№ 291
гр. Варна, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900435 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Ново Финанс” ООД ЕИК:********* ,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Иван Страцимир №2 срещу В. ИГН. В., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.В,, бул.Ч, №*, ет.* ап.*.
При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира,
че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а
предявеният иск е допустим.
Предвид целта на предоставяне на кредита, естеството на предявените искове и
насочването им срещу кредитополучател физическо лице, ползващо се с потребителска
закрила, производството подлежи на разглеждане по общия исков ред съгласно чл.113, изр.
второ от ГПК.
С оглед надлежно извършената размяна на книжа съдът намира, че на основание чл.
140 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по
делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок
за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Съдът като съобрази последователно поддържаните от ищеца с молби
№17381/02.09.2021г. и №25694/10.12.2021г. изрични изявления за изменение на иска от
установителен в осъдителен, намира, че са налице предпоставките на чл.415, ал.5 от ГПК за
обезсилване на издадената Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист, постановени по ч.гр.д. 3819/2021г. на ВРС.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общия исков ред на основание на
основание чл.113, изр. второ от ГПК.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 08.04.2022г.
от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи копие от
настоящото определение, а на ищеца и копие от отговора на исковата молба.
ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:
Производството е образувано по предявени от „Ново Финанс” ООД ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Иван Страцимир №2 срещу В. ИГН. В., ЕГН:
1
**********, с постоянен адрес: гр.В,, бул.Ч, №*, ет.* ап.* , в условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата от 69900 лева, представляваща компенсаторна неустойка по чл.2.7. от
договор за заем №836-ВН-13.08.2020г. от 13.08.2020г., представляваща 60% от предоставената
заемна сума (главница) и сумата от 2100 лева, представляваща компенсаторна неустойка по
чл.2.7. от договор за заем №835-ВН-12.08.2020г. от 12.08.2020г., представляваща 60% от
предоставената заемна сума (главница).
В исковата молба ищецът излага, че вземанията произтичат от два договора за заем,
сключени при Общи условия, при представен предварително Стандартен Европейски формуляр за
информация на потребителските кредити. По силата на договора за заем от 12.08.2020г. ищецът е
предоставил на ответника сумата от 3500.00 лв. при фиксиран годишен лихвен процент - 25%,
срещу задължение за връщането й в срок до 13.08.2025г. на равни месечни вноски в размер на
102.73 лв. с падеж 13-то число на месеца. По силата на договора за заем от 13.08.2020г. ищецът е
предоставил на ответника сумата от 116 500.00лв. при фиксиран годишен лихвен процент - 25%,
срещу задължение за връщането й в срок до 13.08.2025г. на равни месечни вноски в размер на
3419.43 лв. с падеж 13-то число на месеца. Вземанията по двата договора са обезпечени с
договорна ипотека. Твърди, че плащания по двата договора не са извършвани, поради което
вземанията по тях са обявени за предсрочно изискуеми на основание чл.2.7. поради забава в
погасяването с повече от 90 дни с изрични изявления, връчени лично на ответника на 01.03.2021г.
срещу разписка. Счита договорите за прекратени от тази дата и претендира неустойка в размер на
60% от пълния размер на заемната сума, на основание чл.2.7. от договорите, уговорена като
компенсаторна неустойка при прекратяване на договора. Поддържа, че същата не излиза извън
присъщите й функции. Заплащането й цели да компенсира кредитора за пропуснатите ползи,
които ще претърпи поради неплащането на лихви по кредита в рамките на първоначално
договорения срок, а именно 60 месеца.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Поддържа, че според договора главницата и лихвата за първите 6 месеца се изплаща
в края на срока, т.е. на 13.08.2025г., а до тогава потребителят дължи само договорна лихва,
при това считано от 13.03.2021г. По тази причина длъжникът не е започнал погасяване на
дълга към 01.03.2021г., когато при злоупотреба с права кредиторът е прекратил договорите, без да
изчака заплащането на първата вноска за лихва и е начислил неустойка, която всъщност е скритата
цел на договорите. Позовава се на съществено противоречие в договорите, тъй като от една страна
в чл.5.4. е предвидено ежемесечно изплащане само на лихва, а според чл.2.2., б.”и”, чл.2.4. и
погасителния план, месечните вноски включват и главница. Приложеният погасителен план не
е индивидуално договорен, а и не е изготвен в съответствие с клауза чл.5.4 от Договора.
