№ 50
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
в присъствието на прокурора Мария Божидарова Стоянова (ОП-София)
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600348 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 28/29.11.2018 г., постановена по НОХД № 33/2016 г. по
описа на РС С., състав на този съд е признал, както следва:
- подсъдимия АН. М. М. за виновен в това, че на 19.05.2013 г. около
22.00 часа в гр. С., обл. С., в заведение „Тропическа жега“, действайки в
съучастие като извършител с АС. Д. ЗЛ. от с. Р. е причинил на П. ИВ. Д. от гр.
С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до
трайно затруднение на дъвченето и говоренето, поради което и на основание
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК го осъдил на лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което отложил за срок от три
години;
- подсъдимия АС. Д. ЗЛ. за виновен в това, че на 19.05.2013 г. около
22.00 часа в гр. С., обл. С., в заведение „Тропическа жега“, действайки в
съучастие като извършител с АН. М. М. от гр. С. е причинил на П. ИВ. Д. от
гр. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до
трайно затруднение на дъвченето и говоренето, поради което и на основание
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК го осъдил на лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което отложил за срок от три
години.
1
С присъдата подсъдимите А.М. и А.З. са осъдени да заплатят
солидарно, на основание чл. 45 от ЗЗД, на П. ИВ. Д. сумата от 11 000 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените му от престъплението
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със
законната лихва от 19.05.2013 г. до окончателното изплащане, като искът е
отхвърлен за разликата над 11000 лв. до предявения размер от 40000 лв.
На подсъдимия А.М. са възложени осъществени по делото разноски в
размер на 620.27 лв.
На подсъдимия А.З. са възложени осъществени по делото разноски в
размер на 620.27 лв.
Двамата подсъдими са осъдени да заплатят в полза на РС С. държавна
такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 440 лв., както и на
П.Д. сумата от 2500 лв. – разноски по делото за адвокатски хонорар.
Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия А.З. –
адв. Д.К. от САК, която в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е обжалвала същата с
доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, както и за
постановяването й при нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Наложеното наказание се счита за явно несправедливо.
В допълнение към въззивната жалба срещу присъдата, от подсъдимия
А.З. се изтъква, че неправилно и необосновано е приемането на предявения
граждански иск за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Изтъкват се налични противоречия и несъответствия между гласните
доказателства и останалата доказателствена съвкупност. Иска се в условията
на алтернативност отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и
постановяването на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде
оправдан по обвинението; отмяна на присъдата и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд; или изменение на
присъдата, като бъде намален размерът на наказанието.
Излагат се аргументи за вътрешна противоречивост на мотивите към
присъдата и за липсата на достатъчен анализ и съпоставка на свидетелските
показания. Показанията на пострадалия се считат за вътрешно противоречиви
относно последователността на нанесените от двамата подсъдими удари и
механизма на деянието. Изтъква се, че съдът неправилно е игнорирал
показанията на свидетелите М. Г. и В. П., а тези на свидетеля Н. М. е оставил
без задълбочен анализ. Прави се подробен анализ на показанията на
свидетелите П. Д. и Н. М. и се твърди, че функционално невъзможно е
описаното травматично увреждане на челюстта да е причинено едновременно
от двамата подсъдими, а и съдът в мотивите си не е категоричен кой от тях го
е причинил – което се сочи като особено съществено нарушение на
процесуалните правила.
Първоинстанционната присъда се счита постановена при неизяснена
фактическа обстановка, като според подсъдимия съдът е изказал
2
предположение относно неустановения предмет, с който са нанесени удари на
пострадалия, а празнотите в показанията на свидетелите е запълнил с версии
на съдебния състав и по този начин е създал привидна причинно-следствена
връзка между житейски факти и събития. Твърди се, че съдът е дерогирал
императивните норми на закона, предписващи вземане на необходимите
мерки за разкриване на обективната истина в наказателния процес, което е
рефлектирало върху съдебния акт; а оценката на доказателствените
източници е направена едностранно във вреда на подсъдимия.
Наказанието се счита явно несправедливо, тъй като не съответства на
обществената опасност на деянието и дееца, а аргументите на съда за
определяне размера на обезщетението за престъплението се считат
теоретично маркирани, като съдът не е взел предвид липсата на доказателства
за продължително разстройство на здравето на гражданския ищец.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК въззивна жалба срещу присъдата е
подадена от защитника на подсъдимия А.М. – адв. Л.К. от САК, с доводи за
неправилност и необоснованост, както и за постановяването на присъдата при
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Наложеното
наказание се счита за явно несправедливо.
В допълнение към въззивната жалба се изтъква, че са налице множество
нарушения на процесуалните правила при изготвянето на мотивите към
съдебния акт – невъзприемането на показанията на свидетелите – полицейски
служители, относно състоянието на частния обвинител; некредитирането с
доверие на показанията на свидетелите Г. и П.; липсата на извършен анализ на
показанията на пострадалия Д. и първоначалното посочване от него като
извършител на друго лице; недоказаността на ударите с тъп предмет от страна
на подсъдимия М.. Поведението на всеки двамата подсъдими според
защитника не е изследвано поотделно, като се твърди, че е невъзможно
причиняването на една травма едновременно от двамата подсъдими и
изградената от съда версия за процесното деяние е доказателствено
неподкрепена. Осъдителната присъда се счита постановена въз основа на
предположения, поради липсата на ясно установена фактическа обстановка.
Наказанието се сочи за явно несправедливо, тъй като съдът не е взел предвид
при определянето му смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства и продължителността на наказателния процес. Гражданският
иск се сочи недоказан по размер, тъй като липсват доказателства за трайно
влошено здравословно състояние на пострадалия.
Пред въззивния съд жалбите на двамата подсъдими се поддържат от
защитника адв. ХР. К. на изложените в нея основания. Допълнително се
изтъква, че приетият от съда механизъм на извършване на деянието е изцяло
на база показанията на пострадалия Д., а физическото му състояние към
момента на процесното деяние и след това поставя под съмнение
3
свидетелската му годност. Твърди се, че не е проведено пълно, обективно и
всестранно разследване по отношение механизма на деянието и единствено в
показанията на пострадалия се съдържа изявление за наличието на пистолет, с
който му е нанесен удар. Предвид ограничеността на пространството, в което
се е развил процесният инцидент, и участието в него на три лица, се изтъква
като невъзможно осъществяването на травматичните увреждания, в частност
и нанасянето им със стол (какъвто според защитника там изобщо е липсвал,
тъй като посетителите на заведението били седнали на масивни пейки).
Анатомично невъзможно се счита от защитника нанасянето на телесните
увреждания от двамата подсъдими едновременно.
Подсъдимите А.М. и А.З. споделят становището на защитника си, а в
последната си дума пред СОС оправят искания за постановяване на
оправдателна присъда.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК присъдата е обжалвана и от частния
обвинител и граждански ищец П.Д.. Излагат се аргументи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, в частта относно
наложените на двамата подсъдими наказания. Счита се, че за изпълнение
целите на наказанието е необходимо да не бъде прилагана разпоредбата на чл.
66 от НК. Наказанията на двамата подсъдими се сочат несъответни на
обществената опасност на деянието и дейците и на многобройните
отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.
Иска се първоинстанционната присъда да бъде изменена, като по
отношение на наложеното наказание лишаване от свобода да не бъде
прилагане разпоредбата на чл. 66 от НК. Алтернативно се иска увеличаване
размера на наказанията.
Прави се искане предявеният граждански иск да бъде уважен в неговата
цялост.
Пред въззивния съд жалбата се поддържа от повереника адв. Б.. В
допълнение се изтъква, че дадените пред въззивния съд обяснения на двамата
подсъдими не внасят каквото и да е колебание в направените от
първоинстанционния съд изводи по фактите. Според повереника, с тях се
правят неподкрепени от данните по делото внушения, че пострадалият Д. сам
се е блъснал в чадъра и е паднал на земята и оттам са произтекли, освен
счупването на челюстта му и множество други травматични увреждания –
докато според вещите лица е изключено те да са получени от падане на
терена.
Обвинението се счита за доказано и се подчертава, че част от
травматичните увреждания са спестени на подсъдимите от вносителя на
обвинителния акт в обвинението срещу З. и М. - като се апелира да бъдат
направени изводи за завишено обществена опасност на деянието и на всеки
от двамата извършители. Иска се увеличаване размера на наложеното
наказание, без прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК, а в случай, че
4
съдът достигне до извод за липса на необходимост от ефективното
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, то да бъде отложено за
максимално допустимия изпитателен срок от пет години.
Претендира се увеличаване размера на присъденото обезщетение за
деянието до предявения размер, тъй като с него са причинени множество
телесни повреди и всяка от тях поотделно е свързана с болки и страдания.
Представителят на СОП прокурор М.С. заема становище за правилност
и законосъобразност на присъдата, и същевременно за основателност на
въззивната жалба на гражданския ищец и частен обвинител. Възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка се счита такава в
съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Мотивите към присъдата според прокурора съдържат необходимия
доказателствен анализ, а дадените пред въззивния съд обяснения на
подсъдимите следва да се приемат за изцяло защитна версия.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
С внесения за разглеждане в РС С. обвинителен акт е повдигнато
обвинение, както следва:
- срещу подсъдимия АН. М. М. за това, че на 19.05.2013 г. около 22.00
часа в гр. С., обл. С., в заведение „Тропическа жега“, действайки в съучастие
като извършител с АС. Д. ЗЛ. от с. Р. е причинил на П. ИВ. Д. от гр. С. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и
- срещу подсъдимия АС. Д. ЗЛ. за това, че на 19.05.2013 г. около 22.00
часа в гр. С., обл. С., в заведение „Тропическа жега“, действайки в съучастие
като извършител с АН. М. М. от гр. С. е причинил на П. ИВ. Д. от гр. С.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до
трайно затруднение на дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Пострадалият П. ИВ. Д. е конституиран като граждански ищец и
частен обвинител в наказателното производство, като е приет за съвместно
разглеждане предявения от него граждански иск в размер на 40000 лв., за
обезщетение за нанесените му от престъплението неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от 19.05.2013 г.
до окончателното изплащане.
5
При собствена преценка на събраните в хода на проведеното
наказателно производство доказателства, настоящата съдебна инстанция
намери за установена следната фактическа обстановка:
На 19.05.2013 г. се провело събрание на ловно-рибарското сдружение в
град С.. След него, в следобедните часове много от членовете на
сдружението, сред които и пострадалият П.Д., отишли в заведението
„Тропическа жега“. До вечерта всички си били тръгнали, с изключение на
пострадалия, двамата подсъдими – А.З. и А.М., и свидетеля В. П.. Тъй като и
двамата подсъдими употребили алкохол в заведението, подсъдимият М. се
обадил по телефона на свидетелката Т. Л. и я повикал да ги прибере с
автомобил. Всички седели на маса в откритата част на заведението, близо до
градина. Л. дошла в заведението и отишла до масата, от едната страна на
която на пейка седели пострадалият П.Д. и подсъдимият А.З., а от другата
също на пейка подсъдимият А.М. и свидетелят П. – като свидетелката седнала
от тяхната страна.
Пострадалият Д. бил изпил голямо количество алкохол и започнал
безпричинно да употребява вербална агресия срещу клиенти от заведението
(„заяждал се“). Около 22 часа между него и подсъдимия М. възникнал
провокиран от пострадалия спор по незначителен повод. Подразнен от
поведението на пострадалия, подсъдимият М. се пресегнал през масата и
ударил с ръка пострадалия Д. в областта на главата. Последният се опитал да
се изправи, но подсъдимият З. го дръпнал надолу и той се озовал седнал на
земята.
След това двамата подсъдими започнали да нанасят удари в областта на
главата и тялото на пострадалия, издърпали го настрани в градината на
заведението и продължили да му нанасят побой. Подсъдимият З. взел стол и
ударил с него пострадалия – отзад и вляво на тялото му, а подсъдимият М.
към ударите с ръце и крака добавил и удари с неустановен предмет (с
подобна на пистолет форма), като единият от тези удари бил в областта под
дясното око на Д.. Когато преустановили нанасянето на удари, двамата
подсъдими и свидетелите Л. и П. напуснали заведението с автомобила, с
който дошла Л., и се отправили към село Мала Църква.
Свидетелят Н. М. забелязал, че се случва инцидент и подал сигнал на
тел. 112. По сигнала пристигнали полицейските служители Д., Д., А. и Д.. Те
заварили пострадалия Д. в заведението, като той изглеждал и се чувствал зле
и им обяснил, че му е нанесен побой от двамата подсъдими. След това
пристигнал и медицински екип, който отвел Д. в МБАЛ С..
Видно от заключението на СМЕ, пострадалият П.Д. е получил следните
травматични увреждания:
- счупване на дясната ябълчна (зигоматична) кост с дислокация на
костните фрагменти, което увреждане е наложило оперативно лечение.
Ябълчната кост е анатомично и функционално свързана с горната челюст,
поради което счупването й реализира медикобиологичния признак счупване
6
на челюст, като в резултат на увреждането е причинено трайно затруднение
на дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни.;
- счупване на носните кости с изместване на хрущялната преграда на
носа наляво, като от наличната медицинска документация не става ясно дали
и в каква степен е променена конфигуращията на носната пирамида и има ли
значителна деформация на същата, поради което според вещите лица
увреждането във вида, в който е описано, е причинило на пострадалия
временно разстройство на здравето неопасно за живота;
- закрита черепномозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение,
за което няма сигурни данни да е протекло с изпадане в безсъзнателно
състояние в момента на причиняване на травмата, като увреждането е
причинило на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за
живота;
- мекотъканни травми на лицето – периорбитални хематоми
двустранно, травматичен оток и рана по гърба на носа, оток на горната устна,
рана на дясната скула, рани на двете ушни миди, контузия на дясната очна
ябълка с кръвоизлив под конюнктивата и разкъсноконтузна рана на меките
черепни обвивки вляво слепоочнотеменно, които преценени в своята
съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето
неопасно за живота;
- охлузване, съчетано с травматичен оток на дясното коляно, които са
причинили болка и страдание.
Установено е и намаление на слуха на пострадалия, на фона на травма
на лявата ушна мида към момента на инцидента, без данни за предходното
състояние на слуха.
Констатираните травматични увреждания в областта на главата според
експертизата са причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети.
Различната анатомична локализация на уврежданията изключва
възможността те всичките да бъдат получени в резултат на падане и контакт
с терена.
По наличното описания на травматичните увреждания не е възможно да
се определи според експертите както броя на нанесените удари, така и
тяхната последователност.
Увреждането в областта на коляното е причинено от удар с или върху
твърд предмет с неравна контактна повърхност, видно от наличното
охлузване, като може да се дължи и на падане и контакт с терена.
Травмата на носа и дясната лицева половина е тежка, причинена от
силно ударно въздействие, упражнено в тази област и се дължи на директен
силен удар с твърд тъп предмет. Уврежданията в този им вид не могат да се
получат при падане и контакт с терена, поради наличието на защитен
рефлекс, изразяващ се в протягане на ръцете, които поемат силата на удара
при падане по лице.
7
При проведените уточняващи диагнозата изследвания не са установени
данни за счупване на черепната основа, а такова не е отразено и в
окончателната диагноза, поради което експертизата не може да приеме, че е
било налице такова.
В проведения разпит по делегация вещите лица съдебни медици Т., Х. и
И. поясняват, че счупването на челюстта на пострадалия може да бъде
причинено както с удар с ръка, така и с удар с крак или дръжка на пистолет;
че ударите в главата са повече от три на брой, тъй като са локализирани в
различни области на главата; както и че в медицинската документация няма
описани травматични увреждания, които да могат да бъдат приети за защитни
– но поначало е възможно да има наранявания извън описаните, тъй като
пострадалият не е преглеждан от съдебен лекар, а при преглед от други
специалисти обичайно се описват най-тежките увреждания или тези, които се
считат за такива, поради което не може да се изключи в конкретния случай
наличието на неописани защитни наранявани. На въпроси относно приетото
от експертите наличие на мозъчно сътресение без загуба на съзнание е
отговорено, че е възможна липса на спомен при пияно състояние. Относно
лицево-челюстната травма е пояснено, че е възможно тя да бъде установена
на по-късен етап, тъй като рентгенографията трябва да е специално
центрирана към съответното счупване, което в конкретния случай е сторено
при изследването със скенер на главата, в търсене на черепно-мозъчна травма.
Според експертите счупването на ябълчната кост поначало не се оперира в
условията на спешност, тъй като се изчаква няколко дни за намаляване на
отока. При изследването със скенер е установено освен това счупване на
носни кости и наличие на кръв в десния максиларен синус, като последното
сочи на твърде силен удар под счупената ябълчна кост.
Фактът, че на пострадалия са нанасяни удари в областта на главата и
тялото, се установява освен от експертното заключение и от гласните
доказателства, с основание кредитирани от първоинстанционния съд –
показанията на пострадалия П.Д. и свидетелите И. С. и М. Г.. Така свидетелят
С. е възприел началото на побоя от двамата подсъдими над пострадалия,
издърпването му от терасата, удрянето му със стол от подсъдимия З. и
нанасянето от подсъдимия М. на удари с предмет, оприличен от свидетеля на
пистолет. От своя страна М. Г. – сервитьорка в заведението, твърди, че
възприела „сбутването“ на масата на пострадалия и подсъдимите и след това
видяла кръв по лицето на П.Д., а в прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 от НПК показания пред орган на досъдебното производство – че
един от мъжете нанесъл удар със стол по Д., че и двамата подсъдими му
нанасяли ритници и удари по тялото, а по главата го удряли само с юмруци,
както и че в някакъв момент Д. бил на земята и подсъдимите го ритали по
краката.
Пострадалият П.Д. е последователен в показанията си относно
участието на всеки от двамата подсъдими в побоя над него, а така също и в
описанието на взаимното разположение на седналите около масата лица и
8
обстановката в заведението. Липсата на спомени относно придвижването от
терасата до градината на заведението и невъзможността да конкретизира
колко на брой удари е понесъл и от кого от двамата подсъдими М. и З.,
логично могат да бъдат обяснени (както правилно е отбелязал
първонстанционният съд) с употребения от пострадалия алкохол в процесната
вечер. За „подпийналото“ състояние на пострадалия свидетелстват и
останалите гласни доказателства, вкл. обясненията на двамата подсъдими
пред въззивния съд.
Обсъдените дотук гласни доказателства – показанията на пострадалия и
двама от свидетелите очевидци, се отличават с висока степен на достоверност
и фактическа автентичност, поради което правилно първоинстанционният съд
ги е кредитирал с доверието си. Данните от посочените доказателствени
източници кореспондират изцяло със заключението на СМЕ и заявеното от
вещите лица по нея пред съда - както относно причинените на пострадалия
травматични увреждания, така и за механизма на тяхното нанасяне. Тъй като
разпитът на свидетелката Г. пред орган на досъдебното производство е
проведен по време, което е по-близо до процесния момент, въззивният съд
намира, както това е сторил и РС С., че именно приобщените по съответния
процесуален ред показания отразяват правдиво възприетото от нея. В
допълнение следва да се отбележи и че същата свидетелка е разпознала в
досъдебното производство подсъдимия А.З. като едно от лицата, нанесло
побой на пострадалия Д. и конкретно удара със стол по него.
Фактът, че в заведението се е случил инцидент, се подкрепя и от
показанията на свидетеля Н. М. (барман). Свидетелят съобщава, че когато
излязъл от заведението след съобщението от свидетелката Г., че навън става
нещо, той видял, че на терасата има свит на земята човек, покрил се с ръце, а
двама души са надвесени от него и макар този свидетел да не е сигурен какво
точно са правили те, то движенията им определил на удряне и дърпане,
поради което не посмял да ги приближи и позвънил на тел. 112. Свидетелят
М. сочи и че когато повторно излязъл от заведението, то на алеята имало
окървавен и силно приведен напред човек.
За състоянието на пострадалия Д. след побоя съобщават и С. Х. и И. М.
– сервитьорки в заведението, според които по лицето му течала кръв, кръв
имало и по дрехите му и той бил в шок; а така също и полицейските
служители, изпратени по сигнала на тел. 112 – свидетелите Я. Д., Д. А., Д. Д.
и П. Д., като първите трима свидетелстват и че именно от пострадалия са
узнали имената на лицата, които са нанесли побоя над него.
Неоснователно намира въззивният съд направеното от защитата на
подсъдимите възражение, че извън заведението изобщо не е имало столове,
поради което обективно няма как пострадалият да е понесъл удар с такъв –
видно от заявеното от свидетелката Х., там е имало както пейки, така и
столове за посетителите. За свидетелката Х. не са налице данни да е в близки
отношения с пострадалия, поради което с основание може да бъде приета за
9
непредубедена от изхода на делото, а показанията й да бъдат счетени за
надеждни и обективни - като свидетелката не е присъствала на побоя над Д., а
единствено позвънила на тел. 112, когато видяла състоянието му.
Показанията на свидетелите Л. и П., а и обясненията на двамата
подсъдими в частта, в която съобщават, че пострадалият същата вечер е
употребил значително количество алкохол и че бил агресивен към
посетителите (заяждал се с тях и дори хвърли пълен с лед съд по хора от
съседната маса), са безпротиворечиви и допълващи се, а и са подкрепени от
показанията на свидетелката Г., поради което и въззивният съд приема, както
това е сторил първоинстанционният, че в тази им част посочените гласни
доказателства следва да бъдат кредитирани с доверие.
Не може да бъде прието за достоверно, обаче, твърдението на
подсъдимите, че травмите на пострадалия са били причинени от падането му
на земята, без спрямо него да бъде употребено насилие от когото и да било,
както и че подсъдимият М. дори му помогнал да стане от земята и вероятно
поради това по ръцете и краката му е имало кръв от Д. (последното
установено от заключението на допуснатата от РС С. експертиза на ВД по
метода на ДНК профилиране).
Така подсъдимият З. твърди, че пострадалият ставал на няколко пъти от
пейката и се пресягал през масата, за да удари подсъдимия М. и когато при
последното му ставане З. го дръпнал назад, той паднал върху чадъра в ъгъла
на масата, а М. му помогнал да се изправи и след това двамата подсъдими си
тръгнали заедно със свидетелите П. и Л.. Заявеното от този подсъдим,
отнесено към твърдението му, че кръв имало единствено „от носа“ на Д., не
обяснява как кръвта се е озовала по краката на подсъдимия М., дори
наличието на кръв по ръцете му да може да се обясни с вдигане на
пострадалия. Освен това, според подсъдимия З. пострадалият нямал каквито и
да било видими следи от нараняване - докато видно от заключението на СМЕ
при него са били налице мекотъканни травми на лицето и рани (на дясната
скула, двете ушни миди, контузия на дясната очна ябълка с кръвоизлив под
конюнктивата и разкъсноконтузна рана на меките черепни обвивки вляво
слепоочнотеменно). Несъмнено е, че поради вида и разположението си върху
главата на пострадалия тези наранявания са били видими за всички
присъстващи, поради което заявеното от З. и потвърдено от М. пред
въззивния съд в тази част му също не може да бъде кредитирано с доверие.
Освен това, експертите са категорични, че пострадалият е понесъл множество
удари, а различната анатомична локализация на уврежданията изключва
възможността всички те да бъдат получени в резултат на падане и контакт с
терена - каквито са твърденията на двамата подсъдими и свидетеля П..
Свидетелят П. е близък приятел на подсъдимия М. и като такъв
показанията му са били поставени в изключителното внимание на
първоинстанционния съд, който при анализа им е достигнал до
законосъобразния извод, че не следва да им се дава вяра поради
10
заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, а и предвид
противоречието им с останалата доказателствена съвкупност и дори със
заявеното от свидетелката Л. и подсъдимите. Така този свидетел сочи, че
видял как пострадалият излиза преди тях от заведението и тръгва в посока
към бул. „Искър“ в града, докато всички останали присъстващи, а и
пристигналите по сигнала на тел. 112 полицейски служители съобщават, че
пострадалият е останал в заведението след компанията на подсъдимите.
Според свидетелката Л., още когато тя отишла в заведението пострадалият
имал кръв по блузата, но кръв по лицето му нямало и в нейно присъствие той
не бил падал на земята – докато П. твърди, че кръв имало само по лицето му и
в някакъв момент Д. ставал от пода. От своя страна подсъдимият М. отрича
изобщо по пострадалия да е имало кръв, което пък е в противоречие със
заявеното от всички останали разпитани лица, независимо от различията
относно конкретното местоположение на кръвта по пострадалия.
Свидетелите С. Б., А. К. и Н. К., всички медицински лица, не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по случая, тъй като
поради естеството на работата си – включени в екип на спешна помощ, не си
спомнят конкретния случай.
Заключението на допуснатата от първоинстанционния съд експертиза
на ВД по метода на ДНК профилиране сочи, че на обтривките от лява и дясна
ръка и десен и ляв крак на подсъдимия М. се установява кръв, произхождаща
от пострадалия П.Д..
Приетата от въззивния съд фактическа обстановка изцяло съвпада с
установените от първоинстанционния съд фактически положения по делото,
установени от обсъдената по-горе доказателствена съвкупност. Гласните
доказателства, кредитирани от съда с доверие, се отличават с висока степен
на достоверност и фактическа автентичност и са подкрепени изцяло от
обсъдените по-горе експертни заключения.
След анализа на доказателствата настоящият въззивен състав счита,
както това е сторил и първостепенният съд, че от тях несъмнено се
установява осъществяването от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК от всеки от
подсъдимите А.М. и А.З.. Чрез нанасяне на побой с ръце, крака, стол и
неустановен предмет, от тяхна страна, на пострадалия П.Д. са били
причинени описаните по-горе травматични увреждания, сред които и
счупване на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и
говоренето, което счупване по своята медико-биологична характеристика
покрива правния критерий за средна телесна повреда.
Описаната по-горе доказателствена съвкупност сочи, че двамата
подсъдими са действали заедно при нанасянето на телесните увреждания,
сред които и инкриминираното такова. Предвид силата и насочеността на
11
ударите им въззивният съд напълно споделя изводите на първостепенния съд,
че престъпният резултат е искан и целен от всеки от двамата подсъдими,
поради което престъплението е извършено в условията на общ пряк умисъл.
Няма спор по делото, че причинената на П.Д. телесна повреда (счупване
на челюст) по своята медико-биологична характеристика отговаря на правния
критерий на средна телесна повреда, тъй като се касае за трайно затруднение
на дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни. Инкринимираното
телесно увреждане по своята локация, а така също и анатомичната
предназначеност на челюстта и отражението на конкретното увреждане върху
дъвченето и говоренето на пострадалия са анализирани от
първоинстанционният съд изключително задълбочено и с нужната
прецизност, като изложеното в тази връзка в мотивите към присъдата
напълно се споделя от въззивния съд, който не намира за необходимо да го
преповтаря.
Освен инкриминираното телесно увреждане, от вниманието на РС С. не
са убегнали и останалите наранявания на пострадалия П.Д., причинени от
двамата подсъдими, които също са установени от доказателствата и имат
своето значение както при обсъждане на механизма на престъплението, така и
във връзка с общността на умисъла на двамата подсъдими за извършването
му – а именно счупване на носните кости с изместване на хрущялната
преграда на носа наляво (временно разстройство на здравето неопасно за
живота); закрита черепномозъчна травма, изразяваща се в мозъчно
сътресение, за което няма сигурни данни да е протекло с изпадане в
безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травмата (временно
разстройство на здравето неопасно за живота); мекотъканни травми на лицето
– периорбитални хематоми двустранно, травматичен оток и рана по гърба на
носа, оток на горната устна, рана на дясната скула, рани на двете ушни миди,
контузия на дясната очна ябълка с кръвоизлив под конюнктивата и
разкъсноконтузна рана на меките черепни обвивки вляво слепоочнотеменно,
които преценени в своята съвкупност са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето неопасно за живота; и охлузване, съчетано с
травматичен оток на дясното коляно, които са причинили болка и страдание.
Предвид установеното от доказателствата, основателен се явява изводът
на първоинстанционния съд за формирано у всеки от двамата подсъдими М. и
З. съзнание за действие в съучастие с другия подсъдим за причиняване на
съставомерния резултат. Поради това неоснователно се явява възражението
на защитата на двамата подсъдими, че неустановяването на конкретния удар,
респ. на конкретното лице, в резултат на чийто удар е настъпило счупването
на челюстта на пострадалия, е от съществено значение и в тази връзка е
налице дефицит в мотивите към присъдата. Общността на умисъла на двамата
12
подсъдими за нанасяне на телесното увреждане е вън от всякакво съмнение,
видно от действията им в процесната ситуация, поради което
неустановяването на автора на конкретния удар, причинил счупването на
челюстта, е без правно значение.
Действително, установява се от гласните доказателства, че
пострадалият П.Д. е употребил значително количество алкохол. Показанията
му, обаче, не са единствен източник на информация за механизма на
престъплението, както се твърди от защитника на подсъдимите, а
кореспондират с кредитираните от съда показания на свидетели и със
заключенията на съдебно-медицинската експертиза и експертизата на ВД по
метода на ДНК профилиране, като последното установява с категоричност
съприкосновението на краката и ръцете на подсъдимия М. с окървавените
тяло и глава на пострадалия Д..
Що се отнася до наличието на пистолет у подсъдимия М., който да е
използван при побоя, то както пострадалият, така и свидетелят С. не са
категорични в изявленията си за вида на предмета в ръцете на подсъдимия М.,
а само го оприличават на пистолет, поради което законосъобразно
първоинстанционният съд в мотивите си е възприел същия подход. Повече от
осем години след инкриминираната дата провеждането на допълнителни
действия за установяване на обстоятелството - какво точно е държал
подсъдимият М. в ръцете си, не би допринесло за внасяне на конкретика в
тази насока.
Неоснователно е и твърдението на защитника, че поради ограниченото
пространство на терасата на заведението обективно е било невъзможно да се
осъществи извършването на действия от страна на двамата подсъдими по
отношение телесната неприкосновеност на пострадалия. Видно е от гласните
доказателства, че разстоянието между масите в заведението е позволявало
движение както за обслужване на клиентите, така и на самите клиенти между
масите, а и вида на самото деяние предполага извършването му в
непосредствена близост между пострадалия и подсъдимите, съответно на
терасата и след това в градината на заведението.
При така изложеното правилен, законосъобразен и обоснован е
правният извод на районния съд за виновността на всеки от двамата
подсъдими З. и М. в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Фактическата обстановка, възприета от настоящия съдебен
състав, съвпада изцяло с фактическите констатации на първостепенния съд,
почиващи на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени
доказателства и експертни заключения, които са обсъдени с необходимата
пълнота и прецизност. Вътрешното убеждение на първоинстанционния съд не
се основава на произволно възприети фактически положения в подкрепа на
обвинителната теза, а на по същество правилен, подробен и обоснован анализ
на събраните доказателства.
13
При проверката на присъдата относно определяне на вида и обема на
наказателната репресия спрямо всеки от двамата подсъдими въззивната
инстанция констатира, че и по отношение на двамата подсъдими следва да
бъде взето предвид чистото им съдебно минало към момента на извършване
на деянието и добрите характеристични данни за тях. Районният съд е
подходил пестеливо, като в мотивите към присъдата е изтъкнал
декларативно като основание за налагане на конкретното наказание за всеки
от двамата подсъдими обществената опасност на деянието и дееца и
конфликта с пострадалия. Въззивният съд счита за необходимо да допълни
към така посоченото, относимо към всеки от двамата подсъдими, че от
нанесения побой на П.Д. са били причинени и множество други,
несъставомерни телесни увреждания, реализиращи медико-биологичния
признак на леки телесни повреди. Същевременно следва да бъде отчетено, че
конфликтът, довел в крайна сметка до нанасяне на инкриминираната телесна
повреда, е бил провокиран от пострадалия Д., а и деянието не разкрива степен
на обществена опасност, различна от останалите случаи на престъпление по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Така посоченото следва да бъде съобразено и с
продължителността на конкретното наказателно производство – вкл. към
момента на постановяване на контролираната присъда, без то да представлява
някаква фактическа и правна сложност.
За престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест години, като предвид обсъденото от
въззивния съд по-горе, за всеки от подсъдимите следва да бъде определено
наказание лишаване от свобода в размер под средния и в близост до
минималния допустим от закона, а именно определеното от районния съд
наказание лишаване от свобода за срок от една година. Независимо от
превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, относими към всеки
от двамата подсъдими, тези обстоятелства не са многобройни и нито едно от
тях не е изключително по своя характер, за да бъде приложена привилегията
на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК.
Правилно и законосъобразно първостепенният съд е съобразил в
контролираната присъда наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК
и е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три
години.
Така определеното наказание е адекватно на извършеното от всеки от
двамата подсъдими М. и З. и ще съдейства за поправянето и превъзпитанието
им, както и за постигане целите на генералната превенция; подсъдимите ще
се поправят и превъзпитат към спазване на закона и добрите нрави, и в
същото време наказанието ще подейства предупредително и възпитателно
върху тях и останалите членове на обществото. Угрозата от привеждане в
изпълнение на отложеното наказание лишаване от свобода ще е достатъчна,
за да съобразява всеки от двамата подсъдими поведението си със запретите
на НК.
14
Неоснователна се явява претенцията на частното обвинение за
увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, както и
тази за отмяна на постановеното от първостепенния съд отлагане на
изпълнението му. Обсъдените от въззивния съд смекчаващи отговорността на
всеки от двамата подсъдими обстоятелства и най-вече изтеклият период от
време от извършване на деянието до постановяване на окончателния съдебен
акт в наказателното производство, без двамата подсъдими да имат принос за
това, обосновават извод, че определените от районния съд наказания са
съответни на извършеното.
Що се отнася до определеното за престъплението обезщетение, то
предвид изводите на съда за осъществяване на престъпното деяние от двамата
подсъдими в съучастие, претенцията на ищеца за обезвреда на претърпените
болки и страдания, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с
престъплението, се явява основателна. Присъдената от районния съд сума от
11 000 лв. според настоящия състав се явява законосъобразно преценена, въз
основа на установеното посегателство срещу личността на пострадалия Д.,
степента на вината на всеки от двамата подсъдими и последиците от деянието
– каквито се явяват и неудобствата, свързани с дъвченето и говоренето. Към
доводите на първоинстанционния съд следва да бъде добавено, че
обезщетение в този размер се явява съобразено и с наличието на множество
други наранявания на пострадалия, извън инкриминираното счупване на
челюстта. Законосъобразно на двамата подсъдими е възложено и заплащането
на законната лихва върху посочената сума, от датата на деянието до
окончателното й изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от
40 000лв. гражданският иск се явява недоказан по размер, поради което
правилно е оставен без уважение от районния съд.
Съобразно изводите на съда правилно и законосъобразно на
подсъдимите е възложено заплащането на осъществените по делото разноски,
в посочените по-горе размери, вкл. държавна такса върху уважената част от
граждански иск.
При цялостната проверка на атакуваната присъда не се установяват
нарушения на материалния или процесуалния закон, обуславящи изменение
или отмяна на съдебния акт на първата инстанция. Приетите за установени от
районния съд фактически положения изцяло се подкрепят от наличния
доказателствен материал. Фактическата обстановка по делото е правилно
установена и изведена от събраните доказателства. По делото са събрани
всички възможни и достатъчни доказателства, изясняващи обективно и пълно
релевантните за настоящия случай факти и обосноваващи направените
правни изводи.
Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
15
правила в досъдебното производство и по време на съдебната фаза, а
разследващите органи и районният съд са спазили всички процесуални
изисквания.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр.чл. 338 от
НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 28/29.11.2018 г., постановена по НОХД
№ 33/2016 г. по описа на РС С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16