Решение по дело №2986/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 септември 2023 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20227180702986
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

1517

гр. Пловдив, 08.09.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХVІII състав, в публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

 при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от председателя административно дело2986/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от И.Г.П., ЕГН**********,*** против Ревизионен акт №Р-16001621003008-091-001/11.08.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 524/27.10.2022г на Директор на Дирекция ОДОП-Пловдив при ЦУ на НАП-София, с който допълнително му е начислен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 28 075.87 лева и следващи се лихви в размер на 17892.51 лева и за 2016г. в размер на 189173.47 лева и прилежащи лихви в размер на 101 373.56 лева.

Жалбоподателят излага твърдение за незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречие с материалноправни и неправилно приложение на процесуални норми, както и несъответствието му с целта на закона. Твърди, че неправилно е определена от органите по приходите процесната годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за посочените данъчни периоди, като в предвид некоректно установяване на фактите относно установяване на началното салдо и от там се е стигнало до формирането на неправомерни изводи относно възприетият паричен поток и установеното съотношение на приходите и разходите. Затова счита, че не са налице предпоставки и основания за търсене на визираните в РА задължения. Изтъква, че е налице съществено административно нарушение на чл.76 ДОПК, касаещо безпристрастността и обективността на ревизиращите органи. Излага обстоятелства, че в предходни ревизионни производства са установени размерите на неговите налични парични средства в края на 2013г. и те са в много по- голям размер от приетият от ревизиращите органи. С тези съображения настоява за отмяна на незаконосъобразния РА, като претендира и сторените в производството разноски.

Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. А., която поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения и ангажира писмени доказателства. По същество дава становище за незаконосъобразност на атакувания ревизионен акт по подробно изложено в писмена защита становища и се иска съдът да постанови неговата отмяна. Претендира сторени разноски.

 Ответният административен орган - директор на дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк.С. оспорва жалбата като неоснователна по съображенията в оспореното решение и ангажира доказателства. По същество на спора в писмено становище счита, че издадения РА е законосъобразен, издаден при спазване на административно –производствените правила и в съответствие с материалноправните предпоставки, поради което иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като изслуша становищата на страните и прецени събраните в производството писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Ревизионното производство е възложено на осн. чл.112 от ДОПК със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16001621003008-020-001 от 26.05.2021г., издадена от началник сектор в ТД на НАП-Пловдив, с която е определен ревизиращ екип в състав: В. Г. К.- заемаща длъжност „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Пловдив- ръководител на ревизията, М. Х. В.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, както и обхвата на ревизията- установяване публични задължения по ЗДДФЛ за периода 01.01.2015г. до 31.112.2016година, задължения за ДОО, ЗЗО и УПФ за самоосигуряващо се лице за период 01.01.2015г. -31.12.2016г.. ЗВР е връчена по електронен път на 01.06.2021г. (л. 173 т.1 дело), като в последствие е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001621003008-020-002/27.08.2021г., връчена по електронен път на 30.08.2021година (л.168 т.1 делото). Производството е спряно със Заповед за спиране на ревизионното производство № Р-16001621003008-023-001 от 03.09.2021г. и възобновено със Заповед № Р-16001621003008-143-001/31.05.2022г.. С последваща ЗИЗВР № Р-16001621003008-020-003/ 02.06.2022 г., връчена по електронен път на същата дата, е определен срок за приключване на производството до 26.06.2022г.. Предметния обхват на ревизията е определяне на отговорността на жалбоподателят за данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015г. до 31.12.2016 г..

В хода на ревизията е възприето, че на основание чл. 4 ал.1 от ЗДДФЛ И.Г.П. е местно физическо лице, което на основание чл. 6 от ЗДДФЛ е данъчно задължено за доходи, произхождащи от източници в България и чужбина. За да определят ревизираното лице като местно физическо лице на основание чл. 4 ал.1 т.1-4 от ЗДДФЛ, органите по приходите са посочили обстоятелства, свързани с наличието на негов постоянен и настоящ адрес на територията на Р България, наличие на собствено жилище, времето, през което е пребивавал извън пределите на страната, както и обстоятелства по определянето на центъра на неговите жизнени интереси, свързани със семейното му положение и личните му интереси. В тази връзка те са посочили, че той е семеен с едно дете, като има предходен брак, от който също има едно дете, като както децата, така и техните майки постоянно пребивават на територията на страната. Посочили са, че трудова дейност и стопанска заетост на ревизираното лице за ревизирания период са трайно установени в Р България, като това е и мястото, от където управлява собствеността си. Същият за периода 01.01.2015г. - 15.03.2016г. е самоосигуряващо се лице при дружество ,,Ванети Транс" ЕООД, а от 15.03.2016г. до 31.112.2016г. в ,,Глобал транс Трейд" ЕООД, като е внасял осигурителни вноски. По отношение на представените доказателства, че И.П. е данъчно задължено лице в Испания, те приели, че липсват основания да се приеме, че центърът на жизнените му интереси не се намира в Р България, в която връзка изследвали представените им доказателства за налични доходи в периода. Тези обстоятелства са били свързани с наличие на доказателства за предоставяне от РЛ на недвижими имоти под наем и подадени в тази връзка от него ГДД в Испания за проверявания период 2015г. и 2016г., като върху получени доходи от наем не са плащани данъци поради отрицателни данъчни основи за облагане, образувани съгласно испанското законодателство. В ревизионният доклад е посочено, че във връзка с твърденията на ревизираното лице, че подлежи на данъчно облагане в Испания, е изготвено искане № ER0210ES0821 за обмен на информация по реда на чл.24 от СИДДО и чл.143 от ДОПК, като не е получен отговор до датата на издаването. При така приетото и съобразно изискванията на чл.6 ЗДДФЛ е посочено, че И.П. като местно физическо лице е годен субект на данъчно задължение за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.

В хода на ревизионното производство органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства, касаещи облагане на ревизираното лице с данък по чл.17 ЗДДФЛ по реда на чл.122 от ДОПК.  Като фактически обстоятелства, формирали този извод е посочено, че И.П. е предоставил парични средства в брой и по банков път в особено големи размери, включително вноски на основание чл.134 от ТЗ, заеми  и др. в търговско дружество, на което е едноличен съдружник и управител -,,Глобал Транс Трейд"ЕООД. Посочено е от ревизиращите органи, че не са представени доказателства за деклариране на  доходи пред съответната данъчна администрация в чужбина и платени данъци за тях, липсват данни за подадени декларации за декларирани доходи по чл.50 от ЗДДФЛ за периода 2015г. и 2016г., липсват и доказателства за предоставени или получени заеми, поради което се касае за обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал.1, т.1, т.2, т.7  ДОПК: до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи; декларираните и/или получените приходи доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ не съответстват на имущественото му и финансово състояние за ревизирания период. Фактическите основания, послужили като основа за така направеният извод за облагане по особения ред на чл.122 ал.2 ДОПК, се изразили според ревизиращите органи в установено неправомерно поведение на ревизираното лице по отношение на редица обстоятелства.

Така по отношение на данъчен период 2015 г. е посочено, че при изясняване на наличните средства в брой към началото и края на ревизирания период е изискано  от ревизираното лице да ги декларира, както и да посочи конкретни разходи за живот. В тази връзка е представено писмено обяснение от И.П., че притежава налични  парични средства към началото на ревизирания период 2015г., защото през 2014г. са му били възстановени суми в размер на 436194.41лева от ,,Ванети Транс" ЕООД, в което дружество е бил едноличен съдружник и управител. Посочено е, че сума в този размер е била установена във връзка с друго ревизионно производство. Посочените от него обстоятелства ревизиращите органи са отхвърлили с направени изводи на база анализ на редица факти. Така те се позовали на събития, свързани с предходна ревизия на И.П. за данъчен период 2014г., приключила с РА № Р-16001617005844-091-001/06.03.2018г.. Приели, че в издадения РА посочената от него сума 436 194.41 лв. не е приета за възстановена от ,,Ванети транс" ЕООД. В тази връзка се позовали на обстоятелства за внесени в това дружество значително по- малка сума в размер на 29800.00 лв., както и възстановени парични средства в размер на 13000 лв.. Анализирали продажбата на всички дружествени дялове на това дружество от дата 23.12.2014г. за сумата от 188 400лв., в която връзка П. получил транспортни средства на същата стойност, които е заприходил като капитал в дружество „Ванети транс БГ“ ЕООД, както и други направени разходи. Посочили, че с така издадения РА е установен при извършената съпоставка на приходи и разходи недостиг на парични средства. Изложили аргументи и от подадената жалба до горестоящият административен орган против посоченият РА от 06.03.2018г., в която според тях той отричал да е имал налична посочената сума. Затова, като взели в предвид минималните парични разходи за физическо лице на месец за издръжка и живот по данни от НСИ и след извършен анализ на данните, приели, че началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2015г. е налични парични средства в брой в размер на 5000.00 лева. Изяснени били факти по притежавани от негова страна недвижими имоти и движими вещи на значителна стойност, като МПС. Установени били и паричните средства по регистрираните на негово име банкови сметки, като били посочени началните салда, движението и крайните салда по тях. Извършена била насрещна проверка на лица и дружества във връзка с установените данни за входящи и изходящи парични преводи по банковите сметки. Проведен бил анализ на получените средства по банковите сметки от физически лица с посочено основание заем и от юридически лица с основание „възстановяване на средства“, както и на платените суми по банковите сметки към редица физически лица. Установени били доходи от продажба на МПС в размер на 14800лева, от изплатен дивидент за 2015г. в размер на 38000лева, от заеми в размер на 166936.30лева, от други източници в размер на 33665.17лева, доход от банкови лихви в размер на 65.13лева, върнати суми от предоставени допълнителни парични по чл.134 от ТЗ в ,,Глобал транс Трейд" ЕООД в размер на 89000.00 лева. По отношение на направените разходи от РЛ те приели, че са налице извършени плащания за местни данъци и ТБО за периода в размер на 1850,64лева, разходи за заеми/кредити в размер на 382 042,10лева, разходи за погасяване на вноски по кредитни карти за периода 2015г в размер на 103809.78 лева, от които сумата в размер на 102 059,78лв е касаела покупка на гориво, за което е прието, че са личен разход поради непредставяне на разходнооправдателни документи за свързани с дейността на управляваното от П. дружество; признати разходи във връзка с извършени плащания по фактури от битови доставчици в размер на 2412.20лева, разходи за банкови такси и лихви в размер общо на 5463.05 лева, други установени разходи в общ размер на 27845.90лева, касаещи неправилно изплатени по личната му сметка транспортни услуги на дружеството ,,Глобал Транс Трейд" ЕООД; разходи за издръжка и живот в размер 1573.20лева; суми за ДОО и глоби по наказателни постановления общо 315,72лв; разходи за платени суми на заплати и командировки на служители на управляваните от него дружества в общ размер на 10 840,00лева, за които е прието, че сумите не са му били възстановени поради липса на доказателства за това; разходи за извършени преведи допълнителни парични вноски по чл.134 от ТЗ в размер на 257300.00лева в Глобал Транс Трейд ЕООД, разходи за застрахователни вноски в размер на 351,88лева. При тези предпоставки е направен паричен поток на ревизираното лице за 2015г., съпоставка на приходите и разходите, в резултат на което е установено превишение на разходите на РЛ над приходите му в размер на 282059.01лева. От това направили извода, че по отношение на П. са налице основанияе по чл.121 ал.1 т.7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, като установената разлика от 282059.01лева е определена на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК от ревизиращите за облагаем доход за проверявания период на 2015 г..

По отношение на ревизираният период 01.01.2016г- 31.12.2016г. е прието от органите по приходите, че за И.П. не са подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, нито справки по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ. Изяснявани са факти и обстоятелства, касаещи негови налични парични средства в банкови сметки и проследявяне движението им, установяване на движимо и недвижимо имущество като предмет на извършени сделки. Така по отношение на получените от негова страна доходи за периода 2016г. е прието, че той е получил доходи от други източници в общ размер на 41189.39лева, касаещи банков превод от М. Г. В., който е адвокат и е бил пълномощник на дружество Ванети Транс ЕООД. Дадени са обяснения от РЛ и от третото лице, че сумата е събрани вземания от ЗД „Бул инс" АД за заплащане на застрахователно обезщетение — претърпени вреди във връзка с настъпило ПТП с лек автомобил, собственост на Ванети Транс ЕООД, която сума в последствие от адвокатската клиентска сметка е преведена на И.П. във връзка с погасяване на задължения по направени от него парични вноски по чл.134 ТЗ за предходни периоди. Така дадените обяснения не са приети от ревизиращите с мотива, че липсват доказателства за направени допълнителни парични вноски и основание сумата да се възстанови на РЛ, като са се позовали и на факта, че посоченото дружество Ванети транс ЕООД към датата на превода е имало непогасени задължения към бюджета по издадени ревизионни актове. Изяснени са доходи на И.П. от банкови лихви в размер на 4,40 лв, както и получени доходи от наем от недвижими имоти в Испания в размер на 10527.30лева, за който доход не са постъпили данни дали е деклариран пред съответните чуждестранни данъчни власти. Ревизиращите са приели и наличен доход от дарение в размер на 68000лева, получен от бащата на ревизираното лице Г. П.. Посочени са и доходи от върнати суми за предоставени парични вноски  по чл.134 от ТЗ на дружество Глобал транс Трейд ЕООД в размер на 1500лева. По отношение на направените от И.П. разходи е прието, че са извършени плащания на местни данъци и ТБО в размер на 461.70 лв; разходи по заеми/кредити в размер на 35748.38лева, като във връзка с една от кредитните му карти е прието, че направените разходи в по- голям размер за покупка на гориво не могат да бъдат свързани с дейността на управляваните от него дружества с дейност международен транспорт. Посочени са разходи по фактури от битови доставчици в размер на 256,20лева, както и за банкови такси и лихви в размер на 6537.12лева и сума в общ размер на 5 945,47лева за разходи за издръжка и живот /храна, дрехи и др./. Отбелязани са платени суми на заплати и командировки на служители от дружества, в е управител И.П. в размер на 1500лв и внесени допълнителни парични вноски по чл.134 ТЗ в дружество Глобал Транс Трейд ЕООД в размер на 1961169.68 лева. Установи се и разходи за направени застрахователни вноски в размер на 411.94лева. При така приетите доходи и разходи, на ревизираното лице е съставен паричен поток за 2016г., при който е посочено превишение на разходите над получените доходи в размер на 1893034.98 лева. От това направили извода, че по отношение на П. са налице основания по чл.121 ал.1 т.7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, за което сумата в размер на 1893034.98лева на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена като облагаем доход за проверявания период 2016 г..

При тези предпоставки е прието, че по отношение на И.П. за данъчен период 2015г. следва да се определи данъчна основа в размер на 280758,69 лева /облагаем доход 282 059,01 лева, от който са приспаднати дължими осигурителни вноски   в размер на 1300,32лева/ , към която е приложена данъчна ставка на основание чл.46 ал.1 ЗДДФЛ и е определен дължим данък за внасяне в размер на 28 075.87лева, като е начислена законова лихва за периода в размер на 17 658.53 лева. За данъчен период 2016г. е определена годишна данъчна основа в размер 1891734.66 лева /облагаем доход 1 893 034.98лв, от който са приспаднати дължимите осигурителни вноски в размер на 1300.32 лева/, към която е приложена данъчна ставка на основание чл.46 ал.1 ЗДДФЛ и е определен дължим данък за внасяне в размер на 189173.47 лева, в едно със законна лихва в размер на 99796,99 лева.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад №Р-16001621003008-092-001 от 12.07.2022г., връчен по електронен път на ревизираното лице на 14.07.2022г. (л.142 т.1 дело). Против РД жалбоподателят не е депозирано възражение на осн. чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило с издаването на осн. чл. 119, ал. 2 от ДОПК на Ревизионен акт № Р-16001621003008-091-001 от 11.08.2022г. от Началник сектор ТД НАП-Пловдив в качеството му навъзложил ревизията, и от ръководителя на ревизията, като с него били установени посочените публични задължение по ЗДДФЛ в размер на главница 217249.34лева и лихви за забава в размер на 117455.52 лв., дължими за ревизирания период. Същият е връчен на ревизираното лице на 11.08.2022г. по електронен път (л. 100 т.1). Недоволен И.П. го е обжалвал по административен ред, като изложил съображения за неправилно установяване на вменените му задължения и некоректност на анализа на събраните в преписката доказателства. Посочил, че съобразно други приключили преди това ревизионни производства за предходни периоди, в края на 2013г той е разполагал с налични парични средства в размер на 123460.09 евро и 493800.23 лева, с което оспорил установеното начално саолдо за ревизирания период 2015 година. Допълнително приложил писмени доказателства, свързани с получен паричен заем от Елко ЕООД през периода 2016г в размер на 377000.00 лева. Горестоящият административен орган със свое Решение 524/27.10.2022г. изцяло е потвърдил констатациите на органите по приходите, като отхвърлил направените пред него възражения с мотив, че събрани в други производства доказателства не могат да послужват за доказване на факти и обстоятелства от настоящото ревизионно производство, а представените нови писмени доказателства, касаещи частни свидетелстващи документи са с недостоверна дата. По отношение на доказателствата, представени от ревизираното лице, че определени изразходвани суми по издадените на негово име кредитни карти касаят извършени разходи за гориво на представляваното от него дружество „Глобъл транс трейд“ЕООД, горестоящият административен орган се позовал на собствен анализ, че същите съставляват негодно доказателство и са съставени само и единствено за целите на ревизията, поради което не ги кредитирал.

Недоволен от произнесеното решение, жалбоподателят инициирал и настоящото съдебно производство, като в хода на провеждането му от негова страна се ангажираха гласни и писмени доказателства. Така с показанията на свидетеля Р. В. Г. се излагат факти относно обстоятелства, свързани с представени писмени доказателства, касаещи разписки за възстановена на И.П. сума от 4280 лева през 2015г във връзка с тяхно общо посещение в Сингапур и закупуване на дрехи с кредитна карта на ревизираното лице. Свидетелят И. М. Д. също излага факти относно предоставен му заем от И.П. за закупуване на стоки по електронен път, което се е осъществявало със собствени средства на ревизираното лице чрез използването на кредитни карти, като изразходваните така суми свидетелят е възстановявал на жалбоподателят в периода 2015-2016г. в брой, за което са изготвяни и представените пред административните органи разписки. С показанията на свидетелят С. Ж. Я., тъст на ревизираното лице, се излагат факти за предоставени от негова страна на различни суми в брой през 2015г на ревизираното лице, общо в размер на 1600000 лева, които И.П. е използвал за покупката на складова база за съхранение на плодове и зеленчуци. Посочва се от страна на свидетеля, че това е било подпомагане на близък родственик, а големите по размер суми е имал благодарение на осъществявана собствена търговска дейност, за което е представил и са приети писмени доказателства, касаещи 2 бр. копия от ГДД на „Я. и сие“ООД и „С. плод“ООД.

Жалбоподателят ангажира и доказателства, касаещи заключение на проведена основна и допълнителна ССчЕ, приети в съдебно заседание с оспорване от страна на ответника. От заключението на основната ССчЕ се установява, че на база съпоставка с изчислен негов паричен поток за предходен период 01.01.2002г.-31.12.2014г., към началния период 01.01.2015г., жалбоподателят е имал налични парични средства в размер на 823027.63 лева и парични средства по банкови сметки в размер на 69108.49 лева.. За периода 2015г той е направил допълнителни парични вноски в „Глобъл транс трейд“ЕООД в общ размер на 257300.00 лева, , а за 2016г. в размер на 1890561.88 лева. Възстановените от дружеството суми за ДПВ за 2015г в размер на 89000.00лева, а за 2016г. в размер на 1500.00 лева. Установено е и закупуването на гориво от И.П. в полза на „Глобъл транс трейд“ ЕООД, за което са представени фактура с издател „Еко България“ЕАД на стойност 84051.49 лева, 9 бр РКО на обща стойност 89000.00лева, счетоводна справка за плащанията на Глобъл транс трейд ЕООД. Посочено е, че И.П. към момента на прехвърляне на дяловете на „Венети Транс“ЕООД на 24.12.2014г е имал вземания от дружеството в размер на 294000.00 лева, като сумата от продажбата в размер на 188400.00 лева е прихваната за погасяване на част от това задължение, в която връзка и са му предадени ДМА от имуществото на дружеството на тяхната равностойност. За периода 2016г. е направена констатацията, че съобразно представени РКО от Ванети Транс ЕООД на И.П. са върнати суми в общ размер на 132000.00лева. Анализиран е и превод в размер на 41189.31 лева, извършен от адвокатска сметка на М. В., като е направен извод, че той е документално обоснован.Посочено е, че в хода на предходно ревизионно производство на И.П. за периода 2009-2014г категорично е установено, че през 2012г и 2013г той е заплащал с кредитната си карта покупката на горива в полза на Ванети Транс ЕООД, като не му е възстановена сума в общ размер на 378827.16 лева. Констатирано е, че ревизираното лице е получило и парични средства в заем в размер на 377000лева от Елко ЕООД по 12 бр РКО, получени в брой парични средства по разписки от ФЛ в общ размер за 2015г. от 32179.31 лева и за 2016г. в общ размер на 20706.72 лева. Посочени са сумите на получените дарения от родственици и преводи от трети лица, както и получавани суми с произход в Испания и получавани дивиденти от дейността на дружествата, в които е съдружник. Със заключението на проведената допълнителна ССчЕ е представен изготвен паричен поток на И.П. за периода 2015г. - 2016г., като при съпоставка на приходите и разходите на лицето за 2015г е направен извод, че налице превишение на приходите над разходите в размер на 669980.65 лева, които следва да бъдат заложени като начално салдо към 01.01.2016г. и не е налице недостик на парични средства, които да представляват недеклариран и необложен доход, съответно да касаят определена данъчна основа по реда на чл.122 ал.2 ДОПК. За данъчен период 2016г. са предложени два варианта на паричен поток на жалбоподателят, като в случай на вкл. дарение в размер на 1600000.00лева от свидетелят С. Я. е налице превишение на приходите над разходите в общ размер на 975054.73 лева,което означава да не е налице недостик на парични средства в ревизираното лице, които да представляват недеклариран и необложен доход и съответно да послужат за определяне на данъчна основа по реда на чл.122 ал.2 ДОПК. Във връзка със сумата от дарение в размер на 160000лева от С. Я. към жалбоподателят е дадено заключение, че съобразно ГФО за 2011година „Я. и сие“ООД е имало касова наличност в размер на 690000.00лева, а „С. плод“ООД касова наличност в размер на 1729000.00лева, като за периода 2012г. двегте дружества са формирали „разходи от липса на дълготрайни или краткотрайни материални активи с изключение на материални запаси“ от липси на парични средства в брой в размер на 2308769.16 лева за „С. плод“ООД и в размер на 715499.70 лева за „Я. и сие“ООД. Представени са и писмени доказателства, приети в с. з. на 16.05.2023г..  

