Решение по дело №581/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 610
Дата: 8 юли 2024 г. (в сила от 8 юли 2024 г.)
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20242100500581
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. Бургас, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседА.е на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500581 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, срещу решение № 52/19.02.2024 год. по
гр.д.№1052/2023 год. по описа на Несебърския районен съд, В ЧАСТТА с
която е осъдена на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
Витоша, номер 2, БУЛСТАТ: *********, да заплати на Н. М. Н., ЕГН
**********, с адрес в с. Р., ул. „В. Л.“ № **, ет. *, ап. **, сумата в размер на 2
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
вследствие на образуваното ДП № 304 ЗМ – 1334/2022г. по описа на РУ
Несебър за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, впоследствие прекратено
поради липса на престъпление с Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 19.07.2023г., и е осъдена на основание чл. 10,
ал.3, изр.1 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, със седалище и
1
адрес на управление в гр.София, бул. ВИТОША, номер 2, БУЛСТАТ:
*********, да заплати на Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес в с. Р., ул. „В. Л.“
№ **, ет. *, ап. **, сумата от 10 лв., представляваща направени по делото
разноски - платена държавна такса.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на решението
в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, и необосновано. Твърди се, че ищецът не е доказал при
условията на пълно и главно доказване твърденията си за болки в стомаха,
изпадане на зъбите, стрес, психически страдания и накърняване на доброто
име, в резултат на образуваното досъдебно производство. Сочи се също, че по
образуваното бързо производство ищецът не е бил привлечен като обвиняем и
спрямо него не са взети мерки за процесуална принуда. Твърди се, че не е
доказана причинна връзка между сочените от ищеца физически и
емоционални проблеми и образуваното бързо производство, като неправилно
са кредитирани и показанията на св.А. Н.. Оспорен като несправедлив и
прекомерен е присъдения размер от 2000 лв. Направено е искане за отмяна на
решението в обжалваната част и за цялостно отхвърляне на предявения иск,
евентуално - за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
В дадения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по
предявения иск Н. М. Н..
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт на
съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваната част Несебърският районен съд се е
произнесъл по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Пред въззивния съд страните поддържат изразените становища, не сочат
нови доказателства.
Решението в обжалваните части е постановено по иска на ищеца Н. М.
Н. ЕГН **********, с адрес в с. Р., ул. „В. Л.“ № **, ет. *, ап. **, срещу
ответника Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София,
бул.”Витоша“ № 2 за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на
образуваното и впоследствие прекратено ДП № 304 ЗМ – 1334/2022г. по описа
на РУ Несебър. Пред районния съд искът е бил предявен за сумата от 3000 лв.,
2
но решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която претенцията е
отхвърлена над сумата от 2000 лв. до 3000 лв. Пред настоящия съд
претенцията се поддържа за сумата от 2000 лв.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 08.12.2022 год. бил спрян от
патрул докато управлявал лек автомобил с рег. № А 0397 МТ и при
извършване на проверка за употреба на наркотично вещество била отчетена
употреба на амфетамин. Срещу него било образувано досъдебно производство
№ 304 ЗМ – 1334/2022г. по описа на РУ Несебър, но след като се установило,
че кръвната му проба е отрицателна, досъдебното производство било
прекратено. Твърди, че за периода от образуването, до прекратяването на
досъдебното производство бил нервен, изпитвал силен стрес, в резултат на
което му изпадали зъбите и било затруднено храненето му. Бил отчаян, тъй
като не знаел как ще изхранва семейството си след като не разполага с кола.
Всички му са подигравали, затворил се в себе си, чувствал неудобство пред
другите. Имал постоянни болки в главата, които не се повлиявали от
лекарства. Чувствал физическа слабост и липсата на мотивация за живот и
работа. Ищецът поддържал предявения иск, ангажирал доказателства.
Ответникът-Прокуратурата на Република България с подадения писмен
отговор е оспорил иска по основание и размер, с искане за цялостното му
отхвърляне. Направени са възраженията, поддържани и с депозираната
въззивна жалба - за недоказаност и неоснователност на твърденията по
исковата молба за претърпени физически и душевни болки и страдания
поради висящото досъдебно производство, както и за липсата на качеството
обвиняем на ищеца. Ответникът поддържал становището си, представил е
препис от материали по досъдебното производство.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събрА.те по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира, че решението е
валидно, а в обжалваните части - допустимо.
При проверка за правилността на решението в обжалваните части, съдът
е обвързан за произнасяне по направените във въззивната жалба възражения.
От приетите от районния съд доказателства по делото се установява, че
досъдебното производство /ДП/ № 304 ЗМ – 1334/2022г. по описа на РУ
3
Несебър е образувано на 08.12.2022 г., за това, че на 08.12.2022 г., около 14:50
часа, в посока на движение по ул. „Вардар“ към ул. „Васил Левски“, с.Равда,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел
А4, с рег. № А 0397 МТ, след употреба на наркотични вещества-амфетамин,
установено с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен №
ARJJ0041 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В съобщението за
образувано ДП като лице, установено по време на извършване на деянието е
посочен ищеца- Н. М. Н.. По досъдебното производство са били разпитани
четирима свидетели, между които и ищеца, който е бил разпитан на 09.12.2022
год. В протокола за разпит е отразено изявлението му, че е наясно с факта, че
на 08.12.2022 год. е образувано ДП за деяние по чл. 343б, ал.3 от НК и той е
установен като извършител на това деяние, за което е уведомен от
полицейските служители. На същата дата е допусната физико-химична
експертиза, която да определи дали в биологичните проби взети от ищеца
/кръв и урина/ се съдържат наркотични вещества или техни аналози, летливи,
редуцирА. вещества, като алкохол и други упойващи вещества. Изискана е и
изготвена справка за ищеца, от която се установява, че няма
криминалистически регистрации и не е установяван като извършител на
престъпления, а от приложената справка за съдимост се установява, че той не
е осъждан. Видно от приложената към досъдебното производство на л.67 от
него призовка, ищецът по делото е бил призован да се яви на 10.03.2023 год.
от 10 ч. в РУ-Несебър в качеството на обвиняем, за предявяване на
постановление за привличане на обвиняем и разпит на обвиняем. Призовка с
идентично съдържание е получена от ищеца и за явяване на 22.05.2023 год. от
10 ч. в РУ-Несебър. Постановление за привличане на ищеца като обвиняем не
е представено по делото. Физико-химична експертиза, е депозирана по
досъдебното производство в края на м.05.2023 год., като заключението е, че в
биологичните проби взети от Н. М. Н. не е установено наличие на алкохол и
на наркотични/упойващи вещества. С постановление от 09.07.2023 год. на
прокурор при РП-Бургас, поради липса на осъществен състав на престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК поради това, че деянието не представлява
престъпление, досъдебното производство № 304 ЗМ - 1334/2022г. по описа на
РУ Несебър е прекратено. Липсват данни точно на коя дата постановлението
за прекратяване е влязло в сила.
Свидетелката А. Н.-с. на ищеца, сочи, че на 08.12.2022 год. с. й се
4
обадил по телефона и казал, че е задържан в полицията, поради което се налага
тя да вземе детето от детска градина. Малкото дете на семейството
посещавало същата детска градина, в която било и детето на полицая,
присъствал на проверката с дрегер на с. й, разчуло се за случилото се с баща
му и то било игнорирано от другите деца. След като на другия ден Н. се
прибрал вкъщи, се затворил в една стая и около месец след това не искал да
излиза, не искал да говори с никой, дори с децата. През времето през което
чакал да се получат резултатите от експертизата, в Равда хората научили, че е
бил задържан за наркотици, приятелите му започнали да го отбягват, трудно
си намерил работа. Свидетелката сочи, че е с онкологично заболяване - трети
стадий на рак на гърдата и преди 08.12.2022 год. често със с. й пътували с
колата до Турция за провеждане на лечението, но след това било невъзможно.
Наложило се свидетелката да започне лечение с други медикаменти в
България. Преди 08.12.2022 год. с. на свидетелката бил здрав, но след това от
силния стрес се появили проблеми с кръвното, получавал главоболие, за което
лекарствата не му помагали, но най-сериозни били проблемите със зъбите,
които започнали да падат.
Изложената по-горе фактическа обстановка обоснованиа следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предвидена отговорност за
държавата, за вреди причинени на граждА. от прокуратурата при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
С Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III
г. о., ГК е прието, че Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки-
„задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността
по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДвП, при образувано наказателно производство
5
по чл. 343“б“, ал. 3 от НК, което е прекратено поради липса на доказателства
за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. В мотивите към
решенито е посочено, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за
вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато
обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по
разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия
за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на
обвинение /чл. 215 и чл. 219 НПК/. Предварителните действия са свързани с
упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни - причиняват
вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато
не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо
повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на
упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е, че
който може по голямото, може и по-малкото. Следователно за неоснователно
упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато
обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на
доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Изложеното по-горе е в съответствие с чл.7 от Конституцията на РБ,
като изцяло се възприема и от настоящия съд. В този смисъл е и последващата
актуална практика на касационната инстанция в аналогични случаи. Ето защо
съдът приема, че по отношение на ищеца като уличено за извършване на
престъпление лице, от страна на отговорния държавен орган – Прокуратурата
на РБ, е установено неоснователно упражнена принуда, изразяваща се в
задържане за 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, сваляне на номерата на
автомобила, възпрепятстване на възможността за управление на МПС,
образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 343“б“, ал.3
НК, по което единствено възможно лице извършител на деянието е ищеца,
като той на два пъти е получавал призовки по досъдебното производство за
явяване в РУ-Несебър за повдигане на обвинение и привличането му като
обвиняем. Когато предварителните действия спрямо уличено лице по
образувано наказателно производство са причинили вреди, същите подлежат
на обезвреда от държавата чрез ангажиране на отговорността на съответния
орган, който в случая е прокуратурата. В този смисъл са Решение №
50009/8.02.2023 г. по гр. д. № 932/2022 г., Решение по гр. д. № 1215/2011 г. и
6
двете на III г. о. на ВКС, според които лицето, срещу което е образувано
наказателно производство търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без
да му е повдигнато обвинение.
Ето защо, както е приел и районният съд, настоящият съд също намира,
че спрямо ищеца са установени предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за
ангажиране на отговорността на ответника, а възражението във въззивната
жалба в противния смисъл е неоснователно.
Във връзка с възражението за недоказаност на претенциите на ищеца,
настоящият съд по аналогия възприема приетото с Решение № 427 от
16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК и други съдебни
решения на ВКС цитирА. в него, Определение № 293 от 1.04.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 4062/2018 г., IV г. о., ГК, и др., съгласно които по въпроса за
доказването на неимуществените вреди, причинно-следствената връзка между
тях и незаконното обвинение се приема, че съдът не е строго огрА.чен от
формалните доказателства за установяване наличието на подобно увреждане в
рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в
извършване на престъпление-респ. единствено уличеното лице, е притеснено
и тревожно, чувства се несигурно, накърнява се социалното му общуване,
като се търпят и неудобства от социален и битов характер. Ето защо, не е в
тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно преживяване, изразило
се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам и др. под. Само
когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв
случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания с оглед конкретни обстоятелства или личността на увредения, те
подлежат на обезвреда при съответното успешно проведено пълно главно
доказване от ищцовата страна. В съдебната практика на ВКС е трайно прието
че, дори да не са представени доказателства за претендираните
неимуществени вреди, обезщетение за тях следва да се определи на осн.
чл.162 от сега действащия ГПК. Нормално е наказателното преследване да се
е отразило негативно на психиката и личния живот на ищеца. Безспорно за
периода на висящото досъдебно производство той е имал отрицателни
емоционални изживявания в резултат на застрашаващото го незаконното
обвинение, като е била ограничена и възможността да води предишния си
7
начин на живот. Ето защо дори само фактът на осъществената принуда спрямо
ищеца в досъдебното производство е достатъчен за да се приеме за
установено, че той е претърпял обичайните неимуществени вреди
представляващи негативни преживявания - душевно страдание, неудобство,
безпокойство, срам и др., в резултат на негативното въздействие, което
уличаването му в извършване на престъпление е оказало върху сферите от
неговия живот.
