Номер 36615.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20203100501916 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно и
своевременно призовани, не се представляват.
Въззиваемата страна С. Д. П. , редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. В. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 21607/06.10.2020г., с която юрисконсулт Б.
Й. като процесуален представител на Областна дирекция на МВР – Варна прави искане за
спиране на производството по делото поради наличието на преюдициален спор от значение
за правилното решаване на делото, както и поради наличието на тълкувателно дело във ВКС
по въпроси, имащи съществено значение за изхода и на настоящото дело.
Искането е обосновано с твърдения, че е образувано преюдициално дело С-262/20 на
Съда на Европейския съюз, Люксембург по искане на Районен съд - Луковит на основание
чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, който е отправил преюдициално запитване за
тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието
им с националното законодателство, по формулираните и описани в молбата три въпроса. С
оглед преюдициалния характер на решението по въпроса за начина на компенсиране на
положен нощен труд, задължителната сила за националните съдилища на решението на съда
на ЕС, както и необжалваемостта на въззивното решение по настоящото дело, то счита, че в
конкретния случай са налице предпоставките на чл. 631, ал. 1 от ГПК за спиране на
производството по делото. Моли за произнасяне в този смисъл.
АДВ. Д.: Считам искането за неоснователно и на двете основания.
1
СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Дело С-262/20 на Съда на Европейския съюз е образувано по повод отправено от РС –
Луковит преюдициално запитване по конкретно тълкуване на разпоредбите на чл. 12, б. „а“
от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския
съюзи на § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО. Отговорът на формулираните въпроси
в преюдициалното запитване не би имал обуславящо значение за правилното решаване на
настоящия спор, имащ за предмет претендирано възнаграждение за положен нощен труд в
повече в рамките на служебно правоотношение, получен от съотношението на часовете
положен нощен труд към дневен, приложимо съгласно нормите на общия закон при липса
на изрична уредба в специалния такъв, който не е овъзмезден от работодателя. Ето защо
решението по дело С-262/20 на СЕС не би имало преюдициално значение за правилното
решение на настоящия съдебен спор. Съдът също така намира, че разпоредбите от
цитираната директива и от Хартата за основните права, на чието тълкуване е основано
отправеното от РС - Луковит преюдициално запитване са достатъчно ясни и не пораждат
никакво съмнение.
Искането за спиране се основава и на твърдение, че във ВКС е образувано
тълкувателно дело № 1/2020 г. на Гражданско колегия по следния въпрос: „При отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството на
вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на член 9,
алинея 2 от същата наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове?“.
Съгласно мотивите на тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС, постановено
по тълк.д.№ 8/2013 г., ОСГТК, спирането на производството по член 229, алинея 1, точка 4
от ГПК се разглежда в теорията като процесуална пречка за надлежното упражняване на
правото на иск. Счита се, че това основание за спиране е налице, когато има висящ процес
относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира.
Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или
отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Образуваното пред общо събрание на една от колегиите или на двете колегии на Върховния
касационен съд тълкувателно дело няма за предмет конкретен правен спор. По него трябва
да бъде дадено задължително тълкуване на съдържанието на закона, а не да бъде признато
или отречено едно твърдяно право. Поради това не може да се приеме, че тълкувателно дело,
образувано пред Върховния касационен съд, съставлява такова друго дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла на член 229, алинея 1,
точка 4 от ГПК. Първоинстанционният и въззивният съд не могат да спират производството
по делото при образувано тълкувателно дело пред ВКС по правен въпрос, който е от
значение за спора, с който са сезирани. Единственото основание за спиране на съдебни
2
производство при образувано тълкувателно дело е в разпоредбата на член 292 във връзка с
член 229, алинея 1, точка 7 от ГПК, а тя не е приложима извън касационното производство.
Това е единствената съдебна инстанция в страната, която е натоварена с осъществяване на
правомощия по уеднаквяване на съдебната практика и осигуряване на точното и еднакво
приложение на закона от всички съдилища и затова тя трябва да отстрани противоречията
между практиката на своите състави на общо събрание на всички съдии от съответната
колегия /колегии/ и преди да стори това, не може да приключи производството по
конкретния висящ пред нея спор. Именно поради това състав на ВКС може да се позове на
основанието по член 292 от ГПК и да спре производството пред себе си, но не може да спре
производството пред себе си първоинстанционният или въззивният съд.
В този смисъл не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 и чл.631 от ГПК,
поради което искането за спиране на делото като неоснователно следва да се остави без
уважение.
С оглед на гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и чл. 631, ал. 1 от ГПК
искането на въззивника, обективирано в молба от 06.10.2020г. за спиране на производството
по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално Дело С-262/20
образувано по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ докладва постъпило писмено становище с вх. № 21736/07.10.2020г., с което
юрисконсулт Б. Й. като процесуален представител на Областна дирекция на МВР – Варна
заявява, че поради служебна ангажираност няма възможност да присъства на съдебното
заседание. Не възразява да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа депозираната
въззивна жалба. Няма доказателствени искания. Представя списък на разноски по чл. 80 от
ГПК в размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Моли по същество първоинстанционното
решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Варна срещу решение № 2095 от
3
03.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 17281 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна,
тридесет и трети състав, с което е осъдена ОД на МВР – Варна да заплати на С. Д. П. сумата
от 1 341,63 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 196 часа за периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху вземането, считано от датата на предявяване на иска /23.10.2019 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание член 178, алинея 1, точка 3 във
връзка с член 187, алинея 5, точка 2 от ЗМВР както и разноски за производството в размер
на 323,91 лева, на основание член 78 от ГПК; както и е осъден въззивникът да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 223,97
лева на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители,
какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би
бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е
така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.
Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се
излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на
съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в
4
нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като
се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за
потвърждаване на решението.
АДВ. Д.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора. Представям списък с разноски. Правя възражение за прекомерност на
претендираното от въззивника възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Моля да оставите без уважение искането за извършване на корекция за
прилагане на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за
периода 01.01.2018г. – 17.07.2018г. Моля да ни присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:02 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5