Горната фактическа обстановка съдът установи от приобщените писмени доказателства: заключение на проведената основна и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, които съдът изцяло кредитира като обективни, логични, обосновани и съответни на останалите по делото писмени доказателства. Тя се изяснява и от приобщените гласни доказателства, касаещи показания на свидетелите Р. В. Г., С. Ж. Я., И. М. Д., които съдът също кредитира изцяло като обективни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви, съответни на останалите събрани по делото доказателства. Относно дължимата преценка за възможна тяхна заинтересованост, свързана с желанието да подкрепят тезата на жалбоподателят, съдът счита, че така събраните доказателства са относими към спорните по делото обстоятелства и са допустими за изясняване на съответният факт, като те се преценяват по вътрешно убеждение и съвкупно с целия събран доказателствен материал. Следва да се вземат в предвид и всички останали обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти, като това, че свидетеля С. Я. е близък родственик на И.П., а с останалите той е дългогодишен приятел. Независимо от тези обстоятелства съдът изцяло кредитира изложените с тях факти, като те съответстват на логическите правила и житейската логика, както и на приобщените писмени доказателства, които касаят установяване обективно настъпилите обстоятелства за извършени разпореждания с парични средства от свидетелите. Още повече, че се касае за едно признание от тяхна страна на отрицателни за тях факти. Съдът съобрази, че се касае за конкретно поведение на близки помежду си лица, като за тълкуване на действителните уговорки помежду им следва да се изходи и от нивото на тяхното правно знание и житейски опит, начина им на живот, образование и занятие. Те, обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, са индикция за действителните отношения с жалбоподателя. Изяснените със свидетелските показания факти и обстоятелства, преценени съвкупно с другите доказателства, изясняват  установяване на основният факт по предоставяне на парични средства на И.П. за посочените периоди от време. Горната фактическа обстановка се установява и от приложената административна преписка по издаване на атакувания административен акт, както и материали по адм.д. № 2693/2017г. на Адм. съд-Пловдив, приключило с решение №834/17.04.2018г. за отмяна РА № Р-16001615010527-091-001 от 31.05.2017г., оставено в сила с решение № 13946/14.11.2018г по адм. дело № 6941/2018г. по описа на ВАС, I отд., материали по адм. дело № 2080/2018г. по описа на Адм. съд –Пловдив, приключило с решение №393 /21.02.2019г. за отмяна на РА № Р-16001617005844-091-001/06.03.2018г..

При така установената фактическа обстановка, съобразно становищата на страните и събраните в производството доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт и след като е осъществено обжалването по административен ред съобразно изискванията на чл. 156, ал.2 от ДОПК.

 Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 Съгласно чл. 160, ал.2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Настоящият съдебен състав намира, че атакуваният РА № Р-16001621003008-091-001 от 11.08.2022 г. е издаден от компетентен орган в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК. Изложеното в жалбата възражение за съществено нарушение на разпоредбата на чл.76 ДОПК, касаещи предубеденост и заинтересованост на ревизращите органи, които са извършили и ПУФО на ревизираното лице, не са основателни. В ДОПК няма забрана орган по приходите, извършил дадена проверка, да бъде овластен да участва в извършването на ревизия. Съмнението относно обективността или безпристрастността на органа по приходите, участващ в ревизионно производство, е въведено като основание за отвод по чл. 76, ал. 1 ДОПК. Преценката за наличие или отсъствие на основание за отвод е на органа възложил производството, а в случаят извършването на други административно – процесуални действия не са от категорията на обективните и субективни предпоставки за търсене на отвод на ревизиращият орган. Такъв не е бил поискан и в хода на ревизионното производство от участвалия жалбоподател, а се навежда като основание едва след неговото приключване. Освен това, в практика на ВАС е възприето становището, че евентуалното нарушаване разпоредбата на  чл. 76, ал. 1 ДОПК би могло да опорочи РА до степен на унищожаемост, а не на нищожност. По тези съображения липсват основания да се прогласи посочената с жалбата нищожност.

По отношение на съответствието на атакуваният РА с материалния и процесуалния закон, съдът счита, че е налице незаконосъобразност, която се е изразила в следното:

Безспорно правилен е извода, че жалбоподателят е местно физическо лице и за процесния период е задължено лице по чл. 4 ал.1 т.4 от ЗДДФЛ. По отношение на него ревизиращите органи са приели, че са налице обстоятелства по чл.122 ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на посочената разпоредбата е на органа по приходите, който съгласно изискванията на чл. 170, ал.1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК следва да докаже наличие на съответните обективни признаци от същата. От събраните производство доказателства се установява, че посочените предпоставки за провеждане на ревизионното производство при основанията на чл.122 ал.1 т.7 ДОПК не са били налице. От разпитаните по делото свидетели и кредитираните им показания, както и от приобщените писмени доказателства по приключили ревизионни производства на жалбоподателят за предходни периоди се установи, че имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период е давало възможност същият да извършва допълнителни парични вноски към управляваните от него дружества. Безспорно се изясни, че към началото на ревизираният период -01.01.2015г., И.П. е разполагал с достатъчно налични парични средства, с които да финансира своята стопанска дейност. При издаването на РА, ревизиращите изобщо не са отчели предоставените му големи суми в брой от посочените свидетели физически лица -1600000 лева от С. Я., негов близък родственик, както и заеми от други дружества и не са ги взели предвид при определянето на началното салдо на жалбоподателя към 01.01.2015година. В случаят ревизиращите органи са подходили изцяло формално при определянето на началното салдо на жалбоподателя и без никакви основание и напълно произволно са определи сума на наличните пари в началото на ревизирания период 2015 година от 5000 лева. Тези изводи са оборени в хода на съдебното производство от прибощените по искане на жалбоподателят доказателства. Липсват основания да не бъдат признати тези суми като негови налични средства през съответните периоди, доколкото са налице множество доказателства, които в своята съвкупност установяват предоставянето на заемите и връщането на такива от предходни периоди, както и направените разходи в полза на дружеството Глобъл транс трейд ЕООД. Такива са именно свидетелските показания на С. Я., който се намира в близки родствени отношения с И.П., като големия размер на посочената сума е целево предоставяна на части за конкретни нужди, свързани с придобиване на материална база за стопанската дейност на жалбоподателят. Доказани са и материалните възможности на свидетеля Я. да ги предостави. Общият размер на така получените от И.П. парични средства са установени от приетата по делото основна и допълнителна ССчЕ. Сумите на получените заеми са взети предвид правилно при изчисленията на вещото лице при определянето на началното салдо на жалбоподателя, тъй като те се явяват негови разполагаеми парични средства. Същата е работила на база доказателствата, представени в хода на съдебното производство, при което с оглед на втория вариант от заключението на вещото лице по приетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се получава превишение на доходите и наличните парични средства над плащанията на ревизираното лице, както следва: за 2015 г. в размер на 669980.65 лева и за 2016 г. в размер на 975054.73 лева. След като не са налице констатираните от ревизиращите органи превишения на разходите над приходите за РЛ през годините, предмет на ревизията, то липсва и законосъобразно определена данъчна основа за облагане. Така направените от тях констатации за дължими от жалбоподателя данък върху годишната данъчна основа, определена по реда на чл.122 ал.2 ДОПК се явяват незаконосъобразни и необосновани. С оглед гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспорения РА да бъде отменен като незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон.

Предвид изхода на делото и направените от страните искания за присъждане на разноски, такива на основание чл. 161, ал.1 ДОПК се следват на жалбоподателя. Констатираха се същите съобразно представения списък с разноски в общ размер на 38414.00 /тридесет и осем хиляди и четиристотин и четиринадесет/ лева, от които възнаграждение за един адвокат в размер на 36444 лв., депозит за експертизи 1760 лева и държавна такса в размер на 10 лева. От процесуалният представител на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /посл. изм. и доп., бр. 88 от 04.11.2022г./ размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. Минималният предвиден размер е посочен в разпоредбата на чл.8 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г, където е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, минималното възнаграждение при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. е в размер на 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.. В случаят се касае обаче за съдебно производство с фактическа и правна сложност, проведени са множество съдебни заседания с участието на процесуалния представител на жалбоподателят и са представени доказателства за изплащане на договореното възнаграждение с дължимото за него ДДС. Ето защо и размерът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение с оглед естеството на спора не се явява прекомерен и следва да бъде уважен.

По изложените и на осн.чл. 160, ал.1 ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

 ОТМЕНЯ по жалба на И.Г.П., ЕГН**********,*** РЕВИЗИОНЕН АКТ №Р-16001621003008-091-001/11.08.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 524/27.10.2022г на Директор на Дирекция ОДОП-Пловдив при ЦУ на НАП-София, с който допълнително му е начислен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 28 075.87 лева и следващи се лихви в размер на 17892.51 лева и за 2016г. в размер на 189173.47 лева и прилежащи лихви в размер на 101 373.56 лева..

 ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на И.Г.П., ЕГН**********,*** размер на 38414.00 лева /тридесет и осем хиляди и четиристотин и четиринадесет/ лева.

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния Административен съд на Р България.

АДМ. СЪДИЯ: