Р Е Ш Е Н И Е
№ 109/30.03.2022 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на осми март, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка Колева,
разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 352 по описа за 2021 г.
на Административен съд -Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и е
образувано по жалба на Н.Г.Ч. с постоянен адрес ***, подадена чрез адв. К.П. ***
срещу отказ за издаване на удостоверение за раждане-дубликат, обективиран в
писмо с изх. № АО-03-284-001/30.06.2021 г. на кмета на Община Каварна и постановен по
заявление с вх. № АО-03-284/28.06.2021 г.
Жалбоподателката счита, че отказът да й бъде издаден
дубликат от удостоверението за раждане е неправилен, незаконосъобразен, постановен
в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални
нарушения и е немотивиран. Моли отказът на кмета на бъде отменен, а преписката
да се върне на кмета на общината за ново произнасяне. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, Е. Б., кмет на община Каварна,
в писмен отговор от 13.08.2021г. оспорва жалбата като неоснователна и излага
съображения, че постановен отказ няма. С писмо с изх. №
АО-03-284-001/30.06.2021 г. жалбоподателката била уведомена, че няма съставен
Акт за раждане на лицето, Н.Г.Ч.. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Административен съд - Добрич, след като обсъди
доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени доказателства,
намира жалбата за допустима. Тя е подадена в законоустановения срок по чл.149,
ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу годен за оспорване административен акт.
Не се споделя становището на ответника, че отказ не е
постановяван. По своята същност оспореното писмо представлява отказ да бъде
извършена административната услуга визирана в нормата на чл.88, ал.1, т.1 от
Закона за гражданската регистрация (ЗГР), която определя, че длъжностните лица по гражданското състояние в
общинските администрации по местосъхранението на актовете за гражданско
състояние и въз основа на тях издават документи по утвърден образец - от акта
за раждане - удостоверение за раждане (оригинал - първото издадено
удостоверение, и дубликат -всяко следващо). Съгласно чл.21, ал.3 от АПК,
индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от
значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения,
както и отказът да се издаде такъв документ. Издаденото от кмета на общината
писмо от 30.06.2021 г., в отговор на направеното по реда на чл.88, ал.1, т.1 от
ЗГР искане за издаване на дубликат от удостоверението за раждане на
жалбоподателката, формира отказ за извършване на административна услуга,
съответно има белезите на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От данните по делото се установява, че
жалбоподателката е български гражданин, родена е в гр.Каварна и има валиден
единен граждански номер, но не разполага към момента с български документ за
самоличност, лична карта.
С молба от 21.06.2021 г. до началника на Сектор БДС при ОД на МВР-Добрич, Н.Ч. е декларирала, че преди повече от 16 години притежаваният от нея личен паспорт серия „И“ с № 2277853 й е бил откраднат.
Няма данни дали е подала заявление по реда на ЗБЛД за
издаване на документ за самоличност, но според чл.31а, ал.4, т.2 от Закона за
българските лични документи към заявлението се представя и удостоверителен
документ за раждане, когато заявителят не притежава валиден документ за
самоличност, с който да се идентифицира - при издаване на първа лична карта.
Това изискване на закона е наложило жалбоподателката, Н.Г.Ч.,***
искане за издаване на удостоверение за раждане-дубликат въз основа на регистъра
на населението. Искането й е заведено с вх. № АО-03-284/28.06.2021 г. и в него
са посочени трите имена на жалбоподателката, единен граждански номер, адрес,
телефон, че удостоверението се отнася за нея и е приложен документ за платена
такса.
В отговор на искането, кметът на Община Каварна е
извършил справки в регистрите за раждане, въз основа на които е издал процесното
оспорено писмо с изх. № АО-03-284-001/30.06.2021 г., в което е посочил, че в
регистрите за раждане на Община Каварна няма съставен акт за раждане на лицето Н.Г.Ч..
Писмото е съобщено на жалбоподателката с обратна
разписка на 09.07.2021 г., а жалбата й срещу него е постъпила в деловодството
на Община Каварна на 16.07.2021 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване на административните актове.
В изпълнение на съдебно определение с писмо с рег. №
357000/01.11.2021 г. директорът на ОД на МВР-Добрич удостоверява, че според справка
в масивите на МВР на Н.Г.Ч. с ЕГН ********** са издавани български документи за
самоличност – граждански паспорти – 98, както следва: паспорт серия „И“ №
2277853, издаден на 01.04.1988 г., паспорт
серия „И“ № 2252938, издаден на 28.08.1986г. и паспорт серия „И“ № 2207124,
издаден на 08.02.1985 г. Директорът на ОД на МВР-Добрич, заявява, че при
издаването на документите не е представян акт за раждане. Приложена е анкетната
карта на жалбоподателката от 01.04.1988 г., в която също е посочено, че мястото
на раждане на лице с имена Н.Г.Ч. е в гр.Каварна.
От Удостоверение за верен ЕГН, издадено за нуждите на
делото от ЕСГРАОН,, л.28, и от
представения по делото Личен регистрационен картон от ЕСГРАОН на л.6, също
е видно, че лице с имената Н.Г.Ч. и с ЕГН ********** има място на раждане в
гр.Каварна.
От изисканата служебно справка, обективирана в писмо с
изх. № 08-168/14.10.2021 г. на ръководителя на ТЗ ГРАО-Добрич се установява, че
в информационните масиви на НБД “Население“ има създаден електронен личен
регистрационен картон на жалбоподателката, Н.Г.Ч. с ЕГН **********, но няма
данни за промяна на имената й. Посочено е също, че жалбоподателката, Н.Г.Ч., е
родена в гр.К. и има съставен Акт за раждане № 2/08.01.1967 г. в гр.Каварна.
В тази връзка бяха изискани съставените в Община
Каварна актове за раждане с № 2/08.01.1967 г. и акт за раждане № 2 от
08.01.1968 г.
От съдържанието на представения от ответника Акт за
раждане № 2 от 08.01.1968 г. се установява, че той е издаден на Н. Н. Я..
Представен е и акт за раждане № 2, но издаден през 1966 г. – година, която не е
рождената година на жалбоподателката и е за друго лице.
При така установената фактическа обстановка изводът,
който се налага е, че отказът за издаване на удостоверение на акт за
раждане-дубликат за Н.Г.Ч. е правилен, законосъобразен и постановен в
съответствие с материалния закон.
Законът за гражданската регистрация изрично определя
актовете за гражданско състояние, които са акт за раждане, акт за сключване на
граждански брак и акт за смърт, като официални писмени документи, в които по
законов ред се регистрират събитията раждане, брак и смърт, се съставят от длъжностните лица по гражданското
състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията,
които след като констатират съобразно разписаните в закона общи и специални
правила наличието на определени факти, материализират чрез удостоверителното си
изявление настъпването им. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗГР, гражданска регистрация
е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско
състояние и вписване на лицата в регистрите на населението. Съгласно чл.1, ал.3
от ЗГР, гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице,
които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството
на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение,
родство, постоянен адрес и др. А съгласно чл. 24 от ЗГР, общинската
администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението.
Редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с
наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с
министъра на правосъдието, в случая Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредбата).
Длъжностното лице по гражданското състояние има
единствено задължение да извърши проверка по регистрите на населението. Ако в
регистрите липсват необходимите данни, както е в случая, те следва да бъдат
установени от общия съд по реда на ГПК. Компетентното длъжностно лице,
съответно кметът на общината, нямат правомощието да събират и да обсъждат други
информационни източници извън съответните регистри. Длъжностното лице не може
да издаде удостоверение за раждане дубликат за различно име, каквото е искането
в случая. Затова при липса на данни в регистъра на населението за съставен акт
за раждане на името на Н.Г.Ч., (такъв е съставен за друго име, Н. Н. Я.)
административният орган не може да издаде дубликат на удостоверение за името на
Н.Г.Ч..
Отказът е постановен от компетентен орган, тъй като
съгласно чл.4, ал.3 от ЗГР, кметовете на общините са отговорни за гражданската
регистрация на територията на общината.
Видно от съдържанието на отказа на кмета на Община
Каварна, същият е мотивиран с наличието на законова пречка – липса на съставен
акт за раждане за Н.Г.Ч..
Това фактическо обстоятелство се установява от изисканите по делото служебно и по искане на жалбоподателката множество писмени доказателства, както и от представения на л.47 от делото Акт за раждане № 2/08.01.1968 г., който е издаден на името на лице с различни имена Н. Н. Я..
Жалбоподателката твърди, че е носила имената Н. Н. Я.,
а в съдебно заседание заявява, че е носила и името Н. Х.Ш.. Тези твърдения не
се подкрепят от данните в извършените служебно от съда справки в НБД“Население“
и от събраните по делото други доказателства, описани по-горе. Представителите
на ГРАО-Добрич и МВР удостоверяват, че нямат официални данни за промяна на
имената на Н.Г.Ч..
Съгласно чл. 76, ал. 5 ЗГР по административен ред не
може да се променя името на титуляря в актовете за гражданско състояние, с
изключение на изрично предвидените в закона случаи. Случаите на промяна по
административен ред на имената на титуляря на акта за раждане са уредени в
няколко хипотези: в чл. 19а при възстановяване на имената на български
граждани, които са били принудително променени, в чл. 74, ал. 4 ЗГР - при
промяна или възстановяване на имената на родителите по чл. 19а, в чл. 76, ал. 2
ЗГР - при промяна, настъпила по силата на нормативен акт, в по чл. 76, ал. 3
ЗГР - при липса на бащино име на български гражданин, роден извън Р България.
За извършване на промяна въз основа на цитираните
по-горе разпоредби са необходими безспорни доказателства, че Н.Г.Ч. и Н. Н. Я.
са едно и също лице.
В случая от данните по делото се установява, че лице с
имена Н. Н. Я. не фигурира в информационните масиви на НБД“Население“. Затова
по административен ред не може да се установи, че Н.Г.Ч. и Н. Н.Я. са едно и
също лице.
Всъщност основната пречка жалбоподателката да докаже,
че издаденият на 08.01.1968г. Акт за раждане № 2 на Н. Н. Я. касае нея самата,
е липсата на удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено по
реда на чл.18 от Наредбата.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2017 г. по
тълк.дело № 1/2016 г. на ОСС на ВАС,
актовете за гражданско състояние, съставени по реда на ЗГР, не могат да
се оспорват по реда на чл.128, ал.1 от АПК.
Жалбоподателката има законно признато право да бъде
снабдена с удостоверение за раждане-дубликат, но единственият начин да докаже,
че издаденият на 08.01.1968 г. Акт за раждане на Н. Я. е за нея самата, е чрез
предявяването на искова молба по реда на чл.542 ГПК за установяване на
съществуването или несъществуването на факти с правно значение в производството
по установяване на факти пред районния съд. Само в производството по Глава
петдесета „Установяване на факти“ от ГПК жалбоподателката има възможност да
установи, че е извършена промяна на нейните имена и имената на родителите й и
съответно да се снабди с издадения при нейното раждане акт.
В административното производство по извършване на
административна услуга нито административният орган, нито административният съд
имат правомощието да установяват подобни факти, за които няма съставени
съответните документи, в случая удостоверение за идентичност на лице с различни
имена.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Ответникът не претендира присъждане на разноски, а
разноски на жалбоподателката не се дължат с оглед резултата от оспорването.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.1 и ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд - Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Ч. с постоянен адрес ***,
подадена чрез адв. К.П. ***, срещу отказ за издаване на удостоверение за
раждане-дубликат, обективиран в писмо с изх. № АО-03-284-001/30.06.2021 г. на
кмета на Община Каварна.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна
жалба, подадена до Върховен административен съд чрез Административен съд
–Добрич.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: