по 250 лв. месечно за всяко дете, исканията на ищцата следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки на децата.

Относно ползването на семейното жилище.

До фактическата раздяла между съпрузите семейното им жилище е представлявало къща, находяща се на адрес гр. Самоков, ул. „Подридна” № 11, собственост на родителите на ищцата. Предвид обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на децата се предоставя на съпругата, на същата следва да се предостави и ползването на семейното жилище.

Относно фамилното име на съпругата след прекратяване на брака.

При сключване на брака ищцата е приела за свое фамилно име това на съпруга си – И.. Предвид отправеното от нея искане, след прекратяване на брака същата следва да носи предбрачното си фамилно име Стефанова.

По разноските:

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя 25 лв. държавна такса при решаване на делото, която на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо от ГПК следва да се внесе от ответника, тъй като той е виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК ответникът дължи да заплати в полза на РС – Самоков и сумата 402 лв., представляваща държавна такса върху присъдените издръжки, определена съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер, изчислен, както следва: относно издръжката на Любомир Валентинов И. – върху сбора от платежите на издръжките от предявяване на иска до навършване на пълнолетие от него, т. е. за 17 месеца, а относно издръжката на Мария Валентинова И. – върху сбора от тригодишните платежи на издръжката й. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – Самоков държавни такси по делото в общ размер 427 лв.

С оглед направеното от ищцата искане за присъждане на направените от нея разноски по делото и предвид изхода на делото относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, ответникът дължи да й заплати сумата 625 лв. за разноски по делото, от които 25 лв. за внесената от нея държавна такса при завеждане на исковата молба и 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА ЧРЕЗ РАЗВОД, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, БРАКА, сключен на 30.09.2000 година с акт за граждански брак № 117/30.09.2000 г. на Община Самоков между В.Б.И., ЕГН ********** и Е.Л.И., ЕГН **********, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, като на основание чл. 49, ал. 3 от СК ОБЯВЯВА, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпруга В.Б.И..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на родените през време на брака ненавършили пълнолетие деца Любомир Валентинов И., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Самоков и Мария Валентинова И., ЕГН **********, родена на *** г. в гр. Самоков, на тяхната майка Е.Л.И., с фамилно име след прекратяване на брака Стефанова, ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата при майката.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.Б.И., ЕГН **********, с децата му Любомир Валентинов И., ЕГН ********** и Мария Валентинова И., ЕГН **********, като бащата ще има право да вижда и взема децата всяка първа събота на месеца от 09,00 ч. до 18,00 ч., всяка трета неделя на месеца от 09,00 ч. до 18,00 ч., както и 20 календарни дни всяка година, които да не съвпадат с ползване на платен годишен отпуск от майката.

ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплаща на детето си Любомир Валентинов И., ЕГН **********, лично и със съгласието на неговата майка Е.Л.И., с фамилно име след прекратяване на брака Стефанова, ЕГН **********, издръжка в размер 210,00 лв. /двеста и десет лева/ месечно, считано от предявяване на иска на 20.12.2018 г. до настъпване на основание за прекратяване или изменяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането на Е.Л.И., с фамилно име след прекратяване на брака Стефанова, за осъждане на В.Б.И. да заплаща издръжка на Любомир Валентинов И., В ЧАСТТА МУ за разликата над 210 лв. месечно до 250 лв. месечно от предявяване на искането до настъпване на основание за прекратяване или изменяване на издръжката.

ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплаща на детето си Мария Валентинова И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Е.Л.И., с фамилно име след прекратяване на брака Стефанова, ЕГН **********, издръжка в размер 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/ месечно, считано от предявяване на иска на 20.12.2018 г. до настъпване на основание за прекратяване или изменяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането на Е.Л.И., с фамилно име след прекратяване на брака Стефанова, за осъждане на В.Б.И. да заплаща издръжка на Мария Валентинова И., В ЧАСТТА МУ за разликата над 180 лв. месечно до 250 лв. месечно от предявяване на искането до настъпване на основание за прекратяване или изменяване на издръжката.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.

ПРЕДОСТАВЯ Е.Л.И., с фамилно име след прекратяване на брака Стефанова, ЕГН **********, ползването на семейното жилище, представляващо къща на адрес гр. Самоков, ул. „Подридна” № 11, собственост на нейните родители.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Е.Л.И., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име СТЕФАНОВА.

ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати в полза на РС – Самоков сумата 427,00 лв. /четиристотин двадесет и седем лева/, от която 25 лв. представляват държавна такса при решаване на делото, определена от съда на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 402 лв. представляват държавна такса върху присъдените издръжки на децата Любомир Валентинов И. и Мария Валентинова И., а така също  и 5,00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че присъдената сума не бъде внесена доброволно.

ОСЪЖДА В.Б.И. да заплати на Е.Л.И., с фамилно име след прекратяване на брака Стефанова, сумата 625,00 лв. за разноски по делото.

За присъдените в полза на Самоковския районен съд суми да се издаде служебно изпълнителен лист след влизане на решението в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис, а в частта му с характер на определение относно допускане на предварително изпълнение на решението – с частна жалба пред същия съд в едноседмичен срок от връчване на препис.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: