№ 4266
гр. Варна, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Р. Митев
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело №
20253110103655 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от Ц. И. Ц. срещу „Кей Би Си Глобал
Сървисис Н. В. – клон България" КЧТ, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно
наказание "забележка", наложено на Ц. И. Ц. със Заповед №**-** г.
В исковата молба ищецът Ц. И. Ц. излага, че бил назначен на длъжност
„**“ при „Кей Би Си Глобал Сървисис Н. В. – клон България“ КЧТ. На **.2025
г. получил Констативен протокол с изх. №**-** г., в който били изложени
твърдения за съществено неспазване на принципите за учтивост, уважение,
почтеност и непредубеденост в отношенията с другите служители, клиенти и
партньори на дружеството, като било посочено, че на същата дата той изразил
агресивно държание, заплашителен език на тялото, висок и заплашителен тон
към своя колега Ст.М.. Подал възражение срещу протокола. На **.2025 г. му
била връчена Заповед №** от същата дата на ръководител отдел и на
ръководител сектор "Човешки ресурси", с която му беше наложено
дисциплинарно наказание "забележка" за нарушение на трудовата дисциплина
на осн. чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ - за неспазване на чл. 23, т. З и чл. 49, ал. З, т. З
от Правилника за вътрешен трудов ред. Счита така издадената заповед №**-
** г. за неправилна и незаконосъобразна. Оспорва констатираните в протокола
факти и сочи, че същият съдържал субективни оценки. Твърди, че на **.2025 г.
разговарял с колегата си, защото научил, че той имал оплаквания от него, но
макар да бил провокиран, не проявил агресивно поведение. Счита, че му било
наложено дисциплинарно наказания, за да не получи т. нар. бонуси. По
изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Кей Би Си
1
Глобал Сървисис Н. В. – клон България" КЧТ, с който, чрез адв. С. и адв. К.,
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на
валиден трудов договор между страните, както и че Ц. И. Ц. заемал
длъжността „**“. Не оспорва също така, че със Заповед №**-** г. на Ц. било
наложено дисциплинарно наказание „забележка". Счита заповедта за
законосъобразна. Твърди, че на **.2025 г. в работно време Ц. проявил
агресивно поведение спрямо своите колеги Ст.М. и К.К., като си позволил да
използва груб и обиден език спрямо Ст.М., наричайки го „балък" и
„смешник“, а спрямо К.К. проявил грубо и заплашително отношение, като я
заплашил, че „ще понесе последици, заради това, че е заела страна". На
**.2025 г. бил съставен Констативен протокол **, който бил връчен на Ц. като
покана за обяснения. В своите обяснения Ц. отрекъл да са настъпили
събитията, описани от неговите колеги. От последните били поискани
повторно обяснения и след запознаване с обясненията на всички служители на
**.2025 г. прекият ръководител отправил мотивирано предложение до
ръководството за налагане на дисциплинарно наказание на Ц.. Поведението на
последния било в разрез с правилата за трудова дисциплина и професионално
поведение и no-конкретно с чл. 23, т. 3 от Правилника за вътрешния трудов
ред. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Р. Г., който моли да
се постанови решение, с което да се отмени наложеното наказание забележка.
Ответникът се представлява от адв. С. С., който моли исковете да се
отхвърлят като неоснователен.
От предоставените писмени доказателства, от гласните доказателства,
след като съдът приложи процесуалните правила за доказване, прие за
установена следната фактическа обстановка:
1/ Ц. И. Ц. е заемал длъжност „**“ при „Кей Би Си Глобал Сървисис Н.
В. – клон България" КЧТ по силата на трудов договор от **г.
Съгласно връчената на ищеца длъжностна характеристика /л. 37/
основни отговорности на служителя са – умения за работа в екип, даване на
пример за подражание на другите служители.
В правилника за вътрешния трудов, ред чл. 23, т.3 /л. 91/, е
регламентирано, че при изпълнение на възложената работа, служителят е
длъжен да си сътрудничи с другите служители на Кей Би Си Глобал Сървисис
при взаимни отношения, и да съблюдава по специално правилата за учтивост,
съобразителност и уважение, при полагане на съвместни усилия за
изпълнение на задачите на дружеството.
2/ Между свидетеля Ст.М. и ищеца е съществувал преходен конфликт.
Вследствие на открити нарушения от страна на Ц. Ц., на свидетеля С. М. му
бил намален бонус.
На **.2025г ищецът от разговор с прекия си началник М. – Л. Г.а
разбрал, че му е намалена оценката за последните 6 месеца, поради проблем с
2
колаборацията с колегите, което добавени в досието му. По твърденията на
ищеца причината била оплаквания на свидетелите Ст.М. и К.К., които работел
в един екип.
На **.2025г. по време на почивка около 15 часа в близко до работното
място, в кафене „**“ където служителите на ответника си пият кафето, били
свидетелите Р. Е. А. Н. и ищецът. Към тях се присъединили Ст.М. и К.К. и
Ел.Г.. Това бил почти целия екип. Ц. Ц. попитал колежката си Ел.Г., която била
завършила право, какво следва от оронването на престижа. След това се
обърнал към Ст.М. и го попитал дали може да каже нещо по въпроса. Ищецът
започнал да говори колко е важен за работодателя, в процеса на разговора Ц.
Ц. се ядосал повишил тона си към Ст.М., и го нарекъл „смешник“.
3/ За описаната по горе ситуация Ст.М. съобщил на ръководителя на
екипа М. – Л. Г.а. Видно от констативен протокол л. 50/ на **.2025г. са
поискани обяснения от ищеца. Последният е депозирал писмени обяснения/
л.52/, в който отрича да е проявявал агресия, повишавал тон и да е нарушавал
закона и вътрешните правила.
На **.2025г. на Ц. Ц. е връчена заповед № **/ л. 64/, с която му е
наложено наказание забележка за това че на **.2025г. в близост до „Кей Би Си
Глобал Сървисис Н. В. – клон България", Варна, по – късно е проявил
агресивно държане, заплашителен език на тялото, висок и заплашителен тон
към негов колега, а именно Ст.М., нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ.
Съдът прие горните фактически данни, след следния доказателствен
анализ:
Пункт 1 – не е спорен между страните и се установява от писмените
доказателства, посочени в него на съответната страница, надлежно приети
като доказателства.
Пункт 2 - се установява от свидетелките показания на Р. Е. Е., А. Д. Н.,
които са пълни, ясни и последователни. Двамата свидетели са напълно
неутрални и незаинтересовани и изхода на спора. И двама свидетели заявяват,
че единствената обидна дума която ищецът е нарекъл Ст.М. „смешник“ и в
течение на разговора повишил тон, не се доближавал до него.
Съдът кредитира показанията на К.Х.К., като непротиворечиви с
другите показания. Същата също заявява, че ищецът е нерекъл Ст.М.
„смешник“, свидетелства за това, че Ц. Ц. се е ядосал.
В електронно съобщени л. 134 на Ц. Ц., е посочено, че за предхождащи
конфликти на последния с М., кога и кои му е съобщил за намалената оценка,
че М. и свидетелката К.К., са подали сигнал срещу него.
В електронно съобщени л. 49 на К.К. заявява, че Ст.М. е съобщил на
началника М. – Л. Г.а за процесния ицидент.
Влошените отношения между Ц. Ц. и Ст.М., се установява още
обясненията дадени от последни /л.56/ и свидетелските показания, и като цяло
това не се отрича
3
Съдът не дава вяра на показанията на Ст. Р.ов М., поради влошените му
отношения с ищеца, той е пристрастен. Отделно това, че ищецът го е нарекъл
„балък“ и се приближил към него, се опровергава от свидетелските показания
на останалите свидетели, като никой от тях не заявява такива факти.
Пункт 3 – се установява от писмените доказателства, посочени в него на
съответната страница, надлежно приети като доказателства.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с
приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 1 от КТ.
За основателността на иска с правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 1 от
КТ, съдът следва да констатира незаконосъобразност на издадената заповед на
формално или материалноправно основание или несъразмерност на
наложеното дисциплинарно наказание с извършеното нарушение на трудовата
дисциплина.
Процесната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице, в
надлежна писмена форма, с очертаване обективните признаци на
нарушението, посочен е нарушителят, наказанието и законовия текст, въз
основа на който е постановено. Наказанието е наложено в предвидените в чл.
194, ал. 1 КТ преклудиращ срок.
По изложените съображения съдът намира, че не е налице нарушение в
процедурата по налагане на дисциплинарната санкция, поради което се налага
разглеждането на спора по същество относно наличието на вмененoтo му
дисциплинарно нарушение.
На първо място следва да се реши, дали установените обстоятелства
представляват дисциплинарно нарушение.
За да е налице нарушение на трудовата дисциплина, е необходимо да се
установи, че служителят не е изпълнил задължение, произтичащо пряко от
характера на трудовото му правоотношение или свързано непосредствено с
трудовата му функция.
На ищеца му е наложено наказание „ забележка“ за нарушение на
трудовата дисциплина чл. 187, т. 10 - неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони други нормативни актове.
В случая с наричането на колегата си смешник съчетано с повишаване
на тона, ищецът е нарушил етичните правила инкорпорирани в правилника за
вътрешния трудов ред и длъжностната характеристика, като е обидил колегата
си, независимо дали обидата е заслужена или не. Установеното по делото
поведение на Ц. Ц. не съответства на правилата да е пример за поведение,
учтивост, съобразителност. Настоящият съдебен състав намира, че думата
смешник в контекста който е изречена и по начина който е казана
представлява обида. Учтивостта изисква, да не се изричат обиди по адрес на
колегите.
4
Съобразно трайната съдебна практика преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число
характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение.
На ищеца наложено най-лекото наказания. Правната теория
характеризира забележката като морално наказание, с определено правно
значение и пораждащо правни последици /Виж стр 631 от Кометра на
кодекс на труда, издадение 13, издател Сиби/ В случая наложеното наказание
действа превантивно, с оглед предотвратяване на оправянето за в бъдеще
обиди. В обобщение настоящият съдебен състав намира, че на ищеца е му е
отправена забележка, да не обижда колегите, която забележка освен морален
има и правен характер, който цели да възпре бъдещи такива прояви.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че наложеното
най - леко наказания се явява съответно на извършените от ищеца
дисциплинарно нарушение. Заповедта за налагането му е законосъобразно
издадена, поради което искането на Ц. Ц. за отмяната й следва да се отхвърли.
По разноските.
При това решение на делото на ответника следва да се присъдят
разноски, които съобразно предоставяния списък на разноски и
предоставените доказателства за извършването им са:
2 160 лева адв. възнаграждение.
524, 50 лева пътни разноски, включващи самолетни билите;
453, 94 лева пътни разноски, включващи самолетни билите;
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение е
направено възражение за прекомерност.
Съдът като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, Приложи се решение на СЕС по дело С-438/2022 г., според което
предвидените в наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа
хонорари не са обвързващи съда, и в която не е определено възнаграждение за
дела по отмяна на дисциплинарно наказание забележка. Намира, че на
ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 400
лв. без ДДС или 480 с ДДС.
По отношение на претендираните разноски за транспортни разходи:
Отговорността по чл. 78 ГПК е ограничена и тя не включва в себе си
всички възможни разходи, направени от страната във връзка с делото. Разходи
за придвижване в населеното място или от едно населено място до друго, дори
и да са направени, не са разноски за производството по смисъла на чл. 78 ГПК
- Определение № 60368 от 20.10.2021г. по ч.т.д. № 2058/2021г. по описа на II
5
търг. отделение на ВКС
Поради изложеното сумите търсени за транспортни разходи, не следва
да се присъждат.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. И. Ц., с ЕГН: ********** с адрес: гр.
Варна, ул. "**" №18, ет.2 срещу „Кей Би Си Глобал Сървисис Н. В. – клон
България" КЧТ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Витоша" № 896 иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл.
188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка", наложено на
Ц. И. Ц. със Заповед №**-** г.
ОСЪЖДА Ц. И. Ц., с ЕГН: ********** с адрес: гр. Варна, ул. "**" №18,
ет.2 да заплати на „Кей Би Си Глобал Сървисис Н. В. – клон България" КЧТ,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Витоша" № 896 от 480/ четиристотин и осемдесет / лева с ДДС, разноски
сторени в гр. д №3655/2025 на ВРС за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6