Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 11- ти състав, в публичното заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 13125/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 216, ал.3 ДОПК вр. с чл. 134 ЗЗД.

Ищецът ТД на Национална агенция по приходите София, като процусеален субституент на „А.“ АД, твърди да има вземане към това дружество в общ размер на 2 913 204,59 лева по два ревизионни акта - № **********/14.12.2013 г. и **********/14.03.2018 г. Сочи, че за събиране на вземанията по двата акта е установено, че дружеството длъжник не разполага с активи.  Твърди, че на 30.05.2013 г. „А.“ АД е прехвърлил на „А.и.“ ЕООД собствеността върху курортно-туристическа станция в с. Ракитово за сумата в размер на 5 700 000,00 лева, по която сделка липсвало плащане на продажната цена, поради което, с цел да се насочи принудителното изпълнение върху вземането от тази цена същото е запорирано. Твърди се, че в отговор на публичния изпълнител „А.и.“ ЕООД е посочил, че няма задължения към „А.“ АД по договора за продажба, тъй като същото е прихванато с протокол от 05.05.2015 г. със задължения на „А.“ АД към „А.и.“ ЕООД, придобити от последното с договор за цесия от 04.05.2015 г., сключен с „Е.-Д.“ ЕООД с предмет неустойка дължима от „А.“ АД по договор за изработка, изработка, доставка и монтаж на стена за катерене от 15.01.2015 г. Твърди, че последните два договора са нищожни, поради което в полза на „А.“ АД срещу „А.и.“ ЕООД съществува непогасено вземане за продажна цена по договора за продажба от 30.05.2013 г. в размер на 5 700 000,00 лева. Твърди, че кредиторът „А.“ АД бездейства, поради което предявява косвен иск за осъждане на ответника да заплати на съищеца „А.“ АД сумата от 5 700 000,00 лева продажна цена по договора за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 79/30.05.2013 г.

            Ответникът „А.и.“ ЕООД оспорва иска. Сочи, че с ревизионен акт № Р-22221516008168-001/06.07.2017 г. на ТД на НАП договорът за продажба на недвижим имот от 30.05.2013 г. е прието, че има безвъзмезден характер и върху стойността на имота е начислен корпоративен данък, поради което ищецът не може да иска събиране на вземането за продажна цена по него.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Установява се по делото от представените влезли в сила ревизионни актове № **********/14.12.2013 г. и **********/14.03.2018 г., че „А.“ АД има публични задължения в размер на 2 913 204,59 лева.

С нотариален акт № 79/30.05.2013г. „А.“ АД е прехвърлило на „А.и.“ ЕООД правото на собственост върху курортно-туристическа станция в с. Ракитово, м. „Тупавиците“ и поземлен имот с площ от 6000 кв.м. за сумата в размер на 5 700 000,00 лева, без ДДС, 6 840 000,00 лева.

С договора за прехвърляне на вземания от 04.05.2015 г.          „Е.-Д.“ ЕООД е прехвърлило на „А.и.“ ЕООД свое вземане в размер  на 3600000 евро от длъжника „А.“ АД за неустойка по договор за изработка, доставка и монтаж на изкуствена стена за катерене от 15.01.2015 г.

Със споразумение за прихващане от 05.05.2015 г. между „А.и.“ ЕООД  и „А.“ АД двете страни прихващат вземанията помежду си – това на „А.и.“ ЕООД в размер на 3600000 евро прехвърлено му с цитирания по-горе договор за цесия, и това на „А.“ АД за продажна цена по нотариален акт № 79/30.05.2013 г. и фактура № 11/27.05.2013 г. в размер на 6 840 000,00 лева с ДДС.

С влязло в сила решение по гр.д. № 956/2016 г. по описа на СГС, І-3 са прогласени за нищожни, по предявените от ТД на НАП искове на основание чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД договор за изработка, доставка и монтаж на изкуствена стена за катерене от 15.01.2015 г., сключен между „Е.-Д.“ ЕООД и „А.“ АД, както и договор за прехвърляне на вземания от 04.05.2015 г., сключен между    „Е.-Д.“ ЕООД и „А.и.“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 216, ал.3 ДОПК вр. с чл. 134 ЗЗД вр. с чл. 200, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. По иска по чл. 134 от ЗЗД ищецът действа не като титуляр на претендираните материални права, а като процесуален субституент, упражняващ правата на бездействащия длъжник, чието бездействие заплашва удовлетворяване на вземането му. При иск по чл. 134 от ЗЗД ищецът следва да установи, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице - негов длъжник, както и правния си интерес от предявяване на иска, който е налице, когато длъжникът на ищеца и титуляр на имуществените права бездейства и не упражнява тези свои права, с което заплашва удовлетворяването на ищеца.

По делото се установява, че ищецът е кредитор на „А.“ АД на сумата от 2 913 204,59 лева.

Установява се също така, че в полза на „А.“ АД срещу ответника „А.и.“ ЕООД съществува вземане за продажна цена по договор за продажба на недвижим имот, обективиран с нотариален акт № 79/30.05.2013 г., поправен с нотариален акт 89/10.06.2013 г. в размер  на 5 700 000,00 лева без включен ДДС.

Предвид силата на присъдено нещо на решение № 2111/03.04.2018 г. гр.д. № 956/2016 г. по описа на СГС, І-3  съдът намира, че в полза на „А.и.“ ЕООД не е съществувало вземане срещу „А.“ АД, което да бъде прихванато с вземането на „А.“ АД за продажна цена по договора от 30.05.2013 г., поради което не е настъпил погасителният ефект на прихващането на това вземане.

По възражението, свързано с констатациите в ревизионен акт № Р-22221516008168-001/06.07.2017 г. на ТД на НАП.

Влезлият в сила данъчно ревизионен акт, удостоверява възникнало в полза на Държавата публично вземане, но констатациите в мотивите на същия нямат сила на присъдено нещо. От страна на ответника не е направено надлежно възражение за относителна симулативност на сделката, като прикриваща дарение, поради което съдът приема същата в отношенията между страните за действителна. Обстоятелството, че ТД на НАП в свой ревизионен акт третира договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 79/30.05.2013г. като безвъзмезден, а в настоящия процес като процесуален субституен на продавача желае осъждане на ответника да предаде продажната цена по нея само по себе си е ирелевантно за съществуването на спорните права в настоящия процес. В тази връзка следва да се отбележи, че в настоящия процес ТД на НАП не упражнява свои права, а тези на кредитора на вземането „А.“ АД.

Предвид изложеното съдът намира, че в полза на „А.“ АД срещу „А.и.“ ЕООД съществува непогасено вземане за продажна цена по договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 79/30.05.2013г. в размер на 5 700 000,00 лева без ДДС, дължима с ДДС – в размер на 6 840 000,00 лева по фактура № 11/27.05.2013 г..

Бездействието на кредитора по събиране на вземането несъмнено се установява от поредицата от симулативни сделки, фактически довели до неплащане на продажната цена по договора.

Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен.

По разноските.

На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 116 528,18 лева.

Така мотивиран, съдът              

                                         

                                           Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „А.И.“ ЕООД, ЕИК: ****да заплати на „А.“ АД, ЕИК: ****, на основание чл. 216, ал.3 ДОПК вр. с чл. 134 ЗЗД вр . с чл. 200, ал.1 ЗЗД по предявения иск от ТД на НАП гр. София, с адрес: ул. „*********, в качеството му на процесуален субституент на „А.“ АД, ЕИК: ****, сумата в размер на 2 913 204,59 лева, представляваща част от продажна цена по  договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 79/30.05.2013 г. на нотариус Ю. К., с район на действие РС – гр. Велинград.

ОСЪЖДА „А.И.“ ЕООД, ЕИК: ****да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата в размер на 116 528,18 лева - държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                              СЪДИЯ: