РЕШЕНИЕ №
гр.Плевен,
15.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично
заседание на единадесети юли , през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря
ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ и в присъствието на прокурора …………………… като разгледа докладваното
от съдията Данчев в.гр. дело № 402 по описа за 2019 год. и на основание данните
по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно обжалване .
С решение № 11 от
18.01.2019г. , постановено по гр.д.№ 549/ 2018г. РС –Никопол ОТХВЪРЛЯ
предявения от „***” ЕООД, ЕИК ***, гр.София, против И.И.Д. с ЕГН ********** и В.Й.З. с
ЕГН **********, иск с правно основание
чл.422, вр. чл.415 от ГПК, за признаване за установено между страните, че
съществува в полза на ищеца, вземане срещу ответниците за сумата от 3 003.18лв.
– главница, представляваща неизплатено парично задължение по договор за
потребителски кредит № **********, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда - 11.06.2018г., до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
241/11.06.2018г. по ч. гр.д.№ 370/2018г. по описа на НРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК „***” ЕООД, ЕИК ***,
гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.З. с
ЕГН **********, сумата от 700.00лв., представляваща разноски по делото.
Това решение е
било връчено на„***” ЕООД, ,чрез пълномощника и юрк. Р.И. на 01.02.2019г.
На 15.02.3019г. по
пощата е подадена въззивна жалба от „***”
ЕООД, ,чрез пълномощника и юрк. Р.И.
срещу решение № 11 от 18.01.2019г. постановено по гр.д.№ 549/ 2018г. РС
–Никопол .В т.см. Жалбата се явява подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Внесена е
дължимата д.т. Жалбата има необходимото съдържание, посочено в чл. 260 от ГПК.
Поради това следва да се приеме ,че въззивната жалба е допустима и следва да
бъде разгледана по реда на чл. 268 от ГПК.В нея не са направени нови
искания за събиране на доказателства
пред ПлОС.
Представени са били преписи от въззивната жалба ,които са
били връчени на въззиваемите по делото.Постъпил е писмен отговор само от въззиваемата И.Д.
според който въззивната жалба е неоснователна.Въззиваемата В.З. е била
представлявана пред ПлОС от адв.Г. ,който счита че въззивната жалба е
неоснователна.
Плевенски окръжен
съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и провери обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК,намира ,че РС-Никопол е постановил едно
валидно и допустимо ,но по съществото си частично неправилно решение . За да отхвърли изцяло предявеният иск
,РС-Никопол е приел,че „Приложението на
разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите
финансови институции/ в този смисъл решение №123/09.11.2015 г. по т. д. №
2561/2014 г. на II т. отд., докладчик съдия Т. Върбанова/. Този извод се
подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на
банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с
финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г.
по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната
изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите
институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се
наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на
потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа
за защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички
хипотези на предоставяне на потребителски кредит. В този смисъл, доколкото в
случая не се твърди, нито са налице доказателства кредиторът да е изпълнил
задължението си за уведомяване на кредитополучателя и солидарният длъжник за
настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за
издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че
договорът не е прекратен на основанията в т. 12, т. 3 от ОУ.“ Приел също така ,че „ Неоснователен е и доводът на ищцовата
страна, изложен в условията на евентуалност за това, че дори при липса на
предпоставките за настъпила предсрочна изискуемост, вземането е изискуемо
поради изтичане срока на договора, тъй като сам ищецът твърди автоматичното му
прекратяване считано от 03.01.2018г., при което след тази дата срокове не могат
да текат“.
Въззивната инстанция
споделя изложеното от РС-Никопол за приложимостта на изискването за уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост и по отношение на небанковите финансови институции,каквато
е въззивникът ,но не споделя изложеното от Районния съд , че е без значение фактът на настъпване на
изискуемостта на цялото вземане, поради изтичане на срока на договора.В т.см.
мотивите на РС-Никопол са и
вътрешнопротиворечиви ,доколкото от една страна съдът е приел, че договорът не
е прекратен на основанията в т.12, т.3 от Общите условия след като не е
установено по делото кредитополучателя и
солидарния длъжник да са били надлежно уведомени от кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост и за прекратяването на договора , а едновременно с
това приема ,че при положение на
автоматично прекратяване на договора ,считано от 03.01.2018г. ,след тази дата
срокове не можели да текат. След като
няма доказателства по делото за това ,че писмата , изходящи от кредитора и
отправени до кредитополучателя и до солидарния длъжник с които се обявява предсрочната изискуемост
на кредита и се прекратява договора ,са били връчени на техните адресати , то
следва да се приеме ,че договорът не е бил прекратен на 03.01.2018г. , поради
което сроковете по този договор продължават да текат ,така както са уговорени
между страните по него. Както се вижда от самия договор и от придружаващия го погасителен план
,договорът е сключен на 18.01.2017г. за срок от 24 месеца , като последната
погасителна вноска следва да бъде платена на 20.01.2019г. Тази падежна дата на
последната дължима погасителна вноска е настъпила междувременно по време на
висящността на производството след постановяване на решението от
първоинстанционния съд/постановено на 18.01.2019г./ и това обстоятелство следва да бъде съобразено
от въззивната инстанция на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК. В такъв случай
става безпредметно изискването
заявителят да сочи поотделно падежирали и непадежирали вноски по договора за
кредит при положение ,че в хода на
процеса е настъпил крайният срок на договора за кредит и че вече е
станала дължима и последната погасителна
вноска по този договор .
С оглед на това,според въззивната
инстанция няма пречка да се изследва
какъв е действителният размер на цялото задължение по договора за кредит ,каква
част от него е погасена и каква част остава дължима и към момента на
приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. В тази вр., обаче следва да се разгледа
възражението на ответниците по иска за нищожност на клаузата на т.VІ /Параметри
/ от договора за потребителски
кредит от 18.01.2017г. с която е
уговорено заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
,което възнаграждение е в размер на
1500лв.Съдът намира че въпросната клауза от договора ,касаеща възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги е нищожна поради противоречието и с нормата
на чл. 10а от Закона за потребителския кредит .Съгласно тази норма ,кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия ,свързани с
усвояване и управление на кредита , а посочените в Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги са именно с такъв характер –на действия свързани с
усвояването и управлението на кредита : приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит ; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски ,възможност
за смяна на датата на падеж ; улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Тези действия не представляват допълнителна услуга ,свързана
с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 10а,ал.1 от ЗПК, а са именно такси за действия по усвояването и
управлението на кредита ,каквито не могат да се договарят. С оглед на това
съдът намира ,че сумата от 1500лв. за процесния пакет допълнителни услуги
следва да отпадне от общия размер на формираното по договора за потребителски кредит
задължение.
Освен това
кредитополучателят И.Д. *** писмени доказателства за извършени плащания в полза на кредитора в общ размер на 250 лв.
/ вносна бележка от 21.11.2017г. за сумата 200лв. в полза на „ *** „ ЕООД
,както и разписка за получаване на парични средства от представител на „ *** „ ЕООД от 25.05.2018г. за сумата 50 лв.
,които суми не са отразени в представеното от кредитора извлечение по сметка
към договор за потребителски кредит за дължимите от И.Д. суми след извършени от
нея частични плащания ,последното от които е от 15.09.2017г.
По тези причини,от
претендирания от ищеца общ размер на задължението по договора за потребителски
кредит -3003,18лв. ,следва да отпаднат посочените суми от 1500 лв., и от 250
лв.,в резултата на което остава задължение в размер на 1253,18 лв. В т.вр. следва да се съобрази и възражението
от И.Д., подадено по ч. гр.д.№
370/2018г. на РС-Никопол ,което е датирано от 26.06.2018г. в което тя не отрича
изобщо ,че има задължение по процесния договор за потребителски кредит, но
счита,че „дължи около 1300лв.“
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира,че по отношение на парично
задължение за главница в размер на 1253,18лв.,произтичащо от договора за
потребителски кредит № **********,решението
на РС-Никопол се явява неправилно и в тази част следва да бъде отменено ,като
вместо това се постанови друго решение с което да се признае за установено на
осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК,че И.И.Д. с ЕГН ********** и В.Й.З. с ЕГН
**********, дължат на „***” ЕООД, ЕИК ***,
гр.София, сумата 1253,18лв., ведно със законната лихва върху
нея ,считано от 21.01.2019г. до
окончателното и изплащане ,за която сума е издадена заповед за изпълнение № 241/ 11.06.2018г. по ч. гр.д.№ 370/2018г.
на НРС. В останалата част ,с която е
отхвърлен като неоснователен този иск за разликата над 1253,18лв.до
претендираните 3003,18 лв. ,решението на РС-Никопол е правилно и следва да бъде
потвърдено. Решението на РС-Никопол следва да бъде отменено и в частта за
деловодните разноски ,като вместо това се постанови друго с което И.И.Д. с ЕГН **********
и В.Й.З. с ЕГН ********** да бъдат осъдени да заплатят на „***” ЕООД, ЕИК ***,
гр.София,сумата 280лв. –направени деловодни разноски в заповедното производство
и в производството пред първата инстанция съразмерно с уважената част на иска ,
а пък „***” ЕООД следва да заплати на В.Й.З. с ЕГН **********,която единствена
от двете ответници е направила деловодни разноски , сумата 407,90 лв. съразмерно с отхвърлената
част от иска. По отношение разноските направени пред въззивната инстанция
,следва в полза на жалбоподателя „***” ЕООД да бъдат присъдени разноски в
размер на 25лв. съразмерно с уважената част от въззивната им жалба . В полза на
въззиваемата страна В.З. ,която е направила разноски пред ПлОС ,следва да се
присъди сумата 175 лв. съразмерно с отхвърлената част от въззивната
жалба.Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ обжалваното решение № 11 от 18.01.2019г. , постановено
по гр.д.№ 549/ 2018г. на РС
–Никопол В ЧАСТТА с която е отхвърлен като
неоснователен предявения от „***” ЕООД,
ЕИК ***, гр.София, против И.И.Д. с ЕГН **********
и В.Й.З. ,с ЕГН **********, иск с
правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, за признаване за установено между
страните, че съществува в полза на ищеца вземане срещу ответниците за сумата от
1253,18 лв. – главница, представляваща
неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит № **********,
ведно със законната лихва от 21.01.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
241/11.06.2018г. по ч. гр.д.№ 370/2018г. по описа на НРС,както и в ЧАСТТА за
присъдените деловодни разноски,като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, вр. чл.415 от ГПК,че
съществува вземане на „***” ЕООД,с ЕИК ***, гр.София, против И.И.Д. с ЕГН **********
и В.Й.З. с ЕГН ********** за сумата от 1253,18 лв. –
главница, представляваща неизплатено парично задължение по договор за
потребителски кредит № **********, ведно със
законната лихва от 21.01.2019г., до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
241/11.06.2018г. по ч. гр.д.№ 370/2018г. по описа на НРС.
ОСЪЖДА И.И.Д. с ЕГН ********** и В.Й.З. с ЕГН **********
да заплатят на „***” ЕООД, ЕИК ***, гр.София сумата 280лв. –направени от него деловодни
разноски в заповедното производство и в производството пред първата инстанция
съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА „***” ЕООД,
ЕИК ***, гр.София да заплати на В.Й.З. с ЕГН **********,която единствена от
двете ответници е направила деловодни разноски пред първата инстанция , сумата
407,90 лв. ,съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА И.И.Д. с ЕГН ********** и В.Й.З. с ЕГН **********
да заплатят на „***” ЕООД, ЕИК ***, гр.София сумата 25лв.-деловодни разноски за
въззивната инстанция , съразмерно с уважената част на въззивната им жалба.
ОСЪЖДА „***” ЕООД,
ЕИК ***, гр.София да заплати на В.Й.З. с ЕГН **********,която единствена от
двете въззиваеми е направила деловодни
разноски пред въззивната инстанция ,деловодни разноски в размер на 175 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11 от 18.01.2019г. , постановено по
гр.д.№ 549/ 2018г. РС –Никопол в
останалата обжалвана част с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „***” ЕООД, ЕИК ***,
гр.София, против И.И.Д. с ЕГН **********
и В.Й.З. ,с ЕГН **********, иск с
правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, за признаване за установено между
страните, че съществува в полза на ищеца вземане срещу ответниците за
РАЗЛИКАТА над 1253,18лв. до
претендираните 3003,18лв.
Решението не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :