РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Пловдив, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300500163 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 17
във вр. с чл.2 и чл.5 от ЗЗДН.
Образувано е по жалба, ведно с допълнително уточнение,
подадено в срок като неразделна част, от Р. П. Г., ЕГН: **********, адрес-
************, против Решение № 2257/26.11.2021г. на Районен съд –
Пловдив, III гр.с., по гр.д.№ 14302/2021г., с което по Молба с вх.№
50181/07.09.2021г. му е наложена на основание чл.5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН
следната мярка за защита - задължен е да се въздържа от извършването на
домашно насилие по отношение на молителите М. Г. Ч., ЕГН: **********, К.
Х. А., ЕГН: ********** и М. Р. Г., ЕГН: **********, тримата с адрес;
*************; наложена му е на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН глоба в
размер на 200 лв.; както и е осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив, сумата в размер на 25 лв.
за държавна такса и е осъден да заплати сумата от 400 лв. - разноски пред
районния съд за адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено изцяло
като неправилно и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли
подадената молба.
Въззиваемите страни М. Г. Ч., К. Х. А., М.Г., депозират два
1
самостоятелно написани и отделно друг един писмен отговор чрез адв. П.Т.,
затова, че жалбата е неоснователна изцяло.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив молителите са изложили твърдения,
че са жертва на домашно насилие, осъществено от ответника - баща на
малолетния М.Г., като М.Ч. е майка на К.А. и баба на малолетното дете.
Сочат, че К.А. живее в Г., а бабата се грижи за малолетното дете в Б., като са
възнамерявали през месец септември 2021 г. да заминат при майката. За целта
бащата на малолетния е дал съгласие посредством подписване на декларация.
Твърди се, че на 18.08.2021 г. М.Ч. и малолетния молител, заедно с внучката
на М. - Г., били на море в гр. П. На процесната дата ответникът отишъл в
квартирата им и започнал да крещи, да хвърля предмети. Малолетният
молител започнал да плаче. Ответникът поискал М. да се обади на К. по
телефона, като започнал да й крещи по телефона и да я обижда, както и да я
заплашва, че ако не оттегли депозираната искова молба за присъждане на
издръжка, щяло да стане лошо. Докато говорел по телефона, ответникът го
хвърлил няколко пъти - два пъти в леглото и един път в хладилника. Детето
започнало да плаче, да пищи и да моли баща си да не обижда майка му.
Изложени са и твърдения за осъществен акт на домашно насилие на
19.08.2021 г., реализиран на автогарата в гр. П., на път за гр. П. Молителите
сочат, че на процесната дата ответникът дошъл при тях заедно с още един
мъж и две жени, които не се представили. Ответникът се опитал да принуди
молителката да подпише празен бял лист, с което да заяви, че оттегля ИМ,
заведена от К.А. срещу него. Молителката М.Ч. заедно с малолетния М. на
04.09.2021 г. заминали за Г., но на границата с Р. били свалени от автобуса,
поради обстоятелството, че ответникът е оттеглил дадената от него
декларация, с която е дал съгласие за пътуване на детето.
Молителите са поддържали, че извършеното от ответника на
процесиите дати представлява акт на домашно насилие. Твърдят, че изпитват
страх за живота и здравето си, поради което молят да бъде допусната
незабавна защита, като по отношение на ответника се наложат мерките по
чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.З, т.4 и т.5 ЗЗДН.
Ответникът Р. П. Г., чрез упълномощения процесуален
представител адв. Р., в откритото съдебно заседание е взел становище за
неоснователност на молбата. Оспорва изложените фактически твърдения,
свързани с описаните от молителите актове на домашно насилие. Направено е
искане за отхвърляне на молбата за защита и присъждане на сторените по
2
делото разноски.
В хода на производството са разпитани един свидетел за ищците и
един свидетел за ответника. Приет е и Социален доклад.
Районният съд, за да уважи молбата с атакуваното решение,
излага основни съображения, че е стигнал до извода за осъществени актове на
домашно насилие по отношение на молителите. В представената от
молителите декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН са описани двата акта на
домашно насилие, осъществени по отношение на молителите, които са
емоционални, изразяваш се в повишаване на тон и отправяне на обидни
изрази и заплахи. Ответникът не е отрекъл, че на процесиите дати се е видял с
малолетния М.Г., както и с неговата баба в гр. П. Отрекъл е обаче да е
отправял заплахи и обидни изрази в присъствието на детето.
Районният съд е приел, че описаните обстоятелства се подкрепят и
от ангажираните гласни доказателствени средства - разпит на свидетеля на
молителите Г. Х. К. - баща на малолетната Г., която е присъствала и на двете
процесии дати. От друга страна, ангажираните от ответника доказателства по
никакъв начин не са опровергали наличието на осъществени актове на
домашно насилие по отношение на молителите.
Районният съд е приел, че от фактическа страна са се
осъществили твърдените актове на домашно насилие спрямо молителите. За
акта на насилие на 18.08.2021 г., съдът е наложил правен изовд, че макар
молителката К.А. да не е присъствала лично на място, ответникът е отправял
обидни думи и заплахи спрямо нея по телефона.
С оглед изложеното, Районният съд е приел, че установеното
поведение на ответника на 18.08.2021 г. спрямо тримата молители, а на
19.08.2021 г. - спрямо М.Ч., в присъствието на М., представлява акт на
емоционално насилие, осъществен в присъствие на малолетното дете. Тези
обстоятелства са се потвърждили и от приетия по делото Социален доклад,
видно от който по време на лятната почивка на бабата и детето на морето,
бащата е създал конфликтна ситуация и повишил тон на бабата пред детето,
като настоявал майката да оттегли исковата си молба. Вследствие на
случилото се М.се разстроил. В процесния случай доказателствената стойност
на декларацията по чл.9, ал.З ЗЗДН е от особено значение и на нея съдът
може да основе своите изводи.
Определена е мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, а именно да се
задължи извършителят да се въздържа от извършването на всякакъв акт на
домашно насилие по отношение на молителите, която съгласно закона няма
определен срок. Интензитетът на засягане на правата на молителите е в такава
ниска степен, че не налага постановяването на други мерки за закрила, тъй
като и най-леката предвидена мярка ще постигне целите на закона.
3
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
жалбата е основателна поради приети по делото нововъзникнали писмени
доказателства.
Разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗЗДН предвижда общо 6 групи мерки
за защита от домашно насилие, съответно чл.2 ал.1 дефинира принципното
понятие домашно насилие – всеки акт на психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личните права, извършено спрямо лице,
което се намира в родствена връзка. В конкретния случай, от събраните
доказателства се налага правен извод за осъществен състав на „домашно
насилие“ по см. на чл.2 от ЗЗДН.
Пред въззивна инстанция от страна на Р. П. Г., в подкрепа на
възраженията с жалбата, бе приложено – Постановление от 08.12.2021г. по
пр.№ 11271/2021г., за отказ да се образува съдебно производство, изд. от РП-
Б., ТО гр.П, а съответно от адв.Т., общ пълномощник на въззиваемите
страни, се представи по делото Декларация от 21.01.2022г., с нотариална
заверка от Нотариус М. З., гр.П****
От съдържанието на Постановление от 08.12.2021г. по пр.№
11271/2021г., за отказ да се образува съдебно производство, изд. от РП- Б., ТО
гр.П., се чете, че Прокурор В. е установил, че М. Г. Ч. е подала сигнал, че на
18.08.2021г. и на 19.08.2021г. в гр.П., Р.Г., и е отправил закани с
престъпление против личността, отправял и обиди. Според Ч., Г. се е опитал
да я принуди да се подпише на бял лист, с намерението да бъде оттеглена
подадена искова молба в съда. В обясненията си по преписката, Ч. е
посочила, че Г. не и е отправял закани, не и е оказвал принуда /физическа или
психическа/, тоест не е потвърдила изложеното в първоначалния сигнал.
От съдържанието на Декларацията от 21.01.2022г., с нотариална
заверка от Нотариус М. З., гр.П., се установява, че К.А. е оттеглила
подписаната вчера Молба за оттегляне на иск за домашно насилие поради
това, че била принудена под натиск от Р. П. Г., тъй като й поставил условия,
че ако не я подпише, няма да й издаде декларация синът й да напусне
страната, за да може да дойде при нея в Г., където тя живее и работи.
Представените нововъзникнали документи доведоха до това че
твърденията, описани в Молбата за незабавна защита, се поставиха под
4
съмнение и бяха силно разколебани, след изявлението на М. Г. Ч. , направено
пред Прокурор В. от ТО, гр.П., относно случилото се на 18.08.2021г. и на
19.08.2021г. затова, че „Г. не и е отправял закани, не и е оказвал принуда
/физическа или психическа/, тоест не е потвърдила изложеното в
първоначалния сигнал“. Въз основа на нейните изявления, оформени в
обяснение, са предприети процесуални действия по прекратяване на
досъдебното производство.
Действията на М. Г. Ч. по неподдържане на твърденията относно
твърденията за извършено домашно насилие на 18.08.2021г. и на 19.08.2021г.
пряко кореспондират с депозираната от К. Х. А. Молба за оттегляне на иск
за домашно насилие, независимо, че още на следващия ден А. отново се е
явила пред Нотариуса, за да оттегли тази молба.
В този контекст на новоприети доказателства, Окръжният съд
намира, че не следва да се кредитират показанията на единствения разпитан
свидетел на молителите, а именно Г. К. /син на М.и брат на К./, защото, той е
заявил пред Районния съд, че лично не е присъствал на заплахи „към майка
ми и сестра ми“, „на физически заплахи не съм присъствал“, „по телефона
нямам представа какви думи е употребил“. Очевидно всичко, което знае
свидетелят за случилото се, е само по разкази на М.Ч. и К.А. Двете молителки
имат определено непоследователно, колебливо поведение по отношение на
случилото се на 18.08.2021г. и на 19.08.2021г., което се отразява несъмнено и
върху преценката на съда за описаните действия, че не съставляват актове на
домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 и ал.2 от ЗЗДН.
Обжалваното решение ще следва да бъде отменено и вместо това
ще се постанови друго, с което ще се отхвърли молбата; заповедта за
незабавна защита, изд. на 07.09.2021г. подлежи на обезсилване изцяло.
Разноски.
Съобразно правния резултат по делото пълнолетните М. Г. Ч.,
ЕГН: **********, и К. Х. А., ЕГН: ********** ще бъдат осъдени да заплатят
на Р. П. Г., общо сумата 1 037,50 лв. за направени разноски по делото, от
които 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. за платена държавна
такса пред Районен съд. Жалбоподателят претендира общо 1 500 лв., но тъй
като М. Р. Г., ЕГН: **********, е малолетно лице, по отношение на което е
поискана защита, и същият не дължи заплащане на разноски на осн.чл.11 ал.3
5
от ЗЗДН при неблагоприятен правен резултат по делото за него.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Отменя Решение № 2257/26.11.2021г. на Районен съд –Пловдив,
III гр.с., по гр.д.№ 14302/2021г., с което по Молба за незабавна защита с вх.№
50181/07.09.2021г на Р. П. Г., ЕГН: **********, адрес- гр. *************, с
което му е наложена на основание чл.5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН следната мярка за
защита - задължен е да се въздържа от извършването на домашно насилие по
отношение на молителите М. Г. Ч., ЕГН: **********, К. Х. А., ЕГН:
********** и М. Р. Г., ЕГН: **********, тримата с адрес; гр. *********;
както и му е наложена на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН глоба в размер на 200
лв.
като вместо него постановява -
Отхвърля изцяло Молба за незабавна защита с вх.№
50181/07.09.2021г., подадена от М. Г. Ч., ЕГН: **********, К. Х. А., ЕГН:
********** и като майка и законен представител на малолетния М. Р. Г., ЕГН:
**********, с твърдения, че са жертва на домашно насилие, упражнявано от
Р. П. Г., ЕГН: **********, адрес- гр. *************.
Обезсилва изцяло Заповед за незабавна защита с № 129/
07.09.2021г., изд. от Районен съд – Пловдив.
Осъжда М. Г. Ч., ЕГН: **********, и К. Х. А., ЕГН: **********
да заплатят на Р. П. Г., ЕГН: **********, адрес- гр. **********, общо сумата
1 037,50 лв. за направени разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7