Решение по дело №354/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 37/ 09.12.2009 г., постановено по гр.д. № 607/09 г., Кърджалийският районен съд е осъдил „М.87-П.С., със седалище и адрес на управление Г., У. №хх, представляван от П.Я.С. с ЕГН *, да отстъпи и предаде на В. Т. К. от Г., У. №х, с ЕГН *, държането върху недвижим имот, находящ се в Г., ул."Мара Михайлова" №8, представляващ дворно място с площ от 550 кв.м., съставляващо част от поземлен имот с идентификатор №40909.118.196 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със Заповед №РД-18-66/18.10.2006 год. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с площ от 3 902 кв.м. по документ за собственост, а по скица- 3 662 кв.м., със стар идентификатор -пл.сн.№5815, при съседи-№ 40909.118.198; № 40909.118.195, № 40909.18.212, и № 40909.118.205, представляващо западната половина от имот с пл.сн. №1179, находящ се в кв.101, целият с площ от 7 805 кв.м. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца В. Т. К. от Г., У. №х, с ЕГН *, сумата в размер на 750 лв., от които 450лв. представляващи неплатен наем за периода от 01.09.2008г. до 15.01.2009г., и 300лв., представляващи обезщетение за ползване на недвижима вещ по договор за наем от 01.08.2004г., въпреки противопоставянето на наемодателя, за периода от 16.02.2009г. до 16.05.2009г, както и деловодни разноски в размер на 669.94лв., от които 317лв., внесена държавна такса и 352.94 лв., адвокатско възнаграждение, ведно със заÛонната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба -26.05.2009г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение, в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 400лв., като неоснователен и недоказан.

В надлежния срок по делото не е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство, В. Т. К..

В съдебно заседание, жалбодателят „ М.-87 – П. С., гр. К., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, В. Т. К., лично и чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство е предявената от ищеца К., искова претенция, с която в обективно съединение са предявени следните искове, а именно : иск с правно основание чл.233, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, за връщане на наета по силата на прекратен договор за наем, вещ, съставляваща дворно място с площ от 550 кв.м., съставляващо част от поземлен имот с идентификатор №40909.118.196 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със Заповед №РД-18-66/18.10.2006 год. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с площ от 3 902 кв.м. по документ за собственост, а по скица- 3 662 кв.м., със стар идентификатор -пл.сн.№5815, при съседи-№ 40909.118.198; № 40909.118.195, № 40909.18.212, и № 40909.118.205, представляващо западната половина от имот с пл.сн.№1179, находящ се в кв.101, целият с площ от 7 805 кв.м.; иск с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 450 лв., съставляваща дължим наем по силата на сключен между страните договор за наем от 01.08.04 г., за периода 01.09.08 г. до 15.01.2009 г., ведно със закона лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане; както и иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД, за сумата в размер на 400 лв., съставляваща обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем, въпреки противопоставянето на наемателя, за периода от 16.01.2009 г. до 16.05.2009 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

В този аспект и въз основа на събраните от решаващия съд доказателства, доколкото пред настоящата инстанция нови такива не бяха събрани, въззивният съд прие за установено следното : не се спори в производството, че страните в същото- ищецът – В. Т. К., в качеството си на наемодател, и ответникът- „ М.-87- П. С., гр. К., в качеството си на наемател, на 01.08.2004 г., са сключили договор за наем с предмет отдаване под наем на собствен на наемодателя недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 550 кв.м., съставляващ част от имот с пл.сн. № 5815, представляващ от своя страна западната половина от имот с пл.сн. № 1179, в кв.101, целият с площ от 7 805 кв.м., за който имот не се спори, че понастоящем представлява част от поземлен имот с идентификатор №40909.118.196 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със Заповед №РД-18-66/18.10.2006 год. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с площ от 3 902 кв.м. по документ за собственост, а по скица- 3 662 кв.м., при съседи-№ 40909.118.198; № 40909.118.195, № 40909.18.212, и № 40909.118.205. Не се спори в производството, че предвиденият месечен наем е в размер на 100 лв. / р-л. І чл.2 от договора /, както и че договорът е бил сключен за срок от 5 години, т.е. считано от 01.08.2004 г. и до 01.08.2009 г. / р-л ІІ, чл.1 от договора /. Безспорно е в производството и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.1, б.”д” от раздел ІІІ, наемодателят има право едностранно да прекрати договора преди изтичане на срока му, при виновно неизпълнение от страна на наемателя на задълженията му по договора, както и при не плащане на договорената наемна цена за период повече от два календарни месеца, като за целта следва наемателя да бъде писмено уведомен с нотариална покана. Нотариалната покана трябва да бъде връчена най- малко тридесет дни преди прекратяването на договорÓ.

В този аспект ищецът- наемодател, твърди, че считано от 01.09.08 г., ответникът – наемател е прекратил изплащането на следващият се договорен наем. От отговора на исковата молба пък се установява, че фактът на дължимост на месечния наем от ответника се признава, но същият като причина за неполучаването от ищеца на дължимият му наем сочи поведението на самия ищец, в частност нежеланието му да получи договорената наемна цена. Или казано с други думи обстоятелството, че считано от 01.09.08 г. наемателят- ответник в първоинстанционното производство, е спрял да заплаща дължимият се по силата на сключения между страните договор, наем, в производството е установено безспорно. Що се отнася до твърдения от ответника в първоинстанционното производство, жалбодател в настоящото, довод, че виновното поведение на ищеца-наемодател го е лишил от възможността той да заплати този наем, следва да се посочи, че настоящата инстанция го намира за неоснователен. До колкото в договора не е установен изрично начин на плащане „лично в брой”, то заплащането на дължимия се на наемодателя, наем, е можело да бъде извършено по други начини, лесни за доказване, вкл. и с писмени доказателства. /напр. чрез внасяне на сумите по сметка на наемодателя, чрез заплащане с пощенски записи или по друг подобен начин /. А в частта досежно установеното от свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното производство, свидетели относно обстоятелството дали те са плащали наемни вноски на наемодателя и респ. защо не са ги платили, макар и помолени от едноличния търговец- наемател, по силата на чл. 272 от ГПК, настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В този смисъл като съобрази приложеното по делото писмено доказателство – нотариална покана от 13.01.2009 г., отправена от наемодателя до наемателя, и получена от последния на 15.01.2009г., настоящият съд приема, че процесният договор на основание р-л ІІІ, чл.1, б.”д”, поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му за заплащане на наемната цена повече от два календарни месеца /а именно за месеците ІХ, Х, ХІ и ХІІ.2008 г. /, е бил прекратен предсрочно, считано от 15.02.2009 г. Това е така тъй като цитираната нотариална покана е връчена на наемателя на 15.01.2009 г., и тъй като същата може да бъде връчена най- малко тридесет дни преди прекратяването на договора, то следва изводът, че договорът може да бъде развален не по-рано от тридесет дни от датата на връчване на нотариалната покана.

Съдът приема за установено по делото и обстоятелството, че въпреки факта на прекратяване на договора, към момента на съдебното производство, ответникът не е освободил наетия имот, и все още го ползва и държи.

С оглед изложеното, настоящата инстанция като съобрази обстоятелството, че сключеният между страните в производството, договор за наем е прекратен считано от 15.02.2009 г., но въпреки това наемателят продължава и след този момент да го ползва и държи, счита, че с оглед разпоредбата на чл.233, ал.1, предл.1 от ЗЗД, според която наемателят е длъжен да върне наетата вещ след прекратяване на договора, искът с посоченото правно основание за връщане на наета по силата на прекратения договор за наем, вещ, представляваща дворно място с площ от 550 кв.м., съставляващо част от поземлен имот с идентификатор №40909.118.196 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със Заповед №РД-18-66/18.10.2006 год. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с площ от 3 902 кв.м. по документ за собственост, а по скица- 3 662 кв.м., със стар идентификатор -пл.сн.№5815, при съседи-№ 40909.118.198; № 40909.118.195, № 40909.18.212, и № 40909.118.205, представляващо западната половина от имот с пл.сн.№1179, находящ се в кв.101, целият с площ от 7 805 кв.м., е основателен и доказан.

В хода на тази констатация, съдът намира и искът с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата, съставляваща дължим по силата на сключен между страните договор за наем от 01.08.04 г., наем за периода от 01.09.08 г. до 15.01.2009 г., за основателен. Съдът като съобрази обстоятелството, че считано от 01.09.2008 г. и до момента на прекратяване на процесния договор - 15.02.2009 г., от наемателя наем не е плащан, счита че такъв се следва именно за посочÕния период, но правилно е присъдено не повече от поисканото, а именно 450 лв., за периода от 01.09.08 г. до 15.01.2009 г. Основателно е в този аспект и искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

Искът с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД, за сумата в размер на 400 лв., съставляваща обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на наемния договор, въпреки противопоставянето на наемателя, се явява основателен и доказан за периода след прекратяване на процесния договор, а именно от 16.02.2009 г. и до 16.05.2009 г., до размера на сумата от 300 лв., ведно със законна лихва върху сумата считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

Или решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, с оглед на крайния му резултат, се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено. И при този изход на делото доколкото изрично не са поискани и доказани, не се следват разноски на ответника по жалбата. Следва обаче да бъде осъден жалбодателят да заплати по сметка на КОС допълнителна държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1.50 лв.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 37/ 09.12.2009 г., постановено по гр.д.№ 607/09 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „М.-87-П. С., със седалище и адрес на управление Г., У. №хх, с ЕИК ххххххххххх, представляван от П.Я.С., с ЕГН *, да заплати по сметка на КОС, допълнителна държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1.50 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.