В случая ищецът в качеството му на уличено лице по досъдебно
производство спрямо което е упражнена принуда, е бил поставен в аналогично
положение на обвиняем, поради което съдът намира, че възприетото с
практика относно горепосочените обстоятелства за лице спрямо което е
повдигнато незаконно обвинение, е приложимо и спрямо ищеца по делото.
Дори без ангажиране на доказателства, претърпените от ищеца
неимуществени вреди под формата на негативни преживявания - стрес,
душевно страдание, неудобство, безпокойство, липсата на желание за
поддържане на социални контакти и изолация, като обичайни последици от
упражнената спрямо него принуда по висящото досъдебно производство,
следва да бъдат приети за доказателства неимуществени вреди в пряка връзка
с действията на ответника. Отделно съдът взе предвид, че за твърдените болки
и страдания ищецът е ангажирал свидетелските показания на своята с., която е
лице с непосредствени и преки впечатления за тях и на чиито свидетелски
показания съдът дава вяра, при положение, че същите са логични и
последователни, и не са опровергА. по никакъв начин от други доказателства
по делото. Предвид горното възражението на прокуратурата, поддържано с
въззивната жалба, за цялостна недоказаност на претенциите на ищеца, не
може да бъде споделено.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът съобрази, че обхватът на неимуществените вреди не може да бъде
изцяло формално съизмерен, тъй като се касае за субективно отражение върху
личността и преживяванията на лицето. Законодателят въвежда принципа, че
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост -
чл.52 от ЗЗД. Както е посочено в ППВС № 4 / 23.12.1968 год., вр. ТР № 3/
22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
8
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В
множество свои актове ВКС приема, че справедливото обезвъзмездяване се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Такива са данните за личността на увредения, начина му на
живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му
в обществото, работата му, отражението върху личния, обществения и
професионалния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения, като
от значение са и икономически критерии свързА. със стандарта на живот на
увредения и в страната за съответния период.
Районният съд при отчитане на всички конкретно установени
релевантни факти по горепосочените критерии, е направил обосновани изводи
относно справедливия размер на обезщетението на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на действията за
които ответникът отговаря, в размер на 2000 лв., които се възприемат
изцяло от въззивната инстанция и към които на осн. чл.272 от ГПК
настоящият съд препраща.
ОплаквА.ята на въззивника за завишен размер на обезщетението не се
споделят от въззивния съд. Размерът на обезщетението съответства не само на
обичайните вреди които се предполага ищецът е претърпял, но и на
установеното по делото чрез свидетелските показания на свидетелката Н., че
за период от около осем месеца, през които е било висящо досъдебното
производство, животът и здравето на ищеца са се променили в негативна
посока. През времето на висящото досъдебно производство преживеният от
ищеца стрес е повлиял на физическото му здраве - започнал да вдига кръвно,
получавал главоболие, появили са проблеми със зъбите. В битов план е било
нарушено ежедневието му, като за периода не е можел да управлява
автомобила си, което се отразило на бита на цялото семейство. Станало
невъзможно честото посещение с кола и продължаването на лечението от
онкологично заболяване на съпругата му в Турция. В неголямото населено
място, в което семейството на ищеца живее, уличаването му в извършване на
престъпление понижило доверието в него, на хората от непрекия му социален
кръг. Определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди от 2000
лв. съответства и на икономическата конюнктура в страната за релевантния
период, като не предизвиква ефект на неоснователно обогатяване.
9
Предвид горното, въззивната жалба е неоснователна, а решението като
валидно, допустимо и правилно в обжалваната част, следва да бъде
потвърдено от настоящия съд в тази част, включително в частта за
разноските.
С оглед изхода от делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивния съд в размер на 500 лв., които следва да се възложат в тежест на
въззивника.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №52/19.02.2024 год. по гр.д.№1052/2023 год.
по описа на Несебърския районен съд, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София,
бул.”Витоша“ № 2, БУЛСТАТ: *********, да заплати на Н. М. Н., ЕГН
**********, с адрес в с. Р., ул. „В. Л.“ № **, ет. *, ап. **, направени съдебно-
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивния съд в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10