ГПР не може да е равен на 25 %, колкото е и размерът на ГЛП, а е минимум 28.07%, като не
са спазени правилата за изчисление по Приложение № 1 от ЗКНИП. С тези съображения се
обосновава нищожност на целите договори на множество основания - поради сключването
им във вреда на потребителя (чл.143 ЗЗП), тъй като не отговорят на изискванията за
съдържание по чл.38, вр. чл.24, ал.1, т. 7 от ЗКНИП, поради липса на съгласие относно
цената, падежа и съдържанието на месечната вноска (чл.26, ал.2, изр.1, предл.2 от ЗЗД),
поради противоречие с чл.38, вр. чл.24, т.9 от ЗКНИП. На самостоятелно основание оспорва
като неравноправни и нищожни и отделни договорни клаузи – чл.2.2. б.”ж”, чл.2.6., чл.2.7,
чл.2.8. чл.2.9., чл.2.11. чл.2.12., чл.4.2., б. „б” и „в”, чл.2.2., б.”и”, чл.6.1., чл.6.2., чл.8.3. и
клаузи от ОУ – чл.1.7., чл.4.2., чл.6.1., чл.9.1., чл.9.8., чл.9.9., чл.10.4., чл.13.4, чл.14.7. По
съображения от т.4 от ТР по т.д.1/2009 ОСТК на ВКС поддържа доводи за нищожност на
процесните неустоечни клауза поради противоречие с добрите нрави по чл.26, ал.1, т. 3 от
ЗЗД и поради противоречие с чл.143, т. 5 от ЗЗП. Уговорена в размер на 5% месечно или
60% годишно, претендираната неустойка надхвърля значително законната лихва (10%) и
води до създадена още при сключване на договора възможност за несправедливо
обогатяване на кредитора, особено предвид даденото обезпечение върху недвижим имот,
което е гаранция за удовлетворяването му. По този начин се генерира печалба, която
надхвърля самата главница. Излага на следващо място, че по аргумент от TP
№3/27.03.2019г. на ОСГК на ВКС при обявяване на предсрочна изискуемост се
преустановява ползването на паричния ресурс, поради което длъжникът дължи само
непогасения остатък от заемната сума и законната лихва до датата на плащането, но не и
възнаграждение за ползването й след обявяването на предсрочната изискуемост.
Респективно не се дължи и компенсаторна неустойка за пропуснатите приходи от
договорната лихва до края на срока на договора.
УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест в гражданския процес се
разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи
2
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е валидно
обвързан от процесните договори за кредит, ОУ към тях и погасителен план, индивидуално
уговорени клаузи за лихви и неустойки, изпълнение на задълженията на кредитодателя,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите, вкл. относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредита, предоставяне на заемната сума, настъпване на предпоставките за предсрочна
изискуемост – допуснато просрочие по кредита и надлежното уведомяване на длъжника за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, наличието на валидна клауза за
компенсаторна неустойка уговорена за случай на прекратяване на договорите по вина на
длъжника, нейния размер и настъпване на предпоставките за нейната дължимост и
изискуемост.
Ответникът от своя страна следва да докаже правоизключващите си възражения за
нищожност на договорите и отделни техни клаузи на твърдяните основания, както и
изправността си по договорите.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице факти и
обстоятелства, за които да не сочат доказателства или да не са поискали събирането на
такива, като годността им да установяват съответните факти е въпрос на дължима с
решението преценка на доказателствената им стойност.
УКАЗВА на страните, че с оглед потребителското качество на ответника, съдът
служебно ще разгледа въпроса относно съответствието на договорните клаузи с
императивните правни норми на ЗЗП и ЗКНИП, на основание чл.7, ал.3 от ГПК.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от ищеца писмени
доказателства.
ДОПУСКА прилагането на ч.гр.д. 3819/2021г. на ВРС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №306/18.03.2021г.,
постановена по ч.гр.д. № 3819/2021г. на ВРС.
В тази част определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с
частна жалба пред Апелативен съд – Варна.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3