Р Е
Ш Е Н
И Е
№
236
гр.Габрово, 23.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Веселина Топалова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Генжова
Кремена Големанова
при
секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д.
№265 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ответника по делото ЗАД „далл Богг : Живот и здраве” АД срещу Решение №197/28.05.2019г.
по гр.д.№1610/2018г. по описа на Габровски районен съд.
В жалбата
се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и че
същото е постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че първоинстанционният
съд бил разгледал спора за претенция по-голяма от предявената от ищеца. Недопустимо
било при положение, че ищецът сам е определил сума, която да обезщети всичките
му болки и страдания, съдът по свой почин да определя справедливо обезщетение в
го-висок размер. Освен това решението не съдържало всички задължителни
реквизити- липсвало посочване на банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените
суми. Показанията на св.М. не били разгледани в условията на чл.172 ГПК.
Първоинстанционният
съд бил приел за безспорно, че ищецът е претърпял увреждания на здравето, както
са посочени от вещото лице в изготвеното от него заключение. Присъденото
обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно завишено и не съответствало
на реално претърпените от ищеца болки и страдания. Непреценявайки показанията
на св.М. при условията на чл.172 ГПК съдът погрешно бил преценил реално
претърпените от ищеца страдания. Тъй като съдът бил определели размера на
обезщетението на база погрешно приета фактическа обстановка, то този размер не
бил съразмерен и адекватен на действително претърпените болки и страдания.
Освен това твърди, че определения от съда процент съпричиняване бил малък, като
следвало да се прецени, че ищецът управлявал велосипеда си в нарушение на
множество императивни разпоредби. Освен това първоинстанционният съд бланково
бил приел, че избраната то пострадалия скорост не е в нарушение на разпоредбите
на закона. Моли съда да отмени обжалваното решнеие и да отхвърли предявения
иск, като присъди и разноските за двете производства.
Ответникът
по жалбата оспорва същата като неоснователна, по съображения подробно изложени
в отговора и моли съда да я остави без уважение, като присъди направените пред
въззивната инстанция разноски.
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение РС Габрово е осъдил жалбоподателя да заплати на ищеца
сумата от 3000.00лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата
от 107,35лв.- обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 07.06.2018г. и е
осъдил жалбоподателя да заплати на ищеца сумата от 809лв. разноски по делото.
За да
постанови решението си съдът е приел следното
:
На
07.06.2018г., около 9часа, при сухо, ясно време, лек автомобил „Тойота
Авенсис" с peг. №ЕВ6725АР, управляван от В.М.Б., движейки се по
ул.Дунав, достигнал кръстовището на тази улица с ул.Орловска при дом с адрес
Орловска 37. След спиране на автомобила Б. предприела действия за включване в
движението по ул.Орловска, с маневра завиване на дясно. По същото време, по
ул.Орловска, в десния край на платното за движение по тази улица, в посока към
центъра на града се движел ищецът, с велосипед „Бавария Трекинг". При тези
траектории на движение на превозните средства се осъществил удар между предна
гума и калник на велосипеда в зоната на предна странична лява част на
автомобила. По отношение на платното за движение, мястото на осъществяване на
удара било в платното за движение по ул.Орловска, в зона срещу мисленото
продължение на дясната страна на платното за движение по ул.Дунав, а в напречно
направление - на разстояние в рамките на 2,5 - 3m на ляво от десния край на платното
за движение по ул.Орловска. Ударът се осъществил в мислената лента за движение
на велосипеда. Тъй като масовият център на велосипедиста бил над нивото на
предния капак, в процеса на удара контактуването на тялото на велосипедиста с
елементи от предната част било минимално. Тялото на велосипедистът продължило
движение на летеж, падане на платното и плъзгане до установяването на
асфалтовата настилка, по посоката на движение преди удара, с начална скорост
практически равна на скоростта на велосипеда с велосипедиста при удара.
Велосипедът продължил движение напред и на ляво и се установил в зона отляво на
предна лява част на лекия автомобил при установяването на последния. Видно от
приложения по делото Протокол за ПТП №1687657/07.06.2018г. на ОДМВР – Габрово,
ул.Дунав, преди процесното кръстовище е сигнализирана със знак Б2 - "Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!" Причината за настъпване на
ПТП е започването и осъществяването на маневра завиване на дясно от страна на
водачката на лекия автомобил, от изходно положение от заустванетто на ул.Дунав
в кръстовището и с ул.Орловска с цел последващо движение по ул.Орловска,
пресичайки траекторията на движение на велосипеда в момент и при отстояние на
велосипеда от мястото на последвалия удар, който не позволяват на велосипедиста
да реагира и да предотврати удара. Пресичайки траекторията на движение на
движещия се велосипед по улица Орловска, която е с предимство, водачката на автомобила осъществила
противоправно деяние. За управлявания от Б. автомобил към момента на процесното
ПТП било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите".
По делото
била изготвена медицинска експертиза, която установила вида и характера на
получените от ищец;а увреждания и проведеното от него лечение. Съдът приел, че посочените
в заключението увреждания от ищеца са в пряка причино-следствена връзка с
претърпяното ПТП, т.е. получени са при посоченото ПТП при падането на ищеца от
велосипеда. Видно от заключението на вещото лице, травматичните увреждания,
посочени в заключението и установени при прегледа на 19.06.18г. са еднотипни:
същите са описани като зарастващи охлузвания покрити с кафеникави корички и
залющена розова периферия, което дава основание да се приеме, че същите са
причинени по едно и също време, като видът им отговаря да са получени на
процесната дата 07.06.2019г. Получените увреждания са довели до болки и страдания, за срок до 1 месец,
с изключение на дълбокото охлузване в областта на гърба, което е продължило
по-дълго. Относно посттравматичното стресово разстройство същото отзвучава в
рамките до 6 месеца. Към 25.02.2019г. оздравителния период бил приключил
напълно. Като съдът счел, че
представените доказателства за направени от ищеца разходи за лечение са
направени в резултат на претърпяното ПТП и получените от него травми. В
резултат на същите са и двата прегледа, и закупените лекарства за лечение.
Поради
изложеното районният съд приел, че претърпените от пострадалия неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени със сумата от 3200лв.
Първоинстанционният
съд счел, че велосипедът не е имал светлоотразителни елементи на колелата и
източник на бяла светлина на кормилото, поради което възражението за
съпричиняване на това основание е основателно. Отсъствието на светлоотразителни
елементи обаче не било значимо за възникналото ПТП, тъй като причината
водачката на лекия автомобил да пресече траекторията на велосипедиста, не е
невъзприемането му от нея, а лошата й преценка на скоростта на велосипеда,
която не би се подобрила значително ако велосипедът имаше източник на бяла
светлина.
Поради изложеното
съдът приел, че определените обезщетения следва да бъдат намалени с 5%, като на
ищеца следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3040лв. и присъдено претендираното в размер на 3000лв., а за имуществени вреди
– в размер на 107,35лв.
Въззивният
съд намира следното :
Не е налице
твърдяното от жалбоподателя съществено процесуално нарушение, като определил
сума, годна да обезщети всички болки и страдания на ищеца в по- висок размер от
заявения от него. Твърди, че пострадалия можел най-добре да определи каква сума
може да репарира всички претърпени от него вреди.
При
формиране на преценката относно действителния размер на обезщетението, което би
обезвъзмездило неимуществените вреди на ищеца съдът следва да основе
становището си на установените по делото факти. При прилагане разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗЗД редукцията на обезщетението се прилага към размера, за който
искът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването му, поради
допринасянето от пострадалия за настъпване на вредата, а не към претендирания.
Претендирания размер има правното значение на горна граница с оглед забраната за
присъждане plus
petitum, но не и
решаващо значение при преценка действителния размер на претърпяната вреда.
Дължимият размер е този, до който е намален действителния след прилагане на
чл.51, ал.2 ЗЗД, но не повече от претендирания. В този смисъл е Решение
№63/08.07.2019г. по т.д.№2013/2018г. на Іт.о. на ВКС.
Следва да
се отбележи и че непосочването на банкова сметка в решението не е съществено процесуално
нарушение. Такава следва да се посочи, ако ищеца в исковата молба е посочил
банкова сметка, по която да му бъде приведена присъдената сума. Посочването на
банкова сметка в исковата молба обаче не е задължителен неин реквизит и липсата
й не прави исковата молба нередовна. Следователно не може да се приеме, че непосочването
й в решението е съществено процесуално нарушение, което опорочава постановеното
решение. Освен това в настоящият случай е видно, че в исковата молба не е
посочена банкова сметка, поради което съдът не е имал възможност да посочи
такава в решението си.
Районният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и механизма на
възникване на процесното ПТП, претърпените от ищеца увреждания, както и
причинно следствената връзка между тях и инцидента.
Районният
съд е приел, че описаните в заключението на медицинската експертиза увреждания
са в резултат на инцидента и че ищецът е получил именно тези увреждания
(имуществени и неимуществени). Съдът е основал тази си преценка не само на заключението,
но и след преценка на останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства, като е достигнал до извода, че същите не си противоречат, а
напротив налице е съвпадение между фактите установени с тях. Макар и да не се е
позовал изрично в мотивите си на разпоредбата на чл.172 ГПК първоинстанционният
съд е преценил показанията на св.М., като е отчел, че същата е в близки
отношения с ищеца.
Правилни са
изводите на районния съд относно определяне размера на процента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. За да приеме този процент
първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е обосновал изводите си. Въззивният
съд възприема изцяло тези изводи и счита, че процента на съпричиняване е
правилно определен, тъй като по делото е установено, че ищеца е управлявал
велосипеда си без същият да е снабден със светлоотразителни елементи. Правилен
е извода на съда, че отсъствието на светлоотразителни елементи не е било
значимо за настъпване на ПТП, тъй като причината за инцидента е не
невъзприемане на велосипедиста от водачката на МПС-то виновно за инцидента, а
неправилната й преценка за скоростта на велосипеда. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че ищецът бил управлявал велосипеда си в
нарушение на множество императивни разпоредби на закона.
По
изложените съображения съдът намира, че първоинстанзционният съд е определил
справедлив размер на обезщетението, което би обезвъзмездило пострадалия за
всичките му неимуществени вреди, след което е приложил и е намалил
обезщетението с определения от него процент на съпричиняване на вредоносния
резултат, като при присъждане на същия се е съобразил с размера на заявената от
ищеца претенция.
Поради съвпадение на изводите на двете
инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Поради
оставянето без уважение на подадената въззивна жалба на жалбоподателя не следва
да се присъждат направените в настоящото производство разноски. Жалбоподателя
следва да бъде осъден да заплати на ищеца по делото сумата от 370лв.-разноски
по делото. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за прекомерност на
заплатеното от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение. Съобразно разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при интерес от 1000 до 5000лв. възнаграждението е в размер на
300лв. плюс 7 процента за орницата над 1000лв. В настоящият случай, предвид
размера на предявените претенции възнаграждението следва да е 447,91лв., а
реално заплатеното от ответника по жалбата е в значително по-нисък размер,
поради което не са налице основания за намаляване размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №197/28.05.2019г. по гр.д.№1610/2018г. по описа на Габровски районен
съд.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ “АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Г.М.Димитров №1 да заплати на Р.С.С.,
с ЕГН **********,*** сумата от 370лв.(триста и седемдесет лева)- разноски пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: