РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500176 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.-Б.“ ООД против Решение №
260011/ 20.01.2022 г. по гр. д. № 2690/ 2020 г. на ОС – П. в частта, в която е
осъден да заплати общо на ЕЛ. СЛ. К., В. В. К. и ЛЮБ. В. К. като наследници
на В.В. К. следните суми: 76 088. 57 лв., представляваща част от общо
задължение на ответника от 95 110. 71 лв. – незаплатен остатък от
продажната цена, дължима по договор за покупко – продажба от 18.09.2014 г.,
обективиран в НА №***, т. ***, рег. № ****, н. д. № *** от 18.09.2014 г., като
вземането е прехвърлено с договор за цесия от 02.03.2015 г., сключен с „Т.“
ООД и В. К.; 4863. 04 лв., част от общо задължение на ответника в размер на
6078. 80 лв., представляваща дължимо обезщетение за неизпълнение на
задълженията към В.В. К., равно на законната лихва върху главница в размер
на 624 000 лв. за периода 19.09.2015 г. до 23.10.2015 г., както и 3867. 84 лв.,
мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 76 088. 57 лв. за
периода 18.10.2016 г. до 18.04.2017 г., както и в частта, в която е осъден да
заплати на „Т.“ ООД следните суми: 8 128. 11 лв., представляваща част от
1
общо задължение на ответника от 10 160. 55 лв. – незаплатен остатък от
продажната цена, дължима по договор за покупко – продажба от 18.09.2014 г.,
обективиран в НА №***, т. ***, рег. № ****, н. д. № *** от 18.09.2014 г.; 79.
11 лв., част от общо задължение на ответника в размер на 98. 98 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за неизпълнение на задълженията към
него, равно на законната лихва върху главница в размер на 10 160. 55 лв. за
периода 19.09.2015 г. до 23.10.2015 г.; 413. 18 лв., мораторна лихва за забава
върху главницата в размер на 8 128. 11 лв. за периода 18.10.2016 г. до
18.04.2017 г.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
решение поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че
съдът не бил взел предвид наложената обезпечителна мярка за дълговете на
продавачите. Оспорват се изводите на съда за виновно неизпълнение на
договора от страна на купувача „Т.-Б.“ ООД, като се поддържа, че е направил
всичко възможно със снабдяване на кредит за изплащане на продажната цена.
Предвид изложеното жалбоподателят иска да се отмени обжалваното
решение, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърлят
предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ищците ЕЛ.
СЛ. К., В. В. К. и ЛЮБ. В. К. чрез пълномощника им, с който оспорват
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Производството по гр. д. № 2690/ 2020 г. на ОС – П. е образувано по
искова молба на В.В. К., починал в хода на производството и заместен на
основание чл. 227 ГПК от наследниците си ЕЛ. СЛ. К., В. В. К. и ЛЮБ. В. К.,
и „Т.“ ООД, с която са предявили против „Т.-Б.“ ООД самостоятелно
следните обективно кумулативно съединени искове:
В.В. К.:
2
иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД за сумата от 76 088. 57 лв.,
представляваща част от общо задължение на ответника от 95 110. 71 лв. –
незаплатен остатък от продажната цена, дължима по договор за покупко–
продажба от 18.09.2014 г.;
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 31 238. 58 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за периода от 18.10.2016 г. до датата на образуване
на делото;
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4863. 04 лв. - част от общо
задължение на ответника в размер на 6078. 80 лв., представляваща дължимо
обезщетение за неизпълнение на задълженията към В.В. К., равно на
законната лихва върху главница в размер на 624 000 лв. за периода 19.09.2015
г. до 23.10.2015 г.,
„Т.“ ООД:
иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8 128. 11 лв.,
представляваща част от общо задължение на ответника от 10 160. 55 лв. –
незаплатен остатък от продажната цена, дължима по договор за покупко –
продажба от 18.09.2014 г.;
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3337. 05 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за периода от 18.10.2016 г. до датата на образуване
на делото;
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 79. 11 лв. - част от общо
задължение на ответника в размер на 98. 98 лв., представляваща дължимо
обезщетение за неизпълнение на задълженията към В.В. К., равно на
законната лихва върху главница в размер на 10 160. 55 лв. за периода
19.09.2015 г. до 23.10.2015 г.
По настоящето дело не е спорно, че с НА №***, т. ***, рег. № ****, н.
д. № *** от 18.09.2014 г. „Т.“ ООД е продало на „Т.-Б.“ ООД следния
недвижим имот: Урбанизирана територия с площ от 4 711 кв. м.,
съставляваща ПИ с идентификатор ************ по КККР на гр. П., ведно с
построената в него промишлена сграда с идентификатор ************.1,
общо за сумата от 585 000 евро без ДДС с левова равностойност от 1 144 160.
55 лв. В нотариалния акт е посочено, че след заплащане на част от
продажната цена остават дължими 1 059 160. 55 лв., които следва да бъдат
3
изплатени в срок от 12 месеца от датата на нотариалното изповядване на
продажбата.
С договор за цесия от 02.03.2015 г. „Т.“ ООД е прехвърлило на В.В. К.
вземане в размер на 624 000 лв., представляващо вземане по предварителен
договор за покупко–продажба на следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор ************ по КККР на гр. П., ведно с построената в него
промишлена сграда с идентификатор ************.1.
За извършената цесия длъжникът „Т.-Б.“ ООД е уведомен от цедента
„Т.“ ООД на 19.10.2015 г.
С договор за цесия от 02.03.2015 г. „Т.“ ООД е прехвърлило на Д.Н.С.
вземане в размер на 390 000 лв., представляващо вземане по предварителен
договор за покупко–продажба на следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор ************ по КККР на гр. П., ведно с построената в него
промишлена сграда с идентификатор ************.1.
На 23.10.2015 г. е сключено споразумение между „Т.“ ООД в качеството
му на цедент, Д.Н.С. и В.В. К. в качеството им на цесионери, и „Т.-Б.“ ООД
като длъжник, с което е уговорен срок за плащане на продажната цена на
цесионерите до 13.11.2015 г.
С Решение № 1950/ 22.05.2018 г. по гр. д. № 17446/ 2016 г. РС – П. е
осъдил „Т.-Б.“ ООД да заплати на В.В. К. сумата от 19 022. 14 лв. – главница,
представляваща част от общо дължимата цена от 95 110. 71 лв. – незаплатен
остатък от продажната цена, дължима по договор за покупко–продажба от
18.09.2014 г., обективиран в НА №***, т. ***, рег. № ****, н. д. № *** от
18.09.2014 г., сумата от 1794. 83 лв. – част от общо задължение, цялото в
размер на 8974. 17 лв. – мораторна лихна върху главницата за периода
04.08.2016 г. – 17.10.2016 г., както и сумата от 1215. 76 лв. – част от
дължимата сума от 6078. 80 лв., представляващо мораторно обезщетение за
неизпълнение върху сумата от 624 000 лв. за периода от 19.09.2015 г. до
23.10.2015 г.
Със същото решение „Т.-Б.“ ООД е осъден да заплати на „Т.“ ООД
сумата от 2032. 11 лв. – главница, представляваща част от общо дължимата
цена от 10 160. 55 лв. – незаплатен остатък от продажната цена, дължима по
договор за покупко–продажба от 18.09.2014 г., обективиран в НА №***, т.
***, рег. № ****, н. д. № *** от 18.09.2014 г., сумата от 191. 74 лв. – част от
4
общо задължение, цялото в размер на 958. 70 лв. – мораторна лихна върху
главницата за периода 04.08.2016 г. – 17.10.2016 г., както и сумата от 19. 79
лв. – част от дължимата сума от 98. 98 лв., представляващо мораторно
обезщетение за неизпълнение върху сумата от 10 160. 55 лв. за периода от
19.09.2015 г. до 23.10.2015 г.
С влязло в сила Решение № 68/ 16.01.2019 г. по гр. д. № 1847/ 2016 г. на
ОС – П. е прогласена недействителността по отношение на Държавата на
договора за цесия, сключен на 02.03.2015 г. между „Т.“ ООД в качеството му
на цедент и В.В. К. като цесионер. По същото дело е допуснато обезпечение
на предявения от Държавата иск за прогласяване недействителността на
договора за цесия чрез налагане на запор на вземанията на „Т.“ ООД, В.В. К.
и Д.Н.С. към „Т.-Б.“ ООД в качеството му на купувач на недвижим имот по
предварителен договор от 05.08.2014 г. и договор за продажба на недвижим
имот, сключен с НА №***/ 18.09.2014 г., до размер на сумата от 244.629. 77
лв., ведно с лихвата върху главницата от 68 893. 43 лв. за времето от
08.09.2016 г.
При тези данни съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно т. 2 от ТР № 3/ 22.04.2019 г. по т. д. № 3/ 2016 г. на ОСГТК
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане
за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. Поради това оглед постановеното по гр. д. № 1847/ 2016 г. на РС – П.
решение, с което са уважени предявените от В.В. К. и „Т.“ ООД против „Т.-
Б.“ ООД частични искове за заплащане на част от дължимата покупна цена по
сключения на 18.09.2014 г. договор за покупко–продажба, е формирана сила
на пресъдено нещо по отношение основанието на иска – наличието на договор
за покупко–продажба и произтичащото от него вземане за продажната цена и
размера на присъденото вземане. За останалата част от вземането, т. е. за
разликата до пълния предявен размер на вземането, не е налице сила
пресъдено нещо. Според дадените в тълкувателното решение разяснения при
уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните
5
по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Следователно предявеното ново
вземане за разликата до пълния му размер подлежи на самостоятелно
установяване, тъй като не се обхваща от силата на пресъдено нещо по
предходното осъдително решение.
В случая уговорената продажна цена на имота е в размер 585 000 евро,
равняващи се на 1 144 160. 55 лв. без ДДС. Видно от нотариалния акт, преди
сключване на договора са били платени 85 000 лв., като остатъкът от 1 059
160. 55 лв. купувачът „Т.-Б.“ ООД е следвало да заплати в срок от 12 м. от
сключване на окончателния договор на 18.09.2014 г., т. е. до 17.08.2015 г.
Поради това предвид посоченото в нотариалния акт следва да се приеме, че
уговорената продажба цена е 1 144 160. 55 лв., от която след плащане на 85
000 лв. остават дължими 1 059 160. 55 лв. без в нея да се включва ДДС.
С договор за цесия от 02.03.2015 г. продавачът „Т.“ ООД е прехвърлил
наследодателя на ищците - В.В. К., част от вземането в размер на 624 000 лв.,
на когото на 03.11.2015 г. купувачът „Т.-Б.“ ООД е изплатил 528 889. 29 лв. и
остават дължими 95 110. 71 лв. С оглед уважаването на предявения частичен
иск за сумата от 19 022. 14 лв. по гр. д. № 17 446/ 2016 г. на РС – П.,
настоящият иска правилно е уважен за разликата до пълния размер на
вземането – за сумата от 76 088. 57 лв.
С договор за цесия от 02.03.2015 г. продавачът „Т.“ ООД е прехвърлил
на Д.Н.С. част от вземането за продажната цена в размер на 390 000 лв.,
вследствие на което вземането на продавача остава в размер на 45 160. 55 лв.,
от които обаче претендира 10 160. 55 лв. С оглед уважаването на предявения
частичен иск за сумата от 2032. 11 лв. по гр. д. № 17 446/ 2016 г. на РС – П.,
окръжният съд правилно е уважил предявения иск за останалата част от 8
128. 11 лв.
Релевираните във въззивната жалба възражения за недължимост на
главницата поради наложената обезпечителна мярка запор върху вземанията
на „Т.“ ООД, В.В. К. и Д.Н.С. към „Т.-Б.“ ООД по договора за продажба на
недвижим имот, сключен с НА №***/ 18.09.2014 г., до размер на сумата от
244.629. 77 лв., допуснато по гр. д. № 1847/ 2016 г. на ОС – П., както и поради
невъзможност на купувача да изтегли банков кредит, са преклудирани с
влизане в сила на решението по гр. д. № 17446/ 2016 г. РС–П., тъй като не се
6
касае за нововъзникнали обстоятелства съгласно съдържащите се към т. 2 на
ТР № 3/ 22.04.2019 г. по т. д. № 3/ 2016 г. на ОСГТК разяснения. Освен това,
разгледани по същество, са и неоснователни. След получаване на запорното
съобщение по силата на чл. 507, ал. 3 ТПК третото задължено лице има
задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми. Когато се
касае за парични вземания, на него му се забранява да плаща на кредитора.
Това обаче не изключва възможността кредитора да установи вземането си по
съдебен ред и да се снабди с изпълнителен лист, за да проведе принудително
изпълнение за удовлетворяване на вземането си. Този извод следва от
разпоредбата на чл. 459, ал. 1 ГПК, според която кредиторът, в полза на който
е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за
присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на
обезпечението. В този случай припадащата се на обезпечения кредитор сума
се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като
представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите
взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.
Следователно наличието на запор върху вземането на кредитора не
възпрепятства провеждането на принудителното изпълнение с тази разлика,
че събраната сума до размера на наложения запор не се предава на
взискателя, а се запазва по сметката на съдебния изпълнител и се предава на
обезпечения кредитор след представяне на изпълнителен лист.
По отношение на второто възражение - за недължимост на продажната
цена поради невъзможност на купувача да изтегли банков кредит, следва да
се отбележи, че то би било основателно само ако получаването на банков
кредит е уговорено като условие за плащане на цената. В настоящия случай
нито в предварителния договор от 05.08.2014 г., нито в нотариалния акт от
18.09.2014 г. е включена клауза, обуславяща плащането на цената от
получаване на банков кредит, поради което на основание чл. 81, ал. 2 ГПК се
дължи от купувача.
Обжалваното решение следва да се потвърди и в частта, която са
уважени предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на
предявените частични искове за периода 19.09.2015 г. – 23.10.2015 г.: по иска
на ЕЛ. СЛ. К., В. В. К. и ЛЮБ. В. К. за сумата от 4863. 04 лв., част от
дължимата сума от 6078. 80 лв., представляващо мораторно обезщетение за
неизпълнение върху сумата от 624 000 лв., както и по иска на „Т.“ ООД за
7
сумата от 79. 11 лв., част от дължимата сума от 98. 98 лв., представляващо
мораторно обезщетение за неизпълнение върху сумата от 10 160. 55 лв., е
формирана сила на пресъдено нещо по гр. д. № 17446/ 2016 г. РС – П. относно
факта на забавата и нейния период, която следва да бъде зачетена от съда. За
процесния период лихвата за забава върху неизплатената главница от 624 000
лв. на В.В. К. е в размер на 6078. 80 лв., а на „Т.“ ООД в размер на 98. 98 лв.
върху главницата от 10 160. 55 лв., поради което предвид присъдената на
ищците по гр. д. № 17446/ 2016 г. РС – П. част от вземането за забава
предявените искове правилно да уважени за разликата до пълния размер на
обезщетението за забава съответно от 4863. 04 лв. и 79. 11 лв.
Обжалваното решение е правилно и в частта, в която ищцовите
претенции за забава са уважени за периода от 18.10.2016 г. до 18.04.2017 г. –
връчване на запорното съобщение, съответно за сумата от 3867. 84 лв. и 413.
18 лв., през който период ответникът е бил в забава за остатъчната част от
главницата.
По изложените съображения съдът намира оплакванията в жалбата за
незаконосъобразност на обжалваното решение за неоснователни. Като е
уважил предявените искове, окръжният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът
„Т.-Б.“ ООД следва да заплати на въззиваемата ЕЛ. СЛ. К. направените по
делото разноски за адвокат в размер на 1380 лв.
По направеното във въззивната жалба оплакване досежно присъдените
на ищците разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд по реда
на чл. 248 ГПК след връщане на делото в съда след влизане на решението в
сила.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260011/ 20.01.2022 г. по гр. д. № 2690/
2020 г. на ОС - П. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.-Б.“ ООД да заплати на ЕЛ. СЛ. К. направените по делото
разноски в размер на 1380 лв.
8
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9