№ 189
гр. Варна, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500353 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д.№ 353/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Б. Д. Л., подадена чрез адв.
Д., против решение № 260017/03.06.2022 г., постановено по гр.д. № 605/2020
г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е уважен,
предявения от И.Г.В.-К. срещу него иск по чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН и е
унищожено саморъчно завещание от 12.08.2016 г. на В.И.А., б.ж. на гр.
Варна, поч. на 07.12.2019 г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 06.01.2020 г. на нотариус Веселин Петров, рег. № 205 на НК, с
район на действие ВРС, с което В.И.А., ЕГН ********** е завещала на Б. Д.
Л., ЕГН ********** собствеността върху цялото си движимо и недвижимо
имущество, което ще остане след смъртта й, тъй като завещателката към
момента на съставянето му не е била способна да завещава.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно -
постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон и е
необосновано, като е молил за отмяната му в обжалваната част и отхвърляне
на иска по чл. чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН. Навел е оплаквания: че в разрез с
резпоредбата на чл. 201 ГПК съдът кредитирал заключението на вещите лица,
1
вместо да го цени заедно с останалите доказателства; че изслушаните
заключения на комплексните психиатрични и психологични експертизи не
почивали на събрания доказателствен материал, а заключенията на експертите
не кореспондирали с писмените и гласните доказателства, а съставлявали
теоретични предположения, които съдът напълно възприел; че показанията на
свидетелите на ищцовата страна били тенденциозни, предвид интересът им от
унищожаване на завещанието;
Въззиваемата И.Г.В.-К., чрез адв. С. Л., е подала писмен отговор, с
който е оспорила въззивната жалба и със съображения за неоснователността й
и за правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част е
молила за потвърждаването му.
Първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила в
частите, с които са били отхвърлени исковете за прогласяване нищожността
на саморъчно завещание на В.И.А. от 12.08.2016г. по чл. 42, б. „в“ от ЗН, тъй
като завещателното разпореждане е противно на закона, в евентуалност на
обществения ред и в евентуалност на добрите нрави и по чл. 42, б. „б” от ЗН,
вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, като ненаписано и неподписано от завещателката;
С определение № 542 от 30.09.2022 г. съдът се е произнесъл по всички
оплаквания на въззивника за процесуални нарушения и заявените в тази
връзка искания по доказателствата, като е оставил същите без уважение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, чрез своите
процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и
отговора. Молили са за присъждане на разноските, като са възразили и по
размера на адвокатските възнаграждения на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част,
а по правилността му с оглед наведените оплаквания намира следното:
Предявеният пред Варненския окръжен съд от И.Г.В.-К. против Б. Д. Л.
иск е по чл. чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН за унищожаване на саморъчно
завещание от 12.08.16г. на В.И.А. починала на 07.12.19г. В исковата си молба
ищцата е сочила, че е законен наследник на В.И.А., която починала на
07.12.19г. След смъртта на последната, установила, че ответникът Б. Д. Л. се е
легитимирал като собственик на имотите, притежавани от наследодателката й
А., въз основа на нейно саморъчно завещание от 12.08.16г., обявено по искане
2
на Л. от нотариус В. Петров, рег. № 205. Изложила е, че завещанието е
унищожаемо, тъй като е било направено от лице, което по време на
съставянето му не е било способно да завещава, поради заболяване и
прогресиращи промени в психиката му, датиращи от 2013г.
Ответникът е оспорил иска по съображения, че завещателката е била
способна да разбира и ръководи действията си към момента на съставяне на
завещанието.
Установено е от доказателствата по делото, а и страните не спорят
относно следното: Иищцата е наследник по закон на В.И.А., б.ж. на гр. Варна,
поч. на 07.12.2019 г. На 12.08.2016 г. В.И.А. е съставила саморъчно
завещание, обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от
06.01.2020 г. на нотариус Веселин Петров, рег. № 205 на НК, с район на
действие ВРС, с което завещала на Б. Л. цялото си движимо и недвижимо
имущество, което ще остане след смъртта й. Към датата на съставяне на
оспорваното саморъчно завещание (12.08.2016 г.), В.А. е била на 77 години и
не е била поставена под пълно или ограничено запрещение. С влязло на
28.12.2016 г. в сила неприсъствено решение по гр.д. № 1880/2016 г. по описа
на Варненския окръжен съд е развален, сключения на 06.04.2011 г. между
В.А. като прехвърлител и Д.Е.Н. като приобретател договор за прехвърляне
на недвижимия имот на В.А. – апартамент в гр.Варна, ж.к. Чайка срещу
задължение на насрещната страна за издръжка и гледане на
прехвърлителката. Със заявление от 20.09.2016 г. В.А. e оттеглила даденото
на Е.Т.Н. (баща на Д.Е.Н.) пълномощно от 07.11.2012 г. за представляването
й пред пощи и куриерски служби за получаване и пращане на
кореспонденция, за пред НАП и НОИ във връзка с декларации и данъци, за
пред Общината и пред посочените банки за опериране с банковите й сметки,
и за получаване на пенсията й. С пълномощно от 06.02.2017 г. В.А. е
упълномощила адв. Д.Н. с правата да дари собствения й апартамент в ж.к.
„Чайка“ – на Б. Л. и с права за снабдяване с документи тази връзка.
Съгласно чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН, завещателното разпореждане е
унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му
не е било способно да завещава, а съгласно чл. 13 от ЗН, способно да
завещава е всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под
пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно.
3
Неспособни да действуват разумно са лицата, които не са поставени под
запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина, са в
състояние на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум
и не могат да ръководят и да разбират постъпките си. Дали това състояние е
трайно или кратковременно, е без значение. Важното е да е съществувало по
времето на извършване на завещанието. Необходими са две кумулативни
предпоставки: първата /медицинска/ - наличие на заболяване, което може да
пречи на лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си и втора /правна/ - това заболяване да е единствената
причина, която препятства това лице да формира мотивирана воля, че
извършваната сделка "завещание" означава разпореждане с цялото имущество
/като съзнава какво се включва в това имущество/ в полза на конкретен
правен субект и че тази сделка ще произведе действие след смъртта на
завещателя. Завещателната дееспособност трябва да съществува към момента
на изразяване на волята на завещателя, в случая със саморъчното завещание-
към момента на изготвянето на завещанието в писмен вид и неговото
подписване, като недееспособността, която предхожда или следва
съставянето и подписването на завещанието, е ирелевантна.
В случая завещанието е от 12.08.2016 г., което е и релевантния момент
на преценката относно възможността на завещателката да действа разумно,
като за устантовяване на този факт са разпитани свидетели, събрана е
медицинска документация и са изслушани две експертизи на специалисти
психиатри и психолози.
Свидетелят Е.Н. познава семейството на В.А. от 30 години, живее в
съседен блок, били близки семейни приятели, често се събирали, гостували
си. В. била библиотекар във ВВМУ, а по-късно имала и книжарница, от която
свидетелят, заедно със съпругът й преди години правел разноса на книги.
Съпругът на В. починал около 2009 г., а през 2011 г. предвид че е останала
съвсем сама, жената поискала семейството му да се грижи за нея. Затова и
доколкото имала съображения относно действието на направено по-рано
завещание в тяхна полза, поискала и сключила договора за издръжка и
гледане с дъщеря им Д., който свидетелят и съпругата му изпълнявали.
Последно видял В. през 2016 г., когато изчезнала и я търсили, а Б. Л.
(ответникът) я бил отвел в гр.София. После разбрал, че веднага са я настанили
4
в дом за стари хора, а там нямали връзка с нея (телефонът й не отговарял, а от
дома им казвали, че й е забранено да разговаря с други хора). В. била умна и
интелигентна жена и до 2011 г. била добре. Тя се грижела за здравето си и
редовно посещавала личния си лекар, а около 2013-2014 г. често и психиатъра
си д-р М.. Тогава д-р М. им се обадила, че В. има депресия, а някъде през
2014 г. – 2015 г. й издала и направление за лечение в психиатричното
отделение в Терапията. В. се лекувала в болницата по свое желание. В този
период тя се променила: започнала да забравя къде е сложила нещата си, да
губи вещи; не можела да се ориентира (съседка се обадила на свидетеля да я
приберат от тях, защото след като им гостувала В. настоявала, че е в нейната
си къща); излизала да се разхожда на улицата по пижама, а друг път по
пижама лежала по пейките; сприятелявала се с хора на улицата, била
доверчива, станала наивна - пуснала една случайна жена да живее в дома й
като наемателка, а след това търсела съдействие да я изгони; държала много
мръсно в дома си. През 2015 -2016 г. състоянието й вече видимо било
влошено, като д-р М. им казала, че жената страда от деменция. Тя все повече
забравяла неща и хора, спирала непознати на улицата и ги канела в дома си,
оплаквала се, че пенсията й я няма и се наложило свидетелят да стои с нея
при получаването й, за да се увери, че служителите не я лъжат. През 2016 г.
В. вече го упълномощила да получава пенсията й и той запознал да ходи да я
взема и да й я предава. Случвало се жената да не се прибира у дома, да
употребява повече алкохол и да лежи по пейките. Хората й купували алкохол,
за да се забавляват с това, а съседи после им се обаждали, за да се погрижат
за нея и да я приберат.
Според свидетелката М.Н. (дъщеря на първия свидетел; приятелско
семейство), В. била приятел на семейството й, много харесван честен и
интелигентен човек, с когото обичала да си общува. След като се разболяла
жената станала неугледна, видът й бил занемарен (облекло, коса) и държала
много мръсно и разхвърляно в жилището си, дори само 3-4 дни след като те
почиствали. Започнала да пие и я намирали да лежи на улицата. Станала
много разсеяна и хаотична, променяла бързо мнението си, понякога не
разпознавала баща й или подминавала нея. Постъпвала и за лечение в
психиатрия. През лятото на 2016 г. контактите им били прекратени с
изчезването й, за което родителите й много се притеснили, не спяли и я
издирвали няколко дни докато разбрали от съседи, че е отведена от в София
5
от ответника.
Свидетелката Р.М. е съседка на В., живее в същия вход на друг етаж и
позвнава жената от 30 години. Последно видяла В. през август 2016 г., когато
Б. отишъл да я вземе и стягали багажа й. Него го видяла за пръв път през
същото лято на 2016 г., когато идвал със семейството си на почивка и с една
съседка ги упътили за жилището на В.. От В. разбрала, че са й познати и при
последното им посещение били притеснени от условията в които живее и
искали да й помогнат. Пак тя споделила пред свидетелката, че Б. я завел да й
издадат нова лична карта, защото загубила старата, купил й протеза и очила,
осигурил й хоспис. Свидетелката е посочила, че В. забравяла понякога, но
мислела че е от старостта й. Не искала да се къпе и я придумвали да се
изкъпе, но тя винаги си била „малко мърлява“. Не знае за болестта й, но е
виждала в дома й лекарства. Освен, че В. отслабнала не намирала промяна в
нея до последно и не я е виждала да употребява алкохол. Знае, че В. е
постъпвала в болница, но не знае за какво. До смъртта й си разговаряли по
телефона. Свидетелката е изложила и други факти за живота на жената, които
обаче не са относими към изследваните такива и не касаят релевантния
период. Б. дал тагава арпартамента на наематели.
Свидетелката Д.С.Н. е адвокат и познава В. от 2016 г. по повод
развалянето на договора за издръжка и гледане. Б. и В. я потърсили. Сторило
й се, че В. е адекватна. Преди не я познавала, за да забележи промяна. Смята,
че да забравиш или да повториш няколко пъти е характерно за възрастните
хора и хора под емоция, а В. била възрастна жена, определено интелигентна и
много емоционална. Тя се изразявала добре, знаела имената на
приобретателката и нейните родители, обяснявала с подробности за
случващото се във времето, казала че са и взели протеза, лична карта, питала
за реда за нова лична карта. Няколко пъти ходели при нея с Б., като първо се
занимавали с издаването на новата лична карта, а после и с изготвянето на
завещанието. В средата на август 2016 г. се запознали, а щом приключили с
документите, В. искала да прехвърли на Б. цялото си имущество. Била с Б.,
като написала сама в кантората завещанието и го подписала пред нея. По
външния вид на В. не й направило нищо лошо впечатление, но когато
посетила за първи път жилището й в ж.к. Чайка се отвратила- било отрупано
с мръсотия и вехтории и най-мръсното от всички, които е посещавала (имало
мръсни чинии с мухлясала храна). След преместването на В., апартаментът
6
бил даван под наем. Осъществявала контакт с жената и след настаняването й
в дома, като в поведението й не забялязала нещо, което да й направи
впечатление и да мисли, че тя е болна от деменция. Случвало се В. да повтаря
едно и също по няколко пъти, но го отдавала на възрастта й.
От приложената медицинска документация за здравословното
състояние на завещателката се установява, че жената е имала оплаквания и е
търсила помощ от специалист психиатър (д-р М.) още след смъртта на
съпруга й през 2008 г., като първоначално й е поставена диагноза „рекурентно
депресивно разстройство“. През 2009 г. е спряла да ходи на работа и са
изпъкнали когнитивни и паметови симптоми – започнала да забравя, ставала
обърката, повтаряла многократно едно и също. През 2013 г. й е поставена
психиатрична диагноза „органични разстройства на настроението“. От
проведено образно изследване през м. 03.2012 г. са установени корова
атрофия, склеротични промени в интракраниалните кръвоносни съдове,
хиподенсна лезия в понса в ляво – хроничен лакунарен инфаркт. На
31.01.2013 г. жената е постъпила за лечение в психиатрична клиника с
диагноза „органично разстройство на настроението“ и там е отчетен резултат
от изследване с данни за преддементно когнитивно нарушение. Според
амбулаторен лист от 01.08.2013 г. на д-р Войнов – психиатър, към тази дата
жената е с диагноза „органични разстройства на настроението“ с данни, че е
обективно контактна, емоционално лабилна с изразена астенична
симптоматика. Хоспитализирана е отново на 29.10.2014 г. и изписана с
диагноза – „рекурентно депресивно разстройство- умерено тежък епизод, с
корова и подкорова деменция“ като проведеното изследване (КТ на глава)
установява корова атрофия, левкоенцефаломалия, артеросклероза. За трети
път В.А. е хоспитализирана (в психиатричен стационар), на 25.05.2015 г. с
диагноза „рекурентно депресивно разстройство, смесена корова и подкорова
съдова деменция“, като според анамнезата, жената се оплаквала от потиснато
настроение, тревожност, чувство за вина, паметови проблеми (забравяла
скорошни събития), не можела да борави с пари. В етапната епикриза на д-р
М. от 20.04.2015 г., В.А. е с диагноза „органични разстройства на
настроението (афективни разстройства) и смесена корова и подкорова съдова
деменция“.
Установяването на факта на здравословното състояние на ищцата е в
7
компетентността на вещите лица и предмет на назначените две комплексни
експертизи, като с оглед заключенията на специалистите и останалите
доказателства, съдът формира извода по въпроса дали към датата на
завещанието 12.08.2016 г., В.А. е била способна да завещава. Окръжният съд
е допуснал и изслушал заключението на вещите лица д-р Т.А. – специалист
психиатър и К.К. д-р по кл.психология, специалист клиничен психолог по
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, а след
оспорването й - и повторна комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза с участието на шест вещи лица – доц. Д-р С.В., д.м.,
д-р К.К., д-р Р.Б.а, кл. психолог Р.Г.., кл.психолог Н.С. и психолог Н.М..
Експертизите са изготвени от множество утвърдени специалисти – психиатри
и психолози и са пълни, ясни и обосновани, като даденото заключение в двете
експертизи е в един и същ смисъл, а повторната разширена такава не е и
оспорена от страните, поради което и изводите на вещите лица се кредитират
изцяло от съда. Вещите лица и в двете екпертизи са посочили наличието по
делото на богата медицинска документация, свързана с психичното и
соматично състояние на посмъртно освидетелстваната А., като в експертното
обсъждане са посочили и обсъдили конкретните данни за състоянието на
завещателката, неговото развитие в годините и конкретно към датата на
завещателното разпореждане. Затова е неоснователно оплакването на
въззивника, че експертизите не почивали на събрания доказателствен
материал, а заключенията на експертите не кореспондирали с писмените и
гласните доказателства, а съставлявали теоретични предположения. Според
вещите лица по повторната експертиза, данните от медицинската
документация и проведените психологични и образни изследвания дават
достатъчно основания да се приеме, че В.А. е страдала от Смесена корова и
подкорова деменция. Данни за органични нарушения на главния мозък
(корова атрофия, разширени вентрикули, хроничен лакунарен инфаркт) се
откриват още в образното изследване от 03.10.2012 г. При хоспитализацията в
началото на 2013 г. е отчетен когнитивен дефицит. Смесената корова и
подкорова деменция е описана в епикриза от 10.11.2014 г., както и в
последващата от 2015 г. През годините заболяването е прогресирало, като
към 12.08.2016 г. дементния синдром е бил лек към умерено тежък. Към
датата 12.08.2016 г. В.А. не е била в състояние да разбира свойството и
значението на извършените действия и не е била способна да се грижи сама за
8
себе си. Прогресиращото психично заболяване на А. /смесена корова и
подкорова деменция/ я е лишило от възможността да функционира
самостоятелно и да се грижи за себе си. Това я е направило зависима от
грижите на други хора. На базата на това, което сочат медицинските
изследвания когницията е засегнала цялата личност, всички психични сфери,
които пречат на А. да бъде с годностите на нормалната личност. Нарушената
когниция и съпътстващата безпомощност предопределят улеснено поддаване
на внушения и манипулации. Деменцията протича с влошаване на клиничната
картина и със снижаване на функциите, като заболяването е необратимо.
Деменцията не претърпява обратен ход, макар да е възможно в отделни
периоди да се забави влошаването или страдащият от болестта да изглежда
видимо по-добре. Според вещите лица, към 12.08.2016 г. В.А., не е била в
състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и особено на
по-сложни казуси, каквото е например изготвянето на едно завещание, което
изисква една по-задълбочена преценка в дългосрочен план. Експертите са
работили на база конкретната медицинска документация за състоянието и
лечението на А., в която са били налични и данните от психологичните
изследвания с тестова психодиагностика, правени в условията на лечение в
психиатрично отделение. Измерена е била степента на когнитивно увреждане
чрез специализирани нервно психологични методики („Миниментъл стейт
екзимейшън“). Използвани са и методики свързани с вербална и семантична
флуентност - препоръчани в Стандарта за лечение и оценка на деменции за
специалност „Нервни болести“. Направени са няколко изследвания на В.А. в
рамките през една година, от които е установено, че същата страда от
различна степен на когнитивна увреда. Така В.А. е изследвана с Теста на
Рейвън, който не предполага заучаване на някакви знания и умения и отчита
спада на вродения интелект. Вещите лица са отговорили на всички поставени
им въпроси, като в съдебно заседание при изслушването им са дали и
допълнителни разяснения. Посочили са, е че при В.А. се наблюдава спад на
интелигентността до патологична степен на лека умствена изостаналост,
което се дължи на заболяването й (не е била със снижен интелект преди
заболяването, а напротив). При разговор с нея е можело да има наченки на
фасадна интелигентност, но това е било само едно привидно нейно състояние
или нещо заучено. Истинското проявление на заболяването е отчетено от
специалните тестове и задачи. Експертите са посочили, че хората, които имат
9
добро интелектуално развитие се опитват да игнорират заболяването си и да
покажат, че са добре, че не са засегнати от болестта, но обективната
действителност показва друго. Според тях, В.А. се е занимавала с литература.
обичала да чете книги, имала е и много други умения, т.е тя дълго време се е
опитвала да компенсира дефицита си и дори да го прикрива и ако не е било
извършено задълбочено изследване е нямало как да се предполага и разпознае
подобен дефицит. Според вещите лица, болните като В.А. подлежат на
внушение и те могат да бъдат лесно контролируеми. За възможността за
обработка на факти и състояния, те повтарят заученото и привидно
изглеждат, че са разбрали какво им се говори, но всъщност не могат да
разберат последствията от съгласието си с нещо или от някое свое действие.
В.А. дори и да е осъзнавала, че подписва завещание, не е била в състояние да
разбира в дългосрочен план какви ще са последиците от нейните действия. Тя
е нямала вече абстрактно логично мислене, което да й служи и в случая да
бъде отговорна за действията си. Промяната в състоянието й е била тотална, а
също и в мисленето и в поведението й. Според вещите лица на базата на това,
което сочат медицинските изследвания когницията е засегнала цялата
личност, всички психични сфери, които са пречели на жената да бъде с
годностите на нормалната личност. Състоянието й я направило зависима от
грижите на други хора, а от тук и заключението, че нарушената когниция и
съпътстващата безпомощност предопределят и улесненото й поддаване на
внушения и манипулации. Не като основен фактор, а в отговор на поставения
им въпрос, специалистите са добавили, че евентуалната употреба на алкохол
от страна на А. би влошило допълнително психичното и соматичното й
състояние. То, обаче видно от цялостните заключения на експертите не е
определящо за извода по въпроса дали към датата на завещанието 12.08.2016
г., В.А. е била с годностите да завещава.
Заключенията на вещите лица са в пълен синхрон с обсъдената по-горе
медицинска документация, а свидетелските показания на свидетелите също
им кореспондира. Една част от свидетелите (тези на ищцовата страна – Е.Н. и
М.Н.) познават В. мого добре, тъй като са близки приятели и са общували
често и от много години и по тази причина са могли да видят промяната в
психичното състояние на жената към релевантния момент и са могли да
отчетат видимите нарушеня в психичните й годности. Затова и поради
пълното им съответствие с медицинските документи и със заключенията на
10
вещите лица, съдът напълно ги кредитира. Именно поради изложеното няма
основание съдът да се съмнява в достоверността им и да ги игнорира заради
евентуална заинтересованост на тези свидетели (във връзка с евентуално
завещание или с разваления вече договор за издръжка и гледане). От друга
страна, показанията на свидетелката Д.Н. почиват на впечатления само по
повод работата й като адвокат- тя не е познавала В. преди лятото на 2016 г. и
не е имала впечатления отпреди за сравнение на евентуалната й промяна и
спада в интелектуалните й годности, а при срещите им В. е била
придружавана от ответника Л.. Свидетелката М. също не е била толкова
близка на В.А. и е общувала с нея спорадично. Независимо от това
показанията на тези свидетели също са ценни с оглед данните, че и св. Р.М. и
Д.Н. са забелязали, че В. е забравяла някои неща или е повтаряла по няколко
пъти нещо, както и че в дома й през лятото на 2016 г. е било изключително
мръсно и занемарено, а св. М. – и занемарения външен вид и хигиена на В., но
са сочили да са го отдали на възрастта й или на навиците й. Данните от тези
свидетели за нормалната комуникация на В.А. напълно кореспондират с
казаното от вещите лица за възможността поведението на В. да е привидно
разумно и тя да може при обработка на факти и състояния да повтаря
заученото и привидно да изглежда, че разбира, но в действителоност да не
разбира последствията от съгласието си с нещо или от някое свое действие.
Предвид всичко изложено, се налага извода, че към датата на съставяне
на оспорваното саморъчно завещание – 12.08.2016 г. В.А. е страдала от
психично заболяване „смесена корова и подкорова деменция“, което е
единствената причина, тя да е била неспособна към тази дата да действа
разумно. Налице са предпоставките на чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН и
завещателното разпореждане е унищожаемо, защото е направено от лице,
което по време на съставянето му не е било способно да завещава.
До този извод е достигнал в решението си и окръжния съд, поради което
решението му в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, не се налага промяна в присъждането на
разноските от първата инстанция, а за настоящата на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
Б. Д. Л. следва да заплати на И.Г.В.-К. сторените от последната разноски във
въззивното производство, представляващи платено адвокатско
възнаграждение от 6 200 лв. по приложен списък по чл. 80 ГПК, изчислено по
11
Наредба 1/2004 г. (ред. ДВ бр.88/04.11.22 г.), което не е прекомерно по см. на
чл. 78, ал.5 ГПК.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260017/03.06.2022 г., постановено по
гр.д. № 605/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която
на осн.чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН е унищожено саморъчно завещание от
12.08.2016 г. на В.И.А., б.ж. на гр. Варна, поч. на 07.12.2019 г., обявено с
протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.01.2020 г. на нотариус
Веселин Петров, рег. № 205 на НК, с район на действие ВРС, с което В.И.А.,
ЕГН ********** е завещала на Б. Д. Л., ЕГН ********** собствеността върху
цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта й,
тъй като завещателката към момента на съставянето му не е била способна да
завещава, по иска на И.Г.В.-К., ЕГН ********** против Б. Д. Л., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА Б. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Надежда”, бл. 237, вх. Г, ет. 4, ап. 95 ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.В.-К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Добрич, бул. „25-ти септември”№ 25, вх. Г, ет. 2, ап.
5, сумата от 6 200 лв., представляваваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за защита във въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12