О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
Бургас, 16.03.2021г.
Бургаският административен съд, XX-ти състав, в закрито
заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
след като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 484
по описа за 2021г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл.4, ал.1-5 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Делото
е образувано по жалба от „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 21, представлявано от
изпълнителния директор К. П. В., чрез адв. З.Н.Н.,***, против Акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № 21869-1/08.11.2019г., издаден
от Н. Т. Ч. на длъжност главен експерт „Обслужване“ при Община Поморие,
оправомощена със заповед РД 16-1 от 03.01.2017г. и РД-1312/06.11.2017г. на
кмета на община Поморие, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.4,
ал.1-5, чл.1 ,ал.2, чл.9 и чл.9б от ЗМДТ.
Иска
се обявяване нищожността на оспорения административен акт или в условията на
евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен, издаден в противоречие със
закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли за присъждане на
направените по делото съдебни и деловодни разноски, в това число и дължимото
адвокатско възнаграждение.
Съдът констатира, че с писмо вх.№ 2454/08.03.2021г., изпратено от С. Я. - старши юрисконсулт Дирекция „ПМДТ“ Община Поморие, по делото е представено заверено копие на преписката по издаване на оспорения административен акт. Процесуалният представител на ответника изразява становище за недопустимост на жалбата и моли за прекратяване на съдебното производството. Претендира за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на минималното възнаграждение за един адвокат.
Съгласно
разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК и обжалването на свързаните с тях актове - се извършва по същия ред.
Оспореният АУЗД е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК въз основа на декларация, поради което подлежи на
обжалване в срока и пред органа по чл.107, ал.4 от ДОПК, т. е. пред Директора на Териториалната дирекция на
НАП, чийто права и задължения в конкретния случай се упражняват от Директора на
Дирекция „ПМДТ“ Община Поморие в качеството му на ръководител на звеното за
местни приходи по см. на чл.4, ал.5 от ЗМТД. Относно съдебния ред за обжалване,
приложимата разпоредба на чл.156, ал.1 вр. с чл.144, ал.1 от ДОПК, предвижда, че на обжалване пред съда подлежи
ревизионния акт /в случая АУЗД/ в частта, която не е отменена при обжалването
по административен ред, а според ал.2 на същата разпоредба ревизионният акт,
респ. АУЗД не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван
по административен ред. Следователно обжалването по административен ред е
задължително и съставлява положителна процесуална предпоставка за допустимостта
на съдебното оспорване.
В този смисъл са Определение № 15621 от 18.11.2019г. на ВАС по адм. д. № 12459/2019г., VIII о. и Определение № 13435 от 9.10.2019г. на ВАС по адм.д. № 10380/2019г., VІІІ отд.
В конкретния случай от административната преписка представената по делото се установява, че оспореният Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № 21869-1/08.11.2019г., издаден от Невена Томова Чапарова на длъжност главен експерт „Обслужване“ при Община Поморие, не е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция „ПМДТ“ Община Поморие.
Съобразно така установената фактическа обстановка и относимите правни норми съдът приема, че подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. От този извод следва, че съдът не дължи произнасяне по особеното искане на жалбоподателя за спиране на посочените от него изпълнителни дела до приключване на настоящото производство.
При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на минималното възнаграждение за един адвокат се явява основателно съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК, вр. във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 500.00 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК вр. с пар.2 от ДР на ДОПК и чл.156, ал.2 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 21, представлявано от изпълнителния директор К. П. В., чрез адв. З.Н.Н.,***, против Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № 21869-1/08.11.2019г., издаден от Н.Т. Ч. на длъжност главен експерт „Обслужване“ при Община Поморие.
ОСЪЖДА „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 21, представлявано от изпълнителния директор К.
П. В. да заплати на ОБЩИНА ПОМОРИЕ разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 484 по описа на АдмС-Бургас за 2021г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: