РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ Г.
при участието
на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 91/2020 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
1. Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 34 от ЗЗД (уточнени с Молба вх. № 1105/17.03.2020 г. - л. 35) от Б.С.Б. и И.С.Б., конституирани на осн. чл. 227 от ГПК като правоприемници на починалата в хода на Производството Е.К.Б., представлявани от адв. Р.К. от Адвокатска колегия – гр. Р. (л. 9)[1], за
1.1. установяването на нищожността, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, на договор за покупко – продажба на земеделска земя, обективиран в Нотариален акт № 179/20.08.2018 г. на Нотариус № 315 - А. Н. - Р., поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите, по иск, предявен срещу ответника Т.Н.Д.;
1.2. (в условията на евентуалност) унищожаването на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, на договор за покупко – продажба на земеделска земя, обективиран в нотариален акт № 179/20.08.2018 г. на Нотариус № 315 - А. Н.- Р., поради факта, че продавачът Е.К.Б. при сключването му не е могла да разбира или да ръководи действията си, по иск, предявен срещу ответника Т.Н.Д.;
1.3. осъждането на ответника Т.Н.Д. на осн. чл. 34 от ЗЗД да върне на ищците владението върху:
1.3.1. НИВА, с площ от 15 932 кв. м., с идентификатор № 46927.6.65;
1.3.2. НИВА, с площ от 12 172 кв. м., с идентификатор № 46927.6.222.
1.4. установяването на нищожността, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, на договор за покупко – продажба на земеделска земя, обективиран в Нотариален акт № 178/20.08.2018 г. на Нотариус № 315 - А. Николов - Р., поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите, по иск, предявен срещу ответника Я.Н.Д.;
1.5. (в условията на евентуалност) унищожаването на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, на договор за покупко – продажба на земеделска земя, обективиран в нотариален акт № 178/20.08.2018 г. на Нотариус № 315 - А. Николов - Р., поради факта, че продавачът Е.К.Б. при сключването му не е могла да разбира или да ръководи действията си, по иск, предявен срещу ответника Я.Н.Д.;
1.6. осъждането на ответника Я.Н.Д. на осн. чл. 34 от ЗЗД да върне на ищците владението върху НИВА, с площ от 9 104 кв. м., с идентификатор № 30377.51.24.
2. Ищците твърдят, че Е.Б. е придобила собствеността върху гореописаните имоти с:
2.1. Договор за доброволна делба на земеделски земи заверен под ОР № 2410, акт № 127, том 5 от 08.11.1999 г. на Нотариус № 315 на НК - А.Р.,***;
2.2. Договор за доброволна делба на земеделски земи заверен под ОР № 2408, акт № 125, том 5 от 08.11.1999 г. на Нотариус № 315 на НК - А.Р.,*** и
2.3. Договор за доброволна делба на земеделски земи заверен под ОР № 2407, акт № 124, том 5 от 08.11.1999 г. на Нотариус № 315 на НК - А.Р.,***.
2.4. Е.Б. с:
2.4.1. Нотариален акт № 179 от 20.08.2018 г., том 5, ОР № 4140, дело № 622/2018 г. на нотариус № 315 на НК - А.Р. е продала имота на ответника Т.Н.Д.;
2.4.2. Нотариален акт № 178 от 20.08.2018 г., том 5, ОР № 4138, дело № 621/2018 г. на нотариус № 315 на НК - А.Р. е продала имота на ответника Я.Н.Д.;
2.5. Твърди се, че ищцата е възрастна жена на *** години, страдаща от множество сериозни заболявания - мозъчна атеросклероза, корова атрофия с нормотензивна вътрешна *** (****. Претърпяла е операция за отстраняване на ***. През 2007 г., загубва дъщеря си, а през 2009 г. съпруга си. Преживяното се отразило изключително тежко на здравословното ѝ състояние, което наложило за известен период от време (от септември 2014 г. до януари 2016 г.) тя да живее при сина си и внучката си И. ***. На 10.01.2016 г., загубва и сина си, след което е пожелала да се върне в дома си в ***. Тъй като здравословното ѝ състояние било тежко се наложило да ползвала услугите на личен асистент за по 2 часа на ден. Към края на 2017 г., в резултат на развитието на заболяванията които има, ищцата започнала да изпада в състояния при които не разпознавала, жената която се грижела за нея, както и своите близки - внучките ѝ които полагали грижи за нея. Изгубвала ориентация за време, за място, нямала спомен за събитията, които са се случили през последните години, а разказвала единствено случки от миналото. Често се губела, като не можела да се прибере в дома си и се налагало нейни съседи да я водят до дома ѝ. Започнала да получава световъртежи. Всичко това създало сериозни притеснения у близките ѝ (нейните внучки), които взели решение през 2019 г. да я прибират отново в ***, за да се грижат за нея. При едно от посещенията при лекар, за да се установи причината за състоянието ѝ, на ищцата е поставена диагноза „***”. След установяването си в ***, ищцата разказала на внучките си, че „едно лято”, внуците ѝ Я. и Т., които я посещавали от време на време, дошли с кола в *** и ѝ предложили да я заведат в родния ѝ край. Завели я в гр. Тутракан, където заедно ходили по някакви учреждения, след което отишли при „една жена”, която ѝ прочела нещо и я накарала да се подпише под някакъв документ и да си напише името, след това внуците ѝ я върнали в ***, и я оставили там. След този разказ, внучките ѝ първоначално решили, че това е един от поредните разкази на баба им от миналото, но въпреки това реши ли да направят справка, за да проверят какво всъщност се е случило. След справка в имотния регистър, установи ли, че през месец август 2018 г., баба им се разпоредила с притежаваните от нея земеделски земи, в полза на двамата ответници. Когато поискали обяснения за това от нея, тя категорично заявила, че не е продавала земите си.
2.6. Ищцата твърди, че в нотариалните актове е отбелязано, че продажната цена е платена изцяло и в брой на продавача от купувача. До момента не била получавала пари от продажбата. Така посочените цени били много по-ниски от действителната цена на земите, която за периода на продажбата, предвид площта на нивите и категорията била около 1 000 - 1 100 лв. за декар.
3. Ответниците Т.Н.Д. и Я.Н.Д. са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуалният си представител адв. Т.С. от Адвокатска колегия – гр. ***, с който счита предявените искове за неоснователни.
3.1. Оспорва се факта, че ищеца при сключването му не е могъл да разбира или да ръководи действията си. Твърди се, че сделката е сключена от ищеца съзнателно на тази цена.
3.2. Направено е възражение, с което е упражнено право на задържане.
3.3. Впоследствие пълномощията на адв. С. са оттеглени и като проц. представител е упълномощена адв. С.С. от Адвокатска колегия - гр. *** (л. 128).
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
4. По са изслушани показанията на свидетелите
4.1.
на ищците: К. Б. П. (л. 197), К. Д.
К. - живеещ на семейни начала с ищеца
Б.Б. (л. 198), Е.Н.Д. - брат на
ответниците (л. 198);
4.2.
на ответниците: А.П.Н. – Р. - нотариус (л. 196) Е.С.А. -
пом. - нотариус (нейните показания е допринасят за изясняване на обективната
истина, поради което не са коментирани по - долу); Й.Б.А. (л. 256)
5. По делото е изслушани следните експертизи:
5.1.
съдебна
икономическа експертиза (СИЕ - л. 86);
5.2.
съдебна
психиатрична експертиза (СПЕ - л. 217)
6. На 08.11.1999 г. са подписани:
6.1. Договор за доброволна делба на земеделски земи заверен под ОР № 2410, акт № 127, том 5 от 08.11.1999 г. на Нотариус № 315 на НК - А.Р.,***, по силата на който в дял на Е.Б. е поставен имот № 006065 (15,962 дка) по плана на землището на с. Малък Преславец (л. 12);
6.2. Договор за доброволна делба на земеделски земи заверен под ОР № 2408, акт № 125, том 5 от 08.11.1999 г. на Нотариус № 315 на НК - А.Р.,***, по силата на който в дял на Е.Б. е поставен имот № 006222 (12,167 дка) по плана на землището на с. Малък Преславец (л. 13);
6.3. Договор за доброволна делба на земеделски земи заверен под ОР № 2407, акт № 124, том 5 от 08.11.1999 г. на Нотариус № 315 на НК - А.Р.,***, по силата на който в дял на Е.Б. е поставен имот № 051024 (9,101 дка) по плана на землището на с. Зафирово (л. 15).
7. През 2016 г. починал съпруга на Е.Б., като към този момент последната живеела в гр. Летница според свид. П..
8. През 2018 г. ищеца Б.Б. се преместила да живее в гр. Летница според свид. П.. Според свид. Киров през 2018 г. Б.Б. ***, при баба си, но работела в гр. ***.
9. В периода 2018 - 2019 г. грижи за Е.Б. полагала свид. А., като почиствала и пазарувала. В този период същата твърди, че е виждала при Е.Б.Б.Б. и отв. Я.Д..
10. Съдът приема, че след като се е наложило свид. А. да полага грижи за Е.Б., то нито ищеца Б.Б., нито отв. Я.Д. в този период са живели трайно при баба си, а само са я посещавали. В тази връзка съдът впоследствие е отдал най - голяма тежест на показанията именно на свид. А..
11. На 20.08.2018 г. са подписани:
11.1. договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 179 от 20.08.2018 г., том 5, ОР № 4140, дело № 622/2018 г. на Нотариус № 315 на НК - А.Р. (л. 17), съгласно който Е.Б. продава на отв. Т.Д.:
11.1.1. имот № 006065 по плана на землището на с. Малък Преславец, на който след одобряването на кадастралната карта е отреден идентификатор № 46927.6.65 (видно от представената скица - л. 42);
11.1.2. имот 006222 по плана на землището на с. Малък Преславец, на който след одобряването на кадастралната карта е отреден идентификатор № 46927.6.222 (видно от представената скица - л. 41);
11.2. договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 178 от 20.08.2018 г., том 5, ОР № 4138, дело № 621/2018 г. на Нотариус № 315 на НК - А.Р. (л.18), съгласно който Е.Б. продава на отв. Я.Д. имот 051024 по плана на землището на с. Зафирово, на който след одобряването на кадастралната карта е отреден идентификатор № 30377.51.24 (видно от представената скица - л. 40);
12. Съгласно заключението на СИЕ пазарните стойности на имотите към момента на сключването на сделките са били:
12.1. за имот с идентификатор № 46927.6.65 - 19 915 лв. и за имот с идентификатор № 46927.6.222 - 15 215 лв. (при договорена цена за двата имота - 3 500 лв.);
12.2. за имот с идентификатор № 30377.51.24 - 11 380 лв. (при договорена цена от 1 350 лв.).
14. От 2019 г. до края на живота си (2021 г.) Е.Б. е страдала от съдова деменция, която е прогресирала до глобарна съгласно СПЕ. Касае се за продължително разстройство на съзнанието - слабоумие. Заболяването по данни от документацията и свидетелските показания се е проявило по - сериозно април 2019 г. и бързо е прогресирало до ***.
15.1. В Амболаторен лист № 62 от 12.02.2020 г е поставена диагноза: ****** (л. 20).
15.2. При прегледите на Е.Б. преди този период не са констатирани дементни прояви. В амбулаторните листи са посочени други заболявания: ****** и др.
15.3. Съдът отдава най - голямо значение на показанията на свид. А., която е полагала ежедневни грижи за Е.Б. в периода 2018 г. - 2019 г. Свидетеля твърди, че в този период Е.Б. е можела да се грижи сама за себе си, била е ориентирана за време и място. Не знае за случай Е.Б. да се е загубила и да се е налагало съседите да я съпровождат до дома ѝ.
15.4. Свид. Р. (нотариус) не споделя за наличието на признаци в поведението на Е.Б. при изповядването на сделките, които да говорят за липса на възможност последната да разбере значението на сключваната сделка.
15.5. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свид. П. за наличието на дементни отклонения в поведението на Е.Б. още към 2017 г., доколкото те не кореспондират с медицинската документация и най - вече с показанията на свид. А.. Тези показния не кореспондират и с факта, че през 2018 г. ищеца Б.Б. ***, но само е посещавала Е.Б., като я е взела да живее заедно с нея едва в края на 2019 г., според показанията на свид. Киров (вж. т. 13). Показанията на последния са по - детайлни именно относно периода от 2019 г. нататък, когато се е са започнали по - сериозните му отношения с ищеца Б.Б.: „С Б. се познаваме от 2019 г. Преди това зная, че живее при баба си. Когато се запознахме, тя живееше в ***. Познавам баба ѝ, откогато познавам и Б..”.
15.6. Свид. Д. също сочи, че до 2019 г. Е.Б. се е грижила сама за себе си, като не е забелязал при гостуванията си в гр. *** признаци на неадекватно поведение (братът на ответниците, който не е страна по делото).
16. Към
22.01.2020
г. (датата на упълномощаването на проц. представител по настоящото
дело) съдът, съобразявайки заключението на СПЕ, приема, че Е.Б. е била вече с
изразена деменция и не е могла да разбира и ръководи по разумни подбуди
постъпките си.
17. Необсъдените по - горе доказателства,
приложени по делото, съдът намира за неотносими към спорния предмет.
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
18.1.
От заключението на СПЕ се установява, че към момента на
упълномощаването на адв. К. да заведе исковете (22.01.2020 г.) ищецът Е.Б. не е
могла да се грижи за своите работи по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.
18.2. Поради
тази причина същата е поставена под пълно запрещение с Решение № 121/08.06.2021
г. по гр. д. № 91/2021 г. на Окръжен съд - гр. Плевен (л. 161). С Решение № 1/04.08.2021 г. на Кмета на Община Летница за
настойник на Е.Б. е назначена ищеца Б.Б. (л.
159).
18.3. Ищеца
Б.Б. в проведеното на 14.10.2021 г. открито съдебно заседание, в качеството си на настойник на Е.Б.,
е потвърдила извършените от адв. К. действия, като е изразила желание исковото
производство да продължи.
18.4. Впоследствие
ищецът Е.Б. е починала в хода на производството, на 27.11.2021 г., като нейни
наследници се явяват (л. 187):
18.4.1. Б.С.Б. (настойник и внучка на Е.Б.);
18.4.2. И.С.Б. (член на настойническия съвет и внучка на Е.Б.);
18.4.3. Т.Н.Д. (заместник - настойник и внук на Е.Б., ответник по делото);
18.4.4. Я.Н.Д. (внук на Е.Б., ответник по делото);
18.4.5. Е.Н.Д. (внук на Е.Б.).
18.5. С
Определение № 260076/07.12.2021 г. съдът е конституирал на осн. чл. 227 от ГПК Б.С.Б.,
И.С.Б. и Е.Н.Д., като страни по делото, в качеството има на правоприемници на
ищеца Е.Б.. По отношение на останалите
двама наследници - Т.Н.Д. и Я.Н.Д., съдът е приел, че същите са ответници в
процеса, поради което правото им на иск се погасява поради сливането на
качеството длъжник и кредитор. В случая не може да намери приложение чл.
124, ал. 3 от ЗЗД именно защото задължението е неделимо, поради което
задължението (заедно с кореспондиращото му потестативно право) се погасяват
изцяло, а не частично. (Подобно разрешение е възприето в Решение № 545/28.07.2010 г., по гр. д. № 825/2009 г. на ВКС, IV г. о.;
Решение № 597/16.01.2012 г., по гр.д. № 1334/2010 г. на ВКС, IV г. о.).
18.6. Впоследствие
Е.Д. е заявил, че не поддържа исковете (л.
192), поради което производството по отношение на него е прекратено (л. 196).
18.7. В
тази връзка съдът намира, че не е налице ненадлежно упражняване на правото на
иск.
18.8. Упълномощаването
на адвокат за воденето на искови производства е едностранна сделка, за която се
прилагат правилата на ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение № 5/2020 г., ОСГТК на
ВКС договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в
състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е
унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Следователно упълномощаването на адв.
К. да инициира настоящото производство от Е.Б., която към този момент е била в трайна
неспособност да разбира или да ръководи действията си, е валидно, като същото
може да бъде унищожено на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
18.9. Унищожаването
би могло да бъде инициирано до смъртта ѝ от нея самата (при отмяна на
запрещението) или от настойника ѝ, в качеството му на законен
представител съгл. чл. 5, ал. 3, във вр. с чл. 3, ал. 2, предл. 2 от ЗЛС. След
смъртта ѝ такива действия могат да бъдат предприети от наследниците
ѝ.
18.10. В конкретният случай за настойник на Е.Б. е назначена Б.Б., която в проведеното на 14.10.2021 г., е потвърдила извършените от адв. К. действия и е изразила желание исковото производство да продължи. Съдът е приел, че за това потвърждение не се изисква мнение на настойническия съвет съгл. чл. 165, ал. 4 от СК, тъй като не са касае за сделки на разпореждане по чл. 130, ал. 3 от СК или за дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения по чл. 130, ал. 4 от СК. Напротив упълномощаването касае воденето на исково производство, което би могло установи наличието на по - големи имуществени права в патримониума на Е.Б.. Възраженията на ответниците в тази насока са обусловени от противоречивите интереси на Б.Б., която впоследствие е конституирана след смъртта на Е.Б. на осн. чл. 227 от ГПК като ищец по делото и отв. Т.Д., който е назначен за заместник - настойник на Е.Б.. Този спор е следвало обаче да бъде решен по реда на чл. 161 от СК чрез обжалване на действията на органа по настойничеството. Такова оспорване не е проведено, поради което съдът приема, че потвърждаването на действията на проц. представител на ищеца Е.Б., направено от настойника Б.Б., е произвело своя правен ефект.
18.11. Направеното изявление на настойника следва да се тълкува като потвърждаване на унищожаема сделка по чл. 35, ал. 2 от ЗЗД. Последното лишава ответниците от възможността да поискат след смъртта на Е.Б. унищожаването на сделката като наследници на последната.
18.12. Нещо повече, дори да се приемо упълномощителната сделка за унищожена с ретроактивно действие на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, то действията на адв. К. биха се оказали извършени от лице без представителна власт. В този случай волеизявлението на настойника Б.Б. би се следвало да се тълкува като потвърждаване на действията на мнимия представител на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, което отново би довело до санирането на порока при упълномощаването.
19. Относно
поредността при разглеждането на предявените искове
19.1. При обективно съединяване на искове за установяване на нищожността или унищожаването на правна сделка (заявени в условията на евентуалност) съдът не е обвързан с поредността на разглеждане, посочена в исковата молба, а следва да се произнесе по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведените основания за недействителността (Решение № 97 от 8.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС).
19.2. В конкретният случай са релевирани основания за нищожност на сделките поради противоречие на добрите нрави и за унищожаемост на сделките поради трайна неспособност на страната да разбира или да ръководи действията си. Последното налага първо да бъдат разгледани исковете за установяване на нищожността на сделките, тъй като при основателност на претенциите тези сделки не биха породили никакви правни последици, с оглед на което те не биха могли да бъдат унищожени.
II.
По основателността на исковете по чл. 26 от ЗЗД
20. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях, но могат да бъдат критерии за оценка на валидността на сделките. При възмездните сделки понятието „добри нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации, като при наличието на несъответствие може да се направи извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. но тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави (Решение № 158 от 5.07.2022 г. по гр. д. № 493/2021 г., IV г. о. на ВКС).
21. Продажбата
на вещ на цена, по - ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми
за справедливост и добросъвестност. Още повече Законът за местните данъци и
такси и Закона за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат
възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса
се плаща по нея. Щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично
предвижда възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или
по-ниска от нея, то не е налице значителна нееквивалентност на ответната
престация, водеща до абсолютна, изначална, непоправимо нищожност поради
накърняване на добрите нрави. (Решение №
156 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2019 г., III г. о. на ВКС; Решение
№ 452 от 25.6.2010 г. по гр. дело № 4277/2008 г, I. г. о. на
ВКС; Решение № 119/22.3.2011 г. по гр. дело № 485/2011 г., I. г. о. на ВКС; Решение № 29 от 22.3.2017 г. по гр. дело №
2955/2016 г. I г. о.; Решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр. дело № 2419/2015
г., III г. о. на ВКС; Решение № 65 от
21.3.2017 г. по гр. дело № 639/2016 г., IV г. о. на ВКС).
22. Анализът на съдената практика показва, че най - ниското съотношение, при което ВКС приема, че е нарушение на добрите нрави при продажба на вещи, е около дванадесет пъти под пазарната стойност (Решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о. на ВКС; Решение № 56 от 4.06.2020 г. по гр. д. № 1638/2019 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 158 от 5.07.2022 г. по гр. д. № 493/2021 г., IV г. о. на ВКС).
24. С договорът за продажба, обективиран в Нотариален
акт № 179 от 20.08.2018 г., Е.Б. е продала на отв.
Т.Д. имот № 006065, на който след одобряването на кадастралната карта е отреден
идентификатор № 46927.6.65 и имот 006222 по плана на землището на с. Малък
Преславец, на който след одобряването на кадастралната карта е отреден
идентификатор № 46927.6., на цена от 3 500 лв. Данъчната оценка на имотите
е била 3 482,60 лв. съгласно същия нотариален акт. Пазарната стойност на
двата имота съгласно СИЕ е 19 915 + 15 215 лв. = 35 130 лв. Т. е. имотите са прехвърлени
на цена около десет пъти по - ниска от пазарната.
25. С договорът за продажба, обективиран в Нотариален акт № 178 от 20.08.2018
г., Е.Б. е продала на отв. Я.Д. имот 051024, на
който след одобряването на кадастралната карта е отреден идентификатор № 30377.51.24.
на цена от 1 360 лв. Данъчната оценка на имота е била 1 350,10 лв.
съгласно същия нотариален акт. Пазарната стойност на имота съгласно СИЕ е
11 380 лв. Т. е. имотът е прехвърлен на цена около осем пъти по - ниска от
пазарната.
26. Съобразявайки горецитираната съдебна практика, съдът приема, че в случая е налице нееквивалентност на престациите по сделките, която обаче не е толкова драстична, че да доведе до нищожността им. Продажната цена е ориентирана към данъчната оценка, като константната съдебна практика приема, че изповядването на сделки „на данъчна оценка” (а дори и при продажна цена по - ниска от тази оценка) не е забранено от закона (вж. т. 23).
27. Тук следва да бъде отчетен и факта, че продавачът Е.Б. е сключила сделката лично, а не чрез пълномощник, като същата към този момент все още е могла да осъзнае икономическите последици на сделката (вж. сл. раздел).
28. Друга би била хипотезата, ако прехвърлителят Е.Б. беше представлявана в сделката от пълномощник. В този случай действителността на сделката ще бъде преценена на базата на наличието на договаряне във вреда на представлявания съгл. чл. 40 от ЗЗД, т. е. атакуването на сделката нямаше да е предпоставено от наличието на значителна еквивалентност, а само от увреждане (Решение № 241 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 3796/2019 г., IV г. о. на ВКС).
29. Такава сделка е предмет на гр. д. № 435/2022 г. на Районен съд - гр. Силистра, като в това производство обаче съдът е приел, че независимо от разликата в цената, не е налице увреждане, тъй като Е.Б. е имала намерение да разпредели имуществото си приживе между наследниците си (л. 263).
30. В обобщение на изложеното съдът приема, че исковете за установяване на нищожността на договорите са неоснователни.
III.
По основателността на исковете по чл. 31, ал. 3 от ЗЗД
31. По делото остава недоказан факта, че към момента на сключване на атакуваните сделки (20.08.2018 г.) Е.Б. не е била в състояние да разбира или да ръководи действията си.
32. Същата е страдала от съдова деменция, която се е развила по - сериозно през 2019 г. През 2018 г. обаче Е.Б. е живяла сама, можела е да се грижи сама за себе си, била е ориентирана за време и място (вж. т. 15).
33. В тази връзка и исковете по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
IV.По
основателността на исковете по чл. 34 от ЗЗД
34. Отхвърлянето на главните искове налага и отхвърлянето на акцесорните такива по чл. 34 от ЗЗД.
Разноски
35. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците следва да бъде присъдени направените разноски.
36. Направено е възражение от ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца. Съгласно сключеният договор за правна помощ от двамата ответници на адв. С. е заплатено възнаграждение от 3 000 лв.
37. Минималното
възнаграждение по заведените срещу тях искове по чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 6
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ред. ДВ, бр. 68 от 2020 г.)
върху установения по делото материален интерес (пазарната стойност на
имотите - 46 510 лв.) е 1 925,30 лв., към което следва да бъде добавено
допълнителното възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредбата - 300 лв., или общо 2
225,30 лв. В тази връзка съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да
бъде редуцирано с оглед фактическата и правна сложност на делото на 2 500
лв.
38. Към
тази сума следва да бъде добавена стойността на заплатеният депозит за вещи
лице - 180 лв.
39. От
така определените разноски - 2 405,30 лв. на всеки от ответниците следва да
бъде присъдена припадащата му се част, съобразно материалният интерес на
предявените искове, като
39.1. на отв. Т.Д. следва да бъде присъдена сумата от 1 816,77 лв.;
39.2. на отв. Я.Д. следва да бъде присъдена сумата от 588,53 лв.
40. Разноските следва да бъдат разпределени поравно между ищците.
41. Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от ищците Б.С.Б., с ЕГН ********** и И.С.Б., с ЕГН **********, конституирани
на осн. чл. 227 от ГПК като правоприемници на починалата в хода на
производството Е.К.Б., с ЕГН **********, срещу
ответника Т.Н.Д., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, за:
1. установяването на нищожността, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, на Договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 179/20.08.2018 г., том V, общ. рег. № 4140, нот. д. № 622/2018 г. на Нотариус № 315 - А.Н. - Р., вписван в Служба по вписванията - гр. Тутракан под вх. № 2220/20.08.2018 г., акт № 149, т. VII, д. № 1314/2018 г., сключен между Е.К.Б., в качеството ѝ на продавач и ответника, в качеството му на купувач, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите;
2. предявените в условията на евентуалност искове за унищожаването на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД на същия договор поради факта, че продавачът Е.К.Б. при сключването му не е могла да разбира или да ръководи действията си; както и
3. предявените искове за осъждането на ответника на осн. чл. 34 от ЗЗД да върне на ищците владението върху имотите, предмет на договора, а именно:
3.1. Нива, с площ от 15 932 кв. м., с идентификатор № 46927.6.65 (четиридесет и шест хиляди деветстотин двадесет и седем, точка, шест, точка, шестдесет и пет) по кадастралната карта на землището на с. Малък Преславец, общ. Главиница;
3.2. Нива, с площ от 12 172 кв. м., с идентификатор № 46927.6.222 (четиридесет и шест хиляди деветстотин двадесет и седем, точка, шест, точка, двеста двадесет и две) по кадастралната карта на землището на с. Малък Преславец, общ. Главиница.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от ищците Б.С.Б., с ЕГН ********** и И.С.Б., с ЕГН **********, конституирани
на осн. чл. 227 от ГПК като правоприемници на починалата в хода на
производството Е.К.Б., с ЕГН **********, срещу
ответника Я.Н.Д., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, за:
1. установяването на нищожността, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, на Договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 178/20.08.2018 г., том V, общ. рег. № 4138, нот. д. № 621/2018 г. на Нотариус № 315 - А.Н. - Р., вписван в Служба по вписванията - гр. Тутракан под вх. № 2219/20.08.2018 г., акт № 148, т. VII, д. № 1313/2018 г., сключен между Е.К.Б., в качеството ѝ на продавач и ответника, в качеството му на купувач, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите;
2. предявените в условията на евентуалност искове за унищожаването на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД на същия договор поради факта, че продавачът Е.К.Б. при сключването му не е могла да разбира или да ръководи действията си; както и
3. предявените искове за осъждането на ответника на осн. чл. 34 от ЗЗД да върне на ищците владението върху имота, предмет на договора, а именно: Нива, с площ от 9 104 кв. м., с идентификатор № 30377.51.24 (тридесет хиляди триста седемдесет и седем, точка, петдесет и едно, точка, двадесет и четири) по кадастралната карта на землището на с. Зафирово, общ. Главиница.
ОСЪЖДА ищеца Б.С.Б.,
с ЕГН **********, да заплати на всеки
от ответниците припадащата ѝ се част от направените по делото разноски
от последните, както следва:
1. Т.Н.Д., с ЕГН ********** - 908,39 лв. (деветстотин и осем
лева и тридесет и девет стотинки);
2. Я.Н.Д., с ЕГН ********** - 294,26 лв. (двеста деветдесет и
четири лева и двадесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА ищеца И.С.Б.,
с ЕГН **********, да заплати на всеки
от ответниците припадащата ѝ се част от направените по делото разноски
от последните, както следва:
1. Т.Н.Д., с ЕГН ********** - 908,39 лв. (деветстотин и осем
лева и тридесет и девет стотинки);
2. Я.Н.Д., с ЕГН ********** - 294,26 лв. (двеста деветдесет и
четири лева и двадесет и шест стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в двуседмичен срок от връчването му.
ОПРЕДЕЛЯ
на страните шестмесечен срок за
отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на
основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на Т.Н.Д. внесеният на 20.04.2022 г. депозит за разпит на свидетел в размер на 50 лв.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
[1] Направените възражения относно надлежното упражняване на правото на иск са коментирани по - долу (вж. т. 18).