№ 1376
гр. Бургас, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501176 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 123/08.06.2022г., постановено от
Районен съд –Айтос по гр. д. № 20212110100650. С това решение, съдът:
1) ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А. Париж рег. № ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон
България, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Д.Д. и Е. Н. М., ЕГН: ********** от
гр. А******************, ет.1, че М. дължи на дружеството сумата от 5 764,82,
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
12976165/07.03.2016г., ведно със законната лихва от 23.12.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 1016/2020г. от Районен съд – Айтос.
2) ОТХВЪРЛЯ иска на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. Париж рег. №
********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
14, представлявано от Д.Д. против Е. Н. М., ЕГН: ********** от гр. А******************,
ет.1 за разликата над уважената част от 5 764,82 лева до претендираните суми от 10 079,22
лева – главница, 9 504,80 лева – възнаградителна лихва и 3 789,40 лева – мораторна лихва.
3) ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение, издадена от Районен
съд – Айтос по ч. гр. д. № 1016/2020г. за сумите над 5 764,82 лева до претендираните суми
от 10 079,22 лева – главница, 9 504,80 лева – възнаградителна лихва и 3 789,40 лева –
мораторна лихва.
1
4) ОСЪЖДА Е. Н. М., ЕГН: ********** от гр. А******************, ет.1 да заплати
на между БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. Париж рег. № ********* чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано
от Д.Д. сумата от 494,13 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното и
исковото производство съобразно с уважената част от иска.
Подадена е въззивна жалба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. Париж против
решение № 123/08.06.2022г. в отхвърлителната част. Жалбоподателят оспорва извода на
районния съд за недействителност на договора за потребителски кредит поради
противоречие с императивните норми на чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК и подчертава,
че нито националния закон, нито Директива 2008/48/ЕО поставят изискване договорът да
съдържа компонентите на годишния процент на разходите. В подкрепа на твърдението си,
жалбоподателят цитира съдебна практика на СЕС, на ВКС и на Окръжен съд – Бургас.
Жалбоподателят оспорва и извода на районния съд за нарушаване на добрите нрави и на
изискването за добросъвестност. Според оспорващото дружество възнаградителната лихва е
компонент от ГПР и размерът й подлежи на преценка от кредитодателя като единственото
условие е сборът от тази лихва и другите елементи в ГПР да не надвишава максимално
допустимия размер, предвиден в чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК. Жалбоподателят цитира мотивите
за изменение на чл.19 от ЗПК, според които са необходими по-високи лихвени лимити за
финансови институции, чиято кредитна дейност е застрашена с висока степен на
несъбираемост и приходите от лихви следва да покриват загуби от рисково кредитиране на
неплатежоспособни длъжници, формиращо 50% от оборотната дейност. БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А. Париж иска от въззивната инстанция да отмени решението в
обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
Въззивникът прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание.
Ответната страна Е. Н. М. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на съдебното решение в тази
част.
Въззиваемият М. се представлява в съдебно заседание от особен представител –
адвокат М., който поддържа основанията за отхвърляне на жалбата, въведени в писмения
отговор.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 23.12.2020г. „БНП Париба Файненс“ С. А., клон България подава заявление по
чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за следните
суми:
10 079,22 лева, представляващи главница по договор за кредит № PLUS-
12996465/07.03.2016г.
9 504,80 лева – договорна лихва за периода от 20.01.2017г. до 20.03.2021г.;
3 786,40 лева – мораторна лихва за периода от 20.02.2017г. до 16.12.2020г.;
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане.
В обстоятелствената част на заявлението дружеството посочва, че вземането му
произтича от договор за кредит № PLUS-12996465/07.03.2016г. с общ размер от 10 000 лева
и срок на действие 60 месеца. Изплащането на кредита е уговорено да се извърши на 60
2
равни месечни вноски, всяка от които в размер на 429,02 лева. Дружеството твърди, че
длъжникът е преустановил изплащането на заема на 20.01.2017г. На 16.11.2017г.
кредитиращото дружество обявява договора за предсрочно изискуем с нарочна покана,
изпратена до длъжника.
Районен съд –Айтос издава заповед № 260217/29.12.2020г, с която разпорежда на
длъжника Е. Н. М. да заплати поисканите суми, ведно с разноските в заповедното
производство, представляващи държавна такса в размер на 416,70 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.2
и ал.5 от ГПК и на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. предявява иска и на длъжника е назначен особен
представител.
В отговор по чл.131 от ГПК ответната страна оспорва размера на претендираната
главница и подчертава, че договорът е сключен за сумата от 10 000 лева, а според
твърденията на ищеца длъжникът е погасил 9 месечни вноски. Ответникът оспорва и иска за
договорна лихва в периода от настъпване на предсрочната изискуемост до 20.03.2021г. с
твърдение, че за този период се дължи законна лихва. Алтернативно, претендира
недължимост поради изтекла кратка погасителна давност. М. оспорва и мораторната лихва
като твърди, че длъжникът не е надлежно поканен. Алтернативно, претендира недължимост
на мораторната лихва
В отговора на исковата молба, ответникът прави следните възражения: възражение за
недействителност на договора на основание чл.22, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като шрифта
на договора е по-малък от размер 12; възражение за нищожност на договора поради
нарушение на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа детайлите на
всяка погасителна вноска – главница и лихва, изчислена на базата на лихвения процент и
допълнителните разходи; възражение за недействителност на договора на основание чл.22,
вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не е ясно какво включва посоченият в договора
годишен процент на разходите от 46,85%; възражение, че ответникът не е поканен да
заплати претендираните суми за главния дълг, възнаградителна лихва и неустойка за забава,
и не е уведомен за преобразуването на дружеството – кредитор; възражение, че
договорените в процесния договор лихви и неустойка са нищожни на основание чл.26, ал.1,
предл.ІІІ, вр. чл.9, вр. чл.86, ал.2 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, тъй като
годишният процент на разходите надвишава трикратния размер на законната лихва.
В хода на първоинстанционното производство са представени писмени
доказателства, които установяват облигационната връзка между страните и е приета е
съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на експертизата, заемът е усвоен
еднократно на 08.03.2016г. и от него е приспадната сумата от 350 лева, представляваща
„такса ангажимент“. Така, длъжникът получава чистата сума от 9 650 лева. Според
заключението, възнаградителната лихва за периода от 20.01.2017г. до 20.03.2021г. е в размер
на 9 504,80 лева, а мораторната лихва за периода от 20.02.2017г. до 16.12.2020г. е в размер
на 3 786,40 лева. Уговорената между страните застрахователна премия е в размер на 3 360
лева. Длъжникът е извършил плащане по кредита в размер на 3 885,18 лева (девет
погасителни вноски по 429,02 лева). Към датата, на която е подадено заявлението по чл.410
от ГПК, размерът на задължението е както следва: главница - 9 519,22 лева; възнаградителна
лихва – 9 504,80 лева; мораторна лихва за периода от 20.02.2017г. до 16.12.2020г. - 3 786,40
лева; главница по застраховка за кредит – 560,00 лева. Въз основа на събраните по делото
доказателства и направените възражения, районният съд приема, че договорът за кредит е
недействителен, тъй като не става ясно как е формиран посоченият в него годишен процент
на разходите – основание по чл.11, ал.1, т.10 от ЗЗП. Отделно от това, съдът приема, че
3
договорът е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, тъй като
погасителният план не съдържа информация за компонентите на погасителните вноски.
Недействителността на договора произтича и от факта, че в погасителните вноски е
включена и застрахователна премия, която оскъпява кредит, с което се заобикаля забраната
на чл.19, ал.4 от ЗПК. Съдът констатира също, че предсрочната изискуемост на кредита не е
надлежно обявена на длъжника, поради което претендираната мораторна лихва се явява
недължима. Въз основа на тези констатации, съдът заключава, че на основание чл.23 от ЗПК
длъжникът дължи само чистата стойност на кредита. Тази стойност, съдът определя като от
първоначално усвоената сума по кредита (9 650 лева) приспада извършените от длъжника
девет плащания в общ размер на 3 885,18 лева. Така, съдът приема за установено по
отношение на М., че същият дължи на дружеството – кредитор главница в размер на
5 764,82 лева и отхвърля иска за претендираната възнаградителна лихва в размер на 9 504,80
лева и мораторна лихва в размер на 3 786,40 лева.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението
е валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 123/08.06.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Понятието „потребител“ е дефинирано в чл.2, б. „б“ от Директива 93/13 ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори. Това
понятие е въведено в националното законодателство с разпоредбата на §1, т.1 от ДР на
ЗЗППТ (отм.)., а в последствие и с §13, ал.1 от ДР на сега действащия Закона за защита на
потребителите. Потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. За приложението и тълкуването на това понятие е формирана практика на Съда на
Европейския съюз, според която под „потребител“ трябва да се разбира всяко физическо
лице, което участва в потребителски договор, предмет на директивата, заради интереси,
които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. В този смисъл са
решение по Дело С-348/14 на СЕС, решение по Дело С-110/14 на СЕС и решение по Дело С-
419/2011г. Нещо повече. В съображение № 17 от Директива 2011/83 е посочено, че дори
когато договорът е сключен отчасти за търговската дейност на лицето и отчасти за дейност,
извън нея, но търговската цел не е преобладаваща, лицето се счита за потребител. В
конкретния случай, ответникът - кредитополучател е сключил договор с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД за паричен заем. Кредитът е предназначен изцяло за задоволяване
на личните потребности на кредитополучателя. Поради това, кредитополучателят
несъмнено притежава качеството на потребител по смисъл на Директива 93/13 и §13, т.1 от
ДР на ЗЗП и нормите на този закон намират приложение в отношенията между страните по
4
процесния договор.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1. Според чл.19,
ал.1 и ал.2 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора). ГПР по кредита се изчислява по формула, съгласно приложение №
1 като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В
ал.4 от цитираната правна норма е въведена забрана за петкратно превишение на ГПР над
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на РБ.
Нарушаването на тази забрана е скрепено със санкция, която е разписана в чл.19, ал.5 от
ЗПК – нищожност на клаузите в договор, които надвишават определения минимум.
Понятието „общ разход по кредита“ е дефинирано в §1, т.1 от ДР на ЗПК. Това са всички
разходи по кредита, включително лихвите, комисионни, такси, възнаграждения на кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително и разходите за допълнителните услуги, свързани с договора за кредит.
В конкретния случай, в договора е посочен годишния процент на разходите, но не е
ясно кои разходи по кредита са включени в него. Това обстоятелство е в противоречие с
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което е основание за недействителност на договора,
както правилно е заключил районния съд. Изводите на първоинстанционния съд в тази част
са добре обосновани и аргументирани, поради което настоящият съдебен състав ги
възприема напълно и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. В допълнение към тях,
въззивната инстанция намира за нужно да отбележи, че неяснотата при формиране на ГПР
препятства съда да провери дали в него е включена застрахователната премия от 3 360 лева,
респ. дали е нарушена забраната за петкратно превишение на законната лихва, разписана в
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването, както и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи. В конкретния случай, от
приложения по делото погасителен план не може да се изведе информацията, посочена в
чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК. Не може да се направи и извод за зачитане на забраната по
чл.19, ал.4 от ЗПК. Поради това, изводът на районния съд за недействителност на договора,
поради нарушаване на цитираните правни норми, е правилен и обоснован.
Последиците от недействителността на потребителския договор са разписани в чл.23
от ЗПК – потребителят връща само чистата стойност на кредита без да дължи лихва или
други разходи по кредита. В конкретния случай чистата стойност на кредита е изчислена от
съдебно – счетоводната експертиза и възлиза на 5 764,82 лева след приспадане на
направените погашения в общ размер на 3 885,18 лева. Като е приел за установено, че М.
дължи на дружеството-кредитор тази сума и е отхвърлил иска за разликата до
претендираната главница от 10 079,22 лева, за възнаградителната и за мораторната лихва,
районният съд е постановил правилно решение по отношение на което не са налице
основанията за отмяна, въведени в жалбата.
5
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна и трябва да се
остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното
решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК, с изхода на спора
пред настоящата инстанция и с обстоятелството, че ищецът не е внесъл разноски за особен
представител на въззиваемата страна, съдът намира, че следва да присъди в полза на
назначения особен представител възнаграждение в размер на 1000 лева, платимо от
въззивната страна.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 123/08.06.2022г., постановено от Районен съд –Айтос
по гр. д. № 20212110100650.
ОСЪЖДА между БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. Париж рег. № ********* чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление в гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14,
представлявано от Д.Д. да заплати на адвокат Х. Х. от АК – Бургас със съдебен адрес в гр.
Бургас, ул. „Левски“ № 40, ет.1 възнаграждение за особен прадставител в размер на 1 000
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на странитe